№ 260157 / 28.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 438 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от О.А.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx против Наказателно Постановление № 112/11.01.2021г. издадено от Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България” - гр.София, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. С него са били отнети в полза на държавата и предмета на улова - 1 брой шаран с размер 23 см.и 4 броя сребристи каракуди, които са били върнати обратно във водата, както и 1 брой телескопична въдица /цвят жълт/.
В бланкетна жалба от жалбоподателя се съдържа оплакване, че наложеното наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят О.А., редовно призован, се явява лично. Същият уточнява, че поддържа жалбата като оспорва наказателното постановление единствено досежно наложената му глоба.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България” - гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмо до съда уведомява, че юрисконсулта на учреждението е в болничен и не може да се яви в съдебно заседание. Не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото следва да бъда възприета следната фактическа обстановка:
На 16.09.2020г., в 19:30ч. на язовир ,,Огоста" в гр.Монтана, в района на с.Горно Церовене, служителите на ИАРА - гр.Монтана старши специалист В. С. и М. Т. установили, че жалбоподателят О.А., заедно с неговата съпруга С. А., извърша улов на риба с един борй въдица, като съзнателно уловил и задържал един борй риба от вида шаран под минимално допустимите от закона размери. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподетеля и подписан от него с последващо депозирано възражение. С акта била иззета телескопична въздица /цвят жълт/, а уловената риба била върната във водата. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание в качеството на свидетели В. С., М. Т. и С. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показаниията на първите двама свидетели е, че не са били непосредствени очевидци на факта на извършения улов. Предположението, което са направили, че именно жалбоподателят е извършил улова се изразяват единствено в намирането му в живарник, който е бил разположен до него. Същевременно в своите показания съпругата на нарушителя, С. А. е категорична, че не той, а именно тя е била лицето, уловила рибата, която обаче е поставила в живарника на мъжа си.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Актосъставителят В. С. е санкционирал жалбоподателя единствено и само въз основа на направени самопризнания, че той е уловил рибата, които обаче не се поддържат от него в съдебно заседание. Очевидец на нарушението не е станал и свидетеля М. Т..
Поради липсата на оборващи доказателства, които да опровергаят признанието на свидетелката А., че тя е уловила въпросната риба, за която съпругът й е бил подведен под административна отговорност следва да се приеме, че нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин относно неговото авторство.
Дори и да се приеме противното съдът намира, че случаят би могъл да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателят няма предходни санкзионирания за извършени административни нарушения по ЗРА. Същемвеменно предмет на нарушението е една единствена уловена риба, като по признания на самия актосъставител, актът е бил съставе на дееца с ,,порицателна цел". По разбиране на съда едва ли улова на един брой риба от вида шаран с размер 23 см. следва да бъде санкциониран с глоба в размер на 600 лева, тъй като размера на наказанието очевидно не съответства на тежестта на нарушението.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед на изложените правни съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В останалата част същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 112/11.01.2021г. издадено от Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България” - гр.София, с което на основание чл.75, ал.1 от ЗРА, на О.А.А., с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx е наложено наказание глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: