ПРОТОКОЛ
№ 411
гр. Ямбол, 20.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330101127 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителката не се явява. За нея се явява адв. М. Х. от АК Я.
Ответникът не се явява, не се представлява.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
като страните са редовно призовани, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На адв. Х. се връчи препис от становището от ответника, подадено
на 10.05.2022 г., съдържащо и молба за отмяна на заповедта за
незабавна защита, за запознаване и становище.
Адв. Х. – Поддържам молбата. Представям и моля да приемете
писмени доказателства, от които се установят твърденията ни, изложени
в молбата, като с тези доказателства ще бъдат оспорени твърденията в
1
представената молба. Към настоящия момент произнасянето на ПРС не
препятства настоящото производство. Както и самата адв. Б. твърди, че
производството се е развило без участието на ищцата и неин
представител, с оглед депозираните пред П. РС писмени доказателства
се установява обективната ни невъзможност за явяване по делото.
Относно твърденията по т.3, че Н.И. не изпълнява задължението си и
продължава да държи детето при себе си, същото е неоснователно.
Неоснователно е и твърдението, че не желае да изпълни това си
задължение, напротив, както пред ЧСИ, така и пред ДСИ е депозирано
становище, с което същата не възразява да бъде изпълнено
определението на съда, но с оглед наличието на обективни причини, а
именно влошеното здравословно състояние на детето, доказано с
представени медицински документи, както и изпитвания страх от детето
да се среща с бащата, а и неговото категорично нежелание да се среща с
него, защото не само тя, но и детето са подложени на психически
тормоз повече от две години. Както твърдим в молбата, той е
изключително манипулативен и въпреки издадената заповед за
незабавна защита по гр.д. *** г. по описа на ЯРС, с което безспорно е
прието, че е налице психически тормоз по отношение на детето и
желанието на Н.И., детето да живее с двамата родители, същата се е
съгласила по негово искане да депозира молба за обезсилване на
решението и издадената ограничителна заповед, по обещание от негова
страна, че ответникът ще вземе нея и детето да живеят в П., както и че
няма да осъществява такъв тормоз. Но едва след обезсилването на
определението, преди да влезе в сила, когато с оглед на това детето да
живее с двамата родители, тя е подготвила багажа им, Т.И. в същия ден
й е звъннал по телефона и е казал, че е размислил и няма да я вземе.
Въпреки това тя не ограничава контакта на детето с баща му. Тормозът
е продължил и в присъствието на детето. Не е основателно и
твърдението, че се е снабдявала с медицински документи заради
съдебно заседание. Прегледа на детето е извършен с оглед състоянието
му и то, предизвикано от поведението на баща му - агресивно такова
пред него, като същата е търсила консултации и при лекар в Б., като
наченки на заболяването са установени още през 2019 г. в гр. П. и
детето е водено на логопед, за което представяме доказателства.
2
Представям доказателства за преглед в Б. и същата като майка е търсила
най-добрия специалист. След консултация, дали детето страда от такива
заболявания, е посетила и специалист, за което представям амбулаторен
лист от 01.01.2022 г. Много умело се избягват тези факти от
пълномощника на ответника и се представят само доказателства, че
Н.И. била глобена по ИД на ДСИ, само че се избягва да се представят
доказателства, а аз ще представя такива, че първоначално е образувано
дело пред ЧСИ, който казва, че не е в интерес на детето извършването
на принудително предаване, а от друг протокол от 20.04.2022 г., самият
ДСИ на стр. *** от протокола е записал, че е разговарял с детето, като
на въпроса на ДСИ: „Дали детето желае да види тате?“, то казва: „Не!“,
и забележете, става нервен, което потвърждава, че пред детето е
осъществен психически тормоз. Представям становище от социално
подпомагане, видно от който от социалния работник В. В. е снета
анамнезата и при прегледа е описано състоянието му, а при нова среща
в ЦОП детето не отговаря на зададените въпроси, а издава само
определени звуци и думички, плаче и се притиска към майка си. На
няколко пъти се опитва да избяга от стаята при майката. Проведена е
първа среща относно назначаване на терапия, при което на тази
предварителна среща, отново ДСП в доклада си споменава, че с детето е
необходимо да работи психолог и логопед. Представям и договор *** от
24.01.2022 г., видно от който с оглед на това, че след срещите с детето,
неговата промяна и страх от бащата, Н.И. сама е изявила желание за
ползване на тази услуга от нея и детето, много преди Т.И. да подаде
жалба. След депозирането в ДСП се установи че докладът е изготвен от
нов социален работник, а не от този, който е работил по случаите преди
това, който социален работник въобще не е обследвал и разговарял с
детето и не знам как е достигнал до извода, че е налице „***“, без обаче
да извърши необходимото проучване по Правилника за прилагане на
ЗЗДет. Ясно е, че при наличие на спор за упражняване на родителски
права, бащата ще твърди, че майката не дава детето и много тактично не
споменава на Координационния съвет, че той не е идвал в Я. да го
вижда и че не е пращал подаръци на детето за рожден ден и Коледа. Аз
съм представила доказателства и ДСП чрез психолог в заобикалящия го
кръг трябваше да изследват срещите на детето с баща си и неговото
3
състояние след това. Считам молбата по отношение на детето за
неоснователна, тъй като от представените от мен доказателства
безспорно се установява, че детето живее в страх, че детето е
присъствало на последните три инцидента, като не е вярно, че бащата
само е преминавал по улицата, а е чувало крясъците на бащата,
думкането на вратата, а те дори са чути от съседка Р. К. Именно -
осъществявания над майката и детето в нейно присъствие психически
тормоз, реакцията на детето. Н. е разпитвана в началото на месец април
от ***, който работи по преписката, за което представям докладна,
където детето е заведено да разговаря с *** по настояване, че трябва да
осъществи среща с баща си. Водя и моля да допуснете до разпит в
качеството на свидетел И. И. С., която е присъствала не само на този
психически тормоз, но и по отношение на психическия тормоз,
осъществяван над ***, както и знае, какво е състоянието на детето.
По доказателствата на молителката,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА: писмени доказателства, представени в днешното
съдебно заседание: постановление за отказ да се започне наказателно
производство от 19.04.2022 г., писмо от Агенция СП изх. № *** г.,
съдържащ протокол от 28.04.2022 г., социален доклад изх. №*** г. по
гр.д. №*** г. по описа на РС-П.
ПРИЕМА: Социален доклад от 19.05.2022 г. на ДСП Я.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката, както следва:
И. И. С. – 70 г., българка, български гражданин, неосъждана, *** на
молителката
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори само истината,
4
Свидетелят С. – Желая да свидетелствам. *** и детето живеят при
мен от средата на май месец миналата година. Живееха в П., но със
съпруга си се скараха и той се изнесе. Аз отидох да видя какво става и
разбрах, че нещета явно са много сериозни. Той не се прибира въобще
вкъщи. Аз стоях там около 10 дена, за да се осъзная за какво става дума.
Ответникът в това време, когато се изнесе, вземаше Г. за по час, час и
половина. Като се звъннеше на вратата, Г. не отиваше да посрещне
баща си, майка му го извеждаше в коридора. Една вечер дойде към 9,00-
9,30 ч. и го върна в 11 ч. Детето ми прави впечатление, че се крие,
притеснено се крие. Н. започна да ми разказва какво е преживявала.
Този човек й е посягал, той се е държал грубо с нея. Когато яде салата,
например, й казвал да отива в другата стая, защото я „***“, казвал й, че
има *** че е „***“ Тя беше толкова смазана, че не можеше да си вдигне
главата, беше с ускорен пулс, плачеше. Когато е бил вкъщи и когато тя
се е разплаквала, детето й е носело водичка.
В този момент в залата влизат адв. Б. и ответника Т.И..
Свидетелката С. – Когато си дойдохме тук в Я., той имаше
предложение, тя да живее в П. и да не напуска П. Това беше
невъзможно, естествено, че ще си дойде при нас. На нейния рожден
ден, ние излязохме от къщи, отидохме в дома на моя ***. На следващия
ден, на 18-ти, то беше звънене, то беше заплахи, че ще „запали
апартамента в Б.“, ще й „стъжни живота“, много заплахи. Тя плаче, а
всичко се случва пред детето. То се вкопчва в майката. Той й обясни, че
е изкарал живота си по язовирите, а брат му бил по затворите, щял да я
съсипе, да я смачка.Неща, които не знам, как човек би могъл да ги
понесе. Въпреки всичко, ние го пускахме вкъщи, той се е качвал да види
детето на няколко пъти. Последния път, макар всичко, което се случи,
тя го пита: „Добре де, ако смяташ да дойдеш само за детето“, „Не, аз се
кълна, че ще ви взема и всичко ще е наред“. А последната му жена, с
която е сега, била бременна тогава. Не дойде да ги вземе, а звънна
предната вечер, че сутринта ще дойде да ги вземе. Обаче като стана
сутринта, се обади, че няма да дойде. Разплака се майката, разплака се
5
детето, неистово плачеше детето. Това се отразява и до ден днешен
върху детето.
Адв. Б. – Възразявам за начина, по който се разпитва свидетелката.
Задават се въпроси за ирелевантни факти. Считам, че е неуместно да се
обсъжда и коментират неща за период, който е извън този от предмета
на доказване по делото.
Съдът указа на свидетелката да се придържа към конкретните дати.
Свидетелката С. – Ние имахме веднъж ЧСИ, втори път ДСИ, който
се отведе, и трети път –ДСИ. Цялата процедура беше извършена вкъщи
със социалните, със съдията и там всичко се разгледа. Каза му се, че
детето отказва да слезе и да отиде при него. Тази съдийка назначи нова
дата за отнемане на детето на 12.05. Въпреки това на 26.04., той беше
дошъл в Я. на вратата. Започна да вика, да крещи отдолу. Детето чува
тези викове. То започна пак да се страхува, да се крие, да влиза в
тоалетната. Бащата блъскаше вратата, викаше името на детето. Това
стресира детето. Аз излизах на двора и ми каза, че той няма да го
остави, че ще вземе детето, ще вземе родителските права и майка му ще
лази, за да го види. И ние няма да го виждаме. Не знам там кой ще го
гледа, вероятно неговата съжителка ще го гледа. Г. чува гласа му и
разбра, че това е баща му. То не иска да отиде да го види. Ако искаше,
няма сила, която да го спре. Оттам, се звъни на ***, пристига *** и като
дойде, не знам какво стана, защото те си говориха с него отвън. След
това той се изтегля и се изтегля и ***. Детето е тревожно. Тази сутрин,
например, става да отиде до тоалетната, навън вече е светло, а то казва:
„Мамо ела, страх!“. От всичките тези истории се страхува и то много.
На другия ден- 27.04 - същата история, той пак на вратата, пак вика,
обаче на предния ден, забравих да кажа, че някой от *** се обади на
***да слезе долу, но тя отказа, защото и тя се страхува и каза, че ще
отиде на другия ден да даде показания. На 27-ми беше в ***, не отиде
сама, защото от 26-ти ние се обадихме на ***в Б. и той я придружи до
***. Тя се страхува да върви сама по улиците и не само тя, всички ние
6
се страхуваме. През цялото време на моя личен телефон и служебен е
звънял хиляди пъти -на ден по 20-30 пъти. Казах му: „Не ме
притеснявай.“ Звъня в 12 ч. вечерта. Детето спи, събужда се, стряска се.
Как няма да се страхува това дете. На 27-ми същата работа, пак вика,
блъска вратата, детето чува, отново се свива, затваря вратата на стаята,
в която е. Това беше вече на третия ден – 28-ми, отново същата история.
Един път съм му казвала на детето: „Г., баща ти е на телефона, иска да
те чуе.“. То категорично казва: „Не! Не.“ Казвам му: „Баща ти е долу,
искаш ли да слезеш да се видите?“. То казва категорично не. Има хора,
които са видели и чули това. Детето споделя, че го е страх и че баща му
върши глупости, от момента, в който той не дойде да ги вземе за П. Аз
се заклевам, че никой от нас не говори лоши неща за бащата, защото
ние осъзнаваме, че тази детска психика не трябва да се товари. Но
детето това каза, че върши глупости и „страх“. Той не е споменал
думата „тати“, нито името му. Това дете от момента, в който той не
дойде да ги вземе, както им обещаваше, от този момент при детето
някак си нещо се преобърна. Този човек – ответникът, той тревожи, той
изглежда така е възпитан да манипулира, да заплашва, иска да се
страхуват от него, да плаши. Н. се страхува от него. Когато се върнаха
от П. в Я., тя беше смазана, беше в състояние, в което никоя майка не
иска да вижда детето си. Той пред детето й е извивал ръцете, душил я е
(свидетелката се разстройва). Никой не е застрахован от развеждане, но
начинът, по който той я тормози, нямам обяснение защо го прави.
Последния път, кагато беше в дома ни – октомври, ноември, там някъде
– ние го пускаме, за да няма отчуждение. Той, без да видим ние, беше
взел телефона на майката и го беше прибрал, но детето вижда това и
вика: „Той е на мама. Той е на мама“. И ответникът й го върна.
Излизайки от къщи, моят съпруг седеше на площадката и той чува тази
разправия и казал: „Ти само имаш претенции“. Т. застана лично срещу
него, в личното му пространство и му каза: „Знаеш ли кой съм аз?“. ***
се разплака и се обади на 112. Той се върна да си вземе довиждане, но
детето каза „Тръгвай си! Тръгвай си!“. То изживя толкова стресове,
които не трябва, защото трябва един баща да познава здравословното
му състояние и да знае всичките му неща, а не по цели нощи да го няма.
Емоционалното му състояние се задълбочава от тези неща. Водили сме
7
го детето на различни доктори, имаме документи - при детето нещата се
подобрят, но може и по-лошо да стане. Това състояние т.нар. „***“ е с
голям спектър на симптоми. Те са тръгнали да го водят по разни лекари.
Още тогава са намирали, че има нещо, на което трябва да се обърне
внимание. Бащата ще спи до 11,00 ч. и нито на градина, нито на логопед
е заведено детето. Само знае да казва, че иска детето. Никой не отрича,
че той е бащата на детето. Той ще бъде винаги баща на детето, но този
начин не помага на детето, по никакъв начин не му помага, пречи му.
Пред детето също каза: „В моите очи ти си психично болна“. Това е
октомври или ноември, дата не мога да помня. Като ситуация го казвам.
Слизайки по стълбите, ми каза: „Аз ти казвам, *** е психично болна.“
На баща й пише СМС: „Н. е психично болна.“. Може да е разстроена,
може да е в депресия, но това, което твърди той, е тежка диагноза, която
се доказва. Моят служебен телефон е от работа. Имам „***“ и имам
служебен телефон, който той знае. Когато се върнаха в Я., ги нямаше
дрехите на Н. Тя си дойде гола, с една рокля, с едни сандали, няма й ги
гащите, дрехи, ботуши, обувки, нищо нямаше. Това е унижение
(свидетелката се разстройва).
Адв. Б. – За втори път репликирам. Свидетелката си говори сама.
Моля да я предупредите да се държи прилично.
СЪДЪТ
ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б. да не прекъсва съда по време на
задаване на въпроси към свидетелката. В противен случай, че бъде
санкционирана.
Свидетелката С. – Телефон дъщеря ми личен няма и тя не
поддържа в момента такъв телефон. Аз съм тази, с която комуникира Т.,
и с баща й. Затова на мен звъни. Имаше телефон до октомври, ноември
месец, когато трябваше да дойде да ги вземе. Тя не разполага с личен
телефон. В много от случаите той чрез моя телефон осъществява връзка
с детето. На 27.01 детето има рожден ден. Той звъни няколко пъти, аз
8
отворих за връзка и му казах на детето: „Г., днес имаш рожден ден и
баща ти иска да те чуе.“ То каза: „Не, не, не!“. Какво да направя повече.
Адв. Б. - На 26.04 какво се случи?
Свидетелката С. – Т. не е влизал в дома ни на 26.04, но на вратата -
една гаражна врата с прозрачна мрежа, той беше на вратата и направи
това, което разказах. Беше до вратата, беше на улицата, зад вратата.
Една до друга са вратата за къщата и за двора, под формата на буквата
„Г“. За влизане в къщата не беше заключена, само външната, която е
към улицата. Горе има още една врата на 2-рия етаж, за тераската, тя
беше отворена, оттам всичко се чува.
Освен, че викаше на 26.04 – викането, крясъците нанасят
психически тормоз на ***, на всички ни. Опита се да влезе, вратата се
разтресе. Той опита да блъсне вратата и да отвори. Той в нашия двор не
влезе, на последния ден беше влязъл в двора на съседката, от която ни
дели само една мрежа. През тези три дни той в нашия двор не влезе.
Гаражната врата - входната врата за двора е и гаражна врата. Той се
опитваше дали може да се отвори и я блъскаше. Аз бях на етажа горе,
вътре вкъщи. И чувах и виждах. Излязох на терасата и той вика
„Гледай, гледай!“. Блъскаше вратата, няколко пъти я блъскаше, не знам
дали само с ръце или и с крака. Виждам го, от тераската го виждам
(докато говори свидетелката показва с ръце движенията, с които се
разтърсва вратата). Не съм броила колко пъти направи това. Един път не
може да е. За да я раздруса, трябва да е няколко пъти.
Адв. Б. – Колко пъти Т.И. е посегнал да раздруса вратата?
СЪДЪТ прикани адвокат Б. за уважително отношение към
свидетелката.
Адв. Б. – Правя искане да се отведете от това дело, защото считам,
че с цялото Ви поведение апелирате да уважавам емоционалното
състояние на свидетелката. Прекъсвате моите въпроси, без да се записва
според мен, как са формулирани въпросите. Не се записват
9
обстоятелствата, които се случват в залата и смятам, че проявявате
предубеденост. Моля да се отведете по делото. Виждам, че
свидетелката е разстроена.
Съдът счита, че не е налице някое от основанията, уредени в
хипотезата на чл. 22 ГПК, за да бъде приет отвода от ответната страна,
тъй като не е налице никаква обективна причина да се счита, че е
налице пристрастие у съдията към някоя от страните по делото. Същите
са непознати за съдията, няма никакви отношения с тях и уважаването
на отвод само по желание на една от страните, би било в пълно
противоречие с принципите на професионалната етика, както и с
основните принципи, уредени в ГРП, недопускащи отказ от правосъдие.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането за отвод на ответната страна, направено в
днешното съдебно заседание.
Адв. Б. – За 26.04, къде се намираше всеки един от вас?
Свидетелката - Трудно ми е, защото трите дни много си приличат.
На 26-ти ми е трудно, обаче на 27.04 си спомням.
Адв. Б. - Кога беше на 26-ти?
Свидетелката – Единият път беше сутринта, другия път – следобед,
третия път беше -трудно ми е, но на 26-ти каквото се случи, ние бяхме
вкъщи. Обади се *** отдолу на *** и тя каза, че не може да слезе, но
утре ще дойде в *** да даде показания.
Адв. Б. – Преди да дойде ***, от кой телефон се обади?
Свидетелката – *** се обади на *** вероятно от моя телефон, от
служебния. Тя работи с моя телефон от много време. Не мога да кажа от
какъв телефон се е обадила ***, има ли значение от кой тел се е
обадила? Намерила е начин да се обади. Може и да съм била по
стълбите, не съм видяла от кой телефон се е обадила. Аз имам два
10
телефона и съпругът ми има един телефон. Съпругът ми беше вкъщи.
Първият ден може би беше на двора, на лятната база, която имаме на
двора .
Адв. Б. – Кажете ни номера на телефона.
Адв. Х. – Възразявам срещу въпроса за номерата на телефоните.
Свидетелката – Вие се държите с мен като с престъпник.
Адв. Б. – Ще правя искане и моля свидетелката да съобщи
телефонните си номера.
Свидетелката –Служебният ми номер е към оператора ***, другият
ми е в група и не е на моето име, а е на ***. От негово име не мога да
давам информация. Ако ги поискате от ***, те ще ви ги дадат. Т. звъни
на служебния повече, номера му е ***. И на другия е звънял – в момента
не мога да кажа номера. От улицата не се вижда вътре в къщата, но той
добре познава обстановката на втория етаж. Нито на единия, нито на
другия ден детето видя баща си, то се разтревожи, разплака се.
Адв. Б. - Въпросът беше дали детето е видяло на единия или на
другия ден баща си?
Свидетелката – Нито на единия, нито на другия ден, нито бащата
видя детето, нито детето бащата.
Адв. Б. – Моля да укажете на свидетелката да отговаря конкретно
на въпросите и да не ми държи назидателен тон. Колко пъти Т. извика
името на детето?
Свидетелката – Не мога да кажа колко.
Адв. Б. – За пети или десети път, моля да кажете на свидетелката
да отговаря на въпросите!
Свидетелката – Не мога да кажа колко пъти бащата е извикал по
име детето. Репликата „ще взема детето“ беше адресирана до мен. Аз
слязох в двора и точно това ми каза, лично на мен. Тя може да го чуе. В
11
единия от тези три дни, но не можа да кажа точно в кой ден беше това.
Адв. Х. – Противопоставям се на задаваните въпроси, да се
повтарят едни и същи въпроси.
Адв. Б. – Други някакви реплики на 26-ти чула ли е, освен че ще
вземе детето? Други хора имало ли е?
Свидетелката – На 27-и *** в момента, в който той беше долу, тя
беше в ***. Тази реплика към Н.не мога да кажа, дали Т. е казвал нещо
към нея. За тези три дни, той не се е видял с Н. На единия ден *** я
придружи до *** и той не се е виждал с нея. Тя го е виждала да стои на
улицата. Имаме една баня с едни прозорчета, от които се вижда цялата
улица и се вижда съседния двор.
Адв. Б. – Кои са хората, които са видели и чули?
Свидетелката – Съседи. Съседката лично го вижда пред вратата, тя
чува виковете. Това е Р. К. Тя е на не повече от 20 м. къщата й от
нашата къща.
Адв. Б. – Имената на най-близкия съсед?
Свидетелката – В съседния двор са едни възрастни хора. Там
жената се казва Л. Г. и П. Г.. С тях имаме спор за границата между двата
двора. Той знае това и влезе в техния двор. Аз го видях. Какво са си
говорели, не знам. Тя е на № ***, а ние сме на №***. Това мисля, че
беше последния ден. Аз лично съм го видял, а и съседката го е видяла,
която се е връщала от магазина.
Адв. Б. – Колко време на 26-ти продължи този престой на Т. до
идването на ***?
Свидетелката – И трите дни имаше ***. Завари го там ***. Не мога
да преценя колко време беше присъствието на ответника. Не мога да
кажа колко време, но достатъчно, за да плаче горе *** и детето да бъде
разстроено.
12
Адв. Б. – И трите дни ли се обади вашата *** на ***?
Свидетелката – Да. За да дойде ***, трябва да се позвъни.
Предполагам, че трябва да е звъняла.
Адв. Б. – На втория ден какви действия видяхте?
Свидетелката – Същите действия. Следобед, мисля че беше на 27-
ми. Тя отиде в *** да даде показания. Аз й позвъних, че отново имаме
проблем пред врата, и тогава тя е позвънила да дойдат. Това и
направиха.
Първия ден беше горе с детето. Втория ден той беше дошъл следобед, а
тя в 14,00 ч. беше в ***, а третия ден си беше вкъщи. Това си спомням.
Детето и трите дни беше в къщи не го заведохме на градина, нито
никъде .
Адв. Б. – На 27-ми и 28-ми същите действия и думи ли бяха?
Свидетелката – Винаги е викал. Другите дни викаше името на
детето. През другите дни го гледах от терасата и от други помещения в
къщата.
Адв. Б. – Детето в различна стая ли спи от вас?
Свидетелката – Детето спи в стая с майката, отделена специално
за тях. Аз спя или долу, или при съпруга си.
Адв. Б. – Блокирала ли сте Т. за да не ви звъни? И за двата
телефона питам?
Свидетелката – Не мога да отговоря. Мисля, че имам право да
блокирам Т. Да, блокирала съм го, защото ме притеснява. От
моментите- не мога да кажа точно- но от доста време. Не се сещам
точно. Когато Т. ме търси след блокирането, не мога да кажа дали звъни
телефонът.
13
Адв. Б. – Не знаете дали звъни телефонът или не желаети да
отговорите.
Свидетелката –Какво значи да е блокиран телефон? Изписва се
номер, когато е блокиран и звъни. Има моменти, когато е отблокиран и
се чува звънене- един път беше в 12,00 ч. вечерта. Детето го чу и се
разплака. Вратите са отворени.
Адв. Б. – Когато *** се прибра от П., какво ви разказа?
Свидетелката - След като се развиха тези истории, тя разказа, че
са й извивани ръцете, че е стискана. Когато я намерих така разстроена,
ми разказа: „***, не съм ви казала, за да не ви тревожа.“
Адв. Б. – Казвала ли че е удряна от Т.?
Свидетелката - Не съм казвала, че Н. не е удряна от Т.
Каквото е казвала Н., но тя си изплака нещата, след като се видя какво
става: „Аз не мога да водя разговори с него. Винаги, когато се опитвам
да кажа нещо, стават скандали. Все той е прав.“. Той да каже, как я
обижда, че има ***, или да яде салата в другата стая, защото***.
Адв. Б. - Майката какво правеше в това време? Н. тревожна ли е и
пие ли лекарства?
Свидетелката – Не мога да отговоря. Не знам за какви лекарства
ме питате. Не пие лекарства със зелена рецепта. Категорично, не пие
такива лекарства!
Адв. Б. – Детето кога и къде е казало „Тати върши глупости“?
Свидетелката –Точния ден не мога да кажа, но детето това го е
казало след всички тези истории, че ги лъга и продължава да ги лъже.
След оттегляне на молбата. Детето не каза, че бащата е лъгал, но то е
преценило, че това се глупости някакви. Никой не знае в детската
главица какво се получава. Може да е от разговорите по телефоните,
може да е нещо друго да прецени така, това е дете. Така го е преценило.
14
Адв. Б. – От кога Т. не го е виждал?
Свидетелката – От октомври, откогато Т. налетя на ***. Как да го
пускаме вкъщи. Детето отказва да го вижда. Имаше моменти, когато той
не е идвал да го види. Ние знаем за жалбите, това много го умее. От
октомври Т. не е виждал детето. Не знам дали са се срещали с Н. Не са
се виждали от октомври.
Адв. Б. – Т. чувал ли се е с детето?
Свидетелката – До момента на манипулацията и лъжата, той се
чуваше и с Н., и с детето. От октомври не е направена комуникация
между Т. и детето. Той смяташе, че за детето има грижи да го чуе само
по телефона.
Адв. Б. – Пред тези три дни Н. чувала ли го е?
Свидетелката – И аз съм била горе с нея и с детето. Н.чуваше,
какво се вика от долу. Тя, ако не чуваше, няма да вика ***.
Адв. Б. – Какво е викал Т.?
Адв. Х. – Възразявам, нали вече бил изяснен въпросът какво е
викал Т.?
Свидетелката – „Че ще вземе детето“ .Той и на мен го каза това, и
че привременните мерки са написани без майката. Г.чуваше името си, а
какво е чула Н., когато той го каза на мен, аз не мога да кажа, но аз бях
срещу него, когато го каза.
Адв. Х. – Предвид дадените свидетелски показания, ще моля да
допуснете в качеството на свидетел Р. К.
Ще моля да се изиска справка от тел. 112 за датите 26.04, 27.04,
28.04 подавани ли са сигнали на тел. 112 от Н. К. И. или от друго лице
за адрес гр. Я., ул. ***?
15
Моля да изискате от РУП -Я. изготвените докладни за дати 26.04,
27.04, 28.04 във връзка с посетените сигнали от органите на реда, както
и да се изиска протокола от координационния съвет на ДСП Я. от
17.05.2022 г. във връзка с осъществяването на домашно насилие.
Адв. Б. - Аз представих писмена молба становище. Наистина
закъснях за съдебно заседание, поради пътната обстановка и наистина
пропуснах в началото, дали сте се произнесли, но към настоящия
момент, моля веднага да прекратите производството по отношение на
детето, защото считам, че това производство е недопустимо с оглед на
представените от нас писмени доказателства, които като вземете
предвид, е видно, че със съдебно определение упражняването на
родителските права по отношение на детенцето като привременна мярка
е предоставено на бащата. И към настоящия момент обаче майката
абсолютно недобросъвестно отказва да съобрази поведението си с
влезлия в сила съдебен акт. Независимо, че има изпълнително
производство, което беше насрочено и отложено, считаме че в
настоящото производство, заповедта за защита е организирана с цел да
бъде осуетено на 12.05 предаването на детето от съдебен изпълнител на
бащата, което се постигна като цел, но продължителността на
настоящото производство ще доведе до нови протакания за
изпълнението, което е с абсолютен приоритет, тъй като по въпроса за
родителските права съдът се е произнесъл, изхождайки от интересите
на детето. В тази връзка освен колизията между съдебните актове, с
оглед определението и вашето определение, с което допускате
незабавна защита, аз считам, че има още една недопустимост, защото
майката - тя не е лишена от родителски права по съответния ред, но
след като са предоставени на бащата, тя не може да действа като майка
и законен представител. Тя е процесуално неправоспособна да действа
така. Не на последно място интересите на детето във всички
производство са основополагащи. Считаме, че действията на майката са
изключително във вреда на детето, за съжаление. Като тръгнем оттам,
че се доказа, че майката не допуска никакъв контакт в продължение на
повече от половин година, бащата да не го види, и да го чуе. То е
16
затворено между четири стени. Сега вече започна да посещава детска
градина, но така или иначе органите вече са сезирани и са констатирали
организациите, че има *** и това личи от представеното от нас писмо, а
сега представям и пред вас и първия протокол по проведен
координационен механизъм и социален доклад от ДСП- Я. Вече личи,
че детето е „***“ именно заради ***, което е форма на домашно
насилие, упражнено не от някой друг, а от майка му. Така че, като
видите тези констатации, че детето действително е жертва на домашно
насилие и това трае от много време, като майката най-брутално отказва
да се съобрази с влязъл в сила съдебен акт. Протокола сме го
представили, че майката отказва на детето да види баща си поне. В
днешното съдебно заседание се събраха доказателства за това, че ако
детето бъде мъчено от своите родители, това става само, защото бащата
нито го е виждал, нито го е чувал и по никакъв начин не може да
упражни насилие върху детето. Апелирам и моля да прекратите
производството в тази част и то незабавно. За майката ще го
разглеждаме, но моля производството да се прекрати по отношение на
детето.
Представям постановление за отказ от започване на
производство, но първо ви моля да се произнесете.
Ще моля за телефонограмите от тези записи, а не просто да бъде
информация от „***“.
Ще моля да бъдат разпитани полицейските служители във
всичките тези дни, когато са идвали на място.
Ще моля да допуснете в качеството на свидетел Л. Г., която е на адрес
Я., ул. ***.
Държим да бъде разпитано още едно лице. Същата е *** в съда,
но ще моля за срок, за да посоча имена и да бъде призована по
месторабота.
Нека да бъде изискана служебна справка от РПУ -Я., относно
посетилите служители на 26.04, 27.04, 28.04 и същите да бъдат
призовани.
По отношение на телефонните номера, имам искане телефонният
17
номер, който съобщи свидетелката, да бъде проверен от съответния
мобилен оператор, дали този номер е извършил блокиране на номера на
моят клиент, който е *** и от кога, както и да дадат дефиниция на
блокирането- какво препятства това блокиране.
Адв. Х. - От така депозираната молба само ще обърна внимание,
че всички представени доказателства касаят срок от април месец, след
получаването на определението за привременни мерки и то не поради
факта, че Т. желае да отглежда и възпитава детето си, знаейки, че
същото е със заболяване, а поради факта, че майката и детето следва да
живеят в П. По отношение на поведението на бащата и факта, че детето
е чуло неговите викове и блъскането по вратата се събраха достатъчно
доказателства, като за непредаването на детето аз бях изчерпателна в
началото на съдебно заседание, не се е случило от поведението на
майката, като не е налице отказ от нейна страна, а напротив наличието
на здравословен проблем и нежеланието на детето да бъде при баща си
и да осъществява контакт с него, което е провокирано от бащата.
Свиканият координационен механизъм не е свикан за „***“, а защото
именно разпоредбата на ЗЗДет. и правилника вменяват задължение на
социалните работници при депозиран сигнал да свикат такъв съвет. На
този съвет са изслушани майката и бащата, и не е обследвано детето и
съвсем произволно ,без да се изследва социалния кръг, каквото е
задължението им, социалният работник си е позволил да напише в
социалният доклад, че е налице вероятност за ***. Следващият проблем
е във връзка с образуването настоящото производство. По отношение на
направеното искане за изискване на справка от ***, считам че е
неоснователно, тъй като свидетелката отговори на поставените въпроси,
още повече, че е звъняно от други телефонни номера. Следва да
вземете предвид здравословното състояние на детето. По отношение на
допустимостта на настоящото производство- допустимо е с оглед
разпоредбите, визирани в ЗЗДН, като родителските права не са решени с
влязъл в сила съдебен акт. Към настоящия момент е налице само
определяне на привременни мерки, което не препятства настоящото
производство, още повече, че е много преди предаването на детето и
много преди посочените в настоящата молба дати сме депозирали
18
молба за промяна на привременните мерки, тъй като същите не
подлежат на обжалване, а само на изменение. Такова производство не
беше насрочено в продължителен период от време, а производството по
бракоразводното дело не е започнало, а камо ли да приключи. Следва да
вземете предвид медицинските документи и амбулаторните листове, че
детето е със заболяване и силна привързаност към майката. Като
вземете предвид и подробно изложените от мен съображения относно
допустимостта на производството и искането за обезсилването на
заповедта. Само ще вметна, че твърдението че майката не допуска
упражняване на контактите, това също не е вярно, напротив ответникът
е този, който не идва да вижда детето си за рожден ден или за Коледа.
Адв. Б. - Очевиден е стремежът на колегата в настоящото
производство да се произнесе по различен начин за факти, които са
свързани с други въпроси, които не са предмет на настоящото
производство. Това е недопустимо. Твърденията, че моят доверител не
бил търсил детето при положение, че остро са поставени въпросите, при
положение, че сме представили протокола и от това личи активността
на моя доверител и стремежа да си вземе детето. Присъствието на моя
доверител на тези дати, за които не отричаме, че е бил там, е плод на
едни реплики от свидетелката и от колегата по време на съдебното
изпълнение на 20.04, че той не ходил да си търси детето и не ходил да
стои там, за да види детето. Но твърдя, че на тези три дати въобще моят
доверител нито е викал, нито е блъскал врати, просто е стоял на
улицата, поне да зърне детето си, защото това не беше постигнато дори
с намесата на съдебното изпълнение. Що се отнася до майката- в
протокола на съдебното изпълнение е отразено, че тя отказва да
съобрази поведението си с влязъл в сила съдебен акт.
Ще моля да ми дадете възможност или да се изиска протокол от
съдебно заседание по гр.д. №*** г., защото по това дело същата
свидетелка заяви, че не е чувала от дъщеря си Т. да е осъществил
физическо насилие по отношение на нея. Искам срок да посоча имената
на ***.
19
Адв. Х. - По отношение на протокола – налице са достатъчно
данни за физически тормоз, още повече, че свидетелката и е споделила
на по-късен етап и ще моля да представим снимки, от които ясно се
вижда осъщественото по отношение на нея физически тормоз. И тъй
като целят да дискредитират свидетелските показания за домашното
насилие, ще моля да допуснете свидетелката И. К. С.-Д., която е била
свидетел, *** на която е бил на 27.04 в Я., след което и тя е посетила Я.
и е запозната с нейното състояние. Във връзка с твърдението, че не
бащата, а майката е, която упражнява насилие върху детето, ще моля да
назначите съдебно психологична експертиза, която след като извърши
обследване на детето, да каже какво е емоционалното състояние на
детето и как се е отразило на емоционалното състояние на детето
поведението на бащата на 26.04, 27.04, 28,04/2022 г.
Адв. Б. – Възразявам срещу искането за експертиза. Същата цели
още по- продължително протакане на настоящото дело. Задачата така
както беше заявена предполага съответния експерт да приеме за
доказани твърдения, които все още се доказват. Така формулирани
въпросите, са недопустими, защото какво е поведението на бащата,
тепърва ще се изяснява. Така че не може вещото лице да коментира тези
въпроси.
Адв. Х. – Какво е емоционалното състояние на детето след тези
дати. Пояснявам задачата за експертизата.
Адв. Б. – То в момента се отглежда детето. Не може да се
изследва емоционалното състояние на детето.
Бащата – Не съм юрист, баща съм на детето. Не съм наясно с
юридическите вратички и механизми, затова съм си наел адвокат. От
14.06, когато детето ми беше отведено, се ползвам от адвокат. Всичките
ми действия са били само по процедура. Печелейки привременните
мерки, аз се обръщам към съдия -изпълнител и смятам, че това е
20
единствения начин за предаване на детето. Въпреки това имах едно
домашно насилие още с отвеждането на детето, но имах наложена
ограничителна заповед за повишаване на тон по телефона. Няма да
влизам в детайли сега, не съм виждал и чувал повече от 6 месеца
детето. От 01.03 имам привременни мерки. Използвам институциите, за
да видя детето. Има риск от ***, а ние слушаме само твърдения. Не съм
чувал и виждал детето. Чух, че съм упражнявал някакво насилие, не за
Н. и детето, а за майка й. Ще видите, че и в ***, че там няма
регистрирано каквото и да насилие от мен. Моля ви максимално бързо
да се произнесете за детето ми, защото вече е регистрирано ***. Къде е
човечността тук? Много добре знам как се спекулира с тези заповеди.
Аз като баща си блъскам главата всякак, за да мога да го зърна. Записва
се, че ми се отказва да го видя. Въпреки това те твърдят, че аз отказвам
да го видя. Аз гледам като родител. То се сформира като човек от майка
и баща. Когато е нарушена едната половина, то ще има проблеми. Аз
използвам само законови мерки да си взема детето и да го видя и в
момента. Днес това е пълен фарс.
Съдът ще се произнесе по всички направени искания в закрито
заседание.
Това налага отлагане на делото за друга дата, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото за 17.06.2022 г. от 10,30 ч .
На страните е съобщено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13,20
часа.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
Секретар: _______________________
21