Определение по дело №317/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.03.2021г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 4 март…………………………………………… през две хиляди и двадесет и първа година………..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА Ф.

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….….…………… гражданско дело 317 по описа за 2020 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 18.09.2018 година сключил с ответника Профи Кредит България ЕООД договор за потребителски кредит. По силата на този договор му била предоставена в заем сумата от 2000.00 лева със срок на издължаване 24 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 41.17% и ГПР 49.89 %. В договора било вписано, че ищецът закупува и пакет допълнителни услуги на стойност 2 400.96 лева.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави според чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и неравноправност, довела до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. При сключване на договора е налице и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, поради което ищецът дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем.

Твърди, че в случая е налице непрозрачност при формиране цената на кредита, като в тази цена следва да се калкулира не само договорения лихвен процент, но и стойността на т.нар. „допълнителен пакет услуги”. Така формираната цена на кредита не е съобразена нито със срока на връщане на заетата сума, нито с риска, който поема кредитната институция и надвишава многократно приетия за обичаен трикратен размер на законната лихва. Скритият лихвен процент, уговорен под формата на пакет от допълнителни услуги води и до значително нарастване на ГПР. Отделно от това не са налице реално предоставени допълнителни услуги.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е заплатил сума в общ размер на 4029.77 лева. Доколкото сключеният договор се явява нищожен, то според разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи плащане само на заетата сума. Ето защо предявява настоящия иск за следното :

1.Моли съда, да постанови решение, с което прогласи нищожността на договора за кредит сключен между страните и 2.да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2029.77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

При условията на евентуалност в случай, че съдът не прогласи нищожност на целия договор, то 1.да постанови решение, с което прогласи нищожност на клаузите от договора, регламентиращи правото на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и на споразумението за предоставяне на такива, както и на чл.15 от ОУ, оправомощаващи ответното дружество да поличи пакет от допълнителни услуги и 2.да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1062.41 лева, представляваща недължимо платено за периода 18.09.2018 – 16.08.2020 година възнаграждение по допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Профи кредит България ЕООД оспорва предявените искове. Не оспорва фактите относно пораждане на договорното задължение на ищеца и клаузите на сключения договор. Оспорва наведените твърдения за нищожност на договора. Навежда доводи, че не може да се твърди нарушение на добрите нрави в случаите, когато отношенията са регламентирани със законова норма. Ако съдът приеме, че е налице недействителност на клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, то да приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Отделно от това твърди, че клаузата за договорна лихва е уговорена индивидуално, което се подкрепя от представените писмени доказателства. Договарянето на допълнителен пакет услуги не представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не води до повишаване на ГПР. Пакетът допълнителни услуги не е условие за сключване на договора, поради което възнаграждение по този пакет се дължи допълнително, отделно от самия кредит. Освен това предоставената чрез този пакет услуги възможност не е пряко свързана с дейността по предоставяне на кредити, поради което не би могла да се раглежда и като „такса”, „лихва” или „неустойка”. Ищецът реално се е ползвал от предоставената му възможност чрез допълнителните услуги, като е отложил 3 от вноските си. В подкрепа на всяко от възраженията си излага подробно аргументирани доводи. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди разноските направени в производството.

 

При така изложените твърдения, съдът определя правното основание на предявените искове, както следва: по чл.124 ГПК – отрицателен във връзка с чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и осъдителен с правно основание чл.55 ЗЗД (основанията са относими, както към иска, касаещ прогласяване нищожността на целия договор и връщане на недължимо платеното, така и към иска за нищожност на клаузи от договора и връщане на недължимо платеното по тях).

В тежест на ответниците е да установят наличие на валидно правоотношение, както и на обстоятелството, че клаузите са индивидуално уговорени като факт, който изключва нищожността им, породена от неравноправност.

Ищецът дължи доказване на елементите от ФС на нормата на чл.55 ЗЗД – наличие на несъществуващо или отпаданало основание, плащане и размер.

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети. Страните са ангажирали доказателства във връзка с твърденията си.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 18.09.2018 г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия към договора, погасителен план към договор за потребителски кредит стандарт № ********** от 18.09.2018 г., стандартен европейски формуляр, както и представените с отговора на исковата молба- стандартен европейски формуляр към искане за отпускане на потребителски кредит, допълнителна преддоговорна информация към  искане за отпускане на потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр към договор за потребителски кредит, допълнителна преддоговорна информация към  договор за потребителски кредит, договор за потребителски кредит № **********, споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, общи условия към договор за потребителски кредит, погасителен план анекс 1 към договор за потребителски кредит № **********, ведно с погасителен план към същия.

 

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да бъде извършена от в.л. Калин Найденов, което след като се зопознае с документите по делото и при необходимост  извърши справки в счетоводството на ответника, да даде отговор на въпросите :

1. Какви разходи по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК са включени в годишния процент на разходите ?

2.  с какъв процент се оскъпяват ГЛП и ГПР чрез включване в тях на възнаграждението за допълнителни услуги. Да бъде представено сумарно годишно и в табличен вид със съпоставка с дължимата договорна лихва по месеци.

3.според методиката на изчисляване на ГПР, какъв е максималният допустим размер на възнаградителната лихва в случая, за да бъде спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК

4.какви суми са изплатени от ищеца за погасяване на задължението, представено в табличен вид по дати и вид на задължението, което погасява с тях.

 

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК най – малко една седмица преди датата на съдебното заседание.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.04.2021 година от 09.35 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :