Решение по дело №2633/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 16961/27.11.2023г. от Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Варна, чрез гл. юриск. Г. Г. срещу Решение № 1390/28.09.2023 г., постановено по АНД № 854/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ-ри състав, отменящо НП № КХ-9 от 14.02.2023 г. на Директора на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на Раздел 4, чл. 14, §5 от Регламент /ЕО/ № 178/2002, на „Виола-5“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Е. Т. А., със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], [адрес], ап. 20, на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните е наложена „имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер от 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН.

Заявеното касационно основание е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. За да отмени НП, въззивната инстанция е анализирала неправилно приетите по делото доказателства, което е довело до пороци в съдебното решение. Според касатора, АНО е приложил правилно нарушената материално правна норма- раздел 4, чл.14, §5 от Регламент ЕО 178/2002 за установяване на общи принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за потвърждаване на НП.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата.

Ответникът – „Виола-5“ЕООД, представлявано от Е. А., не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление №КХ-9 от 14.02.2023г., издадено от Директор на ОДБХ Варна, с което, за нарушение по Раздел 4, чл.14, §5 от Регламент /ЕО/ 178/2002, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000,00 лв.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена проверка на 15.11.2022г., от служители на отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Варна - свидетелите гл. инспектор д-р Р. Н. и гл. инспектор д-р М. М., в обект - специализиран магазин за месо с производство за нуждите на обекта, рег.№*********, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Виола 5" ЕООД, е установено, че в хладилна витрина в търговската част на обекта се съхранява и предлага за продажба в насипно състояние продукт 3.770кг. охладени месни заготовки /кебапчета/ с влошени органолептични показатели - цвят леко сив по повърхността и неспецифичен мирис на развала поради разлагане. Резултатите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол №018775 от 15.11.2022г.

При тези констатации д-р Р. Н. съставила спрямо въззивника АУАН №5 от 16.01.2023г. за нарушение по Раздел 4, чл.14, §5 от Регламент /ЕО/ 178/2002г., връчен на упълномощено лице, което го подписало без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган е издал НП №КХ-9 от 14.02.2023г., възприемайки изцяло установената от служителите фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че с оспореното НП, за нарушение по Раздел 4, чл.14, §5 от Регламент ЕО 178/2002, е приложена санкционната норма по чл.134, ал.2 ЗХ, която е неотносима към посоченото нарушение. Санкционната норма се отнася до констатирани нарушения по ЗХ и подзаконовите актове по прилагането му, които не са включени в хипотезите на другите санкционни разпоредби от чл.127 до чл.134, ал.1 ЗХ. ВРС приема, че след като Регламент ЕО 178/2002 не е част от ЗХ, нито представлява подзаконов акт по неговото прилагане, неправилно санкцията по чл.134, ал.2 ЗХ е приложена за твърдяното нарушение.

Решението е правилно и законосъобразно.

Основното възражение в касационната жалба е, че е ВРС е приложил неправилно материалния закон, тъй като за нарушената разпоредба на Раздел 4, чл.14, §5 от Регламент ЕО 178/2002, е приложена правилно санкционната норма по чл.134, ал.2 ЗХ.

Възраженията на касатора са неоснователни. Според разпоредбата на чл.134 от ЗХ , ал.1) Наказват се с глоба от 1000 до 2000 лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004. (2) За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Правилно ВРС е коментирал в мотивите на оспорения съдебен акт, че санкционната норма, която е приложил АНО на чл.134, ал.2 ЗХ не се отнася за Регламент ЕО 178/2002, тъй като Регламента не е част от ЗХ, нито представлява подзаконов акт по неговото прилагане. Подобно препращане към нарушени разпоредби от Регламент № 852/2004 има в ал.1 на чл. 134, но препращане към Регламент № 178/2002 отсъства в ал.2. Това води до извода, че неправилно е приложена санкцията по чл.134, ал.2 ЗХ за констатираното нарушение.

При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци на решението, които да налагат отмяната му.

С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1390/28.09.2023 г., постановено по АНД № 854/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ-ри състав.

Решението не подлежи на обжалване.