№ 129
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. ХР. П.
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от С. ХР. П. Гражданско дело № 20221110165435
по описа за 2022 година
Предявени са от ... срещу Н. Х. Т. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2361,26 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.10.2018г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 379,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.12.2018г. до 18.10.2022г., сумата 45,66 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 10,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до
18.10.2022г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. ...
Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Н. Х. Т. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Представя
платежно нареждане за сумата в размер на 2000 лева, с която твърди, че е погасил
задълженията за главници и лихви за периода 01.12.2019г. – 30.04.20251г. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... изразява становище за
основателността на исковата претенция.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
2
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По настоящото дело с оглед изявленията на страните и на основание чл.153 ГПК
за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през
исковия период - м.10.2018г. до м.04.2021г., ответникът Н. Х. Т. е бил собственик на
процесния имот – апартамент, находящ се в гр. ..., вх. „Б“, ет.5, аб.№ .... Както беше
посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се
позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, респективно по силата на
нормативните разпоредби следва да се приеме, че е съществувало облигационно
отношение между ищеца и ответника Н. Т., съответно последният в качеството си на
клиент на топлинна енергия дължи цената за потребеното в имота количество.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната
собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да
бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят
провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са
обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот е изразходвана енергия за отопление, като е имало
монтирани 3 бр. отоплителни тела с топлоразпределители, щранг-лира, както и 1 бр.
водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на
топлоенергията е извършено на база реален отчет, с изключение на отоплителен сезон
2019г./2020г., за който не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите. От същото
се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена
топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 2275,12 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да
бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се
3
базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични
отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от
друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават
направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за
периода от м.10.2018г. до м.04.2021г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020г. /, спират да текат от 13.03.202 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения
за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на
чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП
/изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че
сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо
70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки
периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на исковата молба - 30.11.2022г., е изтекла погасителната давност за
месечните вземания, претендирани за периода от м.10.2018г. до м.07.2019г.
включително. Съобразно изложеното претенцията срещу ответника за доставена
топлинна енергия за периода м.08.2019г. - м.04.2021г., изчислена от съда на основание
чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, се явява
основателна за сумата 1570,84 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответника на основание чл. 162 ГПК съдът
изчислява на сумата от 284,07 лева.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва за
забава от 30.11.2022г. до изплащане на вземането до окончателното плащане. Следва
да се посочи, че искът не е погасен по давност.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
4
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу ответника са основателни.
Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от
Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от
избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да
получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Размерът на вземането съдът прие за установен предвид представената по делото
справка за дялово разпределение по абонатен номер /лист 22/, съгласно която
стойността на същата за релевирания период възлиза на сумата от 45,66 лв. По делото
не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Н. Х. Т. да заплати на ищеца сумата от 10,13 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 18.10.2022г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
От ответника по делото е представено платежно нареждане за кредитен превод
от 19.07.2023г. /след датата на подаване на исковата молба/ за сума в размер на 2000
лева, в полза на ищеца „..., с посочено основание гр.д. № 65435/2022г., СРС, III ГО, 81
състав.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че
при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може
5
да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването
по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането.
С оглед горното и при съобразяване на релевираното възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за част от исковия период, съдът намира, че с
превода от 19.07.2023г. ответникът е заплатил сумата 284,07 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 18.10.2022г. върху главницата за топлинна
енергия в размер на 1570,84 лева, сумата 115,03 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2022г. до 19.07.2023г.,
сумата 3,34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.11.2022г. до 19.07.2023г., сумата 1570,84 лева,
представляваща потребена топлинна енергия за периода м.08.2019г. - м.04.2021г.,
както и част от вземането за главница за дялово разпределение за периода м.09.2019г. –
м.04.2021г. в размер 26,72 лева /от общо 45,66 лева/. Следователно останала е
неплатена главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 18,94 лева,
върху която продължава да тече законна лихва от 19.07.2023г. до окончателното
плащане. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове за основателни само за посочената сума, а в останалата си част като
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като
единствено ищецът претендира присъждането на такива.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно
на уважената част от исковете му, но при отчитане, че исковете за част от вземанията
са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане, т.е. за платените в хода
на процеса суми ответникът е станал причина за завеждане на делото. При тези
уточнения съдът намира, че общият размер на дължимите на ищеца разноски е 508,76
лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ... на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата 18,94 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва
6
за периода от 19.07.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата от 2361,26 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.10.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва за
периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, за сумата 379,48 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2018г. до 18.10.2022г., за сумата
над 18,94 лева до пълния размер от 45,66 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, за
сумата 10,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до
18.10.2022г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. ...
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Х. Т., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., сумата от 508,76 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на ... като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7