№ 10896
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110121228 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца К. П. Й. срещу ответника „ЗК Лев Инс“ АД осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания, причинени от настъпило на 26.11.2023 г. ПТП вследствие на
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег.
№ СВ ... ТВ, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица „ Гражданска
отговорност„ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, както и сумата от 173,70 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със
законната лихва от 08.01.2024г. до окончателното изплащане.
Ищцата К. П. Й. твърди, че на 26.11.2023 г., около 14.00 часа пътувала с л.а.
„Опел“ ,модел „Зафира“ с рег. № СВ ... СВ по „Околовръстен път“ в гр. София с
посока на движение от с. Чепинци към ул. „Чепинско шосе“, когато в лентата за
движение навлязъл л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № СВ ... ТВ, управляван от М.
Н. П., в резултат на което настъпило ПТП. Твърди, че към датата на настъпилото
застрахователно събитие, отговорността на виновния за произшествието водач, на л.а.
с рег. № СВ ... ТВ била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД. Ищецът поддържа, че в резултат на удара е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от нанесените травми, които
оценява на сумата от 18 000 лв. Поддържа, че е понесла и имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и платена потребителска такса, за
които сочи, че се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В
допълнение посочва, че е предявила пред ответника претенция за изплащане на
1
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която застрахователят не се е
произнесъл в предвидения в закона срок, поради което счита, че е налице правен
интерес от настоящата искова претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс”АД е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че
произшествието е настъпило по вина на застрахования при него водач, както и че в
резултат на същото ищцата е търпяла описаните неимуществени вреди.
Противопоставя се по отношение наличие на причинно – следствена връзка между
търпените от ищцата болки и страдания и настъпилото ПТП. Прави възражение, че
описаните в исковата молба увреждания са настъпили поради изключителен принос на
ищцата, която е управлявала МПС с превишена скорост, която не е позволила
своевременно да спре, с което е нарушила чл.20, ал. 1 и ал. 2 и чл.21 ЗДвП, както и
възражение за съпричиняване, предвид управление на автомобила без правилно
поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на имуществените вреди, както и
твърдението, че сторените разходи за медикаменти се намират във връзка с
настъпилото ПТП. Възразява по отношение претенцията за лихва. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане 7
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно. Установяването
на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните и се установява
предвид представените доказателства по делото и при съобразяване от настоящата
инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок е изтекъл към момента. Плащане от ответника на претендираната
сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото
производство, което налага разглеждането на исковата претенция по
същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
н а неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
2
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест на ответника е
да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че към датата на
настъпване на процесното събитие – 26.11.2023г. ответното застрахователно дружество
е обезпечавало деликтната отговорност на водача на л.а. марка „Нисан“, модел
„Пикасо“ с рег. № СВ ... ТВ, чрез сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП
№ К-694 от 26.11.2023 г., както и от заключението на приетото без оспорвания от
страните заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява, че на
26.11.2023г. около 14.00 часа, водачът на лек автомобил „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ
... ТВ, се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от с. Чепинци към бул.
„Ботевградско шосе“ и на около 800 метра преди ул. „Челопешко шосе“ губи контрол
над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с
движещият се срещу него лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СВ ... СВ,
управляван от К. П. Й.. Съгласно изводите на вещото лице ударът между двата
автомобила е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.
№ СВ ... СВ, управляван от ищцата. Причината според експерта за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Нисан Пикасо“, с рег. №
СВ ... ТВ, който е навлязъл в лентата за насрещно движение. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача на „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ – М. Н. П., която е нарушила нормите на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който е изгубила контрол по отношение на управляваното от нея
МПС, като е навлязла в лентата за насрещно движение, вследствие на което е
реализирано ПТП с движещия се в своята лента „Опел Зафира“, с рег. № СВ ... СВ.
Този извод се подкрепя и от изводите на вещото лице по СТЕ, според което
произшествието е било непредотвратимо за водача на лек автомобил „Опел Зафира“, с
рег. № СВ ... СВ.
От изслушаното заключение на СМЕ се установява, че в причинна връзка с
процесното ПТП на ищеца са причинени увреждания – лицева травма, изразяваща се в
околоочен хематом вляво, както и закрита черепно-мозъчна травма, представляваща
малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) вдясно челно,
мозъчна контузия с мозъчен оток. В заключението е отразено, че вътречерепния
кръвоизлив, установен едва два дни след настъпване на произшествието – 28.11.2023г.,
не противоречи с неврохирургичната практика, от която е известно, че за развитието
на тези кръвоизливи трябва време, а също така, че ако се проведе КТ рано след
травматичния инцидент, е възможно кръвоизливът да не се визуализира, и едва при
повторно изследване такъв да се установи - т.нар. „бавно нарастващ вътречерепен
кръвоизлив“. Изяснява се още, че закритата черепно-мозъчна травма е причинила на
пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота. Според вещото
лице при този вид травма оплакванията от общомозъчната симптоматика, включително
и болки, са налице за период от седем - осем месеца, като същите са най – интензивни
в първите два-три месеца, постепенно намаляващи интензитета си. По отношение на
мекотъканната травма е отразено, че същата отшумява за 10-14 дни. Експертът
посочва, че при липса на усложнения, пострадалите при закрита черепно-мозъчна
травма се възстановяват напълно, но е теоретично и практически възможно да останат
увреди с постоянен характер. Дава заключение, че в конкретния случай са налице
данни за забравяне, съставляващо неврологичен симптом, който може да се
3
интерпретира като късна последица от преживяната травма на мозъка. Вещото лице
дава заключение, че лекарствените препарати „Деанксит“ и „Аспирин“, за които са
налице данни за приемане от страна на ищцата в период предхождащ процесното
ПТП, не повлияват способността за шофиране По отношение на медикамента
„Деанксит“ и в случай на предозиране се наблюдава сънливост, като в конкретния
случай установената концентрация в кръвта е в терапевтични граници. В допълнение
изяснява, че при продължителен прием на „Деанксит“ е възможно да се наблюдават
затруднения с акомодацията (настройване на очите за фокусиране за близо и далеч),
което да доведе до главоболие и влошена острота на зрението изобщо. В конкретният
случай пострадалата при болничното си лечение е консултирана с очен лекар по повод
двойно виждане, като е установено нормално зрение, без акомодационни нарушения. В
заключение посочва, че при псориазис, като съпътстващо заболяване, е възможно да се
засегне окото - увеит, но в конкретния случай това увреждане на очите не е
налице.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л.а. „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ е извършил виновно
противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени неимуществени вреди
на ищеца – болки и страдания в резултат на физическо увреждане. При тези факти
съдът намира иска за доказан по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС №4/1968г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. За установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Денис Асенов Й. – приятел на ищцата. Същият
излага, че разбрал за инцидента от брата на ищцата, с когото отишли на мястото на
ПТП. Видял ищцата Й. в автомобила, като посочва че била в съзнание, повърнала и в
шок от случилото се. Допълва, че викайки я по име не тя реагирала по никакъв начин.
На задната седалка се возела нейната дъщеря, която плачела. Спешна помощ
пристигнала бързо, след което ищцата била закарана на носилка в болнично заведение,
където заедно с детето били приети в шокова зала. В деня след инцидента свидетелят
Й. отишъл да я види, заедно с нейната майка. Посочва, че при влизането си в стаята
викнал по – силно, за да види дали ще осъществи контакт. Й. си отворила очите, но
била силно стресирана и дезориентирана. Попитала къде е и какво се е случило.
Започнала да плаче, изпитвала болки по цялото тяло. Твърди, че след изписването,
пострадалата имала нужда от помощ в извършване на ежедневните си дейности, за да
ходи на контролни прегледи, за купуване на изписаните лекарства. Оплаквала се от
двойно виждане, не можела да се фокусира, имало моменти, в които се удряла в
мебелите. Допълва, че след инцидента ищцата се страхува да шофира и се чувства
сигурна, само когато той е с нея.
Съдът при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с
оглед продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от
ищцата, както и с оглед на обстоятелството, че същата е в работоспособна възраст /на
32 години – към момента на ПТП/, че вследствие на ПТП е получила травматично
увреждане, което от медикобиологична гледна точка съставлява разстройство на
4
здравето, временно опасно за живота, че е била принудена да търпи физически
дискомфорт от болезнените изживявания в период около 7-8 месеца, намира, че следва
да бъде определено заместващо обезщетение в размер на 10 000 лв. За да достигне
до този извод, съдът взема предвид и обстоятелството, че и към настоящия момент са
налице остатъчни последици, като притеснения и страх при шофиране. Същевременно
настоящата инстанция счита, че оплакванията от главоболие и двойно виждане не
могат с категоричност да се свържат инцидента, доколкото вещото лице е отразило в
заключението си, че при продължителен прием на лекарствения препарат „Деанксит“ е
възможно да се наблюдават затруднения на очите за фокусиране за близо и далеч,
което да доведе до главоболие и влошена острота на зрението, поради което и същите
не следва да бъдат възприемани при определяне на справедлив размер на
обезщетението.
По иска за обезщетение за имуществени вреди, съобразно изложеното в
исковата молба и представените касови бонове на лист 19-20, ищецът претендира
заплащане на сума за направените разходи за лечение в общ размер от 173,70 лева, от
които сумата 66,90 лв., касаеща разходи за медикаменти Сомазина , Амалгин,
Беналгин, Конвулекс, Бевит форте, Кавинтон форте; сумата 23,20 лева, касаещи
разходи потребителска такса; сумата 17,25 лв., касаеща разходи за медикаменти
Сомазина; сумата 27,34 лева, касаеща разходи за медикаменти Паратарамол и
Сомазина; сумата 39,01 лева, касаеща разходи за медикаменти Паратрамол, Детралекс,
както и клечки за уши, бамбукови. От заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза се установява, че посочените разходи за медиакменти -
Сомазина, Аналгин, Беналгин табл, Конвулекс капе, Бевит форте, Кавинтон форте,
Паратрамол табл и Детралес, с изключение на разхода за „нормал клиник клечки за
уши бамбукови“, са били необходими за лечебния и възстановителен процес на ищцата
и са в причинна връзка с процесиите травми. Поради това, искът за обезщетение за
имуществени вреди е основателен до размера на сумата 170,91
лева.
Съдът намира за неоснователно своевременно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
установяването му, за което доказателствена тежест носи ответникът. Точно
обратното, от приетата по делото СМЕ се установява, че е изключена възможността
ищецът да е нарушил задължението си по чл. 137а ЗДвП за поставяне на предпазен
колан при движение. Вещото лице категорично формира извод, че локализацията на
травмата по лявата повърхност на главата сочи, че ищцата е била с поставен предпазен
колан, който при динамичното съприкосновение (челен удар) е задържал тялото й към
седалката, ограничавайки възможността за травми по предните повърхности на тялото
и главата. В допълнение към това ответникът не е ангажирал доказателства в насока
твърдението си за нарушаване на нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21 ЗДвП от
страна на ищцата. Предвид това, съдът намира, че настъпването на процесното ПТП се
дължи единствено на виновните противоправни действия на водача на застрахования
при ответника автомобил. По изложените мотиви искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 18 000 лв., като
неоснователен.
Относно исканията за присъждане на лихва от датата на предявяване на
претенцията за плащане на обезщетения пред застрахователя, съдът намира, че същите
за основателни. По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ, т.е. само в рамките на застрахователната сума и за
5
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. Поради това, и предвид
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на
09.01.2024г. (л.18) , законна лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди се дължи от тази дата.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на разноски на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изхода на спора ответникът следва
да бъде осъден за заплати на адвокат Я. Д., САК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 2 ЗА сумата в общ размер от 1138 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата К. П. Й. за исковото
производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски, като е представил доказателства за
заплащане на сумата от 300 лв. за депозит за САТЕ, 300 лв. депозит за СМЕ, 40 лв.
депозит за свидетел, като следва да му бъдат признати и такива на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът оценява на сумата от 100
лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 325,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 431,20 лв. и 224 лв. за разноски по делото
/за депозити за вещи лица/ - съразмерно на уважената част от иска, или общо сума в
размер на 655,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 26.11.2023г., в гр. София, ул. „Околовръстен път“, с посока на
движение от с. Чепинци към ул. „Чепинско шосе“, вследствие на виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № СВ ...
ТВ, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица “Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, както и сумата от 170,91 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със
законната лихва върху присъдените суми от 09.01.2024г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000
лв. до пълния претендиран размер от 18 000 лв., както и иска за имуществени вреди за
разликата над 170,91 лв. до пълния предявен размер от 173,10 лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. Д., САК, сумата от 1138 лв., разноски за
осъществена безплатна адвокатска защита по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. П. Й., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 325,60 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС, сумата 655,20 лв., разноски за ДТ и
експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7