№ 121
гр. Търговище, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101571 по описа за 2021 година
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344,ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът ЦВ. В. Н. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. Р.М.-ТАК, твърди в исковата молба, че по силата на безсрочен трудов
договор № *************г. сключен с ответника „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, гр.Варна, представляван от председателя на УС и изп. директор А.А., работел на
длъжност „началник-отдел „Център за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище.
Излага, че със Заповед № ***************г. му било наложено наказание „дисциплинарно
уволнение” на осн. чл. 330,ал.2,т.6 от КТ и трудовото му правоотношение било прекратено.
Сочи, че в мотивите на уволнителната заповед било посочено нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187,т.8 и т.10 от КТ, като ищецът злоупотребил с доверието на
работодателя и уронил доброто му име, не изпълнил и други свои задължения, вменени му в
договора, вътрешните правила, правилника за вътрешния ред , както и в Етичния
кодекс.Ищецът оспорва изложеното в заповедта, като счита, че никъде в нея не е посочено
на коя дата и конкретно кое от изброените си задължения е нарушил, поради което счита
заповедта за незаконосъобразна и необоснована, излага подробни съображения. Посочва
още, че е председател на секция на КТ „Подкрепа” в дружеството, за което е уведомил
ръководството, като още през м.септември работодателят е поискал от НФ/НС „Енргетика”
съгласие за уволнението му, но синдикалният орган е отказал да даде такова съгласие,
поради което ищецът излага, че е налице неспазване на императивната разпоредба на чл.
333,ал.3 от КТ и уволнителната заповед следва да бъде отменена само на това основание.
Посочва, че след уволнението му, на 0810.2021г. започнал работа по ново трудово
1
правоотношение в Счетоводна къща „Алекса” на 4 часов работен ден и с възнаграждение от
325лв., вместо получаваното от него по трудовия договор с ответника в размер на
2847,45лв. месечно, като след започване на работа по новия трудов договор, здравословното
му състояние се влошило и ползвал отпуск по болест от 21.10.2021г. до 12.11.2021г.С оглед
на изложеното, ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение не е
съобразено със закона, поради което приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно и
неговата отмяна, както и искове за възстановяване на предишната му длъжност „началник-
отдел „Център за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище; претендира и присъждане
на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 06.10.2021г., в
размер на 2522,43лв. месечно, представляваща разликата между получаваното от него преди
и сега трудово възнаграждение, или общо 15 134,58лв.; претендира законната лихва от
датата на исковата молба, както и направените разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Р.М.-ТАК, която пледира за
уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н.Б. –АК Варна, исковете се оспорват
като неоснователни, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение между страните и при спазване на законовите изисквания за провеждане на
дисциплинарното производство, излагат се подробни съображения. Сочи се, че
работодателят би уведомен за извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца,
като започнала проверка със срок до 16.08.2021г., касаеща неправомерно съдействие от
ищеца по събиране на документите относно процедура при присъединяване на
фотоволтаична електроцентрала(ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа в
с.****************************. Сочи се, че в хода на проверката е констатирано
дублиране на документ по присъединяването на ФЕЦ в с.***************, а именно-
разрешение за строеж № **********г., като след изискване на информация от Община
Търговище е установено, че разрешение за строеж с този номер, но от дата 17.06.2021г.е
било издадено от Общината и за друг обект.Извършени са допълнителни проверки по
случая, вкл. срещи със служители на дружеството, имали отношение към процедурата по
присъединяване на посочената ФЕЦ, като е установено, че посоченото разрешение за строеж
е входирано лично от ищеца на 11.08-.2021г. в адм. сграда на дружеството.По повод
установените два дублиращи се документа, ответното дружество е уведомило ОД МВР
Търговище, а след това е издадена и уволнителната заповед с оглед констатирани от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, за които са изложени
подробни съображения. В обобщение, ответникът оспорва исковете изцяло, като счита, че
не са налице твърдените нарушения на дисциплинарната процедура, а уволнителната
заповед е издадена при стриктно спазване на нормативните изисквания, поради което иска
отхвърляне на обуславящия иск за отвяна на уволнението, както и на обусловените от него
искове за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение
изцяло.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. Н.Б. –АК Варна
2
поддържа въведените възражения, като иска от съда да се произнесе и относно мотивите на
синдикалния орган, постановил отказ от даване на съгласие за уволнението на ищеца;
претендира разноски, като въвежда възражение за прекомерност на адв. хонорар, платен от
ищеца, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и ответника е било
налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №
*************г., по силата на което ищецът работел на длъжност „началник-отдел „Център
за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище.По делото са представени както трудовото
досие на ищеца, така и цялата преписка по присъединяване на фотоволтаична
електроцентрала(ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа в
с.****************************. От допълнително споразумение № *************г. към
посочения по-горе трудов договор се установява, че основното трудово възнаграждение на
ищеца е увеличено на 2847,45лв. бруто.От Удостоверение № ***************г. на КТ
„Подкрепа” се установява, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа” в „ЕНЕРГО-ПРО
ВАРНА” ЕАД Търговище е регистрирана към Синдикален регионален съюз на КТ
Подкрепа гр.Търговище Национална федерация /Национален синдикат „Енергетика”, като
към момента на издаване на удостоверението, синдикалната секция се представлява от Ц.Н.-
председател, като е посочено, че удостоверението важи за срок от шест месеца, считано от
датата на издаването му-01.07.2021г. Видно от представената по делото кореспонденция
между КТ Подкрепа и работодателя, с писмо изх.№ ********************г. на
работодателя до синдикалното ръководство се установява, че работодателят е уведомил
последното за започналата дисциплинарна процедура против ищеца, като е поискано
съгласие на синдикалния орган за уволнението на ищеца.С отговор от 01.10.2021г. на
председателя на НФ/КС „Енергетика” гр.София се установява, че синдикалният орган не
дава съгласие за уволнението на ищеца.Посочено е, че липсва яснота и данни за категорична
и дори частична вина на ищеца.От Заповед № ***************г. на работодателя се
установява, че на осн. чл. 190,ал.1,т.4 и т.7 във вр. с чл. 187,ал.1,т.8 и т.10 от КТ , на ищеца е
наложено наказание дисциплинарно уволнение, считано от датата на връчване на заповедта,
а същата е връчена на ищеца на 06.10.2021г., когато е подписана от ищеца.Приложени са и
покана за даване на писмени обяснения както от ищеца, така и от други лица(видно от
представените от ответника писмени доказателства), връчена на ищеца на 26.08.2021г.,
както и обяснения на същия, дадени пред дисциплинарния орган на 26.08.2021г.От Заповед
№ **********************г. на работодателя се установява, че са въведени специални
правила относно входирането, личното предаване, приемане и др. действия по обмен на
документи с клиенти от служители на дружеството.От Трудов договор № ************г. се
установява, че ищецът е сключил нов трудов договор с „Счетоводна къща Алекса” ООД
гр.Търговище, като е започнал работа на длъжност „оперативен счетоводител” на 4 часов
работен ден, при месечно трудово възнаграждение в размер на 325лв.; представена е и
3
медицинска документация, от която се установява, че в периода 11.10.2021г.-12.11.2021г.
ищецът е бил в отпуск по болест, като по делото са представени и справки за получаваните
от ищеца обезщетения за безработица от ТП НОИ Търговище, взети предвид в
заключението на вещото лице.Освен представената преписка по присъединяване на
просочената ФЕЦ, по делото са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани двама
служители на ответното дружество- А.К.М. и И.Й.М., първият от които е които са участвал в
приемателната комисия за ФЕЦ и в извършената техническа проверка за съответствието на
централата с условията на договора.Св. М. твърди, че по време на първата проверка,
извършена в присъствието и на заявителя ХР. Р. ХР., комисията е констатирала
несъответствие на точката на присъединяване на централата с уговорения маршрут в
договора, липсвали са и строителни книжа, при което са дадени указания в издадения
констативен протокол.При последваща проверка била представена заповед за строеж, а по-
късно и самото разрешение за строеж, което било донесено лично от ищеца в офиса на
дружеството в гр.Варна.Вторият свидетел И.М.-директор „Вътрешен одит и сигурност” в
ответното дружество твърди, че е извършена проверка по сигнал за злоупотреба от страна
на ищеца, като в хода на проверката е установено дублиране на разрешението за строеж,
както и неистинско пълномощно, издадено във връзка с имот, свързан с разрешението за
преминаване за свързване на ФЕЦ със съоръженията на дружеството.Свидетелите излагат
подробно обстоятелствата във връзка с проверките, които са извършвали.Разпитан като
свидетел е и инвеститорът на процесната ФЕЦ ХР. Р. ХР., който твърди, че се познава с
ищеца, който му съдействал за подготвянето и входирането на документацията в Община
Търговище и в ответното дружество.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените
задачи се установява, че дължимото обезщетение за оставане без работа от датата на
уволнението до датата на съдебното заседание- 03.02.2022г., е в размер на 7286,14лв., а за
шест месеца- 9958,90лв., като са отчетени както обезщетението за безработица, така и
трудовото възнаграждение по новия трудов договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По обуславящият главен иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ:Оспорва се прекратяване
на трудов договор на осн. чл. 330,ал.2,т.6 във вр. с чл.187,ал.1,т.8 и т.10 вр. чл.190,ал.1,т.4 и
т.7 от КТ, обосновано с доводи за липса на предпоставките за законосъобразното му
прекратяване, с оглед законово предвидената защита за членовете на синдикално
ръководство по чл. 333,ал.3 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите по чл. 328,
ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация, а съгл. разпоредбата на чл. 344,ал.3 от
4
КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие
на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не
е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само
на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.По делото не е спорно
обстоятелството, че работодателят е искал разрешение от надлежния синдикален орган, но
такова е отказано, нито, че ищецът е бил председател на секция на КТ „Подкрепа” в
дружеството към момента на уволнението.Доводите на процесуалния представител на
ответника за произнасяне на съда по мотивите за този отказ на синдикалния орган съдът
приема за неоснователни, тъй като решението по отношение на съображенията, които са го
мотивирали, не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ.При
така установените обстоятелства, съдът, съобразявайки посочената правна регламентация
приема, че при издаване на уволнителната заповед, работодателят е нарушил разпоредбата
на чл. 333, ал. 3 от КТ, изискваща предварително съгласие на съответния синдикален орган
за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 330, ал.2,т.6 от КТ., при което
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ, която е основание за
отмяна на уволнението като незаконно, без да се разглежда спора по същество (в този см.ТР
№ 9/ 12.12.2014г. по ТД № 9/2013г. на ОСГК на ВКС, Решение № 48 от 29.01.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 5061/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 417/12.07.2010г. по гр.д.№ 788/2009г. на
ВКС, IV г.о., Определение № 60534 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 250/2021 г., III г. о. и
др.). С оглед на изложеното, съдът приема, че предявения от ищеца обуславящ иск за
признаване на уволнението му със Заповед № ***************г. на работодателя и
отмяната й е основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 344,ал.1 вр. ал.3 от
КТ.
С оглед основателността на обуславящия иск по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът приема,
че и обусловеният иск за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност „началник-
отдел „Център за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище в ответното дружество, е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.
344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, съдът приема следното: Видно от изложеното по-
горе, доколкото е прието, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно извършено, то
работодателят му дължи заплащане на обезщетение за оставане без работа, което се
определя по реда на чл. 225,ал.1 от КТ, предвиждащ, че при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.От събраните доказателства по делото е установено,
че ищецът е започнал работа по ново трудово правоотношение, но със значително по-ниско
трудово възнаграждение, като съгл. заключението по назначената СИЕ, от 06.10.2021г. до
датата на съдебното заседание на 03.02.2022г., дължимото обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение, представляващо разликата между двете трудови
възнаграждения и след приспадане на полученото обезщетение от НОИ, е в размер на
5
7286,14лв., до който размер предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от 05.11.2021г. до изплащане на задължението, като за
разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 2522,43лв. месечно,
представляваща разликата между получаваното от него преди и сега трудово
възнаграждение, или общо 15 134,58лв. за периода от шест месеца, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищецът е сторил
такива в размер на 980лв. платено адв. възнаграждение, а ответникът-492лв.(с ДДС) платено
адв. възнаграждение, както и 20лв. депозит за свидетел и 10лв. за съд. удостоверения, като
ответникът е въвел възражение за прекомерност за пратеното от ищеца адв. възнаграждение
по чл. 78,ал.5 от ГПК и в тази връзка съдът приема следното: За защитата на ищеца по трите
обективно съединени иска същият е платил 650лв. адв. възнаграждение, като първите два
иска са неоценяеми. Събр. чл.7,ал.1,т.1 от НМРАВ, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на МРЗ или 650лв., а по третия иск е в размер на 984лв., каквото
е заплатено от ищеца по делото, поради което съдът приема възражението за неоснователно,
на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът-съобразно отхвърлената част от тях, на
осн. чл. 78,ал.3 от ГПК. Доколкото липсват данни каква сума е определена за защита на
ищеца по всеки иск, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е определено по равно
за всеки иск-по 326,67лв., при което има право на разноски по уважените искове по чл.
344,ал.1,т. и т.2 в размер общо на 653,33лв., а по иска за обезщетение – в размер на
156,80лв., или общо 810,13лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Аналогично, ответникът не е
уточнил размера на адв. възнаграждение по всеки иск, при което съдът приема, че и то е
определено по равно-по 164лв. за всеки, при което ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска по чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 85,28лв., на осн. чл.
78,ал.3 от ГПК, при което и след извършена служебна компенсация, ответникът дължи на
ищцата разноски в размер на 724,85лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на по 50лв.по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от
КТ и 291,45лв. по иска с пр. осн. чл. 225,ал.1 от КТ, или общо 391,45лв., както и
възнаграждение на вещото лице, определено по съразмерност в размер на 72лв., на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО прекратяването на трудов договор №
*************г., сключен между ЦВ. В. Н. с ЕГН ********** от
гр.********************************* и ответника „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
6
Варненчик”, № 258, представляван от председателя на УС и изп. директор А.А., извършено
със Заповед № ***************г. на работодателя, на осн. чл. 330,ал.2,т.6 във вр. с
чл.187,ал.1,т.8 и т.10 вр. чл.190,ал.1,т.4 и т.7 от КТ и го отменя, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от
КТ, КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА ЦВ. В. Н. с ЕГН ********** от
гр.********************************* на предишната му длъжност „началник-отдел
„Център за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище в ответното дружество „ЕНЕРГО-
ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, на осн.
чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”, № 258, представляван от
председателя на УС и изп. директор А.А., да заплати на ЦВ. В. Н. с ЕГН ********** от
гр.*********************************, обезщетение за оставане без работа за периода от
06.10.2021г. до датата на съдебното заседание на 03.02.2022г. в размер на 7 286,14лв., ведно
със законната лихва от 05.11.2021г. до изплащане на задължението, като за разликата над
тази сума и до пълния предявен размер от 2522,43лв. месечно, представляваща разликата
между получаваното от него преди и сега трудово възнаграждение, или общо 15 134,58лв.
за шест месеца, отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1
от КТ.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”, № 258, представляван от
председателя на УС и изп. директор А.А., да заплати на ЦВ. В. Н. с ЕГН ********** от
гр.*********************************, разноските по делото в размер на на 724,85лв.,
определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на
платеното от ищеца адв. възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”, № 258, представляван от
председателя на УС и изп. директор А.А., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РСТ държавна такса върху уважените искове в размер общо на 391,45лв., както
и възнаграждение на вещото лице, определено по съразмерност в размер на 72лв., на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните
- 24.03.2022г., пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7