РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 18.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                   мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 3540 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20285460 от 30.12.2020 г., постановено по гр. дело № 3949/2018 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „Р.“ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,  общо за сумата 129.87 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-15.05.2017г. до окончателното изплащане и сумата от 29.69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2014г. до 04.05.2017г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните суми са били заплатени от ответното дружество. Сочи, че изслушаното в тази връзка заключение е невярно, а същото е оспорено в съдебно заседание. Сочи още, че същото не е взело предвид сумите отразени във фактура № **********.  Изтъква, че заключението на вещото лице следва да се преценява на база всички събрани по делото доказателства и че същото не е задължително за съда, още повече че ответникът не бил подал отговор на исковата молба и не бил направил възражения. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - „Р.“ ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез управителя си, оспорва жалбата, поддържайки че всички задължения към ищеца са заплатени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По отношение на наведените във възивната жалба оплаквания следва да се отбележи, че вещото лице по допуснатата ССчЕ при изслушването му в съдебно заседание от 27.11.2019 г. категорично е заявило, че има постъпили плащания от ответното дружество, които покриват начислените лихви и главници, като има постъпили плащания и във връзка с издадените от Техем сървисис отчети, като за процесния период всичко е било покрито. Следва да се изясни, че по делото не е установено, че заключението на вещото лице по ССчЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, като макар и същото да не е задължително за съда, противно на поддържаното в жалбата по делото липсват надлежни писмени доказателства, които да опровергават извода на вещото лице. Следва да се отбележи, че макар и в съдебно заседание процесуалния представител на ищеца да е  оспорил заключението на вещото лице, същият не е изложил никакви аргументи в тази насока, като не е поискал и изслушване на повторно такова.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и предвид изложените по-горе съображения обжалваното решение да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20285460 от 30.12.2020 г., постановено по гр. дело № 3949/2018 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: