ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. К., 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20225100600033 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С Определение № 1/02.01.2022 год., постановено по Ч.н.д. № 77/2021
год., А. районен съд е потвърдил Постановление на РП – К., ТО – А. от
18.11.2021 год. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно
производство № 113/2020 год. по описа на РУ – А., за престъпление по чл.144
ал.3, във вр. с ал.1 и по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с ал.1от НК.
Против определението е подадена частна жалба от пострадалия С. ЮС.
М. от с.Г.П., общ.А., обл.К.. В жалбата се твърди, че в хода на разследването
не са изпълнени в пълен обем указанията на Окръжна прокуратура – К.,
обективирани в Постановление на Окръжния прокурор от 14.12.2020 год.
Жалбодателя развива съображения, че били налице достатъчно данни, за да
бъде направен обоснован и категоричен извод за извършване на
престъпленията по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 и по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2,
във вр. с ал.1от НК. Оспорва извода на прокурора и първоинстанционния съд,
че за същото лице и за същото престъпление имало влязла в сила присъда по
Н.ч.х.дело № 39/2020 год. по описа на Районен съд - А., която била за
извършено срещу него престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а не за
престъпления по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 и по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във
1
вр. с ал.1от НК. Счита, че разследването по досъдебното производство не е
проведено обективно, тъй като не било взето предвид искането му за
назначаване на съдебномедицинска експертиза с вещо лице - съдебен лекар от
друг съдебен район, защото не бил убеден в обективността на изготвеното
съдебномедицинско удостоверение от съдебния лекар в гр.К., тъй като
същото било издадено на базата на свидетелски показания, които свидетели
били разпитани и дали показания известно време, след като удостоверението
вече било издадено. Поради тази причина не приемал и заключението на
изготвената по-късно съдебномедицинска експертиза от съдебния лекар в
гр.К.. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд и
досъдебното производство да бъде върнато на РУ – А. за възобновяване.
Препис от въззивната частна жалба е бил връчен на РП – К., ТО – А.,
която не е взела становище по нея.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и
тези по досъдебното производство, и като провери допустимостта и
правилността на протестираното определение, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
за подаването й лице и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 113/2020 год. по описа на РУ – А. към ОД
на МВР - К. е образувано с Постановление от 21.06.2021 год. на прокурор от
РП – К., ТО – А. за това, че:
- на 03.09.2020 год. в с. Г.П., общ. А. е била отправена закана за
убийство на С. ЮС. М. от същото село и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.3, във
вр. с ал.1 от НК; и
- на 03.09.2020 год. в с. Г.П., общ. А. е била причинена средна телесна
повреда на С. ЮС. М. от същото село, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, вследствие сътресение на мозъка,
довело до изпадане в състояние на безсъзнание - престъпление по чл.129 ал.2,
предл.5, алт.2, във вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването не е било повдигано обвинение на конкретно
2
лице и не е била взета мярка за неотклонение.
На досъдебното производство са събрани гласни и писмени
доказателства – разпитани са свидетели, извършена е съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, и са приобщени писмени доказателства –
съдебномедицинско удостоверение № 198/2020 год., Епикриза на С. ЮС. М.
от Хирургично отделение на МБАЛ „Д.“ АД – гр.К., протоколи за
предупреждение, съдебномедицинско удостоверение № 421/2020 год., фиш за
С. ЮС. М. от ЦСМП – К., заверено копие от Присъда № 1/16.06.2021 год. по
Н.ч.х.дело № 39/2020 год. по описа на РС – А., Справка за съдимост на Р.Е.Д.,
и Характеристична справка за същия. След приключване на разследването по
досъдебното производство, с постановление от 18.11.2021 год. за
прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във
вр. с чл.24 ал.1 т.1 и т.6 от НПК, прокурор от Районна прокуратура – К., ТО -
А. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
113/2020 год. по описа на РУ – А., водено за престъпления по чл.144 ал.3, във
вр. с ал.1 и по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с ал.1от НК. За да постанови
акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:
На 03.09.2020 год., около 14:00 часа, в с. Г.П., общ. А. възникнал
конфликт между св.Р.Е.Д. и св,С. ЮС. М. от с. Г.П.. Причината за конфликта
е възникнал преди това спор относно реда за преминаване на автомобилите
им по улицата. Св.С.М. се обадил на кмета на селото св.М. А.М. от с. Г.П., а
след това и на младши полицейски инспектор в РУ-А. - А.Р.А., за да съобщи,
че съседът му св.Р.Д. е препречил с автомобила си пътя му. Прокурорът е
посочил в постановлението, че св.М. М. и св.А.А. не съобщават за споделени
от страна на св.С.М. закани, отправени му от св.Р.Д., като кметът на селото е
твърдял, че двете страни не се разбират от дълго време и постоянно водят
дребни спорове, като никога и никъде не е чул който и да е от тях да се
заканва против другия.
Вечерта на 03.09.2020 год., около 19:45 часа, в РУ-А. е получено
съобщение от * за сбиване в с. Г.П., общ. А. между св.Р.Е.Д. и св.С. ЮС. М..
Полицейските служители в РУ - А. - св.И.Б.Ф. и св.А.З.Б., посетили мястото
на инцидента, като установили лежащия на земята в двора на дома си св.С.М.,
който бил с рани и кръв в областта на главата. Пристигналият на място в
20:26 часа екип на ФСМП -А. му оказал първа помощ. Медицинския фелдшер
3
- св.Ф.С.С., намерил св.С.М. лежащ на двора си, със затворени очи. Същия
дишал стресирано и учестено, но не бил в безсъзнание, тъй като реагирал на
допира му, дишал ясно, макар и учестено. Фелдшерът пръстъпил към
превръзване на раната му, при което св.С.М. отворил очите си и започнал да
говори. След прегледа бил транспортиран за настаняване в МБАЛ „Д.“ АД -
гр. К.. Служителите на МВР установили св.Р.Д. в дома му. Същия бил
отведен в сградата на РУ - А. за изясняване на случая.
Прокурорът е посочил в постановлението си още, че в разпита си като
свидетел Р.Д. е твърдял, че на 03.09.2020 год. със св.С.М. се срещнали около
обяд, когато паркирал автомобила си на улицата пред дома си и започнал да
разтоварва туби с вода. В този момент на заден ход пристигнал с автомобила
си св.С.М., който подминавайки го се изплюл и го нарекъл „М.“. Св.Р.Д.
твърдял, че много пъти преди този ден съседът му, минавайки покрай дома
му, го е наричал с обидни думи, като: „Б.“, „М.“, плюел е в неговата посока.
Заявил, че никога не се е заканвал с убийство спрямо св.С.М.. Според
свидетелските показания на Р.Д. вечерта на 03.09.2020 год., около 19:00 часа
се прибирал в дома си в с. Г.П., общ. А., когато чул че някой се провикнал зад
гърба му. Обръщайки се забелязал, че това е св.С.М., държащ дървена сопа с
дължина около половин метър в ръце. Св.С.М. изрекъл думите „Да еба майка
ти, да еба! Ти ли си най-големия бабаит тука? Защо говориш с хората, с които
аз не говоря в махалата?“. Започнал да удря св.Р.Д. на улицата пред дома му с
тоягата по главата, раменете и коленете, като лъхал на алкохол. В един
момент и двамата, с двете си ръце хванали тоягата и започнали да я дърпат
всеки към себе си. Тогава св.С.М., без да каже нищо се пресегнал към
външния преден джоб, разположен в лявата част на ризата на св.Р.Д. и
извадил от него найлоновата торбичка с пари. Веднага след като взел
найлоновата торбичка с парите, без отново да каже нищо, св.С.М. побягнал
назад и поел в посока към близко разположената негова къща. В бързината
си, докато бягал се ударил в гараж, разположен на улицата между къщите им.
Паднал на земята и започнал да се търкаля. След това обаче се изправил и
отново побягнал в посока към къщата си. Тоягата все още била в ръцете му.
Св.Р.Д. е твърдял, че в нито един момент не е удрял опонента си, като
веднага, след като св.С.М. избягал от мястото, той се обадил по мобилния
телефон на кмета на с. Г.П., общ. А. - св.М. А.М., и му съобщил, че св.С.М. е
взел парите му и желае да му бъдат върнати. Св.Р.Д. твърдял още в
4
показанията си, че няколко минути след като св.С.М. влязъл в двора си,
съпругата му св.П.Ю. М. излязла на улицата и тръгнала в посока към къщата
на св.Р.Д., като му казала „Ще вземеш друг път парите!“, свила лакътя си в
неприличен жест и продължила пътя си към центъра на селото. След няколко
минути на място пристигнал кмета на селото, а след това и полицаи. Св.С.М.
пък бил закаран във болницата в гр. К..
В постановлението за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е отразил, че св.С.М. е твърдял, че не той е нападнал, а напротив
бил е нападнат и бит от св.Р.Д. на улицата пред дома му вечерта на 03.09.2020
год. През същия ден по-рано двамата отново имали конфликт относно спор за
преминаване с автомобил по улицата, в хода на който бил наруган и заплашен
с изразите „Ще те убия“, „Ще ти еба майката“.
Св.С.М. твърдял също, че вечерта на 03.09.2020 год. на улицата между
домовете им св.Р.Д. отново на висок глас отправил закани и обиди към него, а
именно: „Ще те убия“, Майка ти ще еба“, „Ще еба жена ти“. Вдигнал във
въздуха дървена сопа, с която излязъл от дома си, която попаднала в дясната
ръка на св.С.М., между лакътната и раменната става, тъй като я вдигнал
инстинктивно, за да се предпази от удар в главата, където била насочена
тоягата. Св.Р. посегнал втори път, като св.С.М. се обърнал инстинктивно
настрани и сопата попаднала в горната част на гърба му в ляво. Третия удар
попаднал в дясната му ръка между китката и лакътната става. Последвал нов
удар, като св.Р.Д. вдигна сопата във въздуха и нанесъл много силен удар в
областта на главата на опонента си, отгоре вдясно. Св.С.М. заявил, че
следващите няколко минути не помни какво се е случило. Когато се съвзел,
лежал на земята по лице. Не помнел колко време е лежал, но когато дошъл в
съзнание, лежал по корем и тоягата с която Р.Д. го ударил била до него.
Самия св.Р.Д. го нямало наоколо. Взел я и тръгнал към дома си, като от
главата му течала кръв, чувствал силна болка в нея и едвам вървял защото
бил силно замаян и трудно пазел равновесие. Влизайки в двора си, се
провикнал на съпругата си, като й казал да се обади на полицията и да снима
състоянието му. След това отново загубил съзнание. Когато дошъл в
съзнание, забелязал над себе си надвесен човек, оказващ му помощ.
Прокурорът е посочил в постановлението си, че от назначената
съдебномедицинска експертиза на св.С.М. било видно, че на същия е било
5
причинено: разкьсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузване на кожата
на главата, гърба и горните крайници; сътресение на мозъка. Вещото лице е
дало заключение, че описаните увреждания са получени при действието на
тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали
както съобщава освидетелствания. Разкъсно-контузната рана на главата е
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
а кръвонасяданията и охлузването на кожата на гърба и горните крайници са
причинили болка и страдание. Сътресението на мозъка на С. ЮС. М. е довело
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
Установени в хода на разследването били свидетелите А.Р.А., М. А.М.,
А. Ю. М. и М. Ю.М., от показанията на които се установявато следното: на
кмета на селото св.М. М. му било известно, че двете страни имат стари
спорове, но никога не е възприемал закани отправени между тях, като след
случая и двете страни излизали из селото и външно не проявявали белези на
страх или пазене един от друг. На полицейския служител - св.А.А., също не
му е било съобщено за отправени закани. Св.А. М. е бил близо до мястото на
инцидента на 03.09.2020 год., като единствено забелязал как св.С.М. ударил
св.Р.Д. с тояга по коляното, но не чул какво двамата си говорят. Св.М. М. чул
шумове докато е бил в близко разположения си гараж, а минута-две след това
покрай него преминал съседа му С.М., който вървял забързано, но не тичал.
Прокурорът е приел от фактическа страна още, че не се установявали
свидетели, с изключение на С.М. и съпругата му П.Ю. М., който твърдят за
отправени закани с убийство спрямо С.М. от св.Р.Д.; както и че съгласно
изготвената по делото експертиза не е налице причинена средна телесна
повреда на св.С.М.. Посочил е в постановлението, че вещото лице е
отговорило задълбочено и с изследване на всички доказателства по делото,
като категорично е дало заключение, че на св.С. ЮС. М. не е причинена
средна телесна повреда, а такава извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
/временно и неопасно за живота/. В случая липсвало степенно излизане от
състояние на безсъзнание, което е характерен симптом в такива случаи. На
пострадалия му прилошало, след като е изминал сам определено разстояние
след нанасяне на удара по главата, което също говорело за зашеметяване, а не
за пълна загуба на съзнание. В медицинската документация не било отразено
наличието на конградна и антероградна амнезия, характерни за средните и
тежки степени на мозъчно сътресение, както и за изпадане в състояние на
6
безсъзнание.
Въз основа на така установената фактическа обстановка наблюдаващият
прокурор е направил извода, че не е бил осъществен съставът на
престъплението по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, който извод е мотивирал,
излагайки съображения, че за осъществяване на престъплението от обективна
страна се изисквало обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и която в
същото време би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й,
като така очертаните обективни и субективни елементи на престъпния състав
по чл.144 ал.3 от НК в случая не били налице. Посочил е, че не се установяват
свидетели, с изключение на С.М. и съпругата му П.Ю. М., които да твърдят за
отправени закани с убийство спрямо св.С.М. от св.Р.Д., а показанията на
посочените двама свидетели е счел за изолирани и заинтересовани, поради
което въз основа на тях не можел да се направи обоснован извод за
доказаност на извършване на посоченото престъпление.
По отношение на второто деяние, за което е водено наказателното
производство – това по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с ал.1 от НК,
прокурорът е приел от правна страна, че в случая е налице хипотезата на
чл.24 ал. 1 т.6 от НПК, тъй като обсъждане защо деянието не е съставомерно
от общ характер би било в противоречие с принципа „поп bis in idem“ или „не
два пъти за едно и също“. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че за
същият случай имало постановен съдебен акт, с което св.Р.Д. бил признат за
виновен за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК с Присъда № 1/16.06.2021 год.
по Н.ч.х.дело № 39/2020 год. по описа на Районен съд - А., с която на същия е
било наложено административно наказание, съобразно разпоредбата на
чл.78а от НК - глоба в размер на 1000 лева, като присъдата е влязла в законна
сила на 02.07.2021 год.
Въз основа на всички изложени по-горе съображения, прокурорът е
прекратил наказателно производство по ДП № 113/2020 год. по описа на РУ -
А., на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1, т.1 и т.6 от НПК.
С обжалваното определение № 1/02.01.2022 год., постановено по Ч.н.д.
№ 77/2021 год., образувано по подадена жалба от пострадалия С. ЮС. М., А.
районен съд е потвърдил постановлението на РП – К., ТО - А. от 18.11.2021
год. за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно
7
производство. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд,
приемайки аналогична на приетата и от прокурора фактическа обстановка, е
направил извода, че същата кореспондира със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които са анализирани детайлно и всеобхватно. Намерил
е също, че РП – К., ТО – А., при спазване на принципа за всестранност,
обективност и безпристрастност правилно е приела, че в случая не са налице
достатъчно доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла
на чл. 144 ал.3, във вр. с ал. 1 от НК, който извод изцяло е споделил изцяло.
Съдът е изложил съображения, че св.М. М. под страх от наказателна
отговорност е свидетелствал, че никога и никъде не е чувал който и да е от
двамата свидетели С.М. и Р.Д. да се заканва да убие другия, като в тази
насока били и показанията на св.А.Р.А. - мл.полицейски инспектор в РУ- А.,
от показанията на който се установявало, че св.С.М. му се обадил и му
съобщил за възникнал спор между него и съседа му Р. Д. относно
преминаване по улицата до домовете им, но не му съобщил друго,
включително не му съобщил за изречена закана с убийство от св.Р. Д.. Съдът
е направил извода, че от така посочените обективни данни по делото може да
се направи извод, че на инкриминираната дата случилото се на обяд, около
13.30 часа, не покрива състава на чл.144 ал.3, във вр.с ал.1 от НК, тъй като се
касае за поредно скарване, изразено във вербален конфликт между св. С. ЮС.
М. и св.Р.Е.Д., носещ единствено емоционален заряд и изразяващ гняв, без да
се цели чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху
свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени,
като предизвика страх от осъществяване на заканата. Първоинстанционният
съд е изложил още съображения, че наличието или липсата на умисъл се
извлича от предприетите действия на извършителя, а в случая св. Р.Е.Д. е
влязъл в словесен контакт със св. С. ЮС. М., поради неколкократното
използване на класкон от последния, като дори да се приеме, че е изрекъл
обидите и заканата по отношение на св.С. ЮС. М., съобщени от св.П.Ю. М.:
„Ще еба жена ти, майка ти, колата ти!“, „Ще те убия!“, същите следва да се
приемат като израз на гняв и емоционален отговор, а не са имали
застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия и не са използвани
съзнателно и със съдържанието, което реално имат. С оглед тези съображения
съдът е намерил за правилен, законосъобразен и почиващ на трайната съдебна
практика извода на наблюдаващия прокурор за липса на обективните и
8
субективни елементи на състава на чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради
което правилно наказателното производство за престъпление по чл.144 ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК е било прекратено.
По отношение на другото престъпление, за което е било водено
наказателното производство – това по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с
ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел, че правилно наказателното
производство е било прекратено от прокурора на основание чл.24 ал.1 т.6 от
НПК - за това, че спрямо същото лице за същото престъпление има влязла в
сила присъда, а именно: Присъда № 1/16.06.2021 год. по Н.ч.х.дело № 39/2020
год. по описа на РС- А., с която Р.Е.Д. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.130 ал.1 от НК по отношение на св.С.М., а именно: за
причиняване на 03.09.2020 год. в с.Г.П., общ.А., обл.К. на С.М. на лека
телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, довела до
разстройство на здравето - цепковидна рана с дължина с дължина 4 см. с
неравни ръбове, косо разположена в дясната челно - теменна област на
главата с долен ъгъл на раната на 10 см от дясното око и сътресение на
мозъка, протекло в състояние на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание
и без открита вътречерепна травма, както и леки телесни повреди извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, довели до болка и страдание - синкаво-
мораво кръвонасядане с размери 7/7см. в областта на външния ъгъл на лявата
лопатка, овално синкаво-мораво кръвонасядане с кафеникав оттенък с
диаметър 3 см. в областта на средната трета на вътрешната повърхност на
дясната мишница и розово-червено охлузване на кожата с размери 5/2 на 5 см
в задно - вътрешната част на лявата предмишница, като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на подсъдимия Р.Е.Д. на осн.
чл.78а от НК. Съдът е приел, че данните по делото не установяват наличие на
състояние, по-тежко от зашеметяване на пострадалия С.М. след нанесените
от св.Р.Е.Д. удари, поради несъмнени факти и обстоятелства, които поотделно
и в своята съвкупност обосновават прилошаване, установени и обосновани от
вещото лице - съдебен лекар след разглеждане на доказателствената
съвкупност по делото, вкл. след изпълнение на дадените от ОП - К.
задължителни указания и от данните от показанията на незаинтересованите
св.М. М., Ф.С., А.Б., И.Ф., М. М., установяващи, че след инцидента
пострадалият се е прибрал в двора си, извикал е съпругата си и й казал извика
полиция и да му направи снимки, не отговарял на повикванията на кмета на
9
селото - св.М. А.М., и не отговарял на въпросите на полицейските служители,
които не осъществили тактилен контакт с него, тъй като загубил слуховия си
апарат, но при идването на екипа на ФСМП-А. 25 минути след сигнала,
пострадалият дишал стресирано и учестено - като на афектиран или ядосан
човек, не бил в безсъзнание и реагирал на допир, поради което не било
извършено интубиране, а след превръзка на главата започнал да вика, че не
заслужавал да му направят това. При горното и поради липса на основания за
съмнение в компетентността, обосноваността и обективността на изготвилия
заключението по СМЕ по писмени данни № 73/2021 год. експерт, съдът
изцяло го е възприел и е кредитирал крайния извод, обективиран в него - че
липсват убедителни данни пострадалият да е изпадал в състояние на
безсъзнание до степен на травматична кома.
Мотивиран от тези съображения, първоинстанционният съд е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство,
като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния
съд относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка въззивният съд
намира за необходимо да посочи следното:
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство е ограничен в пределите на
чл.243 ал.5 относно неговата обоснованост и законосъобразност. Преценката
на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство включва анализ
и произнасяне по въпросите: извършено ли е пълно, всестранно и обективно
разследване, съгласно стандартите на чл.14 ал.1 от НПК, респ. има ли
потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и
необходими такива по конкретното дело вече са събрани и проверени; от
установените доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т.е.
съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка на събраните по
делото и проверени доказателствени материали или е допусната логическа
грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите; допуснато
ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата –
10
игнориране на част от тях, необсъждане на съществуващи противоречия
между определени доказателствени източници, позоваване на
доказателствени материали, които не са налични по делото или не са
установени по предвидения в НПК съответен ред.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е напълно
изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства –
разпитани са свидетели; назначена и извършена е съдебномедицинска
експертиза по писмени данни; както и са приобщени към доказателствената
съвкупност множество писмени доказателства, т.е. събрани са всички
възможни и необходими доказателства, като няма потенциал за събиране на
нови такива – липсват данни, а и не се твърди наличието на допълнителни
доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, които
да не са събрани в хода на разследването по надлежния ред. В тази връзка
съдът намира, че е изцяло неоснователно искането на жалбодателя за
назначаване на съдебномедицинска експертиза с вещо лице – съдебен лекар
от друг съдебен район. Това е така, тъй като както правилно е посочил и
първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното определение,
съдебномедицинската експертиза е извършена от вещото лице при
съобразяване на всички относими към предмета на доказване други
доказателства, вкл. и свидетелски показания, на незаинтересованите
свидетели М. М., Ф.С., А.Б., И.Ф., М. М., респ. при изпълнение и на дадените
с твърдяните от жалбодателя указания на Окръжния прокурор при ОП – К. с
постановлението му от 15.06.2021 год., с което е отменен отказа на РП – К.,
ТО – А. от 03.02.2021 год. за образуване на досъдебно производство и е
образувано такова, като въззивният съд споделя изцяло извода на
първоинстанционния такъв – че писменото заключение на вещото лице по
извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е
пълно, ясно, точно и компетентно изготвено, без да възниква каквото и да
било съмнение в неговата правилност. Впрочем, следва да се отбележи, че
личната неудовлетвореност на пострадалия от отразените в заключението на
вещото лице констатации относно вида и характера на установените му
телесни увреждания не се отразяват по никакъв начин на обективността на
вещото лице и не могат да доведат до желания от пострадалия резултат.
Освен това, изцяло неясни остават за настоящия съд изразените в жалбата на
пострадалия мотиви за съмнения в обективността на вещото лице, изготвило
11
заключението по съдебномедицинската експертиза по делото, поради което и
същите не следва да бъдат коментирани и обсъждани.
От установените доказателства както прокурорът, така и
първоинстанционния съд са извели верни фактически изводи, т.е. приетата от
прокурора и първоинстанционния съд фактическа обстановка, изложена по-
горе в мотивите, съответства на събраните по делото и проверени
доказателствени материали, като не е допусната логическа грешка при
анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно
интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите. При това положение,
изцяло се споделят правните съображения на прокурора и контролирания съд,
че не е налице осъществено от св.Р.Д. деяние, което да изпълва състава на
престъплението по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Това е така, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че на обяд на
инкриминираната, около 13.30 часа, между св.С.М. и св.Р.Д. е възникнало
поредно скарване, вербален конфликт, носещ единствено емоционален заряд
и изразяващ гняв, без да се цели чрез реална заплаха или реално нападение да
се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у
пострадалия и да ги промени, като предизвика страх от осъществяване на
заканата, т.е. дори да се приеме, че св.Р.Д. е изрекъл обидите и заканата по
отношение на св.С. ЮС. М., съобщени от св.П.Ю. М.: „Ще еба жена ти, майка
ти, колата ти!“, „Ще те убия!“ /данни за които се съдържат единствено в
показанията на св.С.М. и св.П. М., които правилно прокурорът и
първоинстанционния съд са счели за заинтересовани и недостоверни, като
неподкрепени от другите доказателства по делото, вкл. и показанията на
св.М. М. и А.А./, то същите следва да се приемат като израз на гняв и
емоционален отговор, а не са имали застрашителна насоченост срещу волята
на потърпевшия и не са използвани съзнателно и със съдържанието, което
реално имат, както правилно е приел и първоинстанционния съд в мотивите
на обжалваното определение.
Изцяло споделими са съображенията на прокурора и
първоинстанционния съд по отношение на твърденията на пострадалия за
осъществено от св.Р.Д. по отношение на него престъпление по чл.129 ал.2,
предл.5, алт.2, във вр. с ал.1от НК. Това е така, тъй като е безспорно
установено от доказателствата по делото, че с Присъда № 1/16.06.2021 год.,
постановена по Н.ч.х.дело № 39/2020 год. по описа на РС- А., св.Р.Е.Д. е бил
12
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК по
отношение на св.С.М., а именно: за причиняване на 03.09.2020 год. в с.Г.П.,
общ.А., обл.К. на С.М. на лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, довела до разстройство на здравето - цепковидна рана с
дължина с дължина 4 см. с неравни ръбове, косо разположена в дясната челно
- теменна област на главата с долен ъгъл на раната на 10 см от дясното око и
сътресение на мозъка, протекло в състояние на зашеметяване, без пълна
загуба на съзнание и без открита вътречерепна травма, както и леки телесни
повреди извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, довели до болка и
страдание - синкаво-мораво кръвонасядане с размери 7/7см. в областта на
външния ъгъл на лявата лопатка, овално синкаво-мораво кръвонасядане с
кафеникав оттенък с диаметър 3 см. в областта на средната трета на
вътрешната повърхност на дясната мишница и розово-червено охлузване на
кожата с размери 5/2 на 5 см в задно - вътрешната част на лявата
предмишница, като за същото престъпление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на подсъдимия Р.Е.Д. на осн.
чл.78а от НК с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв., и присъдата е влязла в сила на 02.07.2021 год. От друга страна, не се
сочи и от самия пострадал С.М., че твърдяната от него средна телесна
повреда /загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота/ му е причинена от Р.Д. с деяние, осъществено от
последния по друго време и на друго място, различни от тези, които са били
включени в състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, предмет на
посочената по-горе присъда. Съобразено е от прокурора при постановяване
на постановлението за прекратяване на наказателното производство и от
съда, постановил обжалваното определение, заключението на вещото лице,
извършило на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, от което по несъмнен начин е установено, че причинените от
св.Р.Д. на св.С.М. на 03.09.2020 год. телесни увреждания представляват
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека
телесна повреда. При това положение, обоснован и изцяло съобразен с
процесуалния закон е извода на прокурора, респ. и на първоинстанционния
съд – че наличието на влязла в сила присъда срещу същото лице и за същото
престъпление /деяние/ представлява пречка за образуване на наказателно
производство по смисъла на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, съответно провеждането
13
на наказателно производство при това положение би било в нарушение на
принципа „ne bis rn idem“. С оглед изложеното, правилно наказателното
производство е било прекратено от прокурора и в частта му, с която е било
водено за извършено престъпление по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с
ал.1от НК.
Настоящата инстанция намира, че на досъдебното производство не е
допуснато игнориране на събрани доказателства или част от тях,
необсъждане на съществуващи противоречия между определени
доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които
не са налични по делото или не са установени по предвидения в НПК
съответен ред, т.е не е допуснато от прокурора съществено процесуално
нарушение при оценката на доказателствата. Такива съществени процесуални
нарушения не са допуснати и от първоинстанционния съд при осъществяване
на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
Ето защо, и като е потвърдил с обжалваното определение
Постановлението на РП – К., ТО - А. от 18.11.2021 год. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 113/2020 год. по
описа на РУ – А., първоинстанционният съд е постановил правилен -
обоснован и законосъобразен съдебен акт, като не са налице основания за
неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото
определение да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1/02.01.2022 год., постановено по
Ч.н.д. № 77/2021 год. по описана А. районен съд, с което е потвърдено
Постановление от 18.11.2021 год. на РП – К., ТО – А. за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебно производство № 113/2020 год. по
описа на РУ – А. при ОД на МВР - К., за извършено престъпление по чл.144
ал.3, във вр. с ал.1 и по чл.129 ал.2, предл.5, алт.2, във вр. с ал.1от НК.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15