№ 9478
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110159545 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. З. А., ЕГН **********, срещу ответника ********* иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 12 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно
производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал.
1, предл. първо НК, приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на
10.04.2023 г., по ВНОХД № 4018/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение,
Трети въззивен състав, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда- 10.04.2023 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата от 600 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за процесуално представителство, ведно със законна лихва от влизане в сила
на оправдателната присъда- 10.04.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът излага, че бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство при
СРП, а впоследствие и като подсъдим по НОХД № 4619/2018 г. по описа на СРС, НО,
121-и състав, за престъпление от общ характер, за което му било повдигнато обвинение
по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. първо НК. В тази връзка поддържа, че
изпитал силен стрес и притеснение касателно изхода от наказателното дело и
евентуалното му отстраняване от работа, доколкото заемал длъжност „младши
счетоводител“ в търговско дружество, а му било повдигнато обвинение за
престъпление, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ в качеството
му на длъжностно лице. Сочи, че в първоинстанционното производство са били
проведени пет заседания в период от девет месеца, като впоследствие била
произнесена осъдителна присъда, с която ищецът бил признат за виновен по
повдигнатото обвинение и бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година. След обжалване на присъдата въззивният съд е отменил същата, като е
върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС. По образуваното
НОХД под № 186/2021 г. по описа на СРС, НО, 17-и състав, била постановена отново
1
осъдителна присъда, с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото
обвинение и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК. В производството
пред СРС по НОХД № 186/2021 г. били проведени шест заседания. След въззивна
жалба, подадена от ищеца, било образувано ВНОХД № 4018/2022 г. по описа на СГС,
Трети въззивен състав, завършило с постановяване на присъда от 05.12.2022 г., с която
била отменена оспорената присъда на СРС и бил признат ищецът за невиновен.
Последната влязла в сила на 10.04.2023 г. след разглеждането й от ВКС в КНД №
134/2023 г. по описа на ВКС, Трето наказателно отделение. Ищецът излага, че в
резултат на воденото срещу него близо 6 години наказателно производство са му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснение във връзка
изхода на производството и кариерното му развитие, неспокойство, потиснатост,
уплаха, чувство на несправедливост, безсъние, липса на апетит, задължение за
ограничение във връзка наложената му мярка „парична гаранция“, странене от
близките му, загуба в доверието в органите на МВР и ПРБ. Било засегнато доброто име
на него и на семейството му, с което се ползвали в града, в който живеят; съседите го
отбягвали. Излага още, че са му причинени и имуществени вреди в размер на 600 лв.,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие по наказателното производство. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ********* оспорва исковете като по
основание и размер. Счита за недоказани описаните в исковата молба неимуществени
вреди и наличието на причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото
обвинение. Излага се, че органите на разследването не са огласили информация за
воденото срещу ищеца наказателно производство. Сочи, че срещу ищеца била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 150 лв., чийто размер бил
неколкократно по-нисък от този на минималната работна заплата в страната. Твърди,
че срещу ищеца не са предприемани действия извън правно регламентираните, нито
такива, които да ограничават упражняването от страна на ищеца на неговите
граждански права. Относно претенцията на имуществени вреди поддържа, че липсвали
доказателства за обема на извършените процесуални действия от упълномощения
адвокат. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното:
За уважаване на иска с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, в
тежест на ищеца е да докаже повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда; претърпени
имуществени и неимуществени вреди и техния размер; наличието на причинно-
следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и
неблагоприятните последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица- чл. 4 ЗОДОВ.
С влязла в сила Присъда № *** от 05.12.2022 г. по НОХД 4018 от 2022 г. на
СГС, НО е отменена Присъда от 01.09.2021 г по НОХД 186/21 по описа на СРС, 17
състав, и вместо нея е постановена друга, с която е признат за невиновен В. З. А. с ЕГН
**********, в това, че на 25.02.2016 г в **********************, като длъжностно
лице – сътрудник продажби – да е съставил неистински частен документ -
допълнително споразумение *****************-**********/ 25.02.2016, на който
придал вид, че е писмено изявление на Р. С. Н. и да го е употребил в базата данни на
БТК, за да докаже, че съществува правно отношение между БТК и Р. Н. въз основа на
това допълнително споразумение, поради което на основание чл.303 НПК го оправдал
2
по повдигнатото му обвинение по чл.310 ал.1 вр чл.309 ал.1 пр.1 НК. С решение № 130
от 10.04.2023 г. по НОХД 134/2023 г. на ВКС е оставена в сила присъда №
***/05.12.2022 г. по НОХД № 4018/2022 г. на СГС. С решението си, ВКС възприема
основните доводи на СГС за недоказаност на обвинението, тъй като по делото не е
доказано той да е автор на деянието, предмет на обвинителния акт, поради което
оставя в сила оправдателната присъда спрямо В. А..
Установява се, че наказателното производство по отношение на В. А. е
продължило пет години и половина, като ищецът е бил привлечен като обвиняем за
повдигнатото му обвинение на 18.10.2017 г., взета е мярка за неотклонение „гаранция“
в размер на 150 лева, а наказателното производство срещу него е приключило с
окончателен съдебен акт на ВКС на 10.04.2023 г. В съдебната фаза на наказателния
процес са проведени общо 17 открити съдебни заседания в различните инстанции.
Видно от удостоверение за съдимост / л. 102 от ДП/, ищецът е неосъждан.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на П. А. Г. – съпруга
на ищеца се установява, че от 2017 г. срещу ищеца започнало наказателно дело.
Познавали се от доста дълъг период от време от 2012 г. - 2013 г., а през 2018 г.
сключили брак, но от около 2017 г., близо 6 години продължило наказателното дело, в
който период тя родила две деца. Постоянно бил търсен в дома му за връчване на
призовки, дори трябвало да съобразят датата на сключване на гражданския брак. Освен
това, заради явяване в съда не успял да присъства на едно от изписванията на децата
ни. Значително се променили отношенията помежду им. Преди наказателното
производство, ищецът бил много по-весел, ведър, излизали заедно, обичал големи и
шумни компании. Това дело му се отразило негативно в личен план, в семейните
отношения, включително с родителите му, с които живеели към онзи момент в
Костинброд. Родителите му разбрали за наказателното производство и отношенията им
се влошили, тъй като баща му заемал много висок пост в системата на МВР, а майка
му била много уважаван преподавател по математика в гимназията. Започнали упреци
от страна на родителите му към него, във връзка със създалата се ситуация. Преките
последствия за ищеца, били, че се затворил и отчуждил от приятели и познати. Много
тежко му се отразило и в кариерното развитие, защото текущият работодател към онзи
момент, също разбрал, че се води наказателно производство срещу него. Завършил
втора магистратура по счетоводство и контрол и за него бил много важно да израства
кариерно. В службата му по задължение, той имал достъп до тоукъни, разплащателни
средства към международни банки, поради което в тази връзка му изисквали
удостоверения за водени наказателни производство, по който повод работодателят
узнал за наказателното производство, водено срещу него, което било пречка за
кариерното му израстване. Като майка и съпруга, Г. също пострадала, защото по време
на майчинството разчитала на бащата да издържа семейството. Заради наказателното
производство и разваляне на отношенията с родителите му се наложило да се
преместят от Костинброд, което им коствало много усилия, пари, средства. След като
получил окончателното решение, че делото е приключило, той сменил работата си на
много по-висока позиция, от тази която заемал по време на делото, отново станал
щастлив, спокоен и удовлетворен от живота, който има. Г. не знае съпругът й да има
други проблеми с правосъдието в България, нито Прокуратурата да е оповестявала
публично воденото наказателното производство срещу съпруга й. Съдът кредитира
показанията на св. Г. при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същите са логични,
последователни и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият
състав приема следното:
От незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин
3
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до
увреждане и настъпване на неимуществени вреди - неблагоприятно отражение върху
психиката на човек, независимо от конкретната преценка, която следва да бъде
осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - чл. 52
ЗЗД. Фактът на незаконното обвинение е достатъчна индиция, че обвиняемият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по
човешка презумпция е сигурно, че от продължилото пет години и половина
наказателно преследване ишецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба
изражение – притеснения, стрес, ограничения в личния живот /в този смисъл Решение
№ 427 от 16.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 273/2009 год ., III г. о., ГК, Решение №
483 от 9.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1091/2009 год ., III г. о., ГК /.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и
социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая.
В разглеждания случай, настоящият съдебен състав съобразява от една страна
установената продължителност на наказателното преследване - от привличането на
ищеца в качеството на обвиняем /18.10.2017 г./, до постановяване на влязла в сила
оправдателна присъда /10.04.2023 г./; тежестта на обвинението - престъплението по чл.
310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК , за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 5 години; обстоятелството, че са проведени общо седемнадесет открити
съдебни заседания по делото в трите инстанции, наложена мярка за неотклонение
„гаранция“ в минимален размер, възрастта на пострадалия – на 29 години, като
наказателното производство се е провело по време, когато той е бил в активен етап от
професионалното и личностното си развитие - от 29 до 35 г.; продължителността и
интензивността на психическия дискомфорт, затруднения в личния и социалния и
професионалния му живот – наложилото се преместване от гр. Костинброд,
невъзможност да израства кариерно в резултат от наказателното производство, както и
естествения страх от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало /което
4
означава, че е посрещал по-тежко негативните последици от повдигнатото обвинение/,
противно на твърденията на ответника не се установява да са водени други наказателни
производства срещу ищеца в периода на процесното такова, настъпилата промяна в
контактите и социалния му живот – станал затворен, избягвал приятелите си, а от друга
страна, че не се касае за обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
че не е бил задържан под стража, а спрямо него е била взета мярка за неотклонение –
гаранция в минимален размер, липсата на медийно разгласяване, липсата на данни за
настъпването на други извънредни промени в начина му на живот, включително
липсата на здравословни увреждания и липсата на трайни последици и отражение в
живота му занапред – веднага след получаване на окончателното решение на ВКС
сменил работата си, станал отново спокоен, ведър и щастлив.
В този смисъл и с оглед така приетото, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би
удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по
делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, както и при отчитане на обстоятелството, че размерът на обезщетението не
следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, същият следва да бъде
определен на 6 000 лв. / шест хиляди лева/. Ето защо, искът се явява основателен до
този размер, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно задължителните разяснения в т. 4 Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, държавният орган изпада в
забава от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в разглеждания
случай 10.04.2023 г., както е поискано от ищеца, поради което Прокуратурата на РБ
дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение от този момент.
По искането за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатско възнаграждение:
По НОХД 4618/2019 г. на СГС е приложен договор за правна защита , по силата
на който е заплатен адвокатски хонорар в полза на адв. Гинов в размер на 200 лева,
както и по НОХД 186/2021 г. на СРС в размер на 400 лв. по договор за правна защита и
съдействие л. 13. Подсъдимият е представляван от адв. Гинов в наказателното
производство, като същият е подавал жалби, молби и становища и се е явявал в
съдебни заседания, поради което възражението на Прокуратурата в този смисъл се
явява неоснователно. Уговореният и заплатен хонорар е в предвидения в чл. 13, ал. 1,
т. 5 НМРАВ минимум, поради което искът се явява основателен и доказан.
По разноските:
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 10 лева – държавна
такса и 1550 лева – адвокатско възнаграждение съгласно договор за защита на л. 4 от
делото, видно от което същото е заплатено. С оглед изхода на спора му се дължат
разноски в размер на 817,14 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****************, с адрес: /адрес/ да заплати на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ на В. З. А., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата от 6 000 лева /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. първо НК,
5
приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 10.04.2023 г., по
ВНОХД № 4018/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, Трети въззивен
състав, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 600 лева /шестотин лева/ – имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по НОХД 4618/2019 г. на СГС и НОХД 186/2021 г. на СРС, ведно със законната лихва
върху сумата от 10.04.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 6000 лева до пълния предявен размер от 12 000
лева.
ОСЪЖДА ****************, с адрес: /адрес/ да заплати на В. З. А., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ сумата от 817,14 лева /осемстотин и седемнадесет лева и
14 стотинки/– разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6