Решение по дело №4012/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260465
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330204012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260465

 

гр. Пловдив, 27.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4012/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3638153, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на  Р.Н.К., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 650  лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

          В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представени по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство.

          Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания електронен фиш да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания Електронен фиш намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.05.2020 г.  в 12.55 часа в републикански път II - 64 км. 33 + 500,  при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км.ч,  МПС с рег. №  ***, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача,  се движел с установена наказуема скорост 117 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 57 км.ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е Р.Н.К..

          Видно от приетата по делото справка, собственик на процесния автомобил е жалбоподателят Р.Н.К..

          Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1  ЗДвП.

          Настоящата инстанция намира, че процесния ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект и затрудняващо проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно основание за отмяната му.

          Съгласно регламента на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал.4 ЗДвП част от задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са фактическо описание на нарушението и  посочване на нарушените правни норми.

          Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и каква е коректната правна квалификация на допуснатото нарушение.

          В настоящия случай тези критерии за яснота не са достигнати.

          Видно от текста на ЕФ, като място на извършване на нарушението се сочи републикански път II - 64, км. 33 + 500,  като липсва указание за това каква е посоката на движение, между кои населени места, т.е налице е неяснота по отношение на точното място на което се твърди да е извършено процесното нарушение.

          От приетото като доказателство по делото писмо от ОПУ-Пловдив вх. № 261629/24.08.2020г., се установява, че Пътната отсечка от път II – 64 /Карлово - Пловдив/ след село Черноземен, е с множество неравности, поради което е била сигнализирана с 4 групи знаци и в двете посоки: А12 – неравности и В26 – ограничение на скоростта, в комплект с табели Т2, указващи дължината на компрометирания участък. След направена на 29.07.2020 г. проверка от служител на ОПУ – Пловдив е установена липсата на четирите двойки знаци.

          Гореизложеното води до извод, че мястото на извършване на нарушението е описано  в непълнота, по начин, възпрепятстващ както жалбоподателя, така и съда да разбере къде в действителност се твърди да е извършено нарушението.

          На следващо място, налице е порок и при конкретизиране на правната квалификация на процесното деяние - чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1  ЗДвП.

          От прочита на текста на цитираните разпоредби се установява, че чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал.1 ЗДвП имат самостоятелно и взаимоизключващо се приложно поле, като въвеждат отделни правила за поведение.

          В чл. 21, ал.1 ЗДвП са уредени общите ограничения на скоростта в зависимост от вида на пътното превозно средство и мястото на движение.

          Разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП от своя страна урежда  изключение от общото правило, като регламентира, че при въведени с пътен знак специални ограничения, водачите следва да се съобразяват с тях.

          При употребената от наказващия орган техника на изписване на нарушената правна норма, като се посочват както чл. 21, ал.1, така и чл. 21, ал.2 ЗДвП, на практика не става ясно, какво се вменява във вина на жалбоподателя като правна квалификация – нарушение на общите ограничения на скоростта по чл. 21, ал.1 ЗДвП или на специалните ограничения по чл. 21, ал.2 ЗДвП.

          Действително, от изложената фактическа обстановка би могло да се предполага, че волята на наказващия орган е дееца да отговаря за превишаване на специалните ограничения. Това обаче, не елиминира задължението на администрацията точно и ясно да посочи правната квалификация на нарушението, а и следва да се има предвид, че административно - наказателната отговорност не може да почива на предположения.

          Посочените пороци са неотстраними на съдебна фаза, доколкото за съда не съществува възможност за първи път да установи действителните фактически и правни параметри на вмененото деяние, при положение, че административното обвинение не е повдигнато по надлежния ред.

          Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и каква е коректната правна квалификация на вмененото нарушение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с ЕФ, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

          В аспект на гореизложеното, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства и правна квалификация, без те да са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

         

Не на последно място следва да се посочи, че пълното и ясно описание на времето и мястото на извършване на нарушението именно във властническия акт, с който се налага санкцията е и важна гаранция за спазване на принципа non bis in idem, което затвърждава извода за същественост на допуснатия процесуален порок при ангажиране отговорността на жалбоподателя.

          В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

          При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Доколкото същият е ангажирал доказателства за реално заплатени 150,00 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да му се присъди.                       Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3638153, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на  Р.Н.К. ЕГН **********  е наложена глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

          ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на Р.Н.К. ЕГН ********** сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд-Пловдив.        

         

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.                          

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС