РЕШЕНИЕ
№ 2342
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103093 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. П., в която се
твърди, че е работил като по трудов договор, при ответника „МАРПЕЛИНИ“
ЕООД като ****** на товарен автомобил като е изпълнявал трудова
дейност, преди злополука станала на ***** г., поради която е постъпва в
УМБЛ „С.“, след което на ******* г. е транспортиран до град Р. и на *******
г. отново е хоспитализиран е в УМБЛ „К.“ гр. Р. До настоящия момент се
твърди, че е във временна неработоспособност обективирана с болнични
листи, като посочва, че е същите не са представени в НОИ за изплащане от
работодател, а са му върнати с аргумента, че трудовите правоотношения са
прекратени считано ********г. Твърди се, че след направена справка в
регистъра на осигурените лица Д.П. е регистриран от ответника, като
началото на трудовата дейност е ******* г. и с прекратяване на ***** г. без
да му е връчена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения.
Посочва, че всички документи са останали в служебния камион, а
работодателя действа недобросъвестно по отношение на него, поради което е
отправил искане до ответното дружество да му бъдат връчени документи
свързани с трудовото му правоотношение. Ответното дружество е изпратило
заповед за прекратяване на трудови правоотношения, като на ******* г.
ищецът е подписал двата екземпляра на процесната Заповед № ** от ***** г.
Излагат се аргументи, че съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор се
прекратява писмено, а съставянето на самата заповед представлява
единствено техническа дейност, която е ирелевантна за прекратяване на
1
трудовите правоотношения. Моли съда да се приеме за установено, че между
страните, а именно между Д. В. П. и „Марпелини“ ЕООД, представлявано от
****** Н. Ч. е съществувало валидно трудово правоотношение от ***** г до
****** г. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал 1. ГПК, вр. 357, ал. 1
КТ.
Претендира разноски. Ангажира писмени доказателства.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения
иск и твърди, че още на ***** г. страните са се договорили да трудовите
правоотношение да бъде прекратено като на **** г.. по телефона ищецът е
бил запознат със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответната страна е поискала адрес, на който тя да бъде връчена, но ищецът е
казал, че сам ще дойде да си я получи, след което не се е явил в дружеството
повече от осем месеца. Изложено е становище, че при липса на лично
връчване на заповедта за уволнение релевантно е узнаването от работника
или служителя за наличието на писмена заповед за прекратяването това на
издаване, поради което ответната страна намира, че тя е влязла в сила на
***** г. Оспорва се, че ищецът не разполага с доказателства свързани с
трудовото правоотношение.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е отделил като безспорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение с начална дата *****г., съгласно трудов договор №
** от **** г. Не се спори и че процесната Заповед № ** от **** г за
прекратяване на трудовото правоотношение е лично връчена на ищеца на
*****г.
В чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е регламентирано, че
прекратяването на трудовия договор трябва да е писмено, т.е. да има издаден
документ от работодателя, който да е връчен на работника или служителя.
Писмената форма трябва да е спазена, защото тя е форма за действителност на
извършеното действие. От момента на прекратяване на трудовото
правоотношение се пораждат права и задължения за всяка една от страните. В
практиката, особено поради всеобхватното навлизане на съвременните
комуникационни средства в ежедневието, връчването на документ,
удостоверяващ прекратяването на трудовото правоотношение, поражда
2
съществени практически въпроси.
Начините на връчване на документа за уволнение и тяхното
удостоверяване са различни. Основният принцип е, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор се връчва лично на работника или
служителя, който удостоверява получаването срещу подпис върху самия
документ. Този документ е съществен елемент от съхраняваното на хартия
или като електронно трудово досие на работника или служителя.
При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало
до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на
адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери
доставянето на писмото на адреса. В конкретиката на настоящия случай
следва да се отбележи, че в трудовия договор изрично е посочен адрес на
ищеца, а именно **********, поради което твърденията, на ответника , че не
е знаел адрес на ищеца, са неоснователни. В допълнение на посоченото,
работодателят може да удостовери връчването на документа чрез нотариална
покана, като използва услугите на нотариус. Също така, работодателят може
да избере извършването на процедурата да се осъществи чрез използване
универсалната пощенска услуга по смисъла на чл. 34 от Закона за пощенските
услуги (ЗПУ). В този случай това може да се извърши от лицензиран
пощенски оператор. Самото изготвяне на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност, а подписването на заповедта от представляващия
работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото
правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с
надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника./ Решение № 49
от 15.03.2018 г. по гр. д. № 2837 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение./
Следва да се обърне внимание, че работодателят не разполага с правна
възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен
телефон. Това е така, защото при такова „връчване“ няма да са спазени, нито
изискването за писмена форма на заповедта, нито изискванията за
удостоверяване на връчването й.
3
С оглед гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Б., като
съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Б. а сума в размер от 300
лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед
изхода на делото обаче, дължимата такава за производството размер
на 80 лв. (съгласно чл. 3 от ТДТССГПК), следва да бъде заплатена от
ответника по сметка на ПРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че за
периода *** г. до ***** г. е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което Д. В. П., ЕГН ********** е полагал труд при работодателя
„МАРПЕЛИНИ“ ЕООД, с ЕИК ******, съгласно трудов договор № **
от ****** г., сключен между тях.
ОСЪЖДА „МАРПЕЛИНИ“ ЕООД, с ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
М.Б. Б., вписана в АК-Русе, сума в размер на 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „МАРПЕЛИНИ“ ЕООД, с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, по сметка на ВСС чрез сметката на ПРС, сумата в общ размер
на 80,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството,
както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд-
гр.Пловдив, в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
5