Р Е Ш Е Н И Е
№
110
гр. Брезник, 09.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито
заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, І-ви състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа гр. дело № 71 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 39 от 08.02.2017 г. постановено по гр.
дело № 729 по описа на Окръжен съд Перник е обезсилено Решение № 18 от
29.07.2016 г. постановено по гр. дело № 237 по описа на Районен съд Брезник за
2016 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
По изложените в исковата молба
обстоятелства Д.Л. ***, с ЕГН: ********** моли съда, да постанови решение, с
което да осъди Д.Д.С. *** да му заплати обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, в размер на
10000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 26.04.2014 г. до окончателното и изплащане, както и обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1666.21лв. – направени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на постъпването на исковата молба до окончателното и изплащане, както и
направените разноски по делото.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към
същата, като в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор, с
който оспорва иска и счита същия за неоснователен. Чрез процесуалния си
представител – адв. К.Б. ***, изразява становище, че искът е неоснователен, тъй
като няма доказателства вредите на ищеца да са причинени от животно-кон, което
да е под надзор на ответника. При алтернативност на осн. чл. 52 от ЗЗД се прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 26.04.2014 г. в гр. Брезник, около 9.00-9.30 часа,
ищецът Д.Г. се намирал на втория етаж в семейната си къща на ул. *****. Чул
викове и писъци от двора и разпознал гласовете на родителите си, слязъл в двора и видял, че в същия имало
кон, който тичал в него, бил уплашен. Свидетелят – Л. Л. – баща на ищеца се
опитвал да хване въжето, което висяло от шията на коня, но не успявал, с дърво
удрял коня за да го принуди на напусне двора, по железни стълби от където се
бил качил. Нивото на къщата и двора е няколко метра над улицата, като достъпът
до двора и къщата се осъществява по стръмно метално стълбище. Ищецът се опитвал
да помогне за изкарването на коня, като се намирал до подпорната стена, до
стълбите, когато коня се затичал към него и той силно се уплашил, изгубил
равновесие и скочил на улицата, като усетил силна болка в левия крак. В този
момент се появил ответникът Д.С., които успял да укроти и да хване коня и го
извел от двора на ищеца.
Ищецът след инцидента смятал, че е навехнал крака си,
като същият се е подул в областта на глезена, налагал с компрес. На 29.04.2014 г.
е прегледан в СПО – Перник с анамнеза „с контузия на лява глезенна става от
вчера“, обективно „оток, посиняване, ограничено движение“. Насочен за
рентгенография и консултация с травматолог. При прегледа в травматологично
отделение на МБАЛ – Перник е поставена диагноза: „счупване на лява петна кост,
голям оток с хематом и множество були (мехури), пълни с течност по глезена и
стъпалото“. Пациентът е бил здравно неосигурен. Предложено е оперативно
лечение, след като раните на крака заздравеят. По спешност булите са обработени
хирургично (изрязване и превръзка). Препоръчано е да продължат превръзките до
зарастване на раните. Поставена е имоблизираща шина. На 13.05.2014 г. е
направена контролна рентгенография. Носил е шината до 12.07.14 г., като след
нова контролна рентгенография гипсът е отстранен. От рентгенографията се
установило че счупването е зараснало и е налице тежка остеопороза на костите.
Ходил е с патерици. От издаденото съдебномедицинско удостоверение № 178/2014 г.
е видно, че при прегледа, извършен на 22.07.14 г. се установява видимо лек оток
със счупване на петната кост. Ищецът съобщава, че кракът постоянно го болял и
бил подут. Заради това на 06.03.15 г. постъпва в МБАЛ с. Доганово „Скин
Системс“ ЕООД за операция. В оперативния протокол е отразено, че от лява
хълбочна кост се взе спонгиоза за артродеза. Втори разрез около 15 см.
латерално на петата. Достигна се до субталарната става. Извърши се кюретаж и се
постави спонгиозата, като се фиксира с плака с 6 винта. Направена е „артродеза“
на субталарната става. Изписан е на 12.03.15 г. с подобрение. От Амбулаторния лист
№ 967/18.03.15 г. се вижда, че са извършени превръзки на оперативните рани. Отразено
е, че част от оперативната рана в областта на петата е отворена. Раната не е
зараствала дълго време. На 24.04.15 г. е направена нова рентгенография, на
която се вижда плаката с 6 винта поставена от латерално между талуса и
калканеуса. На 03.06.15 г. постъпва отново в „Скин Системс“ ЕООД за нова
операция – свободна кожна пластика за покриване на дефекта. Кожният
трансплантант е взет от вътрешната страна на лява мишница с големина 5/2 см.
Изписан е на 04.06.15 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Л. Г.Л., Т. Д. Л., А. С. А., А. С. Г. и Т. С. И., Ц.
П. С., И. Г. В. и А.М. С., от съдебно – медицинска експертиза, както и от
останалите писмени доказателства, приети по делото.
Настоящият състав не споделя възражението на
ответника, че искът е неоснователен, тъй като няма доказателства вредите на
ищеца да са причинени от животно – кон, а ако са причинени от кон, то това да е
кон собствен или под надзор на ответника, по следните съображения:
Установено е по несъмнен начин както от разпита на
свидетелите – Л. Г.Л. – баща на ищеца, Т. Д. Л. – майка на ищеца, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, както и от части от разпита на Ц. П. С., без родство със
страните, посочен от ответника, разпитани в с. з. на 01.12.2015 г., чиито
показания не са опровергани от други доказателства, че на посочената дата 26.04.2014
г. в двора на къщата по стълби е влязъл кон, който е бил уплашен и е тичал из
двора. Показанията на св. Л. Г.Л., Т. Д. Л. и Ц. П. С., напълно си кореспондират със
заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на получаване
на уврежданията. Видно от заключението на същата е установено тежко раздробено
счупване на лява петна кост на ищеца. Най – често такива счупвания се получават
при директни травми, падане от високо на крака върху твърд терен. При падането
(скачане) тежестта на тялото се предава чрез скочната кост директно върху
петната кост, която изпитва върху себе си голяма компресивно действаща сила,
вследствие на което се чупи, свидетелските показания на Ц. С., който е очевидец
на случилото се, в тази си част са обективни и безпристрастни, а имено: „конят
се качи по стълбите от уплаха, за първи път виждам кон да се катери по стълби,
скочи и започна да тича по двора. Излезе Л. и започна с едно дърво да го гони.
Слиза сина му и започна да застава пред коня, започна да бие кончето. Сина на Л.
скочи долу, не зная защо, скочи, както
им е двора, долу скочи, три метра, три и нещо е може би разстоянието, не мога
да кажа защо той скочи, сигурно се е уплашил от коня. Коня тича по двора
десетина минути. Човекът скочи, на Л. сина му М., и си падна на краката“.
Видно от показанията на двамата родители на ищеца св. Л.
Г.Л. и Т. Д. Л., същите са категорични, че животното е под надзор на ответника
– Д.Д.С. - „ ….след това дойде собственика на коня Д. (ответника) – М., коня е
негов, зная, че е негов, защото миналата година го връзваше коня в ливада да
пасе, каза, че тази година за първи път излиза коня навън. Идва собственика на
коня, викам: „М., що става, стана беля, ела си изведи коня”. Аз видях как върза
М. коня, бях в двора и го видях“. В същия смисъл са и показанията на посочения
от ответника свидетел Ц. П. С., който заявява: „……аз видях Д. и казах: „Чичо М.,
ела да прибереш кончето, защото те ще го убият” ….чичо М. беше на пътя,
отсреща, изведе кончето от двора и после не мога да кажа какво стана.“ Съдът
кредитира, показанията на тези свидетели преценени и в хипотезата на чл. 172 от ГПК тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а
се подкрепят и допълват от останалите доказателства по делото. Други релевантни
доказателства няма представени по делото. Още повече от житейска гледна точка,
животното е позволило да бъде хванато и изведено от двора на ищеца, именно от
ответника, което не би било възможно, ако животното не го познава.
Конят представлява вещ по смисъла на чл. 50 от ЗЗД,
който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да било вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Същата норма
урежда солидарна отговорност на тези лица и когато животното е избягало или се
е изгубило. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД
е следователно безвиновна и произтича само упражняването на надзор върху нея. В
случая се установи от съвкупната преценка на събраните по делото горепосочени доказателства, че
на 26.04.2014 г., сутринта около 9.00-9.30 часа в гр. Брезник, на ул. *****, мъжки кон, намиращ се под надзора на ответника Д.Д.С.,
е причинил уплаха, която е накарала ищеца Д.Л. Д. да скочи от подпорната стена
на улицата, в следствие на което е установено
тежко раздробено счупване на лява петна кост на същия.
Настъпилите
за ищеца вреди се установиха както от изготвеното заключение на съдебно –
медицинската експертиза и от дадените пояснения от вещото лице – д-р. М. М. в
с.з. на 25.02.2016 г. по отношение на претърпените болки и страдания, така и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Л. Г.Л., Т. Д. Л. и А. А..
Безспорно по делото се доказа наличието на неудобствата, които ищеца е търпял
по време на инцидента и след това, които са свързани както с чисто
физиологически затруднения, така и с психически шок от случилото се. В
заключението по съдебно-медицинската експертиза, е посочено каква травма е
претърпял ищецът, как и колко време му е било необходимо за възстановяване и
как са се отразявали извършваните по това време манипулации.
Конкретният
размер на претендираното от ищеца обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД
се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите
на всеки конкретен случай. По отношение на техният размер настоящият състав на
съда счита, че според нормата на чл. 51, ал. 1
от ЗЗД размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на
1666.21лв. – направени разходи за лечение, по представените по делото писмени
доказателства, следва да бъде уважен, като основателен така, както е предявен.
При определяне размера на дължимото се на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди съдът взе предвид, че претърпените от последния болки
и страдания са били много силни по интензитет по скалата, особено в първия
месец след оперативното му лечение и последвалото го домашно лечение след
увреждането му от коня на ответника. По делото се установи от една страна
наличието на претърпени от ищеца болки и страдания от самото увреждане, както и
от последващите медицински интервенции, като състоянието би му се подобрило,
както е посочено в заключението на вещото лице за 1-2 години при съответно
балнеолечение и периодично провеждане на физиопроцедури, поради което и иска в
частта за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди също е
основателен.
При иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, за определяне
на размера на обезщетението съдът е длъжен да изясни по делото дали и
пострадалият с поведението си не е допринесъл за причинените му вреди. При
определяне размера на обезщетението съдът задължително следва да обсъди
наличието или липсата на предпоставките, предвидени в чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Това е така, защото извършителят на деянието отговаря за
действителните вреди, а действителни вреди съгласно чл. 51, ал. 1
от ЗЗД са тези, които са пряка и непосредствена последица на
деянието. Вредите, които са причинени от пострадалия, не са пряка и
непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите деяние. За
тях последният не отговаря. Затова те, ако са налице, следва да бъдат
приспаднати от размера на вредите и остатъкът, който съставлява действителна
вреда, да бъде присъден.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай са налице основания
за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищецът с поведението си, допринасящо
настъпването на вредите деяние, а именно свидетелските показания, че е нанасял
удари с пръчка по коня и обстоятелството, че сам е скочил от подпорната стена,
а не в следствие на удар или бутане от коня. С оглед на горното обезщетения за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, следва да бъдат
намалявани на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, като според съда обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, от претендирания
размер от 10000 лв., следва да бъде уважен за сумата
от 6000 лв., като в останалата част отхвърлен като неоснователен, а обезщетението
за претърпените от ищеца имуществени вреди от претендираните 1666.21 лв. –
направени разходи за лечение, следва да бъде уважен за сумата от 999.73 лв.,
като в останалата част отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на искането за заплащане и на направени съдебни разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
съдът счита, че същите следва да бъдат уважени,
съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в производството в размер на 870
лв. заплатен адвокатски хонорар 800 лв. и хонорар за вещо лице 70 лв., като
ответникът дължи сума в размер на 522 лв., които се дължат съразмерно с
уважената част от иска.
Ответника е направил разноски по делото – общо в размер на 1680
лв., от която сума 1630 лв. заплатен адвокатски хонорар и 50 лв. хонорар за
вещо лице, то и с оглед на изхода на делото дължи ДТ по сметка на РС Брезник в
размер на 290 лв., а сумата от 672 лв. му се дължи от ищеца, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Л.
Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от
6000 лв., (шест хиляди лева)
представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от
животно – кон, под чийто надзор се е намирал той, на 26.04.2014 г. в гр.
Брезник, ул. *****, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 26.04.2014 г. до
окончателното и изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 10000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Л.
Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от
999.73 лв. (деветстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща имуществени вреди- направени разходи за лечение, от непозволено
увреждане, причинено от животно- кон, под чийто надзор се намирал той, на
26.04.2014 г. в гр. Брезник, ул. *****,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпването на
исковата молба – 21.08.2015 г. до окончателното и изплащане, като за разликата
до пълния претендиран размер на обезщетението за имуществени вреди от 1666.21 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Л.
Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 522 лв. (петстотин
двадесет и два лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Л. Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата в размер на 672 лв.
(шестстотин седемдесет и два лева),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по
сметка на Районен съд Брезник държавна такса в размер 290 лв. (двеста и деветдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________________