РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Златоград, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100144 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от П. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ №*, чрез адв. З. Д. от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“
№ * срещу О. Н., ЕИК *****, предс. от Б. К. - Кмет, със седалище и адрес: гр.
Н., ул. „А. С.“ №*.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. З.Д., твърди, че
е собственик по силата на давностно владение на реална част от поземлен
имот с идентификатор 51319.503.746, находящ се в гр. Н., ул. „Д. Ч.“№ *,
обл.С., целият с площ от 1687 кв.м.
Сочи, че имотът се намира в средната част от посочения поземлен имот
и е с площ около 500 кв.м. Владее и ползва имота в продължение на 40 години
необезпокояван от никого, считано от 1982 година до настоящия момент.
Границите на имота са: на запад - имот на В. М. Л.; на изток - имот
собственост на В.А.Л., призната въз основа на влязло в сила Решение №17 от
13.03.2023 г. по гр.дело № 218/2022 г. на РС - З.и съседи с кадастрални номера
- 51319.503.815 и 51319.503.549.
Адв. Д. сочи още, че фактическата власт доверителят му осъществява,
като засажда процесният имот със земеделски култури -картофи, фасул и
други, като имотът ползва и като ливада. С цел снабдяването на доверителя
му с нотариален акт за процесиите около 500 кв.м., направил справка от която
1
е видно, че имотът е общинска собственост. Ищецът провел няколко срещи с
ответника, като Общинска Администрация гр. Н. отказва да го снабди с
необходимите книжа за издаване на нотариален акт. Процесният имот никога
не е отчуждаван в полза на общината и държавата.
Пълномощникът на ищеца сочи още, че служебно известно е на съда,
че за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, молбата-
декларация до нотариус се подава чрез кмета на Община Н., а Общинска
Администрация твърди, че процесните около 500 кв.м. са нейна собственост.
С оглед изложеното, моли съда, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Община Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *,
Булстат *********, представлявана от Б. Р. К. - Кмет, че ищецът П. Р. Л. с
ЕГН ********** и адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д. Ч." №* е собственик по силата
на давностно владение на реална част от около 500 кв.м., находящи се в
средната част в Поземления имот с идентификатор 51319.503.746 в гр. Н., ул.
„Д. Ч.“№*, обл.С., целият с площ от 1687 кв.м., при граници на имота: на
запад - имот на В. М. Л.; на изток - имот собственост на В. А. Л., призната въз
основа на влязло в сила Решение №17 от 13.03.2023 г., постановено по гр.д. №
218/2022 г. на РС - З. и съседи с кадастрални номера - 51319.503.815 и
51319.503.549, ползвайки и владеейки имота необезпокоявана от никого
повече от 40 г., считано от 1982 г. до настоящия момент. Претендира,
ответникът да му заплати разноски по делото.
В съдебно заседание адв. Д. поддържа иска и моли да бъде уважен.
На осн. чл. 214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск
относно размера на площта на процесния имот, като същият се счита предявен
за имот с площ 506 кв.м., а не както първоначално е предявен за 500 кв.м.
Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот № 15-
760207/0.07.2022 г. за ПИ с идентификатор 51319.503.746, от която се
установява, че площта на имота е 1687 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, като собственици е посочена В. М. Л. с площ
1687 кв.м. от правото на собственост и други № 424/31.10.2007 г., издаден от
Община Н. Посочени са сградите, които попадат в имота, именно: Сграда
51319.503.746.1 със застроена площ 108 кв.м., 3 етажа, предназначение –
Жилищна сграда – еднофамилна и Сграда 51319.503.746.2 със застроена площ
12 кв.м., 1 етаж, предназначение – Постройка на допълнително застрояване.
Собственици по данни на КРНИ е записана В. М. Л. за площ 1687 кв.м. от
правото на собственост.
Като свидетели по делото са разпитани Ф. А. Л. и А. И. Н..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че имотът се намира над ул.
2
,,А. С.‘‘ , а именно на ул. ,,Д. Ч.‘‘. Мястото се ползва за градина, сее картофи и
е оградено със синори. Ищецът ползва мястото повече от 30 г., като има
мястото от баща си. Имотите на братята и сестрите му са в съседство и не са
чували за спорове между тях, както и други хора не са му оспорвали
собствеността на това място. През тези години само той обработва мястото.
Около половин декар е площта на мястото. Съседи на това място са В. Л., а от
другата страна - В. Л., които са съпруги на братята му. От другите две страни
съседи са черен път и ул. ,,Д. Ч.‘‘.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено, че площта
на процения имот, ползвана и владяна от ищеца в поземления имот с
идентификатор 51319.503.746 е 506 кв.м.
Между имота, ползван и владян от ищеца и поземлени имоти,
собственост на В. А. Л. в източната част и В. М. Л. в западната част, и
останалите съседни имоти с кадастрални номера 51319.503.806, 51319.503.815
и 51319.503.549, няма огради, но има видими граници - слогове, гранични
камъни и дълбоки бразди. На юг границата е асфалтирана улица, а на север -
черен път.
Имотът се ползва за засаждане на селскостопански култури -
картофи, лук и чесън. В голяма част има овощни дървета - ябълки, круши и
орехи.
Имот с идентификатор 51319.503.746 по КККР на гр. Н. е идентичен с
УПИ VIII, кв.134 по действащия ПУП на гр. Н.о, одобрен със Заповед РД-
23/12.01.1987 год. на Председателя на ОНС С..
За УПИ VIII, кв. 134 има съставен Акт за частна общинска собственост
АОС №789/08.10.2007 г. Няма данни имотът да е бил отчуждаван. Съгласно
Договор №37/31.10.2007 г. за покупко-продажба на общински недвижим имот
В. М. Л. е собственик на 1/3 идеална част от УПИ VIII, кв.134 по ПУП на гр.
Н..
Няма записване за имота в разписната книга, тъй като парцелът е
образуван от по-голям имот, без планоснимачен номер.
Вещото лице инж. С. сочи, че по делото е представена Комбинирана
скица с процесният имот, съобразена с възстановения в източната част имот
на В. А. Л..с Решение №17/13.03.2023 г., постановено по гр.д. №218/2022 год.
по описа на РС – Златоград.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че
на място ищецът й посочил имота, който тя нанесла и повдигнала в жълт цвят
на скицата. От двете страни на имота съседи са - В. Л. и В. Л., които нямат
претенции към процесната част от имота. От другите две страни на имота има
нереализирана улица и реализирана асфалтова улица. Няма отчуждаване на
имота по какъвто и да е ред. Имотът се намира в най-горната част на града, в
урбанизираната част на града.
3
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 30-годишна
придобивна давност. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да
бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о . Няма доказателства по
делото за прекъсване на давността, за завладяване на процесния имот от друго
лице и или други подобни действия.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищецът се е справил с доказателствената
4
тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за частна общинска
собственост № 789/08.10.2007 г., не доказва право на собственост. При липса
на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит
от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти,
твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава
недоказано и ответникът не се легитимира, като собственик (макар, че в
случая ответникът има пасивно поведение).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Съдът намира, че в случая не е налице забраната, да се придобива по
давност части от парцели и УПИ-а. В случая процесният имот е в регулация, и
е идентичен с УПИ VIII, кв.34. За неурегулираните с дворищно-
регулационния план имоти, няма забрана за придобиване по давност –
Решение № 219/10.12.2015 г., на ВКС, по гр.д. 1716/2015 г., I-во г.о.
Процесният имот обаче е част от УПИ, но отговаря на изискванията на
чл.19, ал.1,т.1 от ЗУТ за площ и лице и я няма пречката по чл.200, ал.1 от ЗУТ
да се придобие по давност. В този смисъл е и последната практика на ВКС-
Решение №532/21.08.2024г. по гр.д. №907/2023г. , второ отделение.
Всъщност, в случая става въпрос за част от парцел, УПИ или поземлен
имот, с идентификатор 51319.503.746 – именно 506 кв.м. Имотът е идентичен
с УПИ VIII, кв. 134 по дейсващия ПУП на гр. Н. за което УПИ има съставан
Акт за частна общинска собственост № 789/08.10.2007 г., но няма данни
имотът да е бил отчуждаван.
Тоест налага се извода, че ищецът ще следва да бъде признат за
собственик на притендирания имот с площ 506 кв.м., която площ на
приложената към заключението на вещото лице Д. С. скица, на лист 26 от
делото, приподписана от съдия-докладчика следва да се счита за неразделна
част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1271,82 лева (700 лева за
адвокатски хонорар; 50 лева – ДТ; 5 лева – за съдебно удостоверение; 500 лева
– за експертиза; 10 лева – за вписване на исковата молба и 6,82 лева – банкови
комисионни), съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение
на ОБЩИНА Н., представлявана от Б. Р. К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№*, че П. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.в“ № * Е
5
СОБСТВЕНИК по силата на давностно владение, считано от 1982г. на реална
част от 506 кв.м., находяща се в средната част в Поземления имот с
идентификатор 51319.503.746 в гр. Н., ул. „Д.Ч.“№ *, обл. С., целият с площ
от 1687 кв.м., който имот е идентичен с УПИ VIII, кв.134 по плана на гр. З.,
при граници на имота: на запад - имот на В. М. Л.; на изток - имот собственост
на В.А.Л., и имоти с кадастрални номера - 51319.503.815 и 51319.503.549.
ПРИЛОЖЕНАТА по делото Комбинирана скица на лист 26 от делото,
изготвена от вещото лице Д. С., приподписана от съдия-докладчика, да се
счита като неразделна част от решението по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., представлявана от Б. Р. К.в - Кмет, адрес: гр.
Н., ул. „А. С.“ №*, да заплати на П. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.о, ул.
„Д. Ч.“ №* , разноски по делото в размер на 1271,82 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
6