РЕШЕНИЕ
№ 138
гр.
Монтана 4 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 28.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор НИНА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД
№ 58 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 493/12.12.2019
г. по АНД № 1609/2019 г., по описа на Районен съд гр. Монтана, е потвърдено НП
№ 32-0000239/09.09.2019 г. на началника на ОО „АА" - гр. Монтана, с което на Л.М.Д.,***,
е наложено административно наказание, затова че като водач на товарен автомобил
В*** Ф*** с рег. № В*** извършва превоз за собствена сметка между два пункта на
територията на РБългария с превозно средство с допустима максимална маса над 12
тона, категория N3, без да притежава лиценз за извършване
на обществен превоз на товари.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която
твърди, че при
правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел обжалваното
наказателно постановление за законосъобразно. Не са ангажирани категорични
доказателства в подкрепа на твърдяното от наказващият орган в акта и в НП. Неизясняването
на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в
НП, водят до необоснованост на НП, относно твърдението, че е извършено
нарушение. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по
извършеното нарушение, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна
подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са
извършени от жалбоподателя, са предмет на доказване по делото. При издаване на
НП, наказващият орган е нарушил и императивната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, според която следва да има пълно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В чл. 57 от ЗАНН са изредени
задължителните реквизити, които трябва да съдържа едно НП, за да бъде то
законно и да породи целените материално- и процесуалноправни последици, като
предизвика ефект на правораздавателен акт за налагане на административно
наказание. При това положение и с оглед горните съображения, моли съдът да
приеме, че НП е незаконосъобразно и като такова да бъде отменено изцяло, както
и атакуваното решение, с което е потвърдено.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита, че Решението
на районния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение и потвърди издаденото наказателно постановление, съставът
на Районен съд – Монтана приема, че по делото не се оспорва, че управляваното
от Л.Д. МПС, т.а. „B***", per. №
В*** , е с допустима максимална маса над 12 тона, а именно 18000 кг. Това е видно
и от завереното копие на удостоверение за техническа изправност на ППС - л. 10
от делото и справка per. №
953000-9958/28.11.2019 г. на Сектор ПП при ОД МВР - Видин - л. 35 от делото.
Извършваният превоз на 14.08.2019г. е бил за собствена сметка на „К*** Т*** К***
" ЕООД, гр. Видин, видно от Заповед /л. 8 от делото/, издадена на
основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, а видно от писмо peг. №
52-00-19-4723/5 от 31.10.2019 г. на ОО „АА" - Монтана и извадка от сайта
на ИА „АА", към 31.10.2019 г. „К*** Т*** К*** " ЕООД гр.В***
не притежава лиценз за обществен превоз на товари. В тази връзка се позовава на
текстовете на чл. 12б, ал. 10 и чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. Посочва още, че жалбата
е бланкетна, без конкретизиране на твърдените допуснати съществени процесуални
нарушения, за да може съдьт да изложи доводи по тях. Въпреки редовното си
призоваване, Д. не се явява и не изпраща представител, респ. нито излага
допълнителни доводи, нито представя доказателства, в подкрепа на твърденията си
за отмяна на обжалваното НП. От доказателствата по делото се установява, че
водачът, на описаният т.а., Д. на 14.08.2019 г. е извършвал превоз за собствена
сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвПр и чл.12б, ал. 10 от ЗАвПр без
редовно издаден лиценз, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност. При преценка на всички събрани по
делото доказателства и в контекста на изискванията на TP
№ 1 от
12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС намира, че процесният
случай не може да се квалифицира като маловажен. Процесното нарушение се
отличава с особена значимост и е свързано с липсата на основополагащ документ,
позволяващ извършването на превози за собствена сметка с посочения вид МПС.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения. В тази връзка навеждането
на нови фактически обстоятелства и правни основания е недопустимо. Пред
първоинстанционния съд, касаторът е разполагал с всички процесуални способи за
защита, но същият не се е възползвал от тях.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон, като изложените от него съображения изцяло се споделят от
настоящия състав, съгласно чл. 221, ал. 1 във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Касационната
жалба, както и въззивната, е бланкентна, без посочване на конкретни пороци на
съдебното решение. В тази връзка отново общо е посочено нарушение на чл. 57 от ЗАНН и е цитирана т. 5 от същата правна норма, без да се уточнява, кой точно от
изброените реквизити липсва. Същевременно, както въззивният съд, така и
касационният състав не установява липса на задължителен реквизит.
Неоснователно
е твърдението, че липсват доказателства в подкрепа на установеното нарушение. По
делото са представени съответните доказателства, а именно: справки за МПС и
фирмата, извършваща превоза, от които е видно, че лиценз за съответното МПС,
което има допустима максимална маса над 12 тона, няма издаден. Установяване на
обратното, а именно: наличието на лиценз, което е положителен факт, се
установява със самия лиценз, а неговото представяне е в тежест на
административнонаказаното лице, водач на МПС, с което е извършван превоза към
момента на проверката.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 493/12.12.2019 г. по АНД № 1609/2019 г., по описа на Районен
съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: