РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600090 по описа за 2023 година
Производство e по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С обжалваното решение състав на Старозагорския окръжен съд е
признал и допуснал за изпълнение решение за налагане на финансова
санкция от 16.01.2023г., влязло в сила от 04.02.2023г., с което на българския
гражданин П. К. П. за извършено административно нарушение е наложена
финансова санкция в размер на 220 евро, с левова равностойност 430,28 лева
по курса на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
признаване се допуска.
Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на
засегнатото лице, като се претендира отмяна на решението и отказ за
допускане на изпълнение на финансовата санкция. Съображенията са
насочени към липса на решение и липса на данни за имущество и
1
реализирани доходи на засегнатото лице.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на
жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Защитникът поддържа жалбата с релевираните в нея доводи за
незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Решение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, Старозагорският окръжен съд,
след подробен анализ е установил, че постъпилите документи относно
признаването на решението на чуждия съд съдържат всички изискуеми
реквизити на ЗПИИРКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за
извършено нарушение по законодателството на * с наложена парична санкция
и съответното удостоверение по образец, придружени от превод на български
език.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не са налице нито едно от основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Изложил е и подробни съображения, с които е отхвърлил възраженията
на защитата на засегнатото лице П. като неоснователни.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ
да изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и
законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил П.. Точно е преценено, че санкционираното
нарушение попада сред визираните в чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, по
отношение на които не се прилага принципа за двойна наказуемост, като е
отчетена и съотносимостта му и по българското законодателство.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно
липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
2
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Възраженията, изложени от защитата на засегнатото лице в жалбата са
неоснователни. Те са били поставени и на вниманието на съда в
първоинстанционното производство и със солидни и правно издържани
доводи са били отхвърлени като неоснователни. Настоящият състав споделя
изцяло така поднесената от първата инстанция правна аргументация и не
намира за необходимо да я преповтаря.
Правилно първата инстанция е намерила, че в материалите по делото се
намира първичния акт, с който е ангажирана отговорността на засегнатото
лице за извършеното от него нарушение на правилата за движение и с
основание е отхвърлила възражението на защитата в тази връзка.
Обоснован е и изводът на съда, че след като размерът на глобата не е
непоносимо висок и засегнатото лице пътува редовно извън пределите на
страната, то няма място за приложението на разпоредбата на чл.30, ал.3
ЗПИИРКОРНФС.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд
и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и
отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИРКОРНФС и
Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и
решаването на процесната проблематика по същество от настоящата
инстанция.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано и при липса на процесуални нарушения, водещи до неговата
отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от
ЗПИИРКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/22.02.2023г. по чнд № 188/23г. на
Старозагорския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4