Решение по дело №99/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 111
Дата: 2 юни 2023 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700099
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

111

гр. Русе, 02 юни 2023 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 17 май 2023г. в състав:

 

  Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

       СПАС СПАСОВ

 

при секретаря ………. Галина Кунчева ………и в присъствието на прокурора  ………   Емил Грънчаров като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №99…… по   описа   за  2023   година,   за да    се    произнесе, взе предвид :

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от А.Х.Г. ***, против решение №83/13.02.2023 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1222/2022 г. по описа на съда. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-002675 от 14.10.2021г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ Русе към ОД на МВР гр. Русе. Нарушението, за което на касатора, по реда на чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, е на чл.6, т.1 от същия закон. Съответно, на основание Наредба N Iз-2539 били отнети и 8 контролни точки.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:

На 24.09.2021г., около 13.45 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Д.“ и ул. „Я.“, посока ул. “В.“, А.Г. в качеството му на водач на МПС – „Фиат Скудо“ с ДК№ *******не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба и преминал на червен забранителен сигнал. Това било възприето пряко от полицейски служители при ОД на МВР – Русе, които го настигат и извършват проверка на водача.

Съответно горното е дало основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на А. Г., в качеството му на водач на автомобила. Това било сторено със съставянето на АУАН от същата дата. В него е описано нарушението, като е посочено, че се ангажира отговорността на Г. на основание чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражение.

Посочената за нарушена норма от закона задължава водачите на ППС, като участници в движението, да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка, като за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП наложил на А. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, а на основание Наредба N Iз-2539, на водача били отнети и 8 контролни точки.

Русенският районен съд e изяснил описаната фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изпълнил е дадените от касационната инстанция на Административен съд-Русе при предходното разглеждане на делото указания за установяване на субективна страна на нарушението.

В хода на съдебното производство, независимо от изложените възражения на жалбоподателя, е счел че допълнително събраните доказателства, ведно с тези, намиращи се под кориците на а.н.д № 2440/2021 г. по описа на РРС,  са достатъчно за изясняване на обективната истина и дал ход по същество.

При така установените факти, от правна страна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и недоказани. Всички фактически и правни елементи, които индивидуализират нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, са посочени ясно, точно и конкретно. Нарушението, неговият автор, са безспорно установени, съобразно събраните и приети доказателства. Правилно бил приложен материалния закон. Правилен е и размерът на наказанието, наложено по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП от АНО.

С такива  мотиви е потвърдил санкционния акт.

Решението е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила.

Изводите в съдебния акт за поведение на водача на товарния автомобил, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП се споделят изцяло от касационната инстанция.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП. Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство, пред въззивната инстанция, както и резултата от назначената съдебно-автотехническа експертиза безспорно сочат, че е налице и е доказано по безспорен начин административното нарушение, извършено с процесния автомобил, управляван от А. Г.. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с правилата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Административният съд, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на административното нарушение, извършителят и неговата вина, както и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя.

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Оставя в сила решение №83/13.02.2023 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1222/2022 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

                               

                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

                                                                            

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                     2.