РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Пловдив, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330114718 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. И. И., ЕГН **********, против „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 8 от
Договор за паричен заем № **** от 06.02.2020 г., с която е начислена неустойка в размер на
424.36 лева.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2020 г. между страните бил сключен договор
за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 650 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.79 %.
Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните
обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай
на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер
на 424.36 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към
която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло
усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка. Сочи, че чрез предвиждането
на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за
осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била
калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало
законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем
сума. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 424.36 лева, била загубила
присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била над 50 % от заетата сума в
размер на 650 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и
по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й
към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което
1
било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на
добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя – ищец, ответното
дружество е поставило изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба,
което било в нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Както разходите на
търговеца, така и печалбата му би следвало да бъде включена в посочения в договора
фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли на действителните параметри по
договора. От една страна неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение
на кредитора, а от друга – същата била предвидена в размер, който не съответствал на
вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По
този начин се заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР, като
неустойката представлявала над 50 % от заетата сума.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на неустойка в
размер на 424.36 лева, обективирана в чл. 8 от Договор за паричен заем № **** от
06.02.2020 г., сключен между страните, за недействителна, поради противоречие с добрите
нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава
иска, на основание чл. 237 ГПК.
Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не
бил дал повод за завеждане на делото.
Сочи се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащането на
неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други съобщения в тази връзка.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2023 г., ищецът К. И. И., чрез
процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се
разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно
за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като
уважи изцяло предявения иск.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
50 лева за държавна такса.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не
е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
2
правна защита и съдействие на ищеца (л. 10) е посочено, че той се представлява безплатно
от адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към
момента на сключване на договора, предвиждаща минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението
си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба.
Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието,
че процесната клауза за неустойка е нищожна, е след постъпване на исковата молба на
13.10.2022 г.
В чл. 8 от процесния договор за паричен заем от 06.02.2020 г. е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 424.36 лева.
Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е
претендирало от ищеца процесната неустойка - не било изпращало покани, уведомления и
други съобщения до ищеца с искане да се заплати процесната неустойка, са без значение,
защото клаузата за неустойка е част от договора за паричен заем.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по
делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. И. И., ЕГН **********,
от гр. П., ж.к. Т., вх. *, ет. * и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 8 от
Договор за паричен заем № **** от 06.02.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 424.36 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К. И. И., ЕГН
**********, от гр. П., ж.к. Т., вх. *, ет. *, сумата от 50 лева (петдесет лева) - деловодни
разноски за производството по настоящото гражданско дело № 14718/2022 г. по описа на
ПРС, ХVІІІ гр.с..
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. К. Н., АК-П.,
със служебен адрес – гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата от 300 лева (триста лева) –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. И. И. за
производството по настоящото гражданско дело № 14718/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4