Р Е Ш Е Н И Е
№………./………07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1039 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 29835/23.04.2019г. от
ОБЩИНА ВАРНА,
ЕИК *********, с адрес:
гр.Варна, бул."Осми Приморски
Полк“№43, представлявана от Кмета срещу Решение № 1349/01.04.2019г. по гр.д. №
35/2018г. на ВРС,33 св., с което въззивникът
е осъден да заплати на Т.М.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата
от 306,09лв., представляваща обезщетение за временна неработоспособност за
периода от 15.12.2014г. до 17.12.2014г. вкл., дължимо на основание чл.40, ал.5
от КСО вр. чл. 162 ал.3 от КТ, сумата от 91,40лв., представляваща лихва за
забава върху претендираното обезщетение за периода от 25.01.2015г. до
01.01.2018г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.245, ал.2 КТ, ведно със
законната лихва върху посочената главница от 306.09лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на
посочената главница;
сумата от 233,20лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди вследствие на
неверни данни, вписани в издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с ТПО на ищеца – подадена от
работодателя/осигурителя некоректна информация за ищеца в Регистъра на
осигурените лица на ТП на НОИ, поради което е отказано заплащане на обезщетение
за временна неработоспособност за дните 18.12.2014г. и 19.12.2014г. от ТП на
НОИ Варна, на основание чл.226, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2018г. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Излагат се твърдения , че от събраните по делото доказателства , в
частност приобщеното НЧХД №2295/2014г. по описа на ВРС, 15 св. е установено ,
че на 16.12.2014г. оригиналът на болничния лист е представен н наказателното
производство , поради което Община Варна не носи отговорност за ненадлежното му
регистриране в НОИ. Моли за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника,
чрез процесуалния си представител поддържа доводите си от въззивната жалба,
моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва като неоснователна.
Излагат се твърдения , че обжалваното решение , като правилно и обосновано
следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез
процесуалния си представител,с писмена молба излага твърдения за
неоснователност на въззивната жалба.
Моли същата да бъде оставена без
уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.М.М. ЕГН **********,***,
ЕИК *********, с адрес: гр.Варна, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове:
- с правно основание чл. 162 ал.3 от КТ вр. чл.40, ал.5 от КСО вр. чл. 86 от ЗЗД и чл.245, ал.2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 306,09лв., представляваща обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 15.12.2014г. до 17.12.2014г. вкл., сумата от 91,40лв., представляваща лихва за
забава върху претендираното обезщетение за периода от 25.01.2015г. до
01.01.2018г., ведно със законната лихва
върху посочената главница от 306.09лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на посочената главница
-с правно основание чл.226, ал.1
от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 233,20лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди вследствие на
неверни данни, вписани в издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с ТПО на ищеца – подадена от
работодателя/осигурителя некоректна информация за ищеца в Регистъра на
осигурените лица на ТП на НОИ, поради което е отказано заплащане на обезщетение
за временна неработоспособност за дните 18.12.2014г. и 19.12.2014г. от ТП на
НОИ Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.01.2018г.
до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че има сключен с ответника - Община Варна трудов договор №
00001/ 03.01.2013г., по силата на който
заемал длъжността "координатор в звено за изпълнение на проект № BG
161РО001 -1.5.03-0002 "Интегриран градски транспорт на Варна", по
оперативна програма "Регионално развитие -2007-2013г.". код по НКПД -
3343-3006. Договорът му е бил срочен, със срок - ''до завършване на определена
работа", със шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя. Работел на пълно работно време 8 часа. при петдневна работна седмица.Същия
е прекратен с отправено от него предизвестие вх.№РД15000054ВН от 05.01.2015г.,
считано от 06.04.2015г., на основание чл.326, ал.1 от КТ.
През м.дек.2014г., е ползвал 5 дни
отпуск, поради временна неработоспособност, от 15.12.2014г. до 19.12.2014г.,
вкл., поради заболяване, за което му е бил издаден болничен лист № 121620 от
15.12.2014г.
С писмо изх.№ 3090-3 от 13.07.2015г., ТП на НОИ Варна го уведомили, във
връзка с негово запитване, че е било отказано обезщетение за изплащане за
временна неработоспособност по болничния лист, поради некоректна информация в
Регистъра на осигурените лица.
Ищецът сочи, че е отправил покана към Община Варна за изплащане в
5дн.срок на обезщетението за първите три дни
от болничния, но отговор не последвал, с което обосновава правният му интерес от предявения иск по чл.40, ал.5 КСО,
ведно с лихвата за забава върху дължимото и законна лихва върху
главницата.Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в която оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че цитирания болничен лист е своевременно представен в ТП
на НОИ от осигурителя Община Варна, като по аргумент на обективираното в
писмото-отговор от 03.04.2015г. - болничен лист №1216120 серия А-2014, е бил
регистриран в регистъра на приетите болнични листи в ТП на НОИ и е в статус на
обработка, а съгласно обективираното в писмото от 14.08.2015г., подписано от
директора на ТП на НОИ - гр. Варна, въпросния болничен лист е бил предоставен с придружително писмо от
01.04.2015г. На същия сочи, че е направен отказ за изплащане, поради некоректна
информация в Регистъра на осигурените лица. Отделно от това, в същото това
писмо е посочено, че са дадени задължителни предписания за корекция на
подадената за ищеца информация в Регистъра на осигурените лица - по аргумент на
чл. 15, ал. 1 от НИИПОПДОО.
Оспорва да е налице забава от страна на Общината при представяне на
документите. Навеждат се твърдения, че визираните обезщетения и в посочения
размер, са недължими от Общината , поради което и неоснователни се явяват и претенциите за мораторна и законна лихва.Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса
на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните
по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства, страните са били обвързани
от служебно правоотношение, по силата на Трудов Договор № 00001/
03.01.2013г., като ищеца е заемал длъжността "координатор в
звено за изпълнение на проект № BG 161РО001 -1.5.03-0002 "Интегриран
градски транспорт на Варна", по оперативна програма "Регионално
развитие -2007-2013г.". код по НКПД - 3343-3006. Договорът му е бил
срочен, със срок - ''до завършване на определена работа", със шестмесечен
срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, при дневно работно време 8
часа, при петдневна работна седмица.
Видно от представена Заповед № 00020 от 31.03.2015г., трудовото
правоотношение на ищецът е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ с
отправено от него писмено предизвестие вх.№РД15000054ВН от 05.01.2015г.,
считано от 06.04.2015г.
По делото е представен също в заверен препис на болничен лист №121620
от 15.12.2014г., и копие на амбулаторен лист –л.198 от дело, от които е
видно,че през м.дек.2014г., ищецът
е ползвал 5дни отпуск, поради временна
неработоспособност, за периода от 15.12.2014г. до 19.12.2014г., вкл., поради
заболяване.
По делото няма спор , а и е
видно от писмо –л.30 от дело, че процесния болничен е представен от
Община Варна в НОИ на 01.04.2015г.Н а същия е направен отказ за изплащане
поради некоректна информация в Регистъра на осигурените лица.
С писмо изх.№ 3090-3 от 14.08.2015г., ТП на НОИ Варна, са уведомили
ищецът, във връзка с негово запитване, че е направен отказ за изплащане на
обезщетение за изплащане за временна неработоспособност по болничния лист №
1216120, серия А-2014, като са дадени задължителни предписания за корекция
относно подадена за ищеца информация в Регистъра на осигурените лица.
Като доказателство по делото е
приета книга за регистриране на издадени
болнични листи на проект Интегриран градски транспорт на Варна, водена от
Община Варна.Под №28 в същата е описан
процесния болничен лист на ищеца Т.М.М., издаден за период на нетрудоспособност
от 15.12.2014г. до 19.12.2014г., представен съгласно вписването на Общината на
16.12.2014г., с подпис на предал и приел, но без вписана дата на
изпращането/представянето му в НОИ. По отношение на посочения болничен
лист и след завеждане на настоящото
производство във връзка с издадено по същото съдебно удостоверение, има
отразяване в графа „забележка“ от Ръководител на проекта инж.Б.Я.-А., съгласно
която същия е бил предаден в оригинал по НЧХД № 2295/2014г. по описа на ВРС,
XV-ти състав на 16.12.2014г. В същото е посочено , че болничния е входиран от
счетоводителя на проекта И.Б.на 16.12.2014г. , както и,че не е ясно дали на
същата дата е представен оригинал или копие на документа.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. М.Т.М. /баща на ищеца , чиито показания съда
цени в условията на чл.172 от ГПК,като обективни,базирани на лични впечатления
и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/ и св. И.Н.Б.,
чиито показания съда цени като обективни. Съвкупно от тях се установява , че на
16.12.2014г. в началото на работния ден, бащата на ищеца – св.М.М. е занесъл в
счетоводството на Проект Интегриран градски транспорт на Варна, водено от
Община Варна, оригинала на болничния лист. Същия е приет от св. Б./ заемаща
длъжността „счетоводител“ на проекта до 03.04.2015г./ вписан е в журнала под № 28 , за което св. М. е положил подпис в графа 11
от същия. Болничния е приет без забележки от администрацията.В сроковете за
предаване/до три дни , но не по-късно от петнадесето число на следващия месец/ – до 13.01.2015г. свидетелката е предала в НОИ
други болнични , но не и процесният. Св.Б. твърди , че преди предаване в НОИ,
за всички болнични, които приема,вкл. и
процесният се изготвя контролен лист,
съгласуват се с експерт финансови плащания и с негов подпис се представят на ръководителя на проекта. Болничния
на ищеца в оригинал, съгласуван с г-жа К./ експерт финансови плащания/ е
предала на Б.Я.– ръководител на проекта. До напускането от длъжност на
свидетелката на 03.04.2015г., въпреки
настояването й , с оглед изготвяне на заплати и др. ведомости , Я. не й е
върнала оригинала на болничния, като обяснението й било ,че е предаден на съда
по НЧХД № 2295/2014г.Св.Б. също е била свидетел по това дело и твърди , че то е
започнало във ВРС в 10.00 часа на 16.12.2014г.
НЧХД № 2295/2014г. по описа на ВРС, XV-ти състав е приобщено към
първоинстанционното производство.
По делото е прието без възражения на страните заключението по назначена
от ВРС ССЕ , от което се установя
размера на претендираните обезщетения, лихвите, като и, че болничния не е
изплатен.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание 162 ал.3 от
КТ вр. чл.40 ал.5 от КТ.
По делото няма спор, а и е доказано от представените писмени
доказателства , че за времето от 15.12. до 19.12.2014г. ищецът е бил в платен
отпуск, поради временна неработоспособност, както и , че за същия период
трудовоправните отношения между страните не са били прекратени.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.
3 КТ, за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника се
изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон
/има се предвид чл. 40 – чл. 46 КСО/. По силата на разпоредбата на чл. 40, ал.
5 КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от
временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение
за месеца,в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от
70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Доказано по делото е ,че
ответника не е заплатил на Т.М.
дължимото му съгласно КСО възнаграждение,
поради което и то е дължимо. Размера на същото е определен от заключението по
ССЕ.
С оглед гореизложеното предявения
иск с правно основание чл. 162, ал.3 от КТ вр. чл.40 ал.5 от КТ е основателен
и доказан по размер за сумата от 306.09 лева.
Основателността на главния иск води до
основателност и на акцесорния такъв за законна лихва върху главницата от
306.09лв. от дата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното заплащане на задължението на основание чл. 86
ал.1 от ГПК.
За да е налице задължение на ответника
по чл. 245 ал.2 от КТ следва да е налице главен дълг и изпадане на ответника в
забава при изпълнението му. Въз основа на изложените по-горе мотиви, съда достигна до извода за наличие на главен дълг
по трудовия договор , изразяващи се в незаплащане от работодателя на обезщетение по чл. 40 ал.5 от КСО. По
силата на чл. 270 ал.2 от КТ задължението на работодателя е срочно, дължи се
ежемесечно и при неизплащането му същия изпада в забава без да е необходима
покана .
За периода 25.01.2015г. / когато е
следвало да бъде изплатено/ до дата на депозиране на исковата молба в съда
-01.01.2018г. ,работодателя е в забава по отношение на сумата от 306.09 лева ,
като съгласно заключението на вещо лице дължимата лихва за забава за периода е
в размер на 91.40 лева, поради което предявения иск за присъждане на мораторна
лихва следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По иска с правно основание чл. 226
ал.1 от КТ.
Ищецът е претендирал сумата от 233,20лв. като обезщетение за
вредите
причинени му вследствие на неверни/некоректни данни, вписани в издадени документи,
удостоверяващи факти, свързани с ТПО на
ищеца – подадена от работодателя/осигурителя некоректна информация за ищеца в
Регистъра на осигурените лица на ТП на НОИ, поради което е отказано заплащане
на обезщетение за временна неработоспособност за дните 18.12.2014г. и
19.12.2014г. от ТП на НОИ Варна.
По
делото няма спор ,че НОИ-Варна е направило отказ за изплащане на обезщетението
за следващите първите три дни на неработоспособността, а именно за дните
18.12.2014г. и 19.12.2014г., с аргумент за некоректно подадена информация в
Регистъра на осигурените лица, във връзка с издадения болничен лист, от страна на работодателя Община Варна.
Неоснователно
е възражението на въззивникът , че причина за това е,че оригиналът на процесния
болничен лист е предаден в оригинал за нуждите на НЧХД
№2295/2014г. по описа на ВРС, XV-ти състав.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест не е представил по дело убедителни
доказателства с които да опровергае
свидетелските показания на свидетелите М. и Б., че ищецът надлежно е представил
на работодателя си оригинала на болничния лист, занесен лично от баща му, същия
е вписан в регистъра и след това предаден на
ръководителя на Проекта Б.Я.–А.. Обяснението
и съмнението на последната, дали
болничния лист е представен от ищеца в
оригинал, под формата на забележка в приложеното на л. 188 от дело копие на книга
за регистриране на издадени болнични листи, неподкрепено с доказателства, е иревантно
за спора.
Видно от протокол от с.з. на 16.12.2014г. по НЧХД № 2295/2014г. , по делото е прието копие на същия „ приложеното
към молбата заверено за вярност копие от
болничен лист № 1216120, издаден на 15.12.2014г.“/ , а 15 наказателен състав на
ВРС не е изисквал и задържал оригинала по дело , съгласно възраженията на
ответника, като основание за непредставянето му в НОИ. Дори и да се приеме
тезата на въззвиникът , че оригинала е представен по дело от адв. на частния
тъжител, а не на Б.Я., която в същия този протокол твърди , че не е видяла
оригинала , доколкото безспорно същия не
е част от доказателствата по НЧХД № 2295/2014г. по описа на ВРС , няма
причина да не бъде спазен срокът –три дневен или до 15 число на следващия месец
,болничния да бъде надлежно изпратен и регистриран в НОИ.
По делото не се оспорва , а и е доказано от кореспонденцията с НОИ, че отказа за изплащане на обезщетението
за дните 18.12.2014г. и 19.12.2014г., е поради некоректна информация, подадена
от Община Варна в регистъра на осигурените лица, като са дадени задължителни
указания за корекция на подадената информация за ищеца, като при подаването й е
посочено, че ще бъдат начислени и изплатени дължимите парични обезщетения за
временна неработоспособност. Правилно първоинстанционният съд е приел за
доказано, че с действията си, ответникът е изпълнил състава на чл.226, ал.1,
т.2 от КТ, като очевидно е вписал неверни/некоректни/ данни в предоставените на
НОИ писмени документи по процесния болничен лист. Събраните гласни показания на
св.Б., сочат, че не е изпълнено задължението от работодателя за вписване в
Регистъра на осигурените лица, на верните данни, като няма представени
доказателства, че дължимото обезщетение е изплатено. Размерът на вредите по
чл.226, ал.1, т.2 КТ, се претендира в рамките на дължимото обезщетение за
временна неработоспособност за дните 18.12.2014г. и 19.12.2014г. от ТП на НОИ
Варна, като същото според заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза на сумата
в размер от 233,20лв.
С оглед основателността на тази искова претенция, следва и
основателността на исковата претенция за присъждане законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба –до окончателното й
изплащане.
Предвид съвпадане
на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 480.00 лева
представляващи заплатено възнаграждение
за един адвокат съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №
1349/01.04.2019г. по гр.д. № 35/2018г. на ВРС,33 св.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, с адрес: гр.Варна, бул."Осми Приморски
Полк“№43,
представлявана от Кмета, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.М. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет / лв.,
представляваща сторените във въззивното производство разноски , на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.