РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Нова Загора, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220100419 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова
молба от А. Х. Л. с ЕГН ********** и настоящ адрес: ***, чрез адв.И. Т. от
АК - Сливен, назначена с решение № 172/30.01.2024 г. на Националното бюро
за правна помощ, с адрес за връчване на книжа и съобщения - *** против М.
А. Л. с ЕГН ********** и адрес: *** с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 21.04.2015 г. в гр.Нова Загора и заживели като съпрузи в
***, като от брака с и нямали родени деца. Ищцата твърди още, че отначало се
разбирали с ответника и нямали проблеми. Известно време живели в с.Езеро,
а след това отишли да работят в чужбина, като там работили двамата, а
ответникът вземал парите.
Пососчва се, че няколко години след сключването на брака започнали
проблемите между тях. Последвало неразбирателство между тях и обтягане на
отношенията. През 2019 г. ищцата се разболяла и оттогава не били ходили да
работят в чужбина.
Ищцата твърди още в исковата си молба, че о тветникът упражнявал
психически тормоз върху нея, не й разрешавал да ходи при близките си, не й
позволявал да се вижда с децата си, ограничавал личната й свобода и
социалните контакти, а отношението на близките на ответника - майка му и
децата му към нея, също било лошо.
Излага се, че няколко пъти се били разделяли с ответника и тя си отивала
в гр.Сливен в дома на майка си, но след това ответникът отивал при нея и й
обещавал, че няма да я тормози и че всичко щяло да бъде наред, че ще я пуска
да хода при близките си и при дъщеря си, но след това ответника така и не
изпълнявал тези свои обещания и всичко се повтаряло.
Ищцата твърди, че ответникът я ревнувал неоснователно, психическия
тормоз продължавал и така проблемите се задълбочавали, а отношенията им
1
още повече се влошавали.
Посочва, че живеела в постоянен стрес и всичко това се отразявало на
психическото й състояние.
Сочи, че в началото на месен ноември 2023 г. напуснала ответника и
отишла да живее при майка си в гр.Сливен.
В исковата си молба ищцата твърди, че била толкова стресирана от
ответника, че и към настоящия момент изпитвала страх и само като чуела
гласа му започвала да трепери и да й прилошава.
Ищцата сочи, че с ответника били във фактическа раздяла от м.ноември
2023 г. и оттогава не поддържали никакви отношения и нямало изгледи да
заживеят отново заедно и да бъдат пълноценно семейство.
В резултат на посочените в исковата молба обстоятелства ищцата
заявява, че счита че бракът им с ответника се е изчерпал от своето съдържание
и се бил превърнал в една формална юридическа връзка, съществуването на
която се явявала неоправдана за ищцата и ответника.
Всичко изложено в исковата молба мотивирало ищцата да направи
извода, че за в бъдеще с ответника не биха могли да заживеят отново заедно и
да бъдат пълноценно семейство, поради което ищцата моли съда да ги призове
на съд и след като се убеди във верността на изложените от нея твърдения да
постанови решение, с което: 1. да прекрати сключения на 21.04.2015 г. в
гр.Нова Загора, обл.Сливен граждански брак, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения; 2. Моли съда да не се произнася по
въпроса за вината; 3. Моли след прекратяване на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилно име Х. и 4. Ищцата няма претенции за ползване на
семейното жилище, находящо се в ***, представляващо къща.
Прави доказателствено искане, а именно моли съда да допусне д о
разпит един свидетел при режим на довеждане, които ще установява факти и
обстоятелства свързани с фактическата ни раздяла и за отношенията между
ищцата и ответника довели до непоколебимото решение на ищцата за
прекратяване на брака.
Ищцата заявява, че при евентуално постигане на споразумение за
прекратяване на брака по взаимно съгласие, има готовност за сключване на Т..
С исковата молба се моли на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата да
бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото
дело, тъй като била безработна, нямала доходи и имущество, а и съгласно
решението на НБПП била призната за лице нуждаещо се от такава помощ, без
доходи й е бил определен адвокат за оказване на правна помощ.
Представя следните писмени доказателства - удостоверение за сключен
граждански брак, решение н а НБПП, Удостоверение от НОИ и Служебна
бележка от Агенция по заетостта.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника М. А. Л. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.М. П. М. от
АК - Сливен е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че към
настоящия момент също желае прекратяване на гражданския си брак с
ищцата, но по причини абсолютно различни от тези, посочени в исковата
2
молба.
Ответникът заявява, че действително с ищцата са съпрузи, считано от
21.04.2015 г. и за да сключи брак с ищцата и да създаде семейство с нея,
изоставил предходното си семейство и до голяма степен неглижирал
задължения към собствените си деца. Твърде много държал на връзката си с
ищцата и бил всеотдаен към нея, децата й от предходна връзка, и към
близките й.
Твърди още, че по време на съвместния си живот с ищцата, двамата
преимуществено живели и работили в чужбина, като почти всички спечелени
от тях пари били веднага били изпращани на децата на ищцата, най-вече на
дъщеря й. Ответникът твърди, че предоставил изцяло собствените си парични
средства за закупуването на строителни материали за изграждане на
самостоятелна къща за дъщерята на ищцата и семейството й, както и
ответникът предоставил и парите, с които била направена сватбата на тази
дъщеря на ищцата, защото я чувствал като свое собствено дете и не щадил
средства за нея.
Посочва, че изобщо не отговаряли на истината твърденията на ищцата,
че била ограничавана от него да се вижда с децата и близките си хора. Тя
винаги била имала свободата да се среща с тях, когато и колкото пожелае.
Нейни близки често били гостували в дома на ищцата и ответника в с.Езеро.
Преди раздялата на съпрузите в дома им било едно от внучетата на ищцата и
тя била тръгнала да го води на лекар в гр.Сливен, след което заявила на
съпруга си, че не желае повече да живее с него и няма да се връща в дома им.
Ответникът твърди, че без каквато и да е било основателна причина
ищцата била напуснала съпруга си, а написаното от нея в исковата молба било
само опит да мотивира искането си за развод, но в никакъв случай не било
правдиво отразяване на фактите от живота им.
Ответникът твърди в отговора си на исковата молба, че ищцата била
непостоянна в желанията си, тя многократно била осъществявала връзки с
мъже и след кратко съжителство с тях ги била напускала, както и че в
настоящия си брак ищцата се била облагодетелствала максимално от него,
след което решила, че той повече не й бил нужен и го била напуснала.
Ответникът твърди още, че въпреки причинената му голяма обида от
неверните твърдения в исковата молба бил склонен да се съобрази с
желанието на съпругата си за развод и бил готов да сключи с нея
споразумение за прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Ответникът претендира съдът да предостави на него ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: ***, което е лична негова
собственост.
Прави доказателствено искане да ангажира гласни доказателства, чрез
разпита на двама свидетели, в режим на довеждане, с чиито показания да
докаже твърденията в отговора си на исковата молба.
На открито съдебно заседание ищцата А. Х. Л., редовно призована -
лично се явява и с адв.И. Т. от АК - Сливен, назначена за особен представител
на ищцата А. Х. Л. с Решение № 172/30.01.2024 г. на Национално бюро за
правна помощ.
3
Ответникът М. А. Л., редовно призован - лично се явява и с адв.М. П. М.
от АК - Сливен, редовно упълномощена от по-рано.
Страните заявяват в съдебно заседание, че са постигнали споразумение
по чл.49, ал.4 от СК по делото, с което са уредили отношенията си след
развода, което представят в писмен вид и молят съда да приеме и да премине
към разглеждане на делото по реда на чл.321, ал.5 от СК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът прие представените писмени доказателства по делото:
Удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на Акт за
сключен граждански брак № 29/21.04.2015 г. на Община Нова Загора,
служебна бележка № 60 02-08-1309/18.01.2024 г. издадена от Агенция по
заетостта, Удостоверение с изх.№ 3041-19-2/03.01.2024 г. издадено от ТП на
НОИ - Сливен, Решение № 172/2024 г. от 30.01.2024 г. на НБПП с което адв.И.
Н. Т. е назначена да осъществи правна помощ на ищцата Анур Х. Л. по делото.
Съдът приема за безспорно установено, че страните по делото са
съпрузи от 2015 година, когато на 21.04.2015 г. в с Акт за сключен граждански
брак № 29 от 21.04.2015 г. на Община Нова Загора са сключили граждански
брак, като от брака си нямат родени деца. В началото отношенията между
съпрузите били добри, известно време живели в с. Езеро, а след това отишли
да работят в чужбина но впоследствие няколко години след сключването на
брака между страните настъпило отчуждение, започнали да имат проблеми
помежду си, последвало неразбирателство между тях и обтягане на
отношенията, а през 2019 г. ищцата се разболяла и оттогава страните не били
ходили да работят в чужбина.
В началото на ноември 2023 г. ищцата напуснала ответника и отишла да
живее при майка си и оттогава страните се разделили окончателно и оттогава
са във фактическа раздяла, не поддържат никакви отношения. Бракът между
страните бил изчерпан от съдържание и съществуването му се явявало
неоправдано за ищцата и ответника.
В съдебно заседание страните заявяват, че желаят съдът да прекрати
бракът им по взаимно съгласие, както и че са постигнали споразумение, с
което уреждат отношенията си след прекратяването на брака, което молят
съда да одобри.
В откритото съдебно заседание на 12.06.2024 г. с протоколно
определение и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е преминал от
производство за развод по исков ред към производство за развод по взаимно
съгласие.
Молителите са постигнали споразумение, относно визираните в чл.51 от
СК обстоятелства, както следва:
СПОРАЗУМЕНИЕ
по чл.49, ал.4 от СК
по гр.дело № 419/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора
Днес 12.06.2024 г. в гр.Нова Загора подписаните по-долу:
А. Х. Л., EГH ********** с настоящ адрес: ***
4
и
М. А. Л., ЕГН ********** с адрес: ***
1. Страните постигнахме сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
развод, без да се издирват мотивите ни за прекратяване на брака ни,
сключен на 21.04.2015 г. в гр.Нова Загора и за всички последици от
прекратяване на брака ни по смисъла на СК, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
2. След прекратяване на брака съпругата А. Х. Л. да носи предбрачното си
фамилно име Х. и за в бъдеще ще се именова А. Х. Х..
3. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
4. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *** се предоставя за ползване
на М. А. Л., ЕГН **********.
5. Разноските по делото остават за всяка от страните, така както са
направени.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
Предявения иск е допустим.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 във вр. с чл.49, ал.4 от
СК и чл.51 от
СК.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между
съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от
отчуждение и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е и
фактическа им раздяла. Следователно, брачната връзка съществува само
формално и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. От
момента на фактическата раздяла до настоящия момент страните не са
правили опити да се съберат и да заживеят заедно, което изключва
възможността за заздравяване на разрушената връзка и прави тези отношения
непоправими. В този смисъл е и правният извод на съда.
С оглед на представеното в съдебно заседание споразумение между
страните за прекратяване на брака и уреждане на отношенията им след
прекратяване на брака, съдът счита че следва да го одобри, тъй като същото
напълно съответства на закона и добрите нрави. В него са уредени всички
лични и имуществени отношения, затова то следва да се утвърди и съдът да
прекрати сключения между страните граждански брак, като:
1. Страните постигат сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод,
без да се издирват мотивите за прекратяване на брака, сключен на
21.04.2015 г. в гр.Нова Загора и за всички последици от прекратяване на
брака по смисъла на СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
2. След прекратяване на брака съпругата А. Х. Л. да носи предбрачното си
фамилно име Х. и за в бъдеще ще се именова А. Х. Х..
5
3. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
4. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *** се предоставя за ползване
на М. А. Л., ЕГН **********.
5. Разноските по делото остават за всяка от страните, така както са
направени.
Убеден от представеното споразумение, личното потвърждаване на
последното и на подписите под него изразени в съдебно заседание, съдът
счита, че следва да се допусне искания развод по взаимно съгласие на
страните. Представеното споразумение отговаря на изискванията на чл.51 от
СК, поради което следва да бъде одобрено.
Съдът определя окончателна държавна такса за водене на делото на
основание чл.6, т.3 от тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 40.00 лв. по допускане на развода по взаимно
съгласие, като 25.00 лв. от тях са заплатени от ищцата при завеждане на
исковата молба в Районен съд - Сливен. Следва ответника да се осъди да
заплати 15.00 лв. до пълния размер на същата.
Водим от гореизложеното и на основание чл.49, ал.4 във вр. с чл.51 от
СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО И НЕПОКОЛЕБИМО
СЪГЛАСИЕ, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО
сключеният с Акт за сключен граждански брак № 29 от 21.04.2015 г. на
Община Нова Загора, ГРАЖДАНСКИ БРАК между М. А. Л. с ЕГН
********** и адрес: *** и А. Х. Л. с EГH ********** и адрес: ***, БЕЗ ДА
СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ПРИЧИНИТЕ И ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА
БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
УТВЪРЖДАВА ПОСТИГНАТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ КАТО:
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака молителите НЕ СИ
ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА един на друг.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата А. Х. Л. с
EГH **********, ЩЕ НОСИ ПРЕДБРАЧНОТО СИ ФАМИЛНО ИМЕ - Х..
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се на адрес -
***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на М. А. Л. с ЕГН **********.
РАЗНОСКИТЕ по делото остават за всяка от страните така, както са
направени.
ОСЪЖДА М. А. Л., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ 15.00
лв. /петнадесет лева/ окончателна държавна такса в полза на бюджета, по
сметка на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
6
на съобщението за изготвянето му пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7