№ 378
гр. Пловдив, 24.02. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIII състав, в публично съдебно заседание
на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря П. П. и с участието на прокурора КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 1327 по описа
за на съда 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и следв. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.К.А., ЕГН **********,***, чрез
адв. Ц.П., срещу Национална агенция за приходите – София, с която е предявен
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 950.00 лева,
настъпили в резултат на отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002621000917-091-001/17.08.2021
г., издаден от органите по приходите към НАП, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за оспорване на РА пред директора на дирекция
"ОДОП". Претендира се и законна лихва върху сумата на обезщетението
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че са изпълнени
условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на
иска, а именно: - незаконосъобразен административен акт, който е отменен по
административен ред от по-горестоящия орган /директора на дирекция
"ОДОП"/, вреда от този акт, представляваща платено адвокатско
възнаграждение във връзка с оспорването му, причинна връзка между вредоносния
резултат и незаконосъобразния административен акт. Твърди се, че е налице
фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, включващ отменен по
надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилата вреда. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.19
ал.1 и ал.2
от ЗНАП, съгласно който текст, НАП отговаря за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като
обезщетенията за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1,
могат да се искат след тяхната отмяна, какъвто е настоящият случай. Позовава се
също така и на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ , съгласно който, държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Иска се от
съда да осъди ответника за заплати и разноските по настоящото производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. К.Г., който поддържа исковата молба.
Ответникът – Национална агенция за приходите – София, чрез процесуалния
си представител юриск. Р., оспорва изцяло по основание и размер предявения иск
за обезщетение на вреди в размер на 3 950.00 лв. с мотиви, подробно
изложени в депозиран писмен отговор и писмени бележки. Във връзка с елементите
от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди ответникът навежда
доводи за липса на реално настъпила в патримониума на ищеца вреда и на причинна
връзка с отменения РА. Твърди, че платеното адвокатско възнаграждение е
възникнало в резултат на облигационно правоотношение, спрямо което е налице
свобода на договаряне, поради което не е налице пряка причинно-следствена
връзка с незаконосъобразния акт. Счита, че ползването на адвокатска защита не е
задължително при обжалване на РА, като се позовава на това, че проверката от
горестоящия административен орган обхваща всички изисквания за
законосъобразност. Освен това намира, че размерът на претендираното обезщетение
е прекомерен, несъразмерен на извършената правна защита, с оглед минималните
размери на адвокатските възнаграждения за спор с такъв материален интерес. По
изложените съображения – ответната страна моли да бъде отхвърлена исковата
претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административен съд – Пловдив, XIII състав, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На лицето С.К.А. е извършена ревизия за установяване на
отговорността му за задълженията на „Ведетекс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - ******, приключила с РА №
Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г., издаден от С.П.П., на длъжност началник
сектор, възложил ревизията, и В.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив. С оспорения РА е определена
отговорност по чл.19 от ДОПК на С.К.А. за дължимите и невнесени данъци от
„Ведетекс“ ЕООД, както следва: - данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения – 18 609.32 лв. и лихви – 6 974.96 лв.; ДОО за
осигурители – 41 215.69 лв. и лихви – 15 815.76 лв.; вноски за
здравно осигуряване за осигурители – 18 893.52 лв. и лихви – 7 182.21
лв.; вноски за УПФ за осигурители – 10 060.99 лв. и лихви – 3 869.83
лв. или общо – 122 622.28 лв., в т. ч. – 88 779.52 лв. главница и
лихва – 33 842.76 лв.
РА е връчен
на С.К.А. на 20..09.2021 г. С жалба вх. № ВХК-4210/04.10.2021 г. по описа на ТД
на НАП - Пловдив, офис – Хасково, актът е
оспорен по административен ред пред директора на дирекция "ОДОП" –
Пловдив при ЦУ на НАП на основание чл.152
от ДОПК. По жалбата е постановено Решение № 609 от 24.11.2021 г. на
директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА е
изцяло отменен.
По делото е представена административната преписка по
издаване и обжалване по административен ред на РА №
Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г.
В настоящото съдебно производство с исковата молба на С.А. са представени писмени доказателства: -
Решение № 609/24.11.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП,договор
за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г., сключен между С.К.А., клиент и Л.Б.Е.,
адвокат, за осъществяване на правна защита и съдействие по изготвянето и
подаването на жалба против РА № Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г., с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 950.00 лв., платими по
банков път на две вноски, както следва: - в 5-дневен срок от подписването на
договора – 2 000.00 лв. и до 04.10.2021 г. – 1 950.00 лв.; фактура №
**********/20.09.2021 г., с издател адв. Л.Б.Е. и получател – С. К. А.; 3 бр.
банкови документи за внасяне на процесната сума.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - копие
от жалбата на С.К.А. до иректора на Д „ОДОП“ – Пловдив, ведно с пълномощно от
20.09.2021 г., с което последният упълномощава адв. Л.Б.Е. да подаде от негово
име и за негова сметка жалба пред директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП
против РА № Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим, като предявен от лице,
претендиращо имуществени вреди, за които твърди, че са настъпили в резултат на
незаконосъобразен ревизионен акт, отменен при обжалването му по административен
ред. Спазена е разпоредбата на чл.205
от АПК, съгласно която, искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая актът е издаден от органи по
приходите към Национална агенция за приходите, която съгласно чл.2
ал.2 от ЗНАП е юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно препращащата
норма на чл.203
ал.2 от АПК при празноти, субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ.
В настоящия случай се претендират вреди от незаконосъобразен
ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган. Производството по
оспорване на РА в конкретния случай се е развило по реда на ДОПК, като е
приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава
осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен
ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл.152 - чл.155,
няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните
разноски. Съгласно §
2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на
АПК и Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в
административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване
на административните актове по административен ред" този въпрос не е
засегнат.
Процесуалният ред за търсене направените разноски в
административното производство остава да бъде под формата на претендирана вреда
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като към този ред
препраща разпоредбата на чл.17
ал.6 от ДОПК, съгласно която, задължените лица имат право на обезщетение
за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на
органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на
дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Това, от една
страна.
От друга страна, уважаването на иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съответно, ангажирането
на отговорността на държавата, предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл.204
ал.3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган
или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност
(което се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение,
съгласно чл.204
ал.4 от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила
за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
В случая вредите, чието обезщетяване се претендира, се твърди
да са настъпили в резултат от отменен незаконосъобразен административен акт. По
делото е безспорно, че РА № Р-16002126000917-091-001/17.08.2021 г., е изцяло
отменен с решение на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на
НАП. Безспорно е също така, че РД, респ. РА е издаден от органи по приходите
към НАП в резултат от развило се ревизионно производство по чл.112
и следв. от ДОПК. Следователно, установява се наличието на първата от
предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На следващо място, за да докаже основателността на иска,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на втория елемент от
фактическия състав, а именно – настъпила вреда. В случая се твърди, че вредата
се изразява в намаляване на имуществото на последния с платено от същия
адвокатско възнаграждение за ползвани юридически услуги по обжалване на РА по
административен ред. В тази връзка е безспорно, че РА е оспорен пред директора
на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с жалба, депозирана на 04.10.2021
г. в деловодството на ТД на НАП - Пловдив съгласно чл.152
ал.3 от ДОПК. Същата е подписана с електронен подпис от адв. Л.Б.Е. и към
нея е представено пълномощно от 20.09.2021 г., както с нея е отправено искане
за отмяна на РА, алтернативно, спиране на производството по обжалването до
произнасяне на съда по отправено преюдициално запитване до съда в Люксембург
относно задълженията за лихви при задължения по чл.19 от ЗДДС. Безспорно е също
така, че РА е оспорен пред директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при
ЦУ на НАП с жалба, депозирана на 04.10.2021 г. в деловодството на ТД на НАП –
Пловдив, която е препратена до Д „ОДОП“ – Пловдив на 11.10.2021 г., съгласно чл.152
ал.3 от ДОПК. Същата е подписана електронно от адв. Е., като към нея е
приложено и пълномощно от 20.092021 г., с което А. упълномощава последната да
подаде жалба срещу РА до директора на Д „ОДОП“ – Пловдив.
В случая няма спор, че РА е връчен по електронен път на С.А.
на 20.09.2021 г. Във връзка с това са възникнали и облигационните отношения между
А., като клиент, и адв. Е., за което свидетелства представеният договор за
правна защита и съдействие от 20.09.2021 г., в който изрично е посочен
предметът на договора – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
изготвянето и подаването на жалба против процесния ревизионен акт, като е
уговорен, както конкретният размер на услугата, така и начинът на плащане. За
тази услуга, от страна на адв. Е. е издадена фактура № **********/20.09.2021 г.
за сумата от 3 950.00 лв., така, както е уговорена в договора и са
приложени 3 бр. банкови документи за превод на сумата – 2 000.00 лв. –
внесени на 27.09.2021 г., така, както е уговорено по договора – 5 дни след
подписването му (25.09.2021 г. е събота – неприсъствен ден), на 14.10.2021 г. –
1 200.00 лв. и на 23.11.2021 г. – 750.00 лв. Тук е мястото да се посочи, че
копията на тези банкови документи бяха оспорени от ответната страна, но в с. з.
на 08.02.2023 г. същите се представиха от ищеца в оригинал, и ответната страна
се запозна с тях, но повторно ги оспори, като такива с недостоверна дата.
Следователно - по делото са ангажирани писмени доказателства,
че ревизираното лице е ползвало правни услуги при обжалване на РА. Представен е
договор за правна защита иот 20.09.2021 г., съгласно който е уговорено ищецът С.А.
да заплати на адв. Е. сумата по 3 950.00
лв. адвокатски хонорар, за да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в
обжалване на РА № Р-16002126000917-091-001/17.08.2021 г. пред директора на
дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП и процесуално
представителство в това производство.
За сумата по договор за правна защита и съдействие от 20.09.2021
г. е издадена фактура № **********/20.09.2021 г., като са приложени преводни
нареждания за изплащане на адвокатското възнаграждение от 20.09.2021 г. Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение (ТР) №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на Върховния касационен съд,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а, ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна защита
е достатъчно и има характера на разписка. В случая, е приложима първата
хипотеза – за заплащането на хонорара в общ размер на 3 950.00 лв. са
приложени съответните доказващи плащанията документи – фактура, преводни
нареждания – 3 бр. нареждане, с което са
изпълнени изискванията на закона – чл.78
ал.1 от ГПК, с оглед даденото тълкуване от ВКС в цитираното решение.
След направения анализ на представените писмени доказателства
настоящата инстанция намира, че ищецът е доказал в пълнота наличието на вреда
под формата на намаляване на имуществото му с размера на платеното адвокатско
възнаграждение. Доказано е основанието за заплащането му – сключен договор с
адвокат, по който е престиран, от страна на адвоката, уговорения резултат –
изготвяне на жалба срещу РА на хартиен и електронен носител.
С оглед изложеното съдът намира за безспорно установена и
втората предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата чрез НАП за
вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението, че ищецът не е претърпял вреда,
тъй като срещу платеното възнаграждение е получил юридическа услуга.
Необходимостта от такива услуги е възникнала в резултат единствено на незаконосъобразния
и отменен като такъв акт. Следва да се има предвид, че съответната услуга не е
предоставена на лицето въобще за представителство пред НАП или за консултация и
по други въпроси, а, изключително и само, относно обжалването на посочения РА.
Следователно, те не биха били необходими и ангажирани при липсата/неиздаването
му.
Относно последния елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – наличие на пряка
причинна връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния административен
акт, и с оглед възражението на ответника, че такава липсва поради свободата на
договаряне и незадължителния характер на ползваната правна услуга, съдът
съобрази следното: - съгласно ДОПК обжалването на ревизионните актове по
административен ред е задължително, а не алтернативно, т. е. ревизионният акт
не може да се обжалва пред съда, ако не е изчерпана възможността за оспорването
му пред по-горестоящия орган, в случая – директор на дирекция "ОДОП"
- Пловдив. Това налага необходимостта от осъществяване на адекватна защита
срещу РА, с който се установяват задължения, в случая в значителен размер – 122 622.28 лв., а с оглед правната и фактическа
сложност на оспорването на РА, в конкретния случай, както и предвид спецификата
на данъчните правоотношения, не се предполага задълженото лице да разполага с
необходимите знания и умения да проведе само успешно атакуване на актовете. Съвсем
логично е ревизираните лица да не разполагат с необходимите за изготвяне на жалба
срещу РА правни и икономически познания, което предполага сключване на договор
с адвокат, който може да осигури адекватната в този случай защита, изразяваща
се в запознаване с преписката и събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и представяне на
нови такива.
Правото на защита и правна помощ е основно конституционно
право не само на гражданите, но и на юридическите лица, и упражняването му не
може да се тълкува, само и единствено, като акт на свободната воля за
договаряне на ищеца. Макар действително сключването на договор за предоставяне
на правни услуги и конкретните му клаузи да са предмет на свободно договаряне
между страните, основанието му е единствено необходимостта от защита срещу
административния акт. Да се приеме липсата на възможност за обезщетяване на
вредите от разноски за правна защита от отменен незанокосъобразен акт, би
означавало да се ограничи правото на защита на оспорващия, каквато очевидно не
е идеята на законодателя.
В този смисъл, че следва да се присъжда адвокатското
възнаграждение като вреда при административното оспорване на РА, е трайната
практика на ВАС по сходни казуси – напр. Решение № 8198
от 04.07.2016 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело №
8411/2015; Решение
№ 15285 от 10.12.2020 г. на ВАС, Трето отделение,
постановено по адм. дело № 2551/2020 г.; Решение № 14133
от 22.10.2019 г. на Трето отделение на ВАС, постановено по адм. дело №
1563/2019 г.
Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно възражението
на ответната страна, че са антидатирани всички документи – договор за правна
защита и съдействие от 20.09.2021 г., фактура № **********/20.09.2021 г., както
и трите броя банкови документи, с твърденията, че жалбата е подадена едва на
11.10.2021 г., което не е вярно, и това обстоятелство бе подробно обяснено
по-горе в настоящото изложение,; че банковите документи не са истински, което
също бе опровергано чрез представянето на оригиналните такива документи, още повече, че в съдебно заседание
процесуалният представител на ответника не изложи аргументи по отношение на
какво ги оспорва – като дата на издаване или като размер на преведените
средства; и, че плащането не е станало на два пъти, както е уговорено, а на
три, което обстоятелство по никакъв начин не може да бъде аргумент, че
представеният договор за правна защита и съдействие е негодно доказателства,
предвид и изложеното по-горе по отношение наличие на подписан договор и
представени платежни документи, така, както сочи практиката на върховния съд.
По възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде отбелязано, че с ТР
№ 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС е
прието, че възражението по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл.36
ал.2 от Закона за адвокатурата, е една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован", който
би довел до неоснователно обогатяване. В тази връзка трябва да се съобрази и
решение от 28.07.2016 г. по дело С-57 на Съда на ЕС, където е прието, че
правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се съобразят предметът на спора, неговата цена,
труда и разноските, които трябва да понесе загубилата страна, следва да бъдат
пропорционални.
С оглед изложеното съдът не установя направените разноски да
се са непропорционални. Интересът от обжалване на РА е равен на установените с
него задължения – в случая 122 622.28 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.8
ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер
на адвокатското възнаграждение (действаща разпоредба, ДВ, бр.68 от 2020 г.),
който се дължи за дело с такъв материален интерес за оспорване на акта е 3 756.22
лв. В случая, уговореният между страните размер на адвокатския хонорар за
оспорването на акта е 3 950.00 лв., който е със 193.00 лв. над
законоустановения минимум и, който съдът намира за справедлив и обоснован, с
оглед извършената работа по проучване на казуса и изготвяне на жалбата срещу РА, като се вземат предвид обхвата на
ревизията, който като период от време е сравнително кратък, затова пък отговорността,
която се търси с него и различните по вид данъчни задължения, изискват
значителна подготовка. С оглед изложеното съдът намира, че искът следва да бъде
изцяло уважен в целия претендиран размер от 3 950.00 лв.
Основателността на основния иск обуславя и основателност на
акцесорния такъв за присъждане на лихва по чл.86
от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ върху така присъдената
главница от 3 590.00 лв., считано от датата на предявяване на исковата
молба, съгласно заявената от ищеца претенция. В този смисъл неоснователно възражението на ответната страна и в тази
насока.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по настоящото дело, на основание чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, такива се следват
на ищеца и същите се констатираха в размер на 612 лв. С
оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 612 лв. с ДДС,
следва да бъде установен минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от
01.07.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл.8 ал.1 т.3 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес от 3 950.00 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е 506.50 лв. без ДДС(607.80 лв. с ДДС),
което е близко по размер до претендираното и заплатено такова в размер на 612.00
(шестстотин и дванадесет) лв. с ДДС, поради което не се явява прекомерно и
следва да бъде уважено в пълен размер, като следва да се има предвид, че
процесуалното представителство не се изразява единствено в лично участие на
пълномощника в съдебно заседание, доколкото правна помощ, съгласно уговореното е
престирана - изготвена е и е подадена искова молба от пълномощника, както и осъществи
представляване на ищеца пред съда.
С оглед изложеното, Административен съд – Пловдив, XIII състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – София да заплати на С.К.А., ЕГН **********,***,
сумата от 3 950.00 лв., представляваща вреди по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на незаконосъобразния и
отменен с Решение № 609/24.11.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП Ревизионен акт №
Р-16002621000917-091-001/17.08.2021 г., издаден от органите по приходите към
НАП, които вреди са дължими ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 20.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – София да заплати на С.К.А., ЕГН **********, сумата от 612 (шестстотин и дванадесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: