Р Е Ш Е Н И Е
№260275/15.6.2021
г.
15.06.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на втори юни през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3126 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от К.К.С. ***, чрез адв. Д.Ф. *** против „Сити кеш“ ООД – гр. София. С исковата молба при условията на евентуалност са предявени главен иск в размер на 1 308 лв. и предявени евентуални искове с посочена цена на всеки от тях, както следва: 87.07 лв. и 670.86 лв.
Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради нарушаване на добрите нрави по чл.26 от ЗЗД, като нищожни се поддържа, че са фиксирани ГЛП отразен в договора, за уговорената между страните възнаградителна лихва се поддържа, че е неравноправна, като нищожна се атакува и уговорената между страните договорна неустойка. Поддържа се в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, както и, че ГПР уговорен между страните по своето същество цели заобикаляне на закона.
По делото е постъпила преди съдебно заседание писмена защита от ищцата, с която и на съображенията изложени в нея се поддържат исковите претенции и се представя списък по чл.80 от ГПК на разноските.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцата по делото със съгласие да бъде даден ход на делото и да се пристъпи към изслушване на допуснатата от съда ССЕ. Сочи се, че нямат въпроси към вещото лице и се иска от съда да приеме експертизата, като обективна и компетентно дадена.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорват иска на съображенията подробно изложени в отговора, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото, ответникът – „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и ищцата – К.К.С. в качеството на заемател, е бил сключен договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № *** от 30.03.2020 год.
Отпуснатия от ответника на ищцата заем бил в размер на 500 лева като в т.3.5 от Договора е уговорен ГПР в размер на 47.78 %, а в т.3.7 ФГЛП в размер на 40.05%.
В т.6.1 от Договора било уговорено задължение за заемателят в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите условия – поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.
В т.6.2 от договора било уговорено, че при неизпълнение задължението по т.6.1, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 670.86 лева, както и че същата се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
По същество ищцата основава исковата си претенция си като се позовава на нищожност на посочените клаузи от договора.
Съгласно съдебната практика при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е настоящият, до трикратния размер на законната лихва.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 30.03.2020 год. до 30.03.2021 год. законната лихва е 10% годишно, съответно – 0,83 % месечно.
В случая размерът на годишната лихва 40,05 %, което надхвърля трикратния размер от 30% при размер на законната лихва от 10 %. Или клаузата, с която е договорен ФГЛП в размер на 40.05% е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК.
Наред с горното следва да се посочи, че освен уговорения по-висок размер на ГЛП поради отпуснатия необзепечен кредит в т.6.1 и т.6.2 от Договора е уговорена паралелно и неустойка, което поставя в неравноправно положение ищцата като потребител и в този смисъл води също до накърняване на добрите нрави. Още повече че видно от заключението на вещото лице с уговорената в чл.6.2 неустойка, процесния договор се оскъпява със 105,293 % годишно.
В случая съдът намира, че формално е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение на ищцата, но фактически е уговорена допълнителна печалба за заемодателят.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда в т.6.1 условие, което следва да бъде изпълнено в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на заемателя едва три дневен срок да му предостави поръчител или банкова гаранция. Налагането на толкова къс срок сериозно препятства възможността за заемателя да реагира и да изпълни условието да намери поръчител или да се снабди с банкова гаранция. Налага се извод, че така уговореното в договора практически не дава възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка. Във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на заемодателя, тъй като освен друго, същата е уговорена като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. А видно от заключението на вещото лице е че ако в ГПР се включи и уговорената в договора неустойка, то неговия размер ще бъде 153,073%. Съдът намира, че в случая неустойката излиза извън присъщите и абезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща в средство за обогатяване на заемодателя. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за заемодателя, освен договорната лихва.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Ето защо и на изложените съображения претенцията на ищцата се явява основателна като предявения иск за нищожност на договора за паричен заем КРЕДИРЕКТ № от 30.03.2020 год. следва да се уважи.
Предвид уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.
По разноските:
Тъй като исковата претенция е уважена, право на разноски има ищцата, в случая заплатена държавна такса в размер на 152,32 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150,00 лева или общо 302,32 лева. Видно от данните по делото ищцата е упълномощила адв. Д.Ф. от ***АК, която е осъществила процесуално представителство по делото по чл.38 ЗА и претендира възнаграждение определено по наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че на основание чл.38 ЗА във вр. с чл.78 ГПК, на процесуалния представител на ищцата следва да и бъде присъдено възнаграждение в размер на 321,56 лева определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № *** от 30.03.2020 год., сключен между К.К.С. с ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на К.К.С. с ЕГН ********** сумата от 302,32 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Л.Ф. вписана в *** адвокатска колегия с личен № *** адвокатско възнаграждение в размер на 321,56 лева, за процесуално представителство на К.К.С. с ЕГН ********** пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: