Определение по дело №13895/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         №                      21.10.2019 год.              гр. Варна

 

Варненският районен съд, граждански колегия, на 21.10. две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                                  Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 13895 по описа на съда за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Тринадесета” от  ГПК.

            Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.В. за установяване неистинността на официален документ – фиш № ОВ **********/24.08.2019г.

С допълнителни молби уточнява, че неистинността се изразява в невярно отразено в него съдържание относно констатациите на съставилия го държавен орган – място на паркиране и модел на автомобила.  

Предвид така изложените обстоятелства и формулирано искане от ищеца, съдът намира, че с исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 4 ГПК за установяване на изрично посочен в цитираната норма факт – неистинност на документ.  

Документите се делят на диспозитивни -  материализират волеизявление на автора и свидетелстващи - материализират изявление за знание на определени факти. В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение.

По настоящото дело се оспорва единствено съдържанието на документа, който обаче досежно верността на съдържателната си част обективира насрещните волеизявления освен на длъжностното лице и на ищеца – т.е като диспозитивен документ в тази му част е недопустимо оспорването й-  Определение № 148 от 16.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 512/2015 г.

Дори и да се приеме противното е налице друга процесуална пречка за разглеждането му по същество. Установителен иск за неистинност на документ по реда на чл. 124 ал. 4 ГПК /идентичен с чл.97 ал.3 ГПК - отм./, е допустим единствено при наличие на правен интерес и за да обоснове преценката си за наличие на тази процесуална предпоставка, сезираният съд самостоятелно изследва дали соченият документ съдържа официално удостоверение за факти с правно значение за един граждански спор, дали този спор е висящ или е приключил със съдебно решение, основано на сочения документ, като в тези случай следва да е налице и законова възможност да се иска отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК след успешно установяване на твърдението за неистинност - Решение № 138 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 124 от 18.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 783/2012г., IV г. о., ГК , Определение № 729 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 582/2009г., IV г. о. и др.

В случая не се твърди наличието на граждански спор, за който оспорения документ да е от значение. Нито в исковата молба, нито в уточненията ищецът е посочил процесният документ, за който се иска да бъде установено, че е неистински, за уреждане на какви други правоотношения между страните ще бъде ползван /и кой е другата страна в това правоотношение– длъжностното лице, работодателя му или др/.

Налице е и още една пречка за допустимост на иска.

Правен интерес от предявяване на установителен иск, включително и по чл. 124, ал. 1, изр. първо ГПК винаги е налице, ако за лицето липсва път за защита под друга форма. В случая е налице друг изрично нормативно уреден специален ред за защита правата на ищеца срещу този административен акт /фиш за налага не на глоба по ЗДвП/, при несъгласие с констатациите в него - чл. 189 ал. 14  ЗДвП вр. чл. 39 ал. 3 ЗАНН. В случая ищецът не оспорва и изрично признава наличието на изходящо лично от него волеизявление, че е съгласен с извършеното нарушение – т.е разбрал е какво е извършил, вкл. кога, къде и с какво МПС, което е индивидуализирано с рег. номер /поради което какъв модел е абсолютно правно ирелевантно/. При наличието на такава неоспорена автентичност на документа, искът му изначално би бил и неоснователен. Ако твърди, че е бил принуден да извърши това волеизявление във фиша, пътят му за защита отново е друг, доколкото не е изтекъл давностния срок за провеждане на наказателно производство за проверка на тези твърдения.

Предвид гореизложените доводи, съдът намира, че е налице изначалната липса на правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия установителен иск, което е императивно предвидена положителна процесуална предпоставка в чл. 124 ГПК за разглеждането му.  

На основание констатираната недопустимост на иска, производството по него следва да бъде прекратено, а исковата молба, с която е предявен – върната на осн. чл. 130 ГПК.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 63253/29.08.2019г. на ВРС подадена от В.В., въз основа на която е образувано гр.д. №  13895/2019г. по описа на ВРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

Определението подлежи на  обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................