№ 1832
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110200075 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на М.Ц. П.а, ЕГН ********** чрез адв. Р.Д.
срещу наказателно постановление № 4/15.09.2021 г., издадено от началника
на 04 РУ- СДВР, с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се
компетентността на АНО; поддържа се, че при съставяне на АУАН са
допуснати нарушения на процесуалния закон, без да се конкретизират, а при
издаване на НП са допуснати нарушения на чл. 57, ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН.
Претендира се, че не отговаря на истината твърдението, че жалбоподателката
е предоставила достъп на друго лице до законно притежавано от нея оръжие.
Твърди се, че не е нарушен чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ. Посочва се, че
пистолетът е съхраняван в огнеупорна каса, като при опит на
жалбоподателката да извади от касата документи съпругът й се пресегнал и
взел оръжието, за което тя незабавно сезирала компетентните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Ц. П.а редовно призована се
явява. Депозира обяснения, в които посочва, че съхранявала оръжието в каса,
като на инкриминираната дата отворила касата и извадила нотариални актове,
които били поискани от съпруга й – Д.П.. Твърди, че след като му дала
1
поисканите от него копия той отишъл до отворената каса и взел от там
оръжието.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д. моли за отмяна
на НП по съображения, изложени в жалбата. Счита, че от събраните
доказателства не е установено извършването на нарушението от страна на
жалбоподателката, а дори и да е доказано, то представлява маловажен случай.
Въззиваемата страна – началникът на 04 РУ - СДВР, редовно призован
не се явява и не се представлява. В постъпили писмени бележки от
процесуален представител се аргументира законосъобразност на НП и се
моли за потвърждаването му.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.02.2019 г. на жалбоподателката М.Ц. П.а било издадено
разрешение № 20190451891 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие марка Зиг Зауер кал. 9х17, номер S 273338 и боеприпаси за него,
валидно до 21.02.2024 г. Към 30.08.2021 г. жалбоподателката съхранявала
горепосочения пистолет в каса в офиса си, находящ се на адрес гр. София,
бул. „България“ № 1, ет.1.
На 30.08.2021 г. съпругът на жалбоподателката - свидетелят Д. ХР. П.
посетил офиса на жалбоподателката, находящ се на горепосочения адрес.
Свидетелят поискал от жалбоподателката нотариалните актове на
притежавани от тях имоти. Жалбоподателката се приближила до касата, в
която заедно с оръжието съхранявала и поисканите от свидетеля документи и
я отворила, извадила от там документи и се насочила към бюрото си. След
това свидетелят станал и се приближил до касата, чиято врата била отворена
и взел от касата кутията, в която се намирал пистолетът на жалбоподателката.
Тя го попитала защо го взема и поискала да го остави, но свидетелят не го
оставил, а напуснал офиса с него.
Жалбоподателката позвънила на тел. 112, а на следващия ден подала
сигнал до 04 РУ-СДВР. Впоследствие на 01.09.2021 г. с протокол да
доброволно предаване оръжието било предадено от свидетеля Д.П. на
полицейски служител на 06 РУ-СДВР.
На 31.08.2021 г. свидетелят П. Д. П. – младши полицейски инспектор
при 04 РУ-СДВР съставил срещу М.Ц. П.а акт за установяване на
административно нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателката, която го подписала като
възразила, че оръжието е било взето от съпруга й без да може да реагира.
На 15.09.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на
500 лева. Препис от НП бил връчен на П.а на 29.11.2021 г., а на 02.12.2021 г.
по пощата била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно обясненията на жалбоподателя М.Ц. П.а,
показанията на свидетелите П. Д. П., Д. ХР. П., разрешение № 20190451891 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него,
заповед № 8121з-595/26.05.20015 г. на министъра на вътрешните работи,
удостоверение № 513р-14450/15.02.2022 г. на началника на 03 сектор към
2
отдел „Човешки ресурси“ – СДВР.
Гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля П. и
обясненията на жалбоподателя кореспондират помежду си по отношение на
обстоятелствата, че жалбоподателката притежавала оръжие, за което има
надлежно разрешително и към 30.08.2021 г. съхранявала същото в каса,
находяща се в офиса й в гр. София, бул. „България“ № 1. И двамата
потвърждават, че на инкриминираната дата свидетелят П. посетил съпругата
си в нейния офис, за да вземе определени документи - нотариални актове, че
жалбоподателката отворила касата, в която съхранявала оръжието, а
свидетелят П. го взел. Различия в твърденията на жалбоподателката и
свидетеля се констатират по отношение обстоятелството кой е взел
документите от касата, както и къде се е намирала жалбоподателката /колко
близо до касата/, когато П. е взел оръжието от касата. В случая обаче
същественото е /и за което не се спори/, че жалбоподателката е отключила
касата, в която се е намирало оръжието в присъствието на съпруга си, касата е
била отключена известно време /жалбоподателката дори твърди, че е излязла
от стаята, за да направи копия на документите/, като през това време
свидетелят П. е имал достъп до намиращото се в касата оръжие.
Свидетелят П. Д. П. не е очевидец на осъществилите се събития, а
информация за тях е получил от самата жалбоподателката. Същият
потвърждава, че е съставил акт срещу нея. По – съществена информация
показанията на свидетеля не разкриват, поради което детайлен техен анализ
не е необходим.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, от които се
установява, че на жалбоподателката е издадено разрешение за притежаване и
съхранение на огнестрелни оръжия. Представените по делото заповед и
удостоверение установяват материалната компетентност на АНО да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗОБВВПИ.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок за обжалване /НП е връчено на 29.11.2021
г., а жалбата е подадена на 02.12.2021 г./ и е насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
компетентността на актосъставителя следва от изричната законова разпоредба
на чл. 153, т.12 вр. чл. 152 от ЗОБВВПИ.
Неоснователно е възражението, че НП е издадено от некомпетентен
орган – видно от т.1.11 от заповед № 8121з-595/26.05.20015 г. министърът на
вътрешните работи е делегирал правомощията си да издава наказателни
постановления и на началниците на районни управления в СДВР, а видно от
удостоверение № 513р-14450/15.02.2022 г. на началника на 03 сектор към
отдел „Човешки ресурси“ – СДВР към датата на издаване на наказателното
3
постановление неговият издател – комисар Румен Костадинов е заемал
длъжността началник на 04 РУ при СДВР.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня след
извършване на нарушението, а НП е издадено по - малко от месец след това.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, нарушението е
описано ясно и конкретно. Съдът не споделя възражението за нарушение на
чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН, мотивирано с довод, че не е посочено кое
конкретно предложение на разпоредбата се твърди да е нарушено. И в двата
документа е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл. 59, ал.1 от
ЗОБВВПИ, която квалификация е съответна на фактическото описание на
нарушението и непосочването на конкретно предложение не накърнява
правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение
на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. От
доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката М.Ц. П.а е
получила валидно разрешение по ЗОБВВПИ за придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и по-специално по отношение на
пистолет марка „Зиг Зауер“ кал. 9х17, номер S 273338, поради което същата е
била длъжна да опазва притежаваното от нея огнестрелно оръжие от достъп
на други лица. Действително се установи, че жалбоподателката е съхранявала
оръжието в каса, но на инкриминираната дата 30.08.2021 г. е отключила
същата в присъствието на съпруга си - Д.П., изваждала е документи от нея, за
да ги фотокопира, през което време касата е била с отворена врата /видно от
показанията на свидетеля П./ и по този начин жалбоподателката не е опазила
оръжието от достъп на трети лица. Жалбоподателката е действала
непредпазливо, тъй като не е предвиждала, че като отключи касата в
присъствието на съпруга си и остави вратата на касата отворена същият ще
вземе законно притежавания от нея пистолет, но е била длъжна и могла да
предвиди това. Жалбоподателката е била длъжна да опази оръжието си от
достъп на трети лица /в конкретния случай – на съпруга й Д.П./ и обективно е
могла да стори това, като след изваждането на документите заключи касата
преди да ги фотокопира, както и да отключи касата, за да прибере обратно
документите едва след като съпругът й си тръгне. Жалбоподателката обаче не
е сторила това, а е оставила касата отключена и дори с отворена врата в
присъствието на съпруга си, вследствие на което същият е имал достъп до
оръжието и го е взел от касата.
Съдът намира, че процесното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. Правилното съхранение на
огнестрелни оръжия и опазването им от кражби, загубване и достъп на трети
лица е от съществено значение за предотвратяване на злополуки, наранявания
и дори извършване на престъпление. Ето защо и като отчете, че вследствие на
нарушението оръжието действително е преминало във фактическа власт на
трето лице, което няма право на това и е съществувал риск от злополука,
съдът намери, че извършеното не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Действително самата жалбоподателка е сезирала органите
4
на МВР за взетото оръжие, но това обстоятелство само по себе си не може да
изключи отговорността й за извършеното нарушение, а следва да се третира
като смекчаващо обстоятелство.
За извършеното нарушение законът предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 500 до 2 000 лева /чл. 212 от ЗОБВВПИ/. На
жалбоподателката е наложена глоба в минимален размер, поради което
въпрос за нейното намаляване не може да се поставя. Съдът намира, че
справедлив е именно минималният размер на глобата, предвид липсата на
данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателката и
добросъвестното й поведение впоследствие, изразило се в сезиране на
органите на МВР и целящо да неутрализира потенциалните рискове.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушението е доказано, а определеното административно
наказание – справедливо, поради което НП следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4/15.09.2021 г.,
издадено от началника на 04 РУ- СДВР, с което на основание чл. 212 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия на жалбоподателя М.Ц. П.а, ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5