№ 125
гр.
Силистра, 01.11.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Маладжиков в.гр.д. № 270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н.Г.С.
против Решение № 294 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 847 / 2019 г. на Силистренския
районен съд, с което са отхвърлени исковете ѝ към Земеделска кооперация
„16 декември“ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение
за оставането ѝ без работа, изчислено на база 2046,80 лв месечно, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба.
Жалбоподателката счита, че решението
е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и моли въззивния съд да го отмени, като вместо него уважи
исковете ѝ. Претендира разноски за двете инстанции.
Няма постъпил отговор от въззиваемия
ответник. В съдебното заседание оспорва жалбата, моли да се потвърди
обжалваното решение, претендира разноски.
При съобразяване на доказателствата
по делото Силистренският окръжен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Н.С. с ЕГН ********** е била главен
счетоводител на Кооперация „Земеделска кооперация „16 декември““ с ЕИК
*********. Назначена е на тази длъжност с трудов договор № 2 от 01.04.1993 г.
(л. 18)
Приложената справка от търговския
регистър показва, че тя е член на управителния съвет (УС) на кооперацията, също
така и Татяна Иванова Неделчева (л. 9).
На 09.03.2019 г. е проведено общо
събрание на кооперацията. Воден е протокол съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗК, а
протоколчик е била Татяна Неделчева. Едно от взетите решенията на общото
събрание е счетоводната дейност да се даде на счетоводна къща (л. 15).
Счетоводството на кооперацията е
водено от жалбоподателката и Татяна Неделчева, видно от щатното разписание, прието
на заседание на УС на 18.10.2018 г. (л. 36).
На 15.03.2019 г. е проведено
заседание на УС на кооперацията, присъствали са всички членове, воден е
протокол, подписан от всички присъстващи членове на УС и двама членове на
контролния съвет. Първа точка от дневния ред е избор на счетоводна къща. В
протокола са посочени предложенията на председателя на кооперацията,
предложение от Татяна Неделчева да се пита счетоводна къща, която работи и с
други кооперации, и предложение на жалбоподателката да се потърсят и други
счетоводни къщи. В решението е записано, че „Всички
гласуваха7“за“ счетоводна къща
„Железов“ ЕООД“. Втора точка от дневния ред е промяна на щатното
разписание, уточнено е, че общата бройка работещи е 40. Изказвали са се същите
лица като в точка първа, но са обсъждали тежестта на работата на полевъдното
звено и на пазачите, съкращаването на чистача, поемането на работата на
кантарджията и др. Неделчева и С., дотогава счетоводителки, не са повдигнали
въпрос за техните длъжности, които видно от приложеното щатно разписание за 40
души не включва тях (л. 29). Единствено Георги Недков пита какво ще стане с
Татяна Неделчева и Н.С., на което председателят на кооперацията отговаря, че
първата си е подала молба за напускане, а Н. ще продължи да работи още два
месеца. Решението по тази точка е „Всички
са съгласни с новото щатно разписание: 7 „за““. Трета точка от дневния ред
е връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор с Н.С. и още
едно лице. Става ясно, че ищцата жалбоподател не се е съгласила да остане още
два месеца, а 30 дни, приела е предизвестието, считано от 15.03.2019 г. Протоколът не съдържа особено
мнение на някого от подписалите го (л. 26-28).
Връченото на 15.03.2019 г.
предизвестие за прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката е на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, но основанието не е
мотивирано изрично с текст, че става въпрос за съкращаване на щата (л.8).
На 25.03.2019 г. на С. е издаден
болничен лист за временна неработоспособност, продължен до 17.04.2019 г. (л. 5
и 6).
На 15.04.2019 г., по времето на
отпуска поради временна неработоспособност, на жалбоподателката е връчена
Заповед № 70 / 12.04.2019 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, считано от
15.04.2019 г. (л. 7).
Същото основание – по т. 3, е
вписано и в трудовата книжка на служителката (л. 17).
Последният пълно отработен месец,
предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение на Г. е
февруари 2019 г. и брутното ѝ възнаграждение е 2046,80 лв, за което е
издаден фиш за заплата (л. 11).
След прекратяване на трудовото
правоотношение жалбоподателката е останала без работа, видно от Удостоверение №
190191901889770 / 31.07.2019 г. на НАП (л. 35).
Служителката е оспорила уволнението
си пред районния съд, предявявайки искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В исковата си молба поддържа, че трудовото ѝ правоотношение е прекратено
със Заповед № 70 / 12.04.2019 г. поради намаляване обема на работа, без да е
посочено друго основание в текстовата част. Описва случилото се на общото
събрание на кооперацията и че на него е обсъждан въпросът за това дали
счетоводството да се изнесе на външен изпълнител. Твърди, че е имало дискусия и
без да се даде исканата информация се е стигнало до гласуване. Въпреки че не е
имало намаляване обема на работа, тя е уволнена на това основание, като
акцентира, че това е станало по време на отпуска ѝ по болест, без да
ѝ се връчи предизвестие. От самата заповед разбира за новото основание и
заявява, че: „В предходен момент ми бе
връчено предизвестие, като там, според работодателя, това се налага с оглед
закриване на щата“. Счита, че уволнението ѝ е незаконно, като изтъква
следните доводи: 1. Няма закриване на щата, а ако има, то тя не е освободена на
това основание. 2. Няма намаляване обема на работа. 3. Няма правна възможност
да бъде освободена на последното основание без предизвестие. 4. Не е преодоляна
закрилата при уволнение, визирана в чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. 5. Липсват
мотиви в заповедта за уволнение. 6. Работодателят не е спазил изискването след
изтичане на предизвестието да издаде заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, така предизвестието е останало без последици и представлява
едно правно нищо, а издадената заповед за уволнение на друго основание е без
предизвестие, т.е. незаконосъобразна. 7. Няма данни дори за размера на
дължимото обезщетение по реда на чл. 224 от КТ.
С исковата молба е поискана отмяна на уволнението,
възстановяване на работа и обезщетение за оставането без работа в продължение
на шест месеца, на база 2046,80 лв, или 12 280,80 лв.
С отговора си на исковата молба ответникът се
позовава на задължителността на решенията на общото събрание (ОС) на
кооперацията за останалите ѝ органи, компетентността на УС да съкрати
щата на служителката в изпълнение на решението на ОС, редовността на взетото
решение на УС и връчването на предизвестието. Поддържа, че конститутивното
действие на прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на
срока на предизвестието, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, а издадената
впоследствие заповед е без правно значение, поради което дори да страда от
пороци, те не влияят на законността на уволнението, както не влияе и фактът, че
е връчена на служителката по време на отпуска по болест.
В доклада на съда по чл. 146 от ГПК,
обективиран съгласно чл. 312, ал.1, т. 2 във вр.ал. 2 от ГПК в Разпореждане №
2606 / 15.07.2019 г. освен всичко друго е посочено заявеното от ищцата, че
предизвестието ѝ е връчено на основание закриване на щата.
В съдебното заседание пред районния
съд ищцата няма възражение по доклада, оспорва съдържанието на протокола от
заседанието на УС, твърдейки че 1. В него се е подписала на присъствал, а не на
гласувал – за или против. 2. Протоколът не е оформен по никакъв начин, не е
представен дневен ред, той е едно правно нищо. 3. На събранието на УС няма как
да се връчват предизвестия. 4. В кооперацията се изпълняват счетоводни функции
от лица на граждански договор, което противоречи на законодателството.
В решението си районният съд
мотивирано е възприел становището на ответника, за да отхвърли исковете. Приел
е, че протокол № 4 от 15.03.2019 г. не е оспорен надлежно, тъй като съдържа
подписа на ищцата, без да е изложила особено мнение, поради което е налице
уволнителното основание, посочено в предизвестието. Липсата на мотиви в
текстовата част не се явява съществен порок, доколкото ищцата е била наясно за
основанието, на което я уволняват, тъй като е участвала в обсъждането му.
Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор с
предизвестие на 15.03.2019 г., към който момент ищцата не е била в болничен и
поради това не се намира под закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ. Съдът е
приел, че на 15.04.2019 г. трудовото правоотношение вече е било прекратено с
изтичане срока на предизвестието и не би могло да се въведе ново основание за
уволнение с връчването на Заповед № 70. Липсата на подбор също не
опорочава уволнението, тъй като длъжността на ищцата е била единствена, поради
което подборът се явява право, а не задължение за работодателя. Това че
счетоводството се води от лице на граждански договор не означава, че
съкращаването на щата е фиктивно, тъй като работодателят е в правото си да
оптимизира по свое усмотрение дейността си, дори без да са отпаднали задачите,
включени в трудовата функция на съкратената длъжност.
Подробното описание на процесуалните
действия, осъществили се пред районния съд, е необходимо за очертаване на
предметния обхват на въззивната проверка, която следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, а именно че по правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен в произнасянето си от
посоченото във въззивната жалба. Въпреки това прието е, че дори и без
позоваване въззивната инстанция следи служебно за приложението на императивните
правни норми.
С въззивната жалба ищцата поддържа
следните аргументи за неправилност на първоинстанционното решение: 1.
Предизвестието не е достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение,
необходимо е изрична заповед за това, която носи своите последици пред други
учреждения и институции. 2. В срока на предизвестието работодателят може да
преосмисли своето поведение и да прекрати договора на друго основание. Щом,
според съда, няма нужда от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
защо работодателят е издал такава, като е променил правното основание? 3.
Жалбоподателката не е била съгласна с решението на УС, с което практически сама
се оставя без работа. Подписът ѝ е бил само за удостоверяване на
присъствието ѝ на заседанието. 4. Не се изтъкват никакви нарушения от
нейна страна, за да е необходимо оптимизиране на счетоводната дейност. 5.
Въпросът със закрилата по КТ е преекспониран от районния съд. Поддържа, че по
време на болничния ѝ отпуск е уволнена на различно основание от това, на
което е предизвестието.
В съдебното заседание пред въззивния
съд, в хода на устните състезания, процесуалният представител на въззивницата
навежда доводи за манипулация на протокола от заседанието на УС, твърдейки че
никъде не е отразено с колко гласа е гласувано за решенията, а цифрата 7 преди
„за“ е дописана. Акцентира, че подписите на присъствалите е на последната
страница, навеждайки по този начин довод, че предходните са подменени.
От правна страна въззивният съд
намира следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а жалбата срещу него – неоснователна.
Предметът на въззивната проверка е
ограничен от посоченото в жалбата, което може да се обобщи в следните въпроси:
1. Взето ли е валидно решение от орган на работодателя за уволнението? Отговорът
на този въпрос ще обхване и доводите за манипулация на протокола от събранието
на УС на кооперацията. 2. На какво
основание е прекратено трудовото правоотношение? Отговорът на този въпрос ще
обхване доводите за момента на прекратяването, значението на Заповед № 70 /
12.04.2019 г. и необходимостта от преодоляване на закрилата при уволнение. 3.
Накрая, без да е въвеждано като основание, окръжният съд следва да прецени
служебно дали при уволнението са нарушени императивни правни норми.
Въззивният съд намира за необходимо
да посочи, че районният съд е обсъдил всички правни и фактически доводи на
страните изложени пред него, поради което за тези части от първоинстанционното
решение, които не са предмет на жалбата, съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение, тъй като ги счита за правилни.
Органи на кооперацията работодател,
имащи отношение към процесното уволнение,
са общото събрание, управителният съвет и председателят. Съгласно чл.
26, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗК председателят на кооперацията организира
изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет, сключва и
прекратява трудовите договори. В изпълнение на това си правомощие е издал
предизвестието, а впоследствие и Заповед № 70 от 12.04.2019 г. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗК управителният съвет изпълнява решенията на общото събрание и
направлява дейността на кооперацията. Той осъществява и други функции,
определени със закона и устава. Компетентността на общото събрание на
кооперацията е обща и произтича от чл. 15, ал. 6 от ЗК. То може да обсъжда и
взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато
законът или уставът не предвиждат изрично това. В изпълнение на това си
правомощие общото събрание е взело решение счетоводната дейност да се даде на
счетоводна къща. По същество това означава, че от наетите до този момент две
счетоводителки няма да има нужда. Протоколът от общото събрание не е оспорен,
като в това отношение не е без значение фактът, че протоколчик е именно едната
счетоводителка. За това решение знае и жалбоподателката, тя не го отрича.
Управителният съвет е изпълнил решението на общото събрание, като е променил
щатното разписание, в което липсват двете длъжности на счетоводител и главен
счетоводител. И двете титулярки са членове на УС, но никоя от тях не е
подписала протокола от събранието на УС с особено мнение.
Този протокол е частен документ и верността му съдът преценява по
вътрешно убеждение. Той отразява колективната воля на членовете на УС. Не се
спори, че е подписан от жалбоподателката, но неоснователно е възражението
ѝ, че го е сторила само за да удостовери присъствието си. Същността на
протоколирането е да се удостоверят взетите решения, затова е предвидена
възможност за излагане на особено мнение при несъгласие – чл. 23, изр. 3 от ЗК.
Наведеният довод, че страниците без подписи са подменени, по същество означава
оспорване на автентичността на частния документ, за което съществува
производството по чл. 194 от ГПК, чиято възможност да се развие е преклудирана.
Впрочем такова твърдение и искане не е имало в първата инстанция, а наведения
довод е едва в хода на устните състезания пред въззивната инстанция. Колкото до
това дали цифрата седем, изразяваща броя на гласувалите членовете на УС за
първото решение, е дописана след
подписването на протокола, няма никакво значение. Действително разположението
на цифрата е необичайно близко до предходната дума и кавичките и това дава
основание за съмнение, но трябва да се има предвид, че всички членове на УС са
седем, а в решението изрично се посочва, че „Всички“
са гласували „за“ счетоводна къща „Железов“ ЕООД. Със, или без цифровото
уточнение, решението е взето валидно. То би било валидно дори ако ищцата и Т.
Неделчева, бяха гласували против, тъй като решенията на УС се вземат с
обикновено мнозинство освен ако уставът предвижда друго – чл. 23, изр. 1 от ЗК.
Двете счетоводителки, бидейки заинтересовани да се запази статуквото, са имали
интерес да гласуват против, или най-малкото да изкажат особено мнение, че
решението е прибързано, но фактът, че не са го направили потвърждава с още
по-голяма сила достоверността на протокола.
По делото не е събран като доказателство уставът на кооперацията, за да
се прецени кой орган следва да утвърждава щатното разписание, но логично е това
да е УС и след като има насока от решението на ОС да се даде счетоводната
дейност на счетоводна къща, то решението за новото щатно разписание е взето от
компетентен орган напълно законосъобразно. По този въпрос спор не е имало, не е
въвеждано като основание срещу уволнението в исковата молба, нито се съдържа
като оплакване във въззивната жалба. Значението му обаче е във връзка с доводът,
че изобщо не е вземано такова решение, видно от дискусията преди него. Съдът
констатира, че няма законова разпоредба, която да регламентира съдържанието на
протокола и как трябва да се води – дословно или в резюме. Важно е единствено
да се впишат решенията, тъй като именно по тях е предвидено излагането на
особено мнение. Съдържанието, вън от взетите решения, е въпрос на свободна
преценка и няма пречка да е по-подробно, но дори и да не е, нищо не ограничава
членовете на УС да го допълнят със свои бележки и възражения, а ако не им се
даде тази възможност – да напишат особено мнение по съдържанието му. Няма
пречка протоколът да съдържа не само взетите решения, но да отразява и други
действия, като връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с главната счетоводителка. Процесният протокол не съдържа
никакви искания, бележки, възражения и особени мнения, поради което
неоснователни са доводите, че не отразява вярно същността на взетите решения.
Това че жалбоподателката е била наясно с решението на общото събрание и
впоследствие е участвала във вземането на решението на УС за новото щатно
разписание, като го е подкрепила, означава, че е била наясно със съкращаването
на щата, който заема. Още в исковата молба ищцата дава да се разбере, че е била
наясно с основанието на предизвестието за уволнение и никога не е твърдяла
обратното, въпреки че самият документ не е мотивиран текстово, а само с
посочване на релевантната законова разпоредба. Възраженията ѝ за липса на
мотиви за уволнението касаят заповед № 70 / 12.04.2019 г., в която като
основание е посочено намаляване обема на работа.
Силистренският окръжен съд намира, че с връчването на предизвестието
работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с главната счетоводителка на основанието съкращаване на щата.
Самото прекратяване обаче не настъпва автоматично, както би било при уволнение
без предизвестие. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Когато той изтече, дори да
няма нарочна заповед, трудовото правоотношение ще се счита за прекратено на
основанието, посочено в предизвестието. Неоснователно е становището на
жалбоподателката за обратното, черпейки доводи от правното значение на
заповедта за други учреждения и институции. Тук следва да се подчертае, че
действително тази заповед не е правно нищо, както счита работодателят. Тя има
значение за размера на обезщетението за безработица – дали ще е минималното,
или 60 % от брутното, в зависимост от вписаното основание в тази заповед и
трудовата книжка. Тоест, в това си значение тя има само доказателствена
стойност. Освен това чл. 220, ал. 1 от КТ дава възможност на страната, която
има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати
преди да изтече срокът му, при което ще дължи обезщетение. За да се възползва
от това си право, работодателят трябва да изяви воля чрез издаването на именно
такава заповед, като по този начин фиксира момента на прекратяване на трудовото
правоотношение преди да е изтекъл срокът на предизвестието. Тогава заповедта
има конститутивен характер, но не по отношение на основанието, а само за
прекратване на предизвестието. Процесната Заповед № 70 има точно такъв
характер, тъй като противно на приетото от районния съд тя е породила действие
не след изтичане на предизвестието, а преди него. Това е така, защото
предизвестието е връчено на 15.03.2019 г. и срокът започва да се брои от
следващия ден – 16-ти; тридесетият ден от него се пада в неделя – 14.04.2019
г., което означава че срокът изтича на първия присъствен ден след това –
15.04.2019 г. За приложимостта на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД по отношение на
предизвестието – вж. Мръчков, В. Трудово право. С. 2010, с. 645. Този ден – 15.04.2019 г., служителката все
още има право да го отработи и да получи възнаграждение освен ако работодателят
не се възползва от правото си по чл. 220, ал. 1 от КТ. В случаят точно това е
станало, тъй като в заповедта пише, че прекратяването на трудовото
правоотношение е считано от 15.04.2019 г., вместо от 16.04.2019 г. както би
било редно, ако само констатираше настъпилото прекратяване на трудовото
правоотношение.
Неоснователен е доводът, че до изтичане на срока на предизвестието
работодателят може да преосмисли своето поведение и да прекрати договора на
друго основание. След упражняване на потестативното право на работодателя да
прекрати трудовия договор на едно основание, той не може да го прекрати на
друго, преди да оттегли със съгласието на работника или служителя предходната
си заповед. Впрочем тук е необходимо да се внесе уточнение. Ако прекратяването
настъпи със самото връчване на заповедта за това, работодателят може да отмени
уволнението по свой почин – чл. 344, ал. 2 от КТ, като уведоми работника за
това, и тогава от него зависи дали да се върне на работа – чл. 345, ал. 1 от КТ. Последният може да няма интерес от това. Аналогично – ако работникът няма
интерес да се възстанови статуквото, работодателят не може да преосмисля своето
поведение и да прекратява договора на друго основание от вече предявеното.
Оттегляне и приемане на предизвестието по делото не е доказано, нито твърдяно.
Правилни са
мотивите на първоинстанционния съд, че след като меродавен момент за преценка
на закрилата при уволнение се явява връчването на предизвестието, без значение
е, че по-късно ищцата е излязла в отпуск поради временна неработоспособност.
Това е така защото трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от
работодателя и с писмено предизвестие, без издаването на изрична заповед.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и
поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е
правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на
изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка
съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то,
включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Така е прието в
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 559 от
9.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 208 от
02.05.2012 г. по гр.д. № 738 / 2011 г., IV г.о., ГК.
Не са
налице императивни правни норми, които районният съд да не е съобразил и да е
постановил решението в противоречие с тях. В тази връзка липсата на подробни
мотиви в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед №
70 / 12.04.2019 г. не е порок, който да води до незаконност на уволнението.
Както стана ясно работодателят е упражнил правото да уволни служителката с
връчване на предизвестието. Спазена е писмената форма за действителност,
посочен е срокът му – 30 дни, като липсата на изрично начало за броенето му
следва да се тълкува в светлината на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, т.е. от следващия
ден. Посочено е правното основание с препратка към закона и то съответства на
решението на работодателя. Уволнената служителка е участвала във вземането на
това решение, поради което всякакви доводи, че не е разбрала за какво е
уволнена са несъстоятелни. Следва да се подчертае, че в Кодекса на труда няма
задължителни реквизити за мотивиране на предизвестието, каквито има например за
заповедта за дисциплинарно наказание. Достатъчно е предизвестието да е писмено
и работникът или служителят да са наясно за основанието му и срока, разбира се,
трябва да е подписано от работодателя и връчено.
Разминаването
на уволнителното основание, вписано в Заповед № 70 / 12.04.2019 г. и трудовата
книжка, с действителното, на което е прекратено трудовото правоотношение, е
основание на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ – поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Такъв иск обаче не
е предявяван. Служителката може да упражни и пред работодателя правото си да
иска поправка на вписаното основание, още повече че той не оспорва наличието на
грешка. Тази поправка няма да рефлектира върху законността на уволнението или
определянето на по-високо обезщетение за безработица от НОИ, а би имала
по-скоро морално значение, заради неупражненото право на подбор от страна на
работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ. Правилно районният съд е обсъдил, че
става въпрос именно за право на подбор, а не за задължение, тъй като
съкратената длъжност е била само една. В случая съкратена е не само длъжността
главен счетоводител, а целия счетоводен отдел. Това че впоследствие
счетоводната дейност се упражнява от лица по граждански договор е въпрос на
целесъобразност и не е основание да се счита съкращаването на щата за фиктивно,
както правилно е приел районният съд.
Въззивната
жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение следва да се потвърди, включително по отношение
на акцесорните искове.
В тежест на
жалбоподателката следва да се възложат направените от въззиваемия ответник
разноски в настоящото производство за адвокат в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 847 / 2019 г. на
Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Г.С. с ЕГН ********** да плати на Кооперация „Земеделска
кооперация „16 декември““ с ЕИК ********* сумата в размер на 500 лв (петстотин
лева) за разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, който на основание чл. 315, ал. 1 от ГПК започва да тече от
08.11.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О.М.1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към
решението по в.гр.д. № 270/2019 г.
Не съм съгласна с решението по следните съображения:
1. Решението на УС е непрецизно, липсва документирано
гласуване, има подписи на членовете под текст „присъствали“, а не „гласували“.
Подписите са на последна празна страница на протокола и вероятно е правилна
репликата на процесуалния представител на ищцата, че протоколът е изготвен
по-късно;
2. На заседанието на УС не е представен проект за ново
щатно разписание (липсва такъв текст, че се представя) и не е съответно
решението по т.2: „Всички са съгласни с новото щатно разписание“;
3. Решението на УС като основание за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата е за „съкращение в щата“,
предизвестието-също (посочено е чл.328, ал1, т.2, предложение второ от КТ), а
заповедта е за „намаляване обема на работа“ – чл.328, ал.1, т.3 от КТ „след
извършен подбор“. Подбор не е изследван, има възражение, че частична счетоводна
работа се извършва в кооперацията и при тежест на доказване работодателят не е
отговорил на това възражение. Мотиви за намаления обем работа липсват. Несъответствието
между трите документа по отношение на различно посочени основания е достатъчно
за отмяна на уволнението;
4. Нарушен е чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като ищцата е
била в отпуск по болест. Съгласна съм с мотивите на колегите в кой момент
работодателят е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение с
връчване на предизвестието и с обяснения момент на прекратяването - с изтичане
на предизвестието, но за последния момент законът е регламентирал закрила със
съответно разрешение, което не е налице. При липса на разрешение от ИТ моментът
на прекратяване на трудовото правоотношение следва да се отложи след
изтичане срока на болничния лист.
Предвид изложеното считам, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно,
че първоинстанционното решение следва да се отмени и да се уважат предявените
искове.
съдия В. Александрова: