О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
14.08.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 399 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.341, ал.2 от НПК.
С протоколно определение от 29.07.2020
г. по НОХД № 1904/2020 г., постановено в производство по реда на чл.270, ал.1
от НПК (преди разпоредително заседание), Специализираният наказателен съд, ХII
състав, е оставил без уважение искането
на подсъдимите
А.Е.Т., И.М. Б., С.А.М., Р.А.А., И.Н.Й. и Д.Р.П., както
и на тяхната защита, за изменение на изпълняваната спрямо тези подсъдими мярка
за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека. Със същото определение
мярката за неотклонение на други двама подсъдими по делото, е била изменена в
„Домашен арест”.
Против определението, в
законоустановения срок са постъпили жалби от подсъдимите Р.А., С.М., Д.П., И.Й.
и А.Т., чрез техните защитници, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в
необоснованост и незаконосъобразност. Заявява се искане за отмяна на оспорвания
акт от въззивния съд и постановяване на ново определение, с което процесуалното
положение на същите лица да бъде облекчено. Във всички жалби се застъпват
доводи за отсъствие на опасност от укриване, за занижаване, респ. за липса на
опасност от извършване на престъпление и за неразумен срок на изпълнение на
най-тежката мярка, като се акцентира и на обстоятелството, че без коментар на
доказателствата, първостепенният съд е приел за налично обоснованото
предположение за авторство.
В жалбата на адв.А.М.
– защитник на подс.Р.А. се твърди, че преди
задържането деецът е работил, имал е реални трудови доходи и е подпомагал
родителите си, с които е живеел в едно общо домакинство. Сочи се още, че
основният свидетел срещу подсъдимия, е с осигурена физическа охрана, поради
което нямало как да се повлияе на неговите показания, ерго
– рискът от извършване на престъпление против правосъдието е елиминиран.
В жалбата на адв.И.Н.
– защитник на подс.С.М. се акцентира на чистото
съдебно минало на подсъдимия и на обстоятелството, че през месец април т.г.,
докато е бил задържан, му се е родило дете (в тази връзка пред СНС е
представено удостоверение за раждане на С. С.М.).
В жалбата на адв.В.М.
и адв.В.В. – защитници на подс.Д.П. се излага, че подзащитният им живее заедно с
възрастната си баба К. Б., която е във влошено здравословно състояние
(физическо и психическо) и единствен полага грижи за нея, тъй като дъщеря й и
негова майка О. Б. работи и преимуществено пребивава във Великобритания, а
другата й дъщеря е починала. Допълнително се изтъква чистото съдебно минало на П.,
липсата на криминални регистрации и минималното (според защитата) наркотично
вещество – предмет на обвинението за вторично престъпление, а именно 50 гр.
В жалбата на адв.Д.Л.
– защитник на подс.И.Й. допълнително се обръща
внимание, че подсъдимият е неосъждан и че преди да бъде задържан е стопанисвал
(чрез собствено ЮЛ) заведение на територията на гр.София, наемът за чието
помещение продължава да се плаща от неговата майка. Сочи се още, че преди да
бъде задържан, съвместно с друго дружество е развивал дейност в развлекателен
комплекс „В.м.”. С тези доводи се аргументират трудови навици и засягане
правото на труд чрез задържането. Към жалбата са приложени договор за наем на
недвижим имот, ведно с анекс; учредителен акт на „С. Е.” ЕООД, собственост на И.Й.;
договор за сътрудничество и съвместна дейност от 24.04.2018 г. между „С. Е.”
ЕООД и „В.м.” ЕООД; разписка за платен наем за месец август 2020 г. и акт за
раждане на подсъдимия, с вписани в него имена на родителите му.
В жалбата на адв.Т.М.
– защитник на подс.А.Т. допълнително се развиват
възражения за надценяване значението на предходната съдимост на дееца.
Въззивният съд, след като се запозна с жалбите и с
материалите по делото, счита, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани
по същество, основателна е единствено тази на подс.Д.П..
Няма спор относно наличието на първото
задължително законово условие за прилагане на мярка, свързана с ограничаване
правото на свободно придвижване, тъй като с внесения за разглеждане обвинителен
акт и на петимата жалбоподатели са повдигнати обвинения за деяния наказуеми с
лишаване от свобода, които съставляват и тежки умишлени престъпления.
Жалбоподателите са обвинени за участие в организирана престъпна група,
създадена с користна цел и с цел съгласувано извършване на престъпления по
чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, ръководена от И.А. С.(производството за когото е
отделено, поради неоткриването му), действала на територията на гр.София –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК. Отделно на част от тях е
вменено извършването и на други престъпления – на подс.А.Т.
за седем вторични деяния, квалифицирани по чл.354а, ал.2 от НК, на подс.И.Й. за едно вторично престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, на подс.Д.П. за едно вторично престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК, за подс.Р.А. за едно вторично
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК и за две престъпления по чл.214 от НК.
Макар и лаконично, първоинстанционният
съд е изразил становището си по втората изискуема предпоставка – обосновано
предположение за съпричастност към деятелността – предмет на обвинението, като
тази констатация се споделя от въззивната инстанция. Начинът на произнасяне не може
да се интерпретира в ущърб на обжалвания съдебен акт, доколкото не е признак на
непознаване на доказателствената маса, а е подчинен на изискването за запазване
на безпристрастност. В този аспект следва да се посочи, че доказателствените
източници формиращи разумно подозрение са били отразени още в определението на
АСНС в процедурата по чл.64 от НПК, а впоследствие и в процедурите по чл.65 от НПК, вкл. онези, инициирани от сегашните жалбоподатели, поради което
преповтарянето им е безпредметно. В тяхното съдържание и обхват съществени
промени не са настъпили, поради което няма как да бъде лансирана теза за
разколебаване, а още по-малко за отсъствие на разискваната законова
предпоставка.
По третото условие – за всички
жалбоподатели, първостепенният съд е отбелязал липса на риск от укриване, но е
възприел съществуваща и все още високо интензивна опасност от извършване на
престъпление, въпреки срока на задържане.
За конкретния срок на прилагане на
изпълняваната мярка, виждането на въззивната инстанция е аналогично с
изразеното от СНС, тъй като с оглед броя на привлечените към отговорност лица –
общо 16 подсъдими, броя на подлежащите на доказване обвинения, необходимите за
установяването на обективната истина процесуално-следствени действия и обема на
инкорпорираната до момента, подлежаща на проверка доказателствена съвкупност,
делото нееднозначно се характеризира като такова със значителна фактическа и
правна сложност. Не е било допуснато неоправдано забавяне на производството
нито на досъдебната фаза, нито след внасянето на делото в първата инстанция.
Изводът на СНС за високо интензивен
риск от криминална активност за подсъдимите А.Т., Р.А., С.М. и И.Й., е
обоснован и законосъобразен. Правилно за подс.А.Т.
той е бил аргументиран с предходното му осъждане, чието значение в никой случай
не е преекспонирано, в какъвто смисъл са оплакванията
в жалбата, като не може да се подмине още броя на вменените му отделни
престъпни деяния – седем, високата им обществена опасност, сериозното
инкриминирано количество на наркотичните вещества и видовото им разнообразие,
както и данните по делото, съдържащи се в гласните доказателствени източници за
относително високото йерархично ниво на Т. в предполагаемата престъпна
структура. За подс.Р.А., основателно разискваната
опасност е била обусловена с броя на обвиненията – за четири престъпления,
засягащи различни обществени отношения, високата им обществена опасност, както
и вероятното насочване на принуда – под формата на сила и заплаха спрямо две
лица., както и предходното осъждане. За последното, вярно СНС е отчел, че е
неприемливо твърдението за настъпила реабилитация, при положение че
инкриминираният период попада в рамките на изпитателния срок, с който е
отложено изпълнението на предишно наложеното наказание лишаване от свобода. За подс.И.Й. правилно е отчетено, че независимо от чистото му
съдебно минало, опасността да извърши престъпление не е намаляла. В случая,
проверяваната инстанция не е изхождала само от тежестта на обвиненията, но и от
техния брой и специфики. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че
вторичното вменено престъпление визира неправомерно държане на два вида
наркотични вещества, в открити множество разфасовки, остойностени
общо на 1 697 лева, като начинът на разпределянето им и притежаването на
електронна везна (за които се съдържат данни в протокола за претъсване)
и гласните доказателства, сочещи, че Й. е имал своя дилърска мрежа и че е
придружавал подс.Р.А. до жилището на потърпевшите Д.
за събирането на неотчетени пари от наркоразпространение, чрез принуда,
комплексно убедително налагат извод за продължаваща необходимост от задържане,
въпреки представените доказателства за развивана преди това стопанска дейност.
Нуждата за неутрализиране на риска от извършване на престъпление не е
отпаднала, поради което ограничението се явява приоритетно пред изтъкнатото в жалбата
право на труд. За подс.С.М., правилно СНС е
отбелязал, че лицето е неосъждано. За него действително няма доказателства за
други висящи наказателни производства, а е настъпило и обстоятелство от семейно
естество – раждане на дете, което не е без значение за процесуалната принуда. В
обжалваното определение е обсъждано взимането на мерки за защита на двама от
свидетелите по делото, което СНС е отнесъл към подс.С.М.,
но в приложените материали към момента не е документирано с какъв акт и на кой
орган е предоставена същата защита, на какво основание и какви са причините за
осигуряването й, т.е. коренят ли се в някакво неправомерно (необхванато от
инкриминираните събития) поведение на този подсъдим или не. Причината, поради
която обаче, на този етап въззивната инстанция се въздържа от облекчаване на
процесуалната рестрикция, въпреки чистото съдебно минало и бащинството, е
основателно подозираната особена роля и функции на жалбоподателя М., за която
информация се черпи от доказателствената съвкупност. Тези предполагаеми функции
и особена роля, се преценяват за ключови и много съществени за съществуването
на инкриминираната престъпна структура и реализирането на вероятния й престъпен
предмет на дейност, а наред с това определят личностовата
опасност на жалбоподателя като много висока, независимо от отсъствието на други
обвинения. Касае се вероятно за деец, йерархично поставен непосредствено под
ръководителя и негов най-приближен, който предполагаемо е: реализирал контрола
над отговорниците по районите на наркоразпространение, организирал снабдяването
на т.нар. „складове“, събирал паричния ресурс от продажбите и отчитал
постъпленията към ръководителя. Към това, като се прибави и разумното
подозрение, че става дума за мащабна организация, с много добре развита
дилърска мрежа, с продължително действие, чийто вероятен ръководител продължава
да е в неизвестност, въззивният съд намира, че основателно първата инстанция
отново е дала превес на обществения интерес, над личния – на подс.М..
Що се отнася до подс.Д.П.,
определението на СНС следва да бъде ревизирано и на лицето да се определи
следващата по тежест мярка „Домашен арест“. Подс.П. е
неосъждан, предполагаемият му каузален принос е далеч по-нисък в сравнение с
онзи на изброените по-горе жалбоподатели, както и вероятната му позиция в
инкриминираната ОПГ. Установеното в негово владение наркотично вещество (коноп)
е в количество, предполагащо държане с разпространителска цел, но не е голямо,
нито на значителна стойност. Действително, налице са данни в гласните
доказателства за ползване за известен период на обитавано от него жилище за
„склад“ на претендираното престъпно сдружение, но това не е променило вероятно
чисто изпълнителските функции на дееца. Заявените в жалбата обстоятелства от
семейно естество, свързани с възходящ родственик на подсъдимия, с който П.
живее в общо домакинство и за когото полага грижи, са били заявявани и по-рано
от защитата и са известни на въззивната инстанция. Съвкупно, всички тези
фактори предпоставят виждането, че най-тежката мярка за този жалбоподател, вече
е непропорционална и че рискът от престъпно поведение може да бъде
неутрализиран със социална изолация в домашни условия, контролирана чрез
електронно наблюдение.
Предвид изложеното, Апелативният
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.07.2020
г. по НОХД № 1904/2020 г. на Специализирания наказателен съд, ХII състав,
постановено в производство по реда на чл.270, ал.1 от НПК (преди разпоредително
заседание), в частта му, с която е оставено без уважение искането
на подсъдимия
Д.Р.П. и неговата защита за изменение на изпълняваната спрямо този подсъдим
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека, като вместо това
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение на подсъдимия Д.Р.П. „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, която да се изпълнява на адрес гр.София, ж.к. „И. ***.
Постановява електронно наблюдение при
изпълнението на мярката „Домашен арест“ на подсъдимия Д.Р.П..
Подсъдимият Д.Р.П. да бъде освободен,
ако не се задържа на друго основание.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото определение
в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: