Р
Е Ш Е Н И Е
№ 4877
гр. Варна, 24.10.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети
октомври
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6868 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване от Р.Б.К.,
ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител – адв. Д. П. срещу Й.К., роден на ***г., гражданин на Република М., искове с правно основание чл. 49, ал.1 и чл.53 СК да бъде прекратен
сключеният между страните на *г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство и да бъде постановено ищцата след прекратяване на брака
да носи предбрачната си фамилия В.
Твърди се в исковата молба, че страните сключили
граждански брак през 2003г., като от брака нямат родени деца. След първите три
месеца съвместен живот ответникът напуснал семейното жилище. По – късно се
върнал в България и съпрузите живели заедно около месец. Ответникът не работел
и съпругата изцяло поемала разходите за дома и семейството. Ответникът по време
на брака се държал грубо, проявявал безпричинна ревност и вдигал скандали.
Последвали няколко раздели, като при връщанията съпругът продължавал със
скандалите. Това довело до подаване на молба за развод от ищцата през 2004г.,
която била оттеглена, тъй като ответникът уверявал, че ще се поправи и ищцата
решила да даде още един шанс на брака им. Ответникът продължил да не работи и
да не зачита личното достойнство на съпругата си, не поемал никаква отговорност
за семейството. След пореден скандал, на 04.07.2008г. ответникът напуснал
семейното жилище, като от този момент съпрузите не поддържат контакт. По
информация на ищцата, ответникът живее на съпружески начала с друга жена, от
която има дете. Поради това ищцата счита бракът за дълбоко и непоправимо
разстроен и желае прекратяването му по вина на ответника. В открито съдебно
заседание ищцата лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител – адв. И.К., с който се
оспорва предявеният иск за прекратяване на брака като неоснователен. Сочи се,
че ангажираните доказателства не подкрепят твърденията на ищцата, че съпрузите
са във фактическа раздяла от 2008г. Не се оспорва искането в случай на
прекратяване на брака за възстановяване на предбрачното име на съпругата. В
открито съдебно заседание особеният представител, с оглед събраните
доказателства, изразява становище за основателност на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно
приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак на л.6 от делото, Й.К.
и Р. В.са сключили
граждански брак на *г. с акт за сключен граждански брак №*, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. В.
Видно от
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, семейството на Р.Б.К. се
състои от нея и съпругът й Й.К..
Разпитана в съдебно заседание,
свидетелката В. В. В. излага, че бракът между страните бил необмислен. През м. май 2008г.
съпругът си заминал и оттогава не са го чували, в окончателна раздяла са.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наличието на международен елемент в процесното правоотношение,
съдът следва да обсъди компетентността си, както и приложимото право. Чл.7 КМЧП
обуславя компетентността на българския съд по брачни искове, когато единият
съпруг (в случая съпругата) е български
гражданин.
Съобразно разпоредбите, касаещи приложимия
материален закон (чл.82, ал.2 и 3 КМЧП - разводът между съпрузи с различно гражданство
се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно
местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите
нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право. Ако приложимото чуждо право
не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от
съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република Б., прилага се българското право.) следва да бъде приложен в процесните отношения българският материален
закон, която уредба се съдържа в Семейния кодекс.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.49 СК следва
да се установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен.
От събраните
по делото гласни доказателства безспорно се установи, че съпрузите са във
фактическа раздяла от 2008г. Налага се по убедителен начин изводът, че бракът
не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува физическа и
духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и приетия за
нормален семеен живот. При липсата на обич, привързаност и взаимност между
страните и настъпилото отчуждение между тях, следва да се приеме, че са
накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е
именно дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради горните мотиви, бракът
следва да бъде прекратен, като с оглед оттегляне на искането в тази насока,
съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разтрогване на брачната
връзка.
По иска с правно осн. чл. 53 СК относно фамилното име на съпругата
след развода:
С оглед изрично отправеното искане и по силата на чл.53 СК, след развода съпругата може да възстанови фамилното си име Василева, поради
което следва да бъде постановено решение в този смисъл.
По отношение на разноските:
Доколкото
съдът е десезиран за произнасяне по въпроса за вината, то на осн. чл.329 ГПК
разноските следва да останат в тежест на ищцата така, както ги е направила. На
основание чл.6 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50лв
за производството, която по аргумент от чл.329 ГПК да бъде понесена поравно от
двамата съпрузи по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Б.К., ЕГН ********** *** и Й.К., роден на ***г., гражданин на Република М., сключен на *г. с
акт за гр. брак №*, съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в гр. В., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата
да носи предбрачното си фамилно име –
В., на основание
чл.53 СК.
ОСЪЖДА Р.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лв /двадесет и
пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Й.К., роден на ***г., гражданин на Република М. с последен известен адрес гр. В., бул. „Ч.” * да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: