Р Е Ш Е Н
И Е
№ 384/08.12.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 410 по описа на съда за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по жалба на Н.М.З. с адрес ***, срещу Разпореждане № 4505-40-1105 от 12.07.2021г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, в частта, с която не е предвидено изплащане на гарантираното му вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждение за периода от м.август 2018г. до м.януари 2019г., както и начисленото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ.
Жалбоподателят счита, че административния орган не се спазил разпоредбата на чл.35 от АПК и е издал индивидуалния административен акт без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Възразява, че в разпореждането не са изложени мотиви защо не е отпуснато гарантираното вземане по чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР за целия период, както и защо административният орган е приел за основателно единствено дължимото гарантирано обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, но не и обезщетението по чл.220 от КТ. Жалбоподателят прави оплаквания, че разпореждането е издадено с много голямо забавяне по отношение на законоустановените срокове, в рамките след около година и половина от подаване на заявлението. По съображения за противоречие на оспорения акт с материалния закон, подробно изложени в жалбата, моли той да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за издаване на мотивирано разпореждане за изплащане на всички гарантирани по закона вземания.
Ответникът – директорът на Фонд “ГВРС” при НОИ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспореното разпореждане на директора на Фонд ”ГВРС”. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че административният орган е спазил законовите разпоредби, извършил е проверка по документацията на дружеството, в счетоводството, по ведомости за заплати и установил кои са начислените и неизплатени суми за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, така както са по справката представена от синдика. Действително имало разминаване между данните, които са от персоналния регистър и ведомости за заплати, но като се има предвид, че първичните документи били ведомости на заплати, то това е имал предвид и административният орган, като е включил и сумите по справката, съответно по разпореждането на директора на фонд „ГВРС“. Моли жалбата да се отхвърли като неосноватеблна и да му се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят, Н.М.З., е бил в трудовоправни отношения с “Евроманган” ЕАД на длъжностите „началник рудник”, „началник участък подземен рудник” и „началник участък подземен транспорт” за периода от 19.07.2012 г. до 15.01.2019 г., на която дата трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
С Решение № 218 от 27.12.2019г. по гр.д. № 119/2019г. по описа на Районен съд –Балчик по предявени искове от жалбоподателя с правна квалификация чл.128, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, чл.220 и чл.222 от Кодекса на труда, работодателят, “Евроманган” ЕАД, е осъден да заплати на Н.М.З. следните задължения: 1/ сумата от 19 645, 06 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.август 2018 г. – м. януари 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението; 2/ сумата от 6847, 28 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ; сумата от 6847,28 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда; сума в размер на 698,90 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер на брутното трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, както и разноски по делото.
Решението е влязло в сила, поради което въз основа на него в полза на жалбоподателя е издаден Изпълнителен лист № 35 от 10.02.2020 г. за горепосочените суми, за които по делото няма данни да са изплатени.
По делото не е спорно, че с Решение № 29 от 11.03.2020 г. по т.д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с Решение № 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на “Евроманган” ЕАД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е публикувано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., което се установява от данните в Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ- Добрич (л.39).
Със заявление - декларация с вх. № 4502-24-8 от 31.03.2020 г. до ТП на НОИ – Добрич Н.З. е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Със заявлението жалбоподателят е декларирал, че от 18.07.2012г. е бил на длъжност „началник рудник” в „Евромангавн” ЕАД, трудовото му правоотношение е прекратено на 15.01.2019 г. и че за периода от 08.11.2019 г. до 09.11.2021 г. той е е освидетелстван с Решение на ТЕЛК с 80% трайно намалена работоспособност. Видно от предтавеното в преписката решение на ТЕЛК, жалбоподателят е освидетелстван с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на простатата”.
Синдикът на „Евроманган”ЕАД (в несъст.) е предоставил Справка № 76 от 25.03.2021г. (л.13) за начислени за месеците август, септември и октомври 2018г., но неизплатени трудови възнаграждения, както и за начислено м.януари 2019г., но неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5602,40 лева обезщетение. По делото на л.29 е представена същата справка, със същия номер и дата, изготвена от едно и също длъжностно лице, синдика Лъчезар Баждеков, но с различно съдържание. Във втория вариант на справка № 76 от 25.03.2021г. не се съдържат данни за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на жалбоподателя, а е вписано единствено начисленото и неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5602,40 лева.
Със Заявление до синдика, жалбоподателят е възразил срещу справката в първия вариант с данните за начислени, но неизплатени възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2019г. (л.13), като е заявил, че е полагал труд през целия период на 2018 г. Няма данни дали втората справка, в която не фигурират начислени и неизплатени трудови възнаграждения е доведена до знанието на жалбоподателя.
В отговор на възражението (наречено заявление), синдикът е представил Уведомление, без данни за дата, до директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е представил справка за осигурителния доход, решението по гр.д. № 119/2019г. по описа на РС-Балчик и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
От приложената в преписката и неоспорена от ответника Справка на НАП за осигурителния доход на Н.З., отпечатана на 20.02.2020г., е видно, че работодателят, „Евроманган” ЕАД (в несъст.), е подавал данни за осигурителен доход и начислени месечни възнаграждения на жалбоподателя за 12 месеца през 2018 г., т.е. за целия период от м.януари 2018 г. до м.декември 2018 г. От мотивите на решението по гр.д. № 119/2019 г. по описа на РС-Балчик, е видно, че именно въз основа на тези данни от НАП, съдът е приел за установено, че „Евроманган” ЕАД дължи на Н.З. неизплатено трудово възнаграждение от 19 654, 06 лева за периода на м.август 2018 г. - м.януари 2019 г.
Видно от справката на НАП начисленият месечен облагаем доход на жалбоподателя за 2018г. е както следва: м.януари – 6479,81 лв., м.февруари – 6479,82 лв., м.март – 6523,52 лева, м.април – 6523,51 лв., м.май – 6523,53 лв., м. юни – 6523,52 лв., м.юли – 3558,36 лв., м.август – 6523,49 лв, м.септември – 6523,49 лв., м.октомври – 2749,97 лв., м.ноември – 2291,89 лв., м.декември – 1556,22 лева.
С писмо от 21.08.2020г. началникът на сектор КП при ТП на НОИ-Добрич е поискал от Н.З. да представи справка по чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на ГВНР или съдебно решение и изпълнителен лист. В отговор на направеното искане, на 28.08.2020г. жалбоподателят е представил съдебното решение по гр.д. № 119/2019г. по описа на РС-Балчик и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Оспореното разпореждане е издадено едва на 12.07.2021г. и с него е отпуснато гарантирано вземане в размер на 2 240 лева, като е разпоредено на жалбоподателя да се изплати сумата от 1 839 лева след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода. В разпореждането е посочено, че гарантираното вземане е за периода на м.януари 2019г.
Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 23.07.2021г. и е обжалвано на 28.07.2021г., като ответникът е изпратил адресираната до Административен съд – Добрич жалба до Административен съд –Кюстендил с писмо с изх. № 4504-40-291-2 от 03.08.2021 г. С Определение № 427 от 18.08.2021г. по адм.д. № 260/2021г. Административен съд Кюстендил е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд като се е позовал на разпоредбата на чл.26, ал.4 от специалния ЗГВРСНР.
Вещото лице по допусната по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че за месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2018 и януари 2019г. работодателят „Евроманган” ЕАД е подавал данни за Н.З. в НАП с декларации образец 1 по реда на Наредба № Н-13 по КСО и в персоналния регистър на НОИ за осигурените лица , но не е начислявал във ведомостите за заплати брутен и нетен размер на възнаграждения за жалбоподателя. Вещото лице дава заключение, че при вземане предвид на съдебното решение по гр.д. № 119/2019г. по описа на РС-Балчик, с което съдът е приел за установено, че „Евроманган” ЕАД дължи на Н.З. неизплатено трудово възнаграждение от 19 654, 06 лева за периода на м.август 2018г. - м.януари 2019 г. , размерът на полагащото се на жалбоподателя обезщетение от Фонд „ГВРС” би бил 8541,34 лева след приспадане на удръжките и 10 % данък по ЗДДФЛ, съобразно данните в таблица 2 на заключението.
Във втория вариант, експертът е посочил, че съгласно данните във водените от работодателя ведомости за заплати, размерът на дължимото обезщетение на жалбоподателя от Фонд „ГВРС” би бил 1 839 лева.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема за компетентно изготвено и обосновано.
При обсъждане на горната фактическа обстановка, съдът приема за установено, въз основа на влязлото в сила съдебно Решение № 218/27.12.2019г. по гр.д. № 119/2019г. по описа на РС Балчик и представените и по настоящото дело данни от НАП, че жалбоподателят е полагал труд по трудово правоотношение за работодателя си „Евроманган” ЕАД ( в несъст.) за целия период на 2018 г., както и през м.януари 2019 г.- период, през който работодателят е начислявал трудови възнаграждения чрез подаваните в НАП данни, но не ги е изплащал. През този период работодателят неправомерно не е отразявал данните по декларациите до НАП във ведомостите за заплати на предприятието.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат на обжалваното
разпореждане, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, но при
нарушение на изискванията за форма на акта, без мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон и в противоречие с неговата цел.
Според
разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и
служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори (т.1), както и начислени
и неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт (т.2), като правото на гарантирано вземане възниква при
кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл. 6 от същия
закон.
По делото не е спорно, че жалбоподателят, Н.М.З., има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и че той е упражнил правото си в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР.
Редът и условията за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (Наредбата), като спазването им е гаранция за правилното
определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл.
6 ЗГВРСНР в търговския регистър
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно
приложение № 1. Според следващата ал. 2 справката се изготвя в 3 екземпляра -
за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Екземплярът за правоимащия работник
или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с
обратна разписка.
В чл. 5, ал.
1 от Наредбата е предвидено, че в едномесечен срок от вписване на съдебното
решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър контролните органи на НОИ
извършват проверка по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт (обн., ДВ, бр. 28 от 2015 г.; изм., бр. 31
от 2017 г.) при работодателя по изготвените справки и съставят констативен
протокол в 3 екземпляра - един за работодателя и за ТП на НОИ. Към констативния
протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и
документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Съгласно чл.
6, ал. 1 от Наредбата работниците и служителите могат да оспорят данните в
справката по чл. 4, като подадат възражение пред работодателя в срока по чл. 5,
ал. 1. (2) Работодателят информира контролните органи на НОИ за получените
възражения и дава становище по тях в хода на проверката. (3) Работодателят
преценява основателността на възраженията и издава или отказва да издаде нова
справка до приключване на проверката по чл. 5, ал. 1. (4) Контролните органи на
НОИ са длъжни да оказват съдействие на работниците и служителите за правилното
изготвяне и оформяне на справките.
Необходимите
документи за установяване на фактите, пораждащи правото на гарантирано вземане,
са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като едни от основните от тях са
справката по чл. 4 от Наредбата и възражението по чл. 6, ако има такова.
Съгласно ал. 3 при прието заявление-декларация с нередовни или липсващи
документи ТП на НОИ уведомява лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите
писмени указания за отстраняване на нередностите. Ако в 7-дневен срок от
уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната
преценка въз основа на наличните документи.
От данните по делото е видно, че на жалбоподателя първоначално е била представена справка от синдика с изх. № 76/25.03.2021г. за начислени но неизплатени възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г., която той е оспорил с възражение, но в нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата работникът не е дал становище по основателността на възраженията. В представеното по делото Уведомление на л.18 от делото от синдика на предприятието в несъст., не се съдържа становище по основателността на възражението.
Впоследствие към ТП на НОИ е подадена справка със същия номер и дата, но без данни за начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Видно е, че на административния орган са били известни констатираните несъответствия, тъй като той е бил уведомен от синдика за подаваните данни от работодателя в НАП и за наличието на влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист, но независимо от това не е предприел никакви действия и мерки за изясняване на противоречията в данните за жалбоподателя и за отстраняване на нередностите в предвидения за това срок.
Съгласно
чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, гарантираните вземания на работниците и служителите по
чл.4, ал.1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл.6.
Независимо, че жалбоподателят е предоставил на органите на ТП на НОИ изисканите му с уведомление съдебно решение и изпълнителен лист, административният орган в нарушение на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР и без да изложи мотиви, по неизвестни съображения, не е приел за доказано признатото от работодателя, но неизплатено на Н.З. трудово възнаграждения за шест месечен период на 2018г., т.е. от м. август 2018г. до м.януари 2019г., съгласно фактите, установени от съда по гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт.
От данните по делото е безспорно също, че почти година след подаване на заявлението – декларация, синдикът е изготвил справки по чл. 4, ал. 1 от Наредбата – два броя с един и същ номер и дата, но с различно съдържание. Този порок в съдържанието на представените две противоречиви справки също не е констатиран от административния орган, видно от съставените в административното производство документи – Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021г. с най-общо съдържание. В самия констативен протокол не са обсъждани и не са констатирани несъответствията в данните за жалрбоподатгеля. Независимо от това, административният орган е приел, въз основа на неизвестни причини, че на жалбоподателя се дължи обезщетение от Фонд ГВРС единствено за обезщетението, начислено през м.януари 2019 г. по чл.222, ал.1 от КТ.
Отделно от това при издаването на разпореждането са допуснати и множество съществени процесуални нарушения. Липсват доказателства за това контролните органи на НОИ да са оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 – 3 от Наредбата. От материалите по делото е видно, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената справка съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Не става ясно, както бе посочено и по-горе, въз основа на какви документи е изведена информацията от контролните органи че се дължи обезщетение единствено за м.януари 2019г., след като по първочаналната справка на синдика, на л.13,за жалбоподателя има начислени но неизплатени трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г.
Контролните органи на НОИ освен че са били длъжни да изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те, са длъжни да се съобразят е с постановените влезли в сила съдебни актове. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър “Трудови договори”.
Видно е, че в нарушение на цитираната разпоредба, административният орган не се е съобразил не само с влязлото в сила съдебно решение, но и с данните в регистъра на осигурените лица, определени за правно релевантни за възникването и упражняването на правото на гарантирано вземане от Фонда.
По делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от жалбоподателя.
Освен че, разпореждането е постановено в противоречие с материалния закон, нормата на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, то е постановено и в противоречие с установения в чл.5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от Фонда вземания. Безспорно гарантираните вземания по смисъла на закона включват само начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на работника или служителя, които са признати от работодателя, съгласно чл.128 от КТ. В случая това признание е извършено с подаваните от „Евроманган” ЕАД (в несъст.) декларации- образец 1, които се попълват въз основа на записванията в разплащателните ведомости. Затова издадената въз основа на тях справка от НАП, в които е отразено, че на работника са начислявани възнаграждения за всички 12 месеца на 2018 г., са категорична индиция, че жалбоподателят има право на пълния размер гарантирано вземане по ЗГВСРНР, определен в чл.22, ал.1 от с.з.
Видно от чл.1 и чл.2 от ЗГВРСНР целта на закона е чрез създадения Фонд „ГВРС” да бъдат изплащани всички дължими, но неплатени на работниците трудови възнаграждения и обезщетения, в определения размер по чл.22, ал.1 от закона, при обявяване несъстоятелност на работодателя. Процесното разпореждане е издадено в несъответствие с така установената цел, тъй като на жалбоподателя се дължат Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че оспореното разпореждане е постановено без мотиви, в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменено.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Н.М.З. при съобразяване с мотивите към настоящото решение.
При новото разглеждане на преписката административният орган следва да се съобрази с влязлото в сила Решение № 218/27.12.2019г., постановено по гр.д. № 119/2019 г. по описа на Районен съд –Балчик, което по силата на чл. 297 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
С оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, своевременно поискани по представен списък в размер на 100 лева, представляващ платено възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М. Разпореждане № 4505-40-1105 от 12.07.2021г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, в оспорените му части.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на директора на Фонд “ГВРС” при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация с
вх. № 4502-24-8
от 31.03.2020 г. на Н.М.З. при спазване на
указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА НОИ – София да заплати на Н.М.З. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: