№ 32247
гр. С, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110122938 по описа за 2024 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
Производството по делото е без движение, като след указания до ищеца да представи
доказателство за внесена държавна такса, същият е направил искане за освобождаване от внасянето
на държавната такса и е предоставил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Предявеният иск е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата
от 911.85 лв. с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК.
В декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът декларира, че доходът му е в размер на 963
лв. от пенсия, декларира едно жилище в гр. С, както и че страда от заболяване, което изисква
месечни разходи в размер на 100 лв.
Съдът е изискал служебно справки относно имущественото, имотното и семейното
състояние на молителя, като се установява, че ищецът е разведен, няма непълнолетни деца, работи
по трудов договор на длъжност Охранител във фирма В“ ООД, като получава за периода от
01.04.2024 г. – 30.06.2024 г. средномесечно брутно трудово възнаграждение от 375.48 лв., има
пенсия в размер на 963.13 лв., притежава Б.и сметки в „*************************
При така установеното, съдът счита, че искането е неоснователно. Държавната такса за
предявения иск е в размер на 50 лв., декларираната сума за лечение на заболяване на ищеца в
размер на 100 лв. не се подкрепя от документи, удостоверяващи такова заболяване, а лицето
получава освен доходи от пенсия и такива от труд и общият му доход 1200 лв. месечно, като лицето
не е декларирало налични Б.и сметки и такива в неБ.и институции нито тяхната наличност или
липсата на такива, поради което съдът приема, че декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК не
обективира реалното материално и имуществено състояние на лицето. Последното няма разходи за
наем, тъй като разполага със собствено жилище, не издържа други лица, поради което има
възможност да заплати държавната такса, която по настоящото дело е в минимален размер от 50 лв.
и не би го затруднило значително. Съдът счита, че ищецът има възможност да заплати дължимата
държавна такса без да се лишава от възможност да покрива разходите си за храна, облекло, лечение
и други необходими нужди, тъй като има достатъчен доход от трудово възнаграждение и пенсия,
още повече, че не е декларирал наличностите си по Б.ите сметки, открити на негово име, които са
повече от една, както и в неБ.ата институция „****Д.
1
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че следва молбата да бъде оставена без
уважение, поради което и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. З. Б., ищец по делото, за освобождаване от държавна такса за
разглеждане на исковата молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото, от молителя, пред СГС с частна жалба.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2