Определение по дело №152/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186

              гр.Пловдив, 14.02.2019г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ  

                                                                         СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ                                     

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 152 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на А.М.Б., чрез адв. Р.Р., срещу определение № 2037 от 20.12.2019г., постановено по ЧНД № 7961/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с., с което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 05.11.2019г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 673/2019г. по описа на Трето РУ на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение, като се твърди, че същото е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че по делото е безспорно доказано, че е налице извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Счита се, че са били тълкувани превратно събраните доказателства, а други въобще не се обсъждат. Намира се, че съдът неправилно е възприел становището на прокурора, че деянието следва да се квалифицира по чл. 9, ал. 2 от НК. Счита се, че съдът не е изложил основания, поради които не подкрепя изложените от жалбоподателя оплаквания.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, в качеството си на пострадал, има право на жалба и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество е основателна.

С постановление на РП – Пловдив от 05.11.2019г. е било частично прекратено наказателното производство по ДП № 673/2019г. по описа на Трето РУ на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В постановлението прокурорът е посочил, че след анализ на описаната от него фактическа обстановка и извършените в хода на разследването действия, е установил, че не са налице достатъчно доказателства, които да обуславят съществуването на състав на престъпление, поради което е счел, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Посочил е, че не са налице съзнателни действия, които да се явяват съставомерни по чл. 183, ал. 1 от НК. Посочил е също, че в конкретния случай, дори да се възприеме, че от обективна и субективна страна са реализирани съставомерните признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което на основание чл. 9, ал. 2 от НК то не съставлява престъпление.

С обжалваното определение на РС-Пловдив съдът е приел, че фактическата обстановка в постановлението на прокурора е била правилно описана. Съдът е счел, че изводът на прокурора е правилен и правилно е било прекратено частично досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК. Посочил е също, че когато осъденият да дава издръжка е осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК и е образувано досъдебно производство, но е изплатил задължението си, преди да бъде предаден на съд, тогава прокорорът може да прекрати предварителното следствие при условията на чл. 9, ал. 2 от НК, както е направено и в обжалваното постановление.

Обжалваното определение е неправилно поради следните съображения:

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. При проверката съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В настоящия случай, прокурорът не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства, като за някои от изводите си не е събрал обективни доказателства, които да подкрепят тезата му, поради което разследването не е било всестранно и пълно. Като е стигнал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.

На първо място следва да се посочи, че действително описаната от прокурора фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въпреки това тя е непълна, като не са коментирани всички релевантни доказателства по делото.  

Съдът в обжалваното постановление, а и прокурорът в постановлението за прекратяване, не е коментирал наличието на постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.11.2012г. по дознание № 622/2012г. по описа на РУ „Полиция“ – Карлово, при което е било прекратено наказателното производство по отношение на М.И.П.за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК при прилагането на чл. 183, ал. 3 от НК. Този факт е от значение в настоящото производство, като от обжалваното постановление не става ясно дали прокурорът го е взел предвид при формирането на вътрешното си убеждение за липса на престъпление.

Също така, с постановление по пр. № 7824/2017г. по описа на РП-Карлово е било отказано да се образува досъдебно производство по отношение на неплащането, забавеното или частичното плащане на издръжка от страна на М.П.на децата си за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017г., като видно от същото прокурорът от една страна е посочил, че не е налице състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от обективна страна, защото няма минимално установени две непогасени месечни задължения. От друга страна обаче прокурорът е счел, че в случая е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК като е посочил, че привилегията не е била прилагана до момента. От материалите по делото е видно, че това постановление е било обжалвано пред по-горестоящата прокуратура, като е била образувана преписка № 11287/2018г. на ОП-Пловдив. Било е искано предоставяне на информация относно преписката на ОП-Пловдив, като видно от съобщението на л. 234 от ДП, към 14.05.2019г. по същата не е бил постановен краен съдебен акт. При връщането на делото следва да се извърши нова проверка относно преписка № 11287/2018г. на ОП-Пловдив като в случай, че се установи, че е отменено постановлението на РП-Карлово, следва да се изиска информация за движението по пр. № 7824/2017г. по описа на РП-Карлово.

На следващо място, било е прието, че в случаите, в които св. П.своевременно не е превеждал парични средства на св. Б., това е било поради причина, че не е разполагал с финансови средства. Този извод е направен от прокурора единствено въз основа на показанията на св. П., като за да бъде обоснован е следвало да бъде подкрепен с обективни доказателства чрез направата на справка за доходите на св. П.през инкриминирания период, както и за наличието на притежавани от него имущества. Такава проверка следва да бъде направена при връщане на делото. Отделно от това, при преценката си прокурорът не е отчел регламента на чл. 143, ал. 2 от СК, съгласно който родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Едва след изследване на тези обстоятелства прокурорът би могъл да формира своята преценка и да направи обоснован извод за наличието или липсата на престъпление по настоящото дело.

Следва да се посочи също, че при анализа си от правна страна прокурорът е счел, че са налице признаците за визираното престъпление от обективна страна, но не са събрани достатъчно доказателства за съставомерните признаци от субективна страна. Впоследствие прокурорът е посочил, че дори да се възприеме от обективна и субективна страна, че са реализирани съставомерните признаци на престъплението, в конкретния случай обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което на основание чл. 9, ал. 2 от НК то не съставлява престъпление. В тази връзка е налице противоречие, като не става ясно дали прокурорът приема, че липсва субективният елемент от състава на престъплението, или приема, че той е налице, но деянието не съставлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. В обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че прокурорът може да прекрати предварителното следствие при наличието на условията на чл. 9, ал. 2 от НК. Не е било коментирано обаче това противоречие, а съдът е приел, че прокурорът е прекратил производството поради явната незначителност на обществената опасност на деянието. Този извод не съда е необоснован, тъй като в постановлението за прекратяване се посочва на първо място, че св. П.е бил със съзнание, че изпълнява задължението си да издържа ненавършилите си пълнолетие деца. Този извод на прокурора не е бил коментиран от първоинстанционния съд. При използваните изрази на прокурора в третия абзац на петата страница на постановлението по-скоро следва да се приеме, че прокурорът е счел, че липсва престъпление не поради наличието на чл. 9, ал. 2 от НК, а поради липса на субективния елемент на престъплението – той посочва, че „за пълнота на изложението“, тоест като допълнение към казаното, както и „дори да се възприеме“, тоест той по принцип не приема, че от обективна и субективна страна е реализиран състава на престъплението. Също така е посочил, че изложеното се явява основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК (техническа грешка, очевидно се има предвид НПК), без обаче да привърже към основанието и чл. 9, ал. 2 от НК. При всички случаи обаче наличието на това противоречие прави незаконосъобразен прокурорския акт, тъй като не може да се извлече действителната воля на съставителя му – защо счита, че деянието не е престъпление.

При така изложеното, настоящият състав намира, че не са били събрани всички възможни доказателства. Разследването следва да се извърши в съответствие с принципа на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина с всички мерки, по реда и със средствата, предвидени по НПК. Едва след това би могло да се направи коректна преценка относно това дали поведението на конкретно лице изпълва престъпен състав и по кой текст на НК. Също така постановлението е незаконосъобразно, тъй като са били коментирани от прокурора взаимно изключващи се основания за липса на престъпление. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено, както да бъде отменено и постановлението на РП-Пловдив, а делото – върнато на РП-Пловдив за изпълнение на горепосочените указания.

Поради това и настоящата инстанция на основание чл. 243, ал. 8 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 2037 от 20.12.2019г., постановено по ЧНД № 7961/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с.

ОТМЕНЯ постановление на РП – Пловдив от 05.11.2019г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 673/2018г. по описа на Трето РУ на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Пловдив за изпълнение на указанията, посочени в мотивите към настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               

                                                                                     2.