№ 43
гр. Плевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20214400900125 по описа за 2021 година
На 30.06.2021 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
Х.П.В. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, в която се твърди, че на 30.01.2021
г., около 16:10 часа, ищцата пресичала на пешеходна пътека тип „зебра“ ул.
„**********“ на кръстовището с ул. „**********“ в гр. Плевен, когато била
ударена от движещия се по ул. „**********“ лек автомобил марка РЕНО,
модел Туинго, с ДК №**********, управляван от И.Б.М.. Твърди се, че
водачът на автомобила нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119 от
ЗДП.
Твърди се, че след ПТП ищцата била транспортирана от екип на ЦСМП
в УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ЕАД – Плевен, където след ехографии и
рентгенографии се установили контузио корпорис генерализата, фрактура
хумери проксималис синистра, фрактура кондили лате ралис тибие синистра.
На 01.02.2021 г. под обща анестезия била извършена операция за фиксация с
плака на ляв хумерус, а на 04.02.2021 г. под спинална анестезия била
извършена операция за фиксация с плака на лява тибия, повдигане на ставния
фрагмент и запълване на метафизарния дефект. Ищцата била изписана от
болницата на 11.02.2021 г. с предписание за медикаментозна терапия за 20
дни и активна рехабилитация.
1
Твърди се, че счупванията били свързани с болки, страдания и
дискомфорт, както и че довели до хипотрофия на мускулатурата в лявата част
на тялото и ограничения в движенията на лявото рамо и лявото коляно. Това
наложило ищцата да лежи и да бъде обслужвана от близките си.
Освен счупванията, ищцата имала и множество хематоми по тялото и
главата, главоболие и световъртеж. Сочи се, че по-късно се установили
хлътване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо със средна загуба на слуха,
както и загуба на зрението на лявото око, във вр. с която на 15.06.2021 г. била
извършена оперативна интервенция.
Освен физическите повреди, ищцата претърпяла и психически стрес
при ПТП. След него животът „ тотално“ се променил – станала тревожна и
изнервена, не можела да спи.
Ищцата направила разходи за лечение на обща стойност 5 251.06 лв.
В исковата молба се твърди, че по случая е образувано досъд. произв.
ЗМ №28/2021 г. по описа на ОД на МВР-Плевен.
Твърди се още, че към 30.01.2021 г. е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с ДК
№**********, сключена със „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София,
съгласно полица №BG/01/120001185940.
Твърди се, че с молба с вх. №1101-4101-1533/26.02.2021 г. ищцата е
предявила пред ответника застрахователните си претенции, които по-късно
допълнила. Те обаче останали неудовлетворени, поради което Плевенски
Окръжен съд е сезиран със следните искове по чл.432 от КЗ срещу „ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София:
1.ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 150
000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от нея в резултат на ПТП от 30.01.2021 г., причинено от И.Б.М., с ЕГН:
********** като водач на лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с ДК
№**********, застрахован по риска „гражданска отговорност” в „ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София съгласно полица
№BG/01/120001185940, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 27.05.2021 г. до окончателното му изплащане.
2. ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от
2
5 251.06 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на ПТП от 30.01.2021 г., причинено от И.Б.М., с
ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с
ДК №**********, застрахован по риска „гражданска отговорност” в „ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София съгласно полица
№BG/01/120001185940, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
„ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД на 02.08.2021 г. и в указания срок – на
13.08.2021 г. е постъпил отговор, в който се оспорва иска по основание и
размер.
Ответникът признава съществуването на застрахователно
правоотношение, съгласно полица №BG/01/120001185940.
Ответникът твърди, че процесното ПТП е настъпило по изключителната
вина на ищцата, която в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, ал.1 от ЗДП
внезапно е предприела пресичане на пътното платно, без да се съобрази с
приближаващото РЕНО. Като обяснение за тези действия ответникът сочи
заболяването „старческа катаракта“. Алтернативно на изключителната вина
на ищцата се твърди съпричиняване от нейна страна на процесните вреди.
В отговора се твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от
НК за водача на РЕНОТО.
Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача на РЕНОТО и част от посочените в
исковата молба увреждания на ищцата, а именно – хлътнала тъпанчева
мембрана на лявото ухо със средна слухова загуба и загуба на зрението на
лявото око, доколкото те са констатирани 3 месеца след произшествието.
Според ответника, размера на претендираното за неимуществени вреди
обезщетение е завишен с оглед вида на уврежданията, продължителността на
оздравителния период, степента на остатъчните ограничения в движението и
пр.
Ответникът счита, че не следва да бъдат репарирани разходите за
хомеопатично лечение и хранителни добавки, доколкото не са предписани от
лекар; за кожен ушивател 35 W, доколкото фактурата за него не е на името на
3
ищцата и за медицинско изделие на стойност 1 200 лв., доколкото не е ясно
какво точно е това изделие.
Препис от отговора на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД е връчен на
ищцата за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 24.09.2021 г. и в указания
срок – на 04.10.2021 г. такава е постъпила по делото. В нея ищцата се
позовава на презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че е пресичала на
пешеходна пътека.
Препис от ДИМ е връчен на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД на
12.10.2021 г. за допълнителен отговор и в указания срок – на 25.10.2021 г.
такъв е постъпил по делото. В него се поддържат доказателствените
възражения и искания.
С определение №371 от 04.11.2021 г., постановено на основание чл.374
от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните,
предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
Съдебното дирене е приключено в о.с.з., проведено на 18.04.2022 г.
Тогава процесуалният представител на ищцата Х.П.В. – адв. Д. не е
присъствала, но по-късно – на 29.04.2022 г. е изпратила по ел. поща писмена
защита по съществото на спора. В нея моли да бъдат уважени исковете, както
са предявени и претендира присъждане на адв. възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА. Възразява срещу размера на адв. възнаграждение, платено
от ответника.
Според адв. Д., И.Б.М. е управлявал РЕНОТО с гуми с грайферово
покритие под законовия минимум и е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2, чл.5, ал.2,
чл.119 и чл.116 от ЗДП, поради което единствено той е виновен за настъпване
на процесното ПТП.
Адв. Д. намира, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредосния резултат от страна на ищцата е останало недоказано – напротив: по
делото се установило, че Х.П.В. не е изскочила внезапно на пътното платно, а
го е пресичала на пешеходна пътека с нормален ход, когато около осевата
линия била ударена от управлявания от И.Б.М. автомобил.
В писмената защита се сочи, че безспорно се е установило, че
уврежданията на опорно-двигателния апарат и на зрението на ищцата са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП. Твърди се, че
4
по време на първоначалната си хоспитализация и през първите три месеца
след катастрофата ищцата е търпяла интензивни болки и страдания. През тези
3-4 месеца била неподвижна, на легло, с подлога и поради това не можела да
се обслужва сама. Това затруднило нормалния начин на живот и се
наложило двете дъщери да се грижат за нея – всяка по около половин
година. Бил нает рехабилитатор за раздвижването на ищцата. Когато с негова
помощ била вертикализирана, била извършена операция за възстановяване на
зрението на лявото око. Уточнява се, че при ПТП била увредена лещата на
окото и така се появила травматичната катаркта. След 4-я месец ищцата
започнала да се движи с патерици и едва към края на 2021 г. вече нямала
нужда от помощни средства. Към настоящия момент все още са затруднени
движенията на левия крак и лявата ръка на ищцата.
Адв. Д. сочи, че ПТП повлияло негативно и върху психиката на ищцата,
която след преживения остър стрес станала тревожна и изнервена. Моли да
бъде съобразено заключението на ВЛ, че възстановяването на психиката на
ищцата зависи от възстановяването на физическото ѝ здраве.
В о.с.з. на 18.04.2022 г. процесуалният представител на „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД – адв. М. е пледирала за отхвърляне на предявените искове,
алтернативно – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
редуциран размер, с оглед доказаното съпричинително поведение на
пострадалата и в съответствие с принципа за справедливост. Претендира
направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че към 30.01.2021 г. лек автомобил марка РЕНО,
модел Туинго, с ДК №********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, съгласно полица №**********.
Видно от молба с вх. №1101-4101-1533/26.02.2021 г., Х.П.В. е
предявила пред „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София претенциите си
по чл.380 от КЗ. Застрахователят не отрича, че в 3-месечния срок – до
26.05.2021 г. нито е определил, нито е изплатил претендираните обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че е
5
сезиран с искове по чл. 432, ал.1 от КЗ, които са допустими, предвид
правилото на чл.498, ал.3, предл.1 от КЗ.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№316000-4232-4/02.02.2021 г., на 30.01.2021 г., около 16:10 часа, на
кръстовището между ул. „**********“ и ул. „**********“ в гр. Плевен, е
станало ПТП с двама участници:
-№1 ППС – лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с ДК
№**********, управляван от И.Б.М., с ЕГН: ********** и
-№2 пешеходец – Х.П.В., с ЕГН: **********.
Като причина за ПТП в констативния протокол е посочено това, че
движещият се по ул. „**********“ в посока към Индустриална зона – Изток
участник №1 отнел предимството и не пропуснал стъпилия на пешеходна
пътека тип „зебра“ участник №2, пресичащ ул. „**********“ отдясно наляво
в посока към магазин „Кауфланд“.
Посочено е също, че при ПТП е пострадала Х.П.В. – счупено ляво рамо
и счупено ляво коляно.
В протокола има данни, че по случая е образувано досъд. произв. ЗМ
№28/2021 г. по описа на ОД на МВР-Плевен.
Видно от справка рег. №316000-40023 от 15.11.2021 г. на ОД на
МВР-Плевен относно предмета и хода на досъд. произв. ЗМ №28/2021 г.,
то е образувано за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ от НК, като към
момента на издаване на справката разследването все още не е приключило.
Видно от справка рег. №316000-41228 от 23.11.2021 г. на ОД на
МВР-Плевен относно предмета и хода на досъд. произв. ЗМ №28/2021 г.,
към момента на издаване на справката няма лице привлечено в качеството на
обвиняем.
Видно от справка от 22.11.2021 г. на стр.41 от делото, по случая е
образувано и досъд. произв. №553/2021 г. по описа на Плевенска Районна
прокуратура, като се потвърждава информацията, че по случая няма лице
привлечено в качеството на обвиняем.
С молба от 21.01.2022 г. ответникът е представил препис от протокол
за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК от 30.01.2021 г. с
ръкописен текст и фотоалбум към него. Видно от протокола, на
6
процесното местопроизшествие има знак за пешеходна пътека, монтиран на
метален стълб – на вниманието на водачите по направлението на И.Б.М..
Пешеходната пътека е с ширина 4 метра. Пътното платно е мокро. Предните
гуми на процесния автомобил са марка Platin, с размер 145/80/13. Не е
посочен вида на гумите според сезона. Дясната гума е с дълбочина на
грайфера 2.5 мм, а лявата – с дълбочина на грайфера 3 мм, като само лявата
гума е оставила следа от протриване с дължина 2.90 м върху пътеката – на
около 3.65 м от нейното начало.
В о.с.з. на 06.12.2021 г. е разпитан водачът на РЕНОТО – И.Б.М.,
който твърди, че карал бавно – с 20-25 км/час, защото знаел, че процесното
кръстовище е „много оживено и всеки се натиска да влезе по-бързо в него “.
Отдясно го „натиснала“ една ДАЧИЯ ДЪСТЪР с цвят кафяв металик,
спускаща се откъм болницата по ул. „**********“ и го принудила да се
отклони наляво и да „прекрачи“ осевата линия. ДАЧИЯТА навлязла в
половината платно на РЕНОТО и спряла, а свидетелят без да спира се
обърнал към водача с въпрос: „ Ей, накъде си тръгнал?“. Когато свидетелят
отново погледнал напред, ищцата била на няма метър пред РЕНОТО.
Натиснал спирачката, но асфалтът бил мокър и не могъл да спре – ударил
ищцата на самата пешеходна пътека, около осевата линия. Според свидетеля,
ищцата е вървяла на около метър от ДАЧИЯТА, успоредно на нея, по нейното
направление от ул. „**********“ към магазин „Кауфланд“ и е тръгнала да
пресича ул. „**********“, когато ДАЧИЯТА спряла. Дефакто ищцата била
зад ДАЧИЯТА и затова свидетелят не я видял по-рано. Свидетелят твърди, че
след като РЕНОТО спряло, ДАЧИЯТА минала зад него и се измъкнала през
паркинга на магазин „Кауфланд“. РЕНОТО ударило ищцата с предната си
лява част, тя счупила предното му стъкло и паднала обратното пред
автомобила. Видимите наранявания на ищцата били в лявата част на главата и
тялото ѝ.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ПТП е станало в светлата част на деня, при мокра, но
незамръзнала пътна настилка, на кръстовище с около 200 м видимост във
всяка от четирите посоки. Пътното платно е с обща ширина 8 м, разделено на
две ленти. Пешеходната пътека е с дължина 8 м и ширина 4 м. Преди удара
РЕНОТО се е движело със скорост 24.8 км/час. Пешеходката, предвид
възрастта , се е движела със скорост 3.2 км/час. Когато пешеходката е
7
стъпила на пътеката, РЕНОТО се е намирало на 28.25 м от мястото на удара.
ВЛ инж. Б. опровергава защитната теза на И.Б.М., че ДАЧИЯТА е
препятствала видимостта му към пешеходната пътека. Експертните аргументи
в тази насока са, че след спирането си РЕНОТО се е намирало изцяло върху
пешеходната пътека, в неговата се лента за движение, като лявата му гума не
е била настъпила осевата линия. При ширина на пътната лента 4 м и при
ширина на РЕНОТО 1.63 м, незаетата от автомобила част от пътната лента е
2.37 м, като тази част, според ВЛ, не може да е била изцяло прикрита от
ДАЧИЯТА, защото при това положение двата автомобила биха се ударили.
Освен това конфигурацията на кръстовището е такава, че въпреки ДАЧИЯТА,
ищцата би могла да забележи РЕНОТО и водачът на РЕНОТО би забелязал
ищцата, т.е. не препятстване на видимостта от ДАЧИЯТА, а отклоняване на
вниманието към ДАЧИЯТА е причината водачът на РЕНОТО да не види по-
рано пешеходката, респ. по-рано да предприеме действия за предотвратяване
на ПТП.
Според ВЛ, в момента на удара РЕНОТО се е движило с 10.18 км/час,
което означава, че водачът му е предприел действия за спиране. При
изслушването му в о.с.з. на 18.04.2022 г. ВЛ обяснява защо тези действия не
са били ефективни и каква всъщност е другата причина за настъпване на
ПТП. При пренебрежимо ниска скорост /като в процесния случай/ опасната
зона се определя според спирачния път, а той е равен на дължината на
отложените следи – 2.90 м. Тъй като и двете предни гуми са били с дълбочина
на протектора под законоустановения минимум, ефективният спирачен път се
е увеличил с процент от неговата дължина, съответстващ на процента на
превишеното износване на протекторите. Дълбочината на протектора на
предната лява гума е 3 мм или с 25 % под допустимия минимум, а
дълбочината на протектора на предната дясна гума е 2.5 мм или с 48 % под
допустимия минимум. Общо двете предни гуми са с 36.5 % превишено
износване на протекторите. Това означава, че ако предните гуми не бяха с
такова износване, опасната зона би се намалила с 36.5 % или с 1.04 м и би
била 1.86 м. Иначе казано – РЕНОТО би спряло преди да удари ищцата.
В заключението е посочено също, че ищцата е могла да забележи
приближаващото РЕНО и да изчака то да премине, след което да пресече. В
о.с.з. на 18.04.2022 г. ВЛ заявява, че вероятно ищцата е тръгнала да пресича
8
не защото не е видяла РЕНОТО, а защото е счела, че предимството на
пешеходна пътека е задължително.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая водачът на
застрахования в ответното дружество лек автомобил РЕНО – И.Б.М. не
се е съобразил с предупреждението на знак Д 17 „Пешеходна пътека“ и
обръщайки се към водача на ДАЧИЯТА да му потърси сметка накъде е
тръгнал, е отклонил вниманието си от пешеходците като уязвими
участници в движението. Така е нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1,
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДП. Освен това, управлявайки РЕНОТО към
30.01.2021 г. с предни гуми с дълбочина на протектора по-малка от 4 мм,
И.Б.М. е нарушил и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДП и така сам се е поставил в
положение да удължи т.нар. „опасна зона“ и да не може да предотврати
процесното ПТП. С оглед тези нарушения на правилата за движение по
пътищата, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, не може да се приеме, че е налице случайно деяние
като основание за изключване на виновното поведение на застрахования
водач.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата е неоснователно, защото експертното
заключение категорично изключи нарушение на чл.114, ал.1, т.1 от ЗДП,
забраняващ на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение. Не се установи и конкретно несъобразяване на ищцата с
приближаващите се пътни превозни средства по смисъла на чл.113, ал.1,
т.1 от ЗДП. Дори и да се приеме, че Х.П.В. е следвало да пропусне
РЕНОТО да премине и тогава да пресече, възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата си остава
неоснователно. Така е, защото в чл.119, ал.5 от ЗДП е предвидено, че при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не
се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Видно от епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология
при УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен, Х.П.В. била насочена от
9
СПО-Плевен за оперативно лечение, тъй като след ПТП е травмирала лява
раменна става и лява колянна става. Ставите били оточни, деформирани, а
движенията в тях –ограничени и болезнени. След ехографии и
рентгенографии се установили контузио корпорис генерализата, фрактура
хумери проксималис синистра, фрактура кондили лате ралис тибие синистра.
На 01.02.2021 г. с интубационна анестезия била извършена операция за
репозиция под рентгенов контрол и фиксация с плака на ляв хумерус, а на
04.02.2021 г. със спинална анестезия била извършена операция за повдигане
на ставния фрагмент, запълване на метафизарния дефект с кост от хълбочното
крило и фиксация с плака на лява тибия. Ищцата била изписана от болницата
на 11.02.2021 г. с предписание за прием на антикоагуланти за срок от 20 дни и
активна рехабилитация на ляв долен крайник за срок от 3 месеца.
По делото е приложена цялата ИЗ №2700/2021 г., с която ищцата се
е снабдила от УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен с помощта на
съдебно у-ние. Медицинската документация е анализирана от ВЛ д-р Н.
М. и в заключението си той е достигнал до извода, че при ПТП – при
наличие на пряка причинно-следствена връзка ищцата е получила фрактура
на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка, фрактура на
латералното плато на големия ляв пищял, генерализирана контузия на тялото,
течно еквивалентни колекции в десния максиларен синус, субгалеален
хематом в ляво фронтално-темпорално широк 10 мм, фрактура на трето ребро
вляво. Преживените във връзка с тези увреждания болки и страдания са били
със значителен интензитет през първите 3 месеца след инцидента. После е
проведена физиотерапия, но и към момента все още движенията в лявата
раменна и лявата колянна става са ограничени и причиняват болки на ищцата.
Това според ВЛ означава, че не е налице пълно възстановяване и че е
трудно да се прогнозира такова.
Видно от медицинско направление от 19.04.2021 г. на доц. М.,
ищцата дошла за преглед с оплаквания, че не вижда с лявото око след като
преди 3 месеца пострадала при ПТП. Констатирана е катаракта на лявото око,
изискваща хирургично лечение в планов порядък. Видно от епикриза от
Клиника по очни болести при УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ЕАД-
Плевен, Х.П.В. е постъпила на 15.06.2021 г. за оперативно отстраняване на
катарактата на дясното око, диагностицирана окончателно като „други
старчески катаракти“.
10
Видно от амбулаторен лист от 25.05.2021 г., издаден от д-р Г.Н.,
ищцата дошла за преглед с оплаквания, че заглъхва лявото ухо след като
пострадала при ПТП. Констатирана е хлътнала лява тъпанчева мембрана със
средна слухова загуба. Предписана е медикаментозна терапия.
Видно от заключението на ВЛ д-р Н. М., в медицинското досие на
ищцата, водено от личния лекар д-р Славина Михайлова, преди 30.01.2021
г. не са документира заболявания, засягащи слуха и зрението. По тази
причина ВЛ сочи като „вероятна“ връзката между травмите в областта на
главата, претърпени от ищцата при ПТП, и настъпилата по-късно катаракта
на лявото око, лекувана хирургично. ВЛ заявява в о.с.з. на 07.03.2021 г., че в
МКБ фигурира като медицинска единица „травматична катаракта“, която е
различна от посочените в епикризата от Клиника по очни болести при
УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен „други старчески катаракти“.
ВЛ е заключило, че е невъзможно да се изведе причинно-следствена връзка
между ПТП и хлътването на лявата тъпанчева мембрана.
В о.с.з. на 06.12.2021 г. е разпитан св. К.Х. – роднина на ищцата по
сватовство. Той твърди, че първи я посетил в болницата след инцидента – тя
била „цялата синя“ вляво, окото ѝ било почти затворено, счупени били лявата
ръка и левия крак. Направили две операции на крайниците, сложили
импланти. След изписването от болницата ищцата била обездвижена 3-4
месеца. Дъщеря си дошла от Германия и се грижила за нея около 5-6
месеца. Сменила я другата дъщеря на ищцата, която се грижила за нея до
преди 1 месец преди разпита. Близо 3 месеца Х. не можела да става от
леглото. После се придвижвала с количка и накрая с патерици – до преди 2
месеца преди разпита. Провела рехабилитация, но и сега не може да ходи
дълго и не може да си вдига ръката.
Свидетелят твърди, че месец след инцидента ищцата се оплакала, че
не вижда и не чува, но все още не се била възстановила от счупванията. По-
късно оперирала окото.
Според К.Х., след ПТП ищцата станала по-чувствителна, неуверена,
апатична. Все се оплаквала, че нещо я боли и че не се чувства добре.
В о.с.з. на 07.03.2022 г. е разпита св. В. В. – дъщеря на ищцата. Тя
твърди, че си е дошла от Германия, за да се грижи за майка си в първите 5-6
месеца след ПТП. В началото, 3-4 месеца тя била на легло, с подлога. Тъй
11
като не трябвало да стъпва на левия си крак, близо 6 месеца след инцидента
ползвала количка и патерици. Пострадалата при ПТП лява ръка била водеща
за ищцата. Към момента тя още търпи болки и ограничения при движение на
левите крайници.
Свидетелката твърди, че майка била „ много стресирана“ и не
можела да спи. И сега се страхува да се пресича и понякога се буди нощем от
страхове и притеснения. Преди ПТП била жизнена и самостоятелна, а сега
лесно се уморява и има нужда от помощ в ежедневието си.
Според В. В., затрудненията на майка със слуха и зрението
произтичат от ПТП, защото преди него не е имала подобни оплаквания.
Видно от заключението по допусната психологична експертиза,
вследствие на процесното ПТП ищцата е била в състояние на остър стрес, а
преживените физически травми са довели до високи нива на тревожност и на
сензитивност, както и до усещане за собствена неспособност. Х.П.В. сама се е
мобилизирала и не е потърсила експертна помощ. Според ВЛ д-р Ч. М.,
подобна помощ би била полезна, но не е решаваща, тъй като
възстановяването на психиката до голяма степен зависи от физическото
възстановяване и повишаването на физическата автономност.
С оглед така изложеното, съдът намира за доказано, че при
процесното ПТП И.Б.М. виновно е нарушил правилата за движение – в
частност чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДП, при което
е причинил на Х.П.В. следните телесни увреждания: фрактура на лява
раменна кост в областта на хирургичната шийка, фрактура на
латералното плато на големия ляв пищял, генерализирана контузия на
тялото, течно еквивалентни колекции в десния максиларен синус,
субгалеален хематом в ляво фронтално-темпорално широк 10 мм,
фрактура на трето ребро вляво, както и следните психични травми:
остър стрес и последващи тревожност и повишена сензитивност.
Не се установи категорично катарактата на лявото око и
хлътването на тъпанчевана мембрана на лявото ухо да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Следва да се акцентира
върху две разминавания между твърденията на ищцата и медицинската
документация, а именно: първо – по отношение на това кое око е
засегнато – дясното или лявото и второ – по отношение на вида на
12
катарактата – травматична или старческа. Освен това, липсата на данни
отпреди 30.01.2021 г. за проблеми на ищцата със зрението и слуха не
означава непременно, че такива не е имало, а само че такива не са били
установени и документирани.
Оздравителният процес във връзка с фрактурите на левите
крайници включва: престой в болница общо 12 леглодни, две
оперативни интервенции, медикаментозна терапия. Продължителността
му е около месец /от 30.01.2021 г. до към 02.03.2021 г., докогато по
предписание трябва да се приемат антикоагуланти.
Възстановителният процес включва зарастване на счупванията,
отшумяване на болките, повишаване на подвижността и възможността
за самообслужване. Продължителността му е около 8 месеца от началото
на март 2021 г. до началото на ноември 2021 г., докогато ищцата е
ползвала помощни средства за придвижване и е разчитала на
ежедневните грижи на дъщерите си.
Общо за около 9 месеца ищцата е оздравяла и се е възстановила.
Има данни за съществуващи и понастоящем остатъчни болки и
дефицити в движенията, но няма данни за предприети след ноември 2021
г. конкретни възстановителни действия: прегледи, консултации, терапии
и пр.
Липсват данни колко точно е продължило възстановяването от
останалите физически травми.
В периода на оздравяване и възстановяване на фрактурите – в
рамките на общо около 4 месеца ищцата е била обездвижена – на легло, с
подлога и е изпитвала силни болки. Именно това физическо състояние
е провокирало за същия период от около 4 месеца и психични страдания
– пряк резултат от ПТП. Има данни за съществуващи след тези около 4
месеца и понастоящем психични страдания, но няма данни за
предприети конкретни оздравително-възстановителни действия. Иначе
казано – по отношение на последващите и актуалните психични
страдания се губи пряката причинно-следствена връзка с ПТП.
В заключение – с оглед така обсъдените писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от Х.П.В. телесни увреждания и психични страдания се
13
явява сумата от 50 000 лв. Вида и броя на травмите, интензитета на
болките и страданията, продължителността на оздравително-
възстановителния процес не обосновават извод за присъждане на
обезщетение в претендирания размер от 150 000 лв. Иска се явява
основателен за сумата от 50 000 лв., а за разликата от 50 000 лв. до
150 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в случая от 27.05.2021 г.
Видно от писмени доказателства, находящи се на стр. 9-13, 21, 29,
31-37, 41, 42 от делото, ищцата е направила следните разходи във връзка с
лечението си:
1.3 419.76 лв. – за медицински изделия /плаки и винтове/ и консумативи,
каквито има данни, че са ползвани при хирургическите интервенции на
левите крайници;
2.67.34 лв. – за шуслерови соли, каквито няма данни са предписани от
хомеопат във връзка с конкретни физически и психически травми;
3.9.89 лв. – за Волф базис крем 50 гр, какъвто се ползва за регенерация
на кожата след лечение;
4.83.64 лв. – за 2 опаковки Ксарелто /антикоагулант по рецепта/;
5.16.29 лв. – за Ксилометазолин /капки за нос/, Лорано таблетки
/противоалергичен препарат/ и Гентазон /капки за очи/;
6.20.47 лв. – за Тендивал /при ставни и мускулни заболявания/;
7.6 лв. за запис на рентгеново изследване върху CD;
8.174 лв. – за хранителни добавки, които дори не са конкретизирани, а
още по-малко предписани от специалист;
9.21.09 лв. – за Талодерма еудермол /за поддръжка при кожни
проблеми/ и шуслерова сол;
10.8.50 лв. за Талодерма еудермол;
11.19.76 лв. – за Аспирин протект и за Волф крем 50 гр;
14
12.11 лв. – за Сперсадекс колир 5 мл /капки за очи/;
13.1 200 лв. – за медицинско изделие /леща/.
На стр.30 от делото се намира фактура за 199.20 лв. – за ушивател
кожен 35 W, която е с получател УМБАЛ“ Д-р Георги Странски“ЕАД-
Плевен. В о.с.з. на 07.03.2022 г. ВЛ д-р Н. М. е разяснил, че подобен ушивател
се ползва при хирургични интервенции. Не е уточнил в случая при коя
конкретна хирургична интервенция е ползван ушивателя. ВЛ е заявило още,
че обичайно болницата фактурира медицинското изделие на пациента. Такава
фактура обаче не е налична по делото.
Общата сума на горе изброените разходите възлиза на 5 251.05 лв. –
колкото са претендирани като обезщетение за имуществени вреди.
Предвид изключването на заболяванията на лявото око и лявото ухо от
кръга на неимуществените вреди, за които с основание се претендира
обезщетение, съдът намира, че са неоснователни и претенциите на ищцата
във вр. с разходите по т.5 – за Гентазон, по т.12 и т.13.
Недоказани са ищцовите претенции във вр. с разходите по т.2, по т.5 –
за Ксилометазолин и Лорано и по т.8, доколкото те или не са предписани от
специалист или изобщо не са конкретизирани и това пречи да се прецени
относимостта им към релевантните по делото физически и психически
травми.
Недоказана е и претенцията за 199.20 лв. – за ушивател кожен 35 W,
доколкото няма доказателства този разход да е направен от самата ищца.
В заключение – съдът намира, че претенциите на ищцата за
обезщетение за имуществени вреди са основателни за общата сума от
3 589.11 лв. - относно разходите по т.1, 3, 4, 6, 7, 9, 10 и 11, което означава, че
иска следва да бъде отхвърлен за разликата до претендираните 5 251.05 лв. –
относно разходите по т.2, 5, 8, 12, 13 и за ушивателя.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК ЗА „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София следва да заплати в полза
на Плевенски Окръжен съд следващата се държавна такса в размер на
2 143.56 лв.
Х.П.В. следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати в полза на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София сумата от
15
4 129.97 лв., явяваща се разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции. При изчисляване на сумата от 4 129.97 лв. съдът е уважил
възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК и е редуцирал платеното от
ответника адв. възнаграждение до минимума – т.е. до 5 562 лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сключен между Х.П.В. и адв. П. Б. Д., в който
случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр.
София следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. П. Б. Д. сумата от
2 137.67 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на исковите
претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ „ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Х.П.В., с ЕГН: ********** сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – резултат от пътно-транспортно
произшествие, причинено на 30.01.2021 г. от И.Б.М., с ЕГН: ********** като
водач на лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с ДК №**********,
застрахован по риска „гражданска отговорност” в „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, съгласно полица №**********, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 27.05.2021 г. до
окончателното му изплащане, а иска за разликата от 50 000 лв. до
претендираните 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ „ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Х.П.В., с ЕГН: ********** сумата от 3 589.11 лв. като обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди – резултат от пътно-транспортно
произшествие, причинено на 30.01.2021 г. от И.Б.М., с ЕГН: ********** като
водач на лек автомобил марка РЕНО, модел Туинго, с ДК №**********,
16
застрахован по риска „гражданска отговорност” в „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, съгласно полица №**********, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 27.05.2021 г. до
окончателното му изплащане, а иска за разликата от 3 589.11 лв. до
претендираните 5 251.05 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** Х.П.В., с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 2 143.56
лв., явяваща се следващата се държавна такса върху уважените искови
претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Х.П.В., с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с
ЕИК: ********** сумата от 4 129.97 лв., явяваща се разноски съобразно
отхвърлената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адв. П. Б. Д. от Софийска Адвокатска колегия, с ЕГН: ********** сумата от
2 137.67 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17