Решение по дело №1215/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230101215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260328

 

                                       16.12.2020 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 19.11.2020г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ И.

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 1215 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            В исковата си молба И.М.А. и Д.И.А. ***, намиращ се във вх.“…“ на бл….. в кв.“С. З.“. Твърдят, че от около десетина години на тавана в банята им се появила влага и тъй като предположили, че идва от банята на съседа им над тях- М.С. М., провели разговори с нея, като тя им обещала, че ще прави ремонт и ще отстрани проблема. Такъв предприела обаче чак през лятото на 2018-та година, но след него нещата дори се влошили. Около тръбите за мръсна и питейна вода се появили капки и така влагата била постоянна, а тавана се покрил с мухъл и мазилката започнала да се рони. Влагата дори тръгнала по стената от банята към кухнята им. По тези причини ищците провели нови разговори със съседката си, но тя отрекла теча да е от проблем при нея и поради това ги напътила те сами да си се справят с него.  При липсата на действия и съдействие от нейна страна А.предявяват иск М. да бъде осъдена да им заплати сумата 100лв., представляваща обезщетение за причинените им от теча, идващ от жилището й, вреди.

           На ответницата бе връчен препис от исковата молба и в срок тя депозира писмен отговор. Изразява становище, че макар допустим, иска е неоснователен. Оспорва обстоятелствата, на които е основан,тъй като според нея нито за ищците са настъпили твърдяните в исковата им молба щети, нито пък нейна вещ е причина за такива.

          Двете страни претендират разноски.

         В проведените съдебни заседания те не присъстваха, но бяха представлявани от пълномощници -адвокати, чрез които поддържат вече заетите в писмен вид позиции. Ищците обаче намалиха цената на иска си на 97лв.

         

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорни е, че страните по делото са съседи- ищците живеят в гр.С., кв.“С. З.“бл…., вх…., ап…., а ответницата-в апартамента над тях, както и че те са собственици на тези жилища.

Процесът на доказване се съсредоточи в събирането на гласни доказателствени средства и изслушване експертното мнение на специалист, назначен за вещо лице.

От сведенията, получени при разпита на свидетелите, а това са осигурените от ищците М.И.М.-техен син, Ц. Ж. П.- майка на Д.А. и М. А. М.- воден от ответницата, без родство с участниците в спора, се установява, че по тавана в банята на ищците има влага от теч, който е съсредоточен в частта от него около тръбите за мръсната канализация. От показанията на първите двама съда приема и че на моменти от тавана капят капки. Показанията обаче на свид.П., че по тавана в банята има мухъл съда не кредитира, защото наличието на такава се отрича в писмения отговор, а показанията на тази свидетелка в тази им част останаха изолирани- не са подкрепени от други свидетели или пък от други доказателствени средства. Въпреки, че не се подкрепят от показанията на другите свидетели съда кредитира казаното от свид. М., че влагата от банята на жилището на родителите му е тръгнала по стената към кухнята. Съдът дава им дава вяра, защото наличието на такава влага е установено от вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Деликатно е положението с показанията на последните от тримата свидетели. Така е, защото той освен сведения за лично възприети, при посещение на место, факти даде и така да се каже експертно становище- предположи, че влагата по тавана в банята на ищците е в резултат на теч, който вероятно се дължи на това, че отводняването на мръсния канал в тоалетната в апартамента на ответницата става с т.н. утка /пластмасова вещ, използвана във ВиК инсталациите, с форма, наподобяваща буквата „у“-бел.на съда/, която се включва в основната тръба на мръсния канал точно в плочата, която се явява под на жилището на ответницата и таван за това на ищците. Мнението на свидетеля е, че поставяната там гума за уплътнение изсъхва с времето и започва за пропуска вода. Въпреки, че както се спомена, показанията на свидетеля М.в голямата им част са по-скоро експертни становища-мнения на специалист, съда ги възприема и кредитира, защото той ги изложи в заседанието след като е видял състоянието на тавана на ищците на място, т.е. той е свидетел-очевидец и защото експертното му мнение се дължи на придобити от него знания и умения- при работа по отстраняването на подобни проблеми. Коректността и правилата на гражданския процес обаче налагат уточнението, че макар да са кредитирани от съда, показанията на този свидетел представляват/изразяват предположение, допускане на свидетеля, за това кой е източника на теча по тавана в банята на ищците. Ето защо съда ги кредитира само до там и поради това приема, че теча вероятно идва от мястото, посочено от свидетеля М..  

С цел получаване на повече, а всъщност- на пълна яснота, по релевантните за делото факти от това естество, бе назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по нея обаче не внесе нужната категоричност. Напротив, в изготвеното от него заключение, което съда кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните и неопровергано от останалия събран по делото доказателствен материал, експерта не дава недвусмислено становище, а изказва предположение- че „...причините за теча са от канализационната система,... вероятната причина остава в заустването на тоалетната чиния /на ответницата/ и то в скритата за наблюдение част от вертикалния канализационен щранг- в разклонителя PVC 110/110 /“утка“/, която попада в замонолитената зона на отвора на подовата панела. Самата повреда може да бъде пукнатина във фасонната част или лошо изпълнена връзка между „коляното“ и „утката“. Вещото лице обаче бе убедено при изслушването му в съдебно заседание, че за да се установи най-точно състоянието и мястото на теча е необходимо да се разбие споменатото замонолитване, което е в подовата, явяваща се едновременно и таванна, панела между жилищата на ищците и ответницата. Страните по делото, чрез процесуалните им представители, се съгласиха с това мнение на вещото лице, а то се сподели и от съда. По тази причина и по уважено доказателствено искане на ищците съда постави допълнителна задача на експерта- да направи оглед на място, след като бъде разкъртено около проблемното място- на замонолитването, за да може да посочи точната причина и мястото на теча, съществуващ на тавана в банята на ищците. Дори с тази цел производството по делото бе спряно на основание чл.229 ал.1, т.1 от ГПК- по взаимното съгласие на страните по делото. В „спечеленото“ по този начин време за делото и установяване на значимите за него факти страните обаче не са оказали на вещото лице необходимото съдействие, за да е в състояние то да изпълни допълнително възложената му задача.

Отговорите му по останалите въпроси съда кредитира напълно и приема, че нанесените в банята на ищците видими щети са нарушена цялост на шпакловката на тавана; повредено латексово покритие и повредено фолио,  като те са отстраними/поправими, а нужната за това сума е 97лв.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Както съда вече съобщи на страните по делото- с доклада, предявен е иск с правно основание чл.50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, а претенцията е за обезщетяване на вреди, понесени от ищците от вещ на ответника. Искът, съотв. вземането на страната с активната процесуална легитимация почива на правилото, че всеки трябва да възмезди вредите, които причини другиму. Тук съда неслучайно избягва споменаването на вината, тъй като тя не е предпоставка за възникване отговорността за вреди от вещи.

В случая се установи, че страните по делото са съседи в жилищен блок, като ответницата е собственик на и живее в апартамент, намиращ се точно на този, в който живеят ищците и чийто собственици са. Установи се също, че по тавана в банята на ищците има влага, причинена от теч, както и че той се дължи вероятно на заустването на тоалетната чиния в банята на ответницата,  при това в скритата за наблюдение част от вертикалния канализационен щранг- в PVC разклонителя, наричан утка, която попада в замонолитената част от отвора на подовата панела, а самата повреда е възможно да представлява пукнатина във фасонната част или пък лошо изпълнена връзка между „коляното“ и „утката“. Това е становището на вещото по делото лице, а подобно- в смисъл на вероятност, т.е. възможност, но не единствена, е мнението, изразено от един от разпитаните свидетели, който така да се каже „разбира от тези работи“. Именно вероятността, възможността, а не категорично/несъмнено установено обстоятелство, са пречка съда да уважи иска. Така е, защото по правилата на гражданския процес ищеца следва да докаже фактите, на които основава вземането си в условията на пълно доказване, т.е. доказване, което може да се проведе дори и с косвени доказателства, но което да води до единствено възможен извод, като последния е именно целения от ищеца. В случая А.не доказаха по този начин твърденията си. Дори и вещото лице не успя да внесе с необходимата категоричност и еднозначност светлина по основния по делото въпрос, поради което светлината се оказа не концентрира/фокусирана, а разсеяна. При това положение ищците ще трябва да понесат неблагоприятни последици- в тази недостатъчно видима обкръжаваща ги тях и съда среда няма да успеят да намерят онова, което търсят- съдебна защита на своето право. По тази причина иска ще бъде отхвърлен. И това само защото, чудно защо, ищците не са оказали необходимото съдействие на вещото лице, назначено по иначе своевременно и резонно доказателствено искане именно от техния пълномощник. Вярно е, че експерта съобщи на съда, че не е изпълнил допълнително възложената му задача, тъй като не само ищците, а всъщност и двете страни по делото не са изпълнили указаните им съда действия, необходими по мнение на самото вещо лице, за изпълнение на тази задача, но все пак интереса е преди всичко на ищците. Не е ясно по каква причина те не са разкъртили в тавана на банята си около тръбата, където вероятно е теча и така да допуснат експерта да направи необходимия оглед, след което в заключение да изложи констатациите си от него и които няма причина съда да не възприеме като свои.

Така без значение за делото остана обстоятелството, че бяха събрани доказателства – от отговорите на вещото лице по останалите поставени му въпроси, какви по вид са нанесените в банята на ищците видими щети- нарушена цялост на шпакловката на тавана; повредено латексово покритие и повредено фолио,  както и че те са поправими, както и че се установи и нужната за това сума, която е 97лв.

 

Изходът на делото налага да бъде отхвърлено и искането на ищците да им бъдат присъдени разноски по делото- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК. Ответницата обаче има право на разноски, при това в пълен размер- чл.78 ал.3 от ГПК. Те са 300лв., заплатено възнаграждение на пълномощника й-адвокат.

 

           Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недоказаност, предявения от  И.М.А. с ЕГН: ********** и Д.И.А. с ЕГН **********, двамата живущи на адрес *** и със съдебен адреса***, иск с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД - да бъде осъдена М.С. *** и със съдебен адреса***, сумата 97лв., представляваща обезщетение за нанесени им, в резултат на теч от банята в жилището на ответницата по тавана на банята в техния апартамент, имуществени вреди; сума, претендирана ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на И.М.А. с ЕГН: ********** и Д.И.А. с ЕГН ********** да бъде осъдена М.С. М. да им заплати направените от тях разноски по делото.

ОСЪЖДА И.М.А. с ЕГН: ********** и Д.И.А. с ЕГН ********** да заплатят, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на М.С. М. направените от нея разноски по делото- 300лв./триста лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: