Р Е Ш Е Н И Е № 314
гр. Монтана, 13 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25 юни 2020
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав,
Адм.д. № 157 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А.П.А., чрез адв. Г.Г. *** против Заповед №
370з-47/20.02.2020 г. на Началник на РУ Вършец, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 1 месец, като моли същата да бъде
отменена. Твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправните разпоредби, неяснота в описанието на разпоредбите, които
са нарушени, несъответствие с целта на закона - чл.146 АПК. Счита, че е нарушен
чл. 210, ал.1 от ЗМВР, тъй като не са посочени конкретни действия, за които се
твърди, че е извършено нарушение, т.е. какво точно е правило наказаното лице
при извършената проверка на МПС, за да се приеме, че не е спазил определени
изисквания и с какво действие или бездействие е нарушил служебните си
задължения, кое точно от служебните си задължения е нарушил и какво е трябвало
в такъв случай да направи, за да се приеме, че няма извършено нарушение. В
оспорения акт не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено
соченото нарушение, както и на доказателствата, въз основа на които е
установено. Позоваването на извършена проверка в сектор ПП при ОДМВР Монтана и
изготвена справка УРИ 370р-1709/13.02.2020 г., не изпълнява изискването по чл.
210, ал.1 от ЗМВР за излагане в самата заповед на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Справката има отношение към момента на откриване и установяване на
дисциплинарното нарушение, но сама по себе си не е доказателство за такова. В
тази връзка намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се
произнесе с мотивиран акт. В производството по налагане на дисциплинарни
наказания изискванията към мотивиране на заповедта са завишени в сравнение с
общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният
текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР налага подробно мотивиране на този вид актове,
което следва да е обективирано в самия акт, а не да се извлича от съдържащите
се в преписката материали. Липсата на мотиви в оспорения акт е съществено нарушение
на изискването за спазване на установената му форма, препятства възможността да
се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е
самостоятелно основание за отмяната му. Действията на жалбоподателя изцяло са
били съобразени с Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение - при проверка е установено нарушение
и е издаден фиш за посоченото нарушение с наложена глоба по данни от
техническото средство, което му е предоставено служебно. В съдебно заседание
адв. Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и добавя, че
жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е извършил. От съдържанието на
заповедта е видно, че констатираното по време на проверката се отнася до
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи дейността
на тези органи, което е така поради приложението на разпоредба, която е
отменена. Въпреки, че са правени актуализации отменената разпоредба си стои и
от там се получава тази грешка, т.е. няма умисъл в действията на тези служители.
Това е описано и в самата заповед, но служителят е наказан за друго нарушение -
неизпълнение на служебните задължения, каквото нарушение не е извършил.
Неизпълнение на служебните задължения би имало в случай, че при констатирано
нарушение, този служител не е съставил акт или не е издал фиш, но фиш е
издаден, макар и с приложена друга правна норма, което е друго нарушение и
наказанието за него е друго.
Ответната страна чрез гл. юрк Д*** оспорва
жалбата и моли същата да се остави без уважение и се потвърди издадената
Заповед от Началника на РУ Вършец № 370з-47 от 20.02.2020 г. Моли съдът да приеме,
че Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при
спазване на изискваната писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно ЗМВР. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Издадена е заповед за проверка, с
която служителят е запознат. Същият е запознат и с приключилата от проверката справка,
ведно с материалите към нея. Участвал е активно в дисциплинарното производство,
дал е обяснения, с които наказващият орган се е запознал. Счита, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че има извършено нарушение,
което да, не е извършено умишлено. Същото е извършено по непредпазливост с
оглед създадената инерция, че това е действащата норма, без да си направи труда
да провери в съответния нормативен акт, че тази норма е отменена една година
преди това - май месец, 2018 г., поради което е наложил наказание по отменена
разпоредба. Счита, че наказващият орган е преценил тежестта на нарушението,
личността на нарушителя, както и формата на неговата вина и е наложил най-лекото
наказание, което е предвидено по ЗМВР, поради това и същото е съобразено с
целта на закона.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С оспорената Заповед на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене”
затова, че на 13 03 2019 г. е съставил фиш, серия Н, № 279977 за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е наложил глоба от 30 лева на основание чл. 186,
във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, като последния наказващ член е отменен
на 20 05 2018 г.
Със Заповед № УРИ 370з-279 от 21.11.2019 г. на ВПД Началник на Районно
управление – Вършец при ОД на МВР Монтана е разпоредено извършването на
проверка за установяване на обстоятелствата довели до налагане на глоби с фиш
за нарушения по отменени разпоредби на чл. 183, ал. 3, т. 7 и чл. 181, т. 6 от ЗДвП, като се установи има ли допуснати нарушения и какво е отклонението от
нормативните изисквания. Със заповедта е назначена комисията, която да извърши
възложената проверка по отношение на посочените служители, последните запознати
със същата.
Въз основа на проверката, определената комисия е изготвила Справка УРИ 370-1709
от 13.02.2020 г. /л.10/, в която е констатирала извършено дисциплинарно
нарушение от мл.автоконтрольор А.А. и е дала предложение за налагане на
дисциплинарно наказание. Служителят е запознат със Справката на 13 02 2020 г.
По делото са представени още кадрова справка и Сведение на служителя,
Докладна записка на ГД „Национална Полиция”, Справка от 14 11 2019 г. до
Директор на ОД на МВР Монтана относно извършваните проверки.
С Разпореждане от 08.05.2020 г., съгласно чл. 170 от АПК, е разпределена
доказателствената тежест между страните, като са дадени указания по чл. 171,
ал. 4 от АПК за представянето на относими за спора доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на издадената Заповед, същата представляваща ИАА и
в законоустановения срок – заповедта е връчена на 04.03.2020 г. /л. 7/, а
жалбата е подадена на 11.03.2020 г. /л. 4/, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
По отношение
компетентността на административния орган.
Разпоредбите на чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР
определят компетентността на органа, имащ право да наложи съответното
дисциплинарно наказание - служители на висши ръководни и ръководни длъжности –
за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, а именно: мъмрене,
писмено предупреждение и порицание.
Дисциплинарното наказание наложено на оспорващия, в качеството му на младши
автоконтрольорь е „Мъмрене”, а заповедта е издадена от лице, временно заемащо
длъжността Началник РУ Вършец или от служител на ръководна длъжност, поради
което този орган се явява компетентен да наложи съответното наказание.
По отношение надлежната
форма.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Настоящият състав не установява нарушение на формата на издадения акт, в
който формално са посочени всички предвидени в закона императивни реквизити.
По отношение на
процесуалните правила.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, като тези срокове не текат, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест.
Съгласно чл. 196 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се счита за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
По делото липсват доказателства, въпреки дадените от съда
указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, дисциплинарнонаказващият орган
да е изслушал или приел писмените обяснения на служителя преди да му наложи
дисциплинарното наказание, т.е. такива след 13 02 2020 г. /л. 10/, на която
дата се е запознал с писмените материали от проведеното дисциплинарно
производство. Това изискване на закона е императивно, гарантиращо всестранното
и обективно изясняване на всички релевантни за дисциплинарното производство
факти и обстоятелства, като същевременно дават възможност на наказващия орган
за непосредствено впечатление за мотивите/подбудите/целите на дееца при
извършване на деянието, прието за нарушение. В писмо № 370000-1316 от 14 05
2020 г. на РУ Вършец, този орган се позовава на сведение от 15 01 2020 г. и на
справката от проверката, с която служителят е запознат. В тази връзка дадените,
в хода на извършваната дисциплинарна проверка, сведения, са дадени при
условията на чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР и не заместват/не се покриват/не са
идентични с обясненията, които следва да бъдат приети при условията на чл. 206,
ал.1 от ЗМВР. Запознаването с изготвената Справка също не измества задължението
за дисциплинарнонаказващия орган да приеме писмените обяснения или изслуша
служителя.
Изключение от императивното изискване за изслушване, респ.
приемане на писмените обяснения на държавния служител е изрично установено в
закона и касае единствено зависещи от държавния служител причини, каквито
причини по делото не се установяват, нито се твърдят от ответната страна, че
съществуват такива. Наказващият орган е този, който е задължен да осигури на
служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство,
обективна възможност за упражняване на предоставените му по закон права, а
неосигуряването на такава възможност представлява нарушение на административнопроизводствените
правила с характер на съществено и което е достатъчно основание за неговата
отмяна, без същият да бъде разглеждан за съответствието му с материалния закон.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за незаканосъобразно издаден.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 370з-47/20.02.2020 г. на Началник на РУ Вършец.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
предвид чл. 211 от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :