Р Е Ш Е Н И E
№ 462 18.11.2019
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и девети октомври две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
451 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ No 58, вх. C, ет. 2, ап. 10, представлявано от
управителя Н.Д.Л., против П.В.М. с ЕГН **********, с адрес ***, с искане да
бъде прогласена нищожността на договори за покупко-продажба на недвижим имот,
сключени с нот.акт №88, том ІІ, рег.№6019, дело №232/2018 год. на нотариус
рег.№458 на НК и нот.акт №91, том ІІ, рег.№6022, дело №235/2018 год. на същия
нотариус, на основание чл.26 ал.1 предл.
2 и 3 от ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.2 и 5 от ЗЗД – като привидни, противоречащи на
добрите нрави, сключени при заобикаляне на закона и при липса на съгласие, а
при условията на евентуалност – да бъдат прогласени за недействителни, като
сключени при споразумяване на представителя и лицата, с които е договарял, във
вреда на представлявания.
Ищецът твърди, че на 13.06.2018 год.
между „Свети Йоан ризорт“ ЕООД и П.В.М. са сключени два договора за
покупко-продажба на имоти, с предмет самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 67800.10.726.1.5 и 67800.10.726.3.1. Твърди се, че по двете
сделки дружеството е било представлявано от от бившия си управител П. Стаматов,
който е бил освободен като такъв с решение на общото събрание, взето на
28.05.2018 год. Сочи се, че към датата на сделките бившият управител е бил
известен за решението на едноличния собственик на капитала за освобождаването
му като управител, но се възползвал от обстоятелството, че все още тази промяна
не е вписана по партидата на дружеството в ТР
и извършил поредица от осем сделки на апартаменти в к-с „Свети Йона
ризорт“, включително и процесните два. Твърди се, че промените по партидата на
дружеството за освобождаване на П. Стаматов като управител са били вписани два
дни след изповядване на сделките, а самият протокол на едноличния собственик на
капитала за освобождаване на управителя е бил заверен от нотариус на 03.06.2018
год.
Ищецът твърди, че всички сделки,
включително процесните, са симулативни, сключени са с цел увреждане интересите
на дружеството и облагодетелстване на бившия управител. Заявява се, че
продажните цени от 4 000 лв. са изключително занижени и е налице
нееквивалентност на престациите. Сочи се, че цените са толкова нереално ниски,
че не покриват дори себестойността на т.нар.“груб строеж“ и са над 10 пъти
по-ниски от себестойността на извършеното строителство и закупуването на
терена. Твърди се, че сумата от продажбите не е постъпила в касата на
дружеството. За да обоснове твърдението си, че договорите са сключени при
условията на чл.40 от ЗЗД, ищецът се позовава на т.5 от нотариалните актове, в
който е уговорена неустойка, надвишаваща над 12 пъти продажната цена. Заявява
се, че и двете страни по сделката, особено представляващия дружеството, са били
наясно, че продавачът не е в състояние да изпълни поетото задължение за
заличаване на ипотеките на продадените апартаменти, тъй като цената изобщо не е
постъпвала в патримониума на дружеството, а и да е била постъпила, е толкова
ниска, че е недостатъчна за покриване на изискванията на банката-кредитор за
частично заличаване на ипотеката. Сочи се, че за да даде съгласие за заличаване
на ипотека върху продаден от дружеството апартамент, банката е поставила
условие да бъде внесена сумата от 550 евро на кв.м. Като втори аргумент за
споразумяване между представителя и лицето, с което е договарял, се сочи, че
продадените осем апартамента са единствените, за които не са били сключени
предварителни договори с трети лица, т.е. са били свободни, и това е било
известно на бившия управител. Твърди се, че той и купувача по процесните
сделки, както и М.М. – брат на П.М., са добри приятели. Оспорват се
предварителния договор и разписките като неистински и създадени за нуждите на
делото.
Ищецът твърди, че сделките са сключени
при заобикаляне на закона – чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
Претенциите се поддържат в съдебно заседание,
представят се доказателства.
Постъпил е отговор от ответника П.М. ,
с който претенциите се оспорват. Твърди се, че продажната цена от 4 800
лв. е била определена в такъв размер поради неизпълнение на поети задължения от
продавача по предварителен договор от 05.01.2015 год. – продавачът не е
изпълнил задължението си по раздел 3, т.12, и т.13 да изпълни довършителните
работи и да приеме сграда с акт обр.15 в срок до 30.10.2016 год. и да въведе
сградата в експлоатация с издаване на разрешение за ползване в срок до
30.04.2017 год. Твърди се, че към датата на продажбата апартаментите са били на
етап „груб строеж“ и това се установява
от констативен протокол от 04.05.2018 год., съставен на основание чл.181 ал.2
от ЗУТ. Твърди се, че след подписване на предварителния договор имотите са били
обременени с ипотеки, които не са заличени. Поради забавата на продавача и
дължимите неустойки и във връзка с чл.5.5 от предварителния договор, на
30.05.2018 год. страните сключили анекс, с който предоговорили условията по
договора и уредили окончателно отношенията помежду си. С цел гарантиране
интересите на купувача, продавачът поел задължение за сваляне на ипотеките,
както и е уговорена неустойка в размер на 50 000 лв., с цел купувачът да
може да си възстанови разходите и евентуални подобрения. Твърди се, че
ответникът е добросъвестен купувач и не са налице сочените основания за
нищожност.
Оспорва се твърдението знание на стария
управител за процедура за освобождаването му като голословно и неподкрепено с
доказателства. Сочи се, че вътрешните отношения между управителя и едноличния
собственик на капитала относно вземането на решения във връзка с управлението
на дружеството, във връзка с продажба на недвижими имоти или
представителството, не касаят ответника по никакъв начин. Сочи се, че по делото
няма доказателства за това, че едноличният собственик на капитала е уведомил
управителя за взетото решение за освобождаването му. Ответникът се позовава на
чл.141 ал.3 от ТЗ, според който заличаването на управителя по отношение на
третите добросъвестни лица има действие от момента на вписването му. Позовава
се също на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ, според който се приема, че вписаното обстоятелство
е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Сочи
се, че на 13.06.2018 год. (датата на сделките), П. Стаматов е бил вписан като
управител на ответното дружество, а органният представител изразява волята на
юридическото лице във външните отношения с трети лица – ТР №3/15.11.2013 год.
по т.д.№3/13 год. на ОСГТК ВКС. Сочи се, че е било взето решение от едноличния собственик на
капитала за продажба на обособени обекти от жилищна сграда за сезонно обитаване
по преценка на управителите, при условия, каквито намерят за добре. Не са били
предприети действия за оттегляне на пълномощното или ограничаване на дадените
правомощия на управителя П. Стаматов. Заявява се, че към настоящия момент той
продължава да бъде управител на други дружества, които са свързани с ищцовото.
Поддържа се, че поради изброените обстоятелства не може да се приеме, че
Стаматов и ответника са знаели за предприетите действия във връзка с промяна в
управлението на „Свети Йоан ризорт“ ЕООД. Заявява се, че вътрешните отношения
между управителя и дружеството не касаят ответника по никакъв начин, след като
към датата на сделките в ТР е бил вписан като управител П. Стаматов и е било
представено протоколно решение на едноличния собственик на капитала за продажба
на апартаменти на дружеството.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
продадените осем апартамента са били с луксозно кухненско обзавеждане, а някои
и изцяло мебелирани. Поддържа се твърдението, че към датата на продажбите
процесните апартаменти са били на етап „груб строеж“.
Изразява се становище за неяснота на
твърденията за привидност на сделките и се заявява, че не е налице нито
абсолютна, нито относителна симулация.
Заявява се, че постъпването или не на
парите в касата на дружеството е напълно ирелевантно за спора. Ответникът
твърди, че е изпълнил задължението си и е заплатил уговорената цена на лице,
което е имало право да я получи. Сочи се, че относно удостоверените изявления
за платена и получена цена нотариалния акт има характера на частен
свидетелстващ документ за знание и има значение на разписка. Непостъпването на
цената в касата на дружеството не е основание за нищожност.
Оспорва се довода за противоречие с
добрите нрави поради пълна нееквивалентност на престациите и сговаряне във
вреда на представлявания. Развиват се съображения за свобода на договарянето и
наличие на условия и причини, довели до намаляване на цената. Твърди се, че
съображенията относно уговорената неустойка са неотносими към настоящия спор.
Сочи се, че в случая не може да се направи извод за договаряне във вреда на
представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД.
Ответникът заявява, че ищецът не
посочва доказателства и твърдения за нарушение на конкретна законова запрета,
която да е преодоляна със сключване на процесните договори, с цел да осигури
идентични правни последици. Твърди, че неспазването на разпоредбата на чл.3
ал.1 т.1 от ЗОПБ влече единствено административна санкция, а освен това в
случая не е нарушена, предвид уговорената цена по договорите.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
договорите са сключени без съгласието на едноличния собственик на капитала.
Заявява се, че органният представител изразява волята на юридическото лице във
външните отношения с третите лица.
Оспорването се поддържа в съдебно
заседание, представят се доказателства.
Не е постъпил отговор от
конституираната в хода на производството ответница А.М..
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При сключване на двата договора с нот.
акт №88, том ІІ, рег.№6019, дело №232/2018 год. на нотариус рег.№458 на НК и
нот.акт №91, том ІІ, рег.№6022, дело №235/2018 год. на същия нотариус,
дружеството-продавач е било представлявано от управителя П. Стаматов. От
справка по партидата на „Свети Йоан ризорт“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че
дружеството е вписано на 29.01.2013 год. с предмет на дейност консултантски услуги, посредническа дейност,
строителство, проектиране, инженеринг, търговия с недвижими имоти, външна и
вътрешна търговска дейност, транспорт, производствена дейност, хотелиерство,
търговия със зърнени храни, съхранение на вложено зърно, издаване на складови
записи, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон. Едноличен
собственик на капитала е Н.Д.Л., а от
вписването на дружеството негов управител е П. Стаматов, който в периода от
10.11.2014 год. до 15.06.2018 год. е управител съвместно с Николай Ламбуров,
при начин на представителство поотделно от всеки от тях. По заявление обр. А4 рег
№ 20180611105412, на 15.06.2018год. е
извършено вписване рег. №20180615123719, с което е заличен като управител П. Л.С..
В периода между подаване на заявлението и вписването на заявените промени е
осъществено нотариалното изповядване на двете сделки.
Ответникът не оспорва, че се намира в
близки отношения с бившия управител на дружеството, изразил волята му при
сключването на двата договора, като по реда на чл.176 от ГПК заявява, че П.
Стаматов е свидетел по време на сключване на гражданския му брак с А.М..
При сключване на сделките са били
представени удостоверения за данъчни оценки, от които се установява, че апартаменти F 101 и D 105 са с данъчна оценка от 25 297,40 лв. и
26 325,10 лв. при степен на завършеност на сградата от 63% (груб строеж).
Купувачът е удостоверил, че е наясно с вписаните ипотеки в полза на „Юробанк
България“ АД. Продавачът е поел задължение по т.5 от нотариалните актове в срок
от 30 дни от сключване на сделките да заличи вписаните ипотеки, в противен
случай дължи на купувача, освен връщане на продажната цена, и неустойка в
размер на 50 000 лв. и възстановяване на всички разходи по продажбата,
необходимите разноски и извършените подобрения по по-високата стойност измежду
пазарната им цена или размера на направените разноски. В т.4 от нотариалните
актове страните са заявили, че владението е предадено в деня на сключване на
договорите.
От заключението на в.л.В. се
установява, че пазарната стойност на първия имот е 109 100 лв., а на
втория - 113 600 лв. определена при тежест на двата метода на оценяване
(на сравнителните стойности и на приходната стойност) 80:20. В съдебното заседание на 19.03.2019 год.
вещото лице е уточнила, че обектите се намират в луксозен комплекс, изпълнен със
съвременни материали, на първа линия, с басейн. Оценката е направена според
състоянието на имотите и не е взет предвид факта, че няма издаден акт обр.16
към момента на тяхната продажба. Вещото лице е уточнила, че е взела под
внимание състоянието им към датата на огледа. Сочи, че няма как да се установи
какво е било състоянието им към 13.06.2018 год. и ако са били в степен на
завършеност груб строеж, до деня на огледа е било възможно те да се довършат,
но това не може да се каже за сградата – от 13.06.2018 год. до деня на огледа от
вещото лице тя не може да придобие този завършен вид, ако е била в груб строеж.
При отчитане на вещните тежести, пазарната оценка на апартаменти F 101 и D 105 е
съответно 92 800 лв. и 96 500 лв., като освен на цената, според
вещото лице наличието на тежести влияе и на скоростта, с която могат да бъдат
продадени имотите.
При съпоставка на цената, на която
двата обекта са продадени с нотариален акт
- по 4 800 лв. с ДДС ( приблизително 56-57 лв./кв.м.), и пазарната
им цена, при която е отчетено наличието на тежести, се установява разлика от
около 20 пъти. Страните по сделката са били наясно с тази фрапираща разлика –
ответникът е сключил предварителен договор при цена от 78 000 евро, а
управителят на дружеството, който впрочем формира волята му, по негови
твърдения като свидетел по делото активно е предлагал за продажба други
апартаменти в същия комплекс и е бил наясно с офертите и крайните цени.
Основанията за нищожност на двата
атакувани договора са предявени от ищеца при условията на евентуалност. Това
означава, че ищецът е подредил по важност пороците, от които счита, че е
засегната сделката, и съдът дължи произнасяне по реда на предявяването, като в
случай, че намери някои от тях за неоснователни, дължи произнасяне по
следващите до изчерпването им.
В петитума на исковата молба първото
основание за нищожност е това по чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД – заобикаляне на
закона (чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ). Заобикаляне на закона има, когато законът
установява забрана за постигане на даден правен резултат с определена сделка.
Когато страните постигат резултата с друга сделка, която не е забранена, но
която води до забранения резултат, е налице заобикаляне на закона.
Нормата на чл.3 ал.1 от ЗОПБ предвижда
плащанията на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв. да се извършват
чрез превод. В конкретния случай цената по всяка от двете сделки е под
10 000 лв., ето защо цитираната норма е неотносима. Липсват данни, че
страните са преследвали забранен от закона резултат, поради което твърдението
за нищожност поради заобикаляне на закона е неоснователно.
Второто основание е това по чл.26 ал.1
предл.трето от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес (ТР№ 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).
Съдебната практика приема, че
нееквивалентността на престациите по двустранен договор е нарушение на добрите
нрави и основание за неговата нищожност. С решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 485/2011 г., I г. о., ГК, се
приема, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи
на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика
приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да
преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е
казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността
й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да
се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В друго решение - № 24 от
9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, се приема, че само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на
съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата
степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена
при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува
такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева.
Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
В конкретния случай продажната цена на
двата обекта е около 56-57 лв./кв.м. и е около 5 пъти по-ниска от данъчната
оценка. Същевременно, в договорите са поети задължения за заплащане на
неустойка, която надвишава продажната цена около 10 пъти, а освен нея,
продавачът е поел задължение за връщане на продажната цена, разноските по
продажбата, необходимите разноски и
подобренията по по-високата стойност между пазарната и стойността на разходите,
в случай, че в срок от 30 дни от сключването на договора не бъде вдигната
вписаната ипотека. В деня на сделката владението не е било предадено, въпреки изричната
клауза в договорите, и това се признава от ответника по реда на чл.176 от ГПК. Договарянето
е осъществено между близки приятели, като не се спори, че купувачът и
управителят Стаматов са били в близки отношения към момента на сключване на
сделките, а именно управителят е този, който формира волята на юридическото
лице. Същевременно от показанията на св.Стойчева се установява, че към датата
на продажбите отношенията между управителя и едноличния собственик на капитала
са били обтегнати и съдът възприема показанията в тази част за достоверни, като
изхожда от обстоятелството, че собственикът на капитала е предприел действия за
освобождаване на Стаматов като управител и за заличаването му в ТР. Дори и тези
действия да не могат да бъдат противопоставени на третото лице- приобрератал до
вписването им в ТР, от тях става ясно, че доверието към управителя е било
оттеглено, а от свидетелските показания се установява, че това е било ясно на
Стаматов, на когото не са били поставяни задачи от началото на 2018 год.
Свободата на договаряне в
облигационното право е основен принцип, но всеки принцип има граници, особено
при двустранните, възмездни договори, при която всяка страна преследва удовлетворяване
на допустим от закона интерес. При купувача този интерес е придобиване на вещ,
а при продавача – получаване на равностойна цена. Едва ли получаването на цена
от около 56-57лв./кв.м., дори и за имот на груб строеж, при поемане на
десетократно по-големи задължения за неустойка, връщане на цена и заплащане на необходими
разноски и подобрения, каквито няма как да се направят без предаване на
владението, може да се приеме за удовлетворяване на интереса на продавача.
Взаимната връзка на всички договорни клаузи показва, че е защитен и
удовлетворен интереса само на едната страна, а другата не получава почти нищо.
Видно е от таблицата на стр.4 от заключението на в.л.А., че най-ниската
продажна цена на имот в комплекса е 448,64 лв./кв.м., при това нотариалните
актове са изповядани в периода 2016 – 2017 год., т.е. преди процесните, което
предполага същата и дори по-ниска степен на завършеност. Разликата между
най-ниската продажна цена и процесните е фрапираща и икономически необяснима. Още
по-голяма е разликата, която се формира между процесната цена и пазарната
стойност с корекция поради наличието на вещта тежест, определена от в.л.В..
Неоснователен е довода на ответника, че
продажната цена е намалена многократно поради обстоятелството, че върху имотите
е вписана ипотека без знанието и съгласието на предварителния продавач, както и
че имотите не са били изградени и
въведени в експлоатация в срок. Вписването на вещна тежест не изважда обекта от
гражданския оборот и не го прави негоден, при това ответникът, въпреки
узнаването на ипотеките, не е изгубил интерес от сключването на сделки, даже
напротив е подписал анекс към предварителния договор с ищеца. Удостовереното в
т.1.1.1 от анекса е невярно, тъй като към момента на подписването му е било
изпълнено задължението на дружеството да снабди сградата с акт за установяване
годността и приемане на строежа обр.15 – приложен на л.148 от делото, издаден
на 17.11.2016 год., при поето задължение по предварителния договор с ответника
за издаване на същия акт най-късно на 30.10.2016г., т.е. забавата е
незначителна. Единствено неизпълнено е останало задължението за снабдяване с
акт обр.16, което едва ли е основателна причина за намаляване на цената по
предварителен договор от 78 000
евро на 9 600 лв (общо). Освен това следва да се посочи, че дружеството е
имало отработена процедура с банката-кредитор за заличаване на ипотеките преди
сключването на нотариален акт, което се установява от заключението на в.л.К.,
т.е. при желание от купувача е съществувала възможност имота да му бъде
продаден без вещни тежести.
В обобщение съдът счита, че двете
продажби са сключени в нарушение на добрите нрави – срещу двата недвижими имоти
имота купувачът не е получил почти никаква престация и се е натоварил с
допълнителни задължения, като сключването им е в момент, в който доверието от
управителя на дружеството е било оттеглено и дори са били предприети действия
за освобождаването му и заличаването му в ТР, а имотите са прехвърлени на негов
близък приятел. Неморално е пълномощникът да уговаря многократно по-ниска
стойност на продавания имот, макар и да е имал пълномощно да извърши продажбата
на купувач и цена, каквито намери за добре (в този смисъл решение № 934/ 13.09.2009
год. по гр.д.№3657/2008 год. на ІV г.о.
ВКС).
Претенцията е основателна и следва да
бъде уважена, като атакуваните сделки се прогласят за нищожни.
С оглед изхода на спора, в полза на
ищеца се следват разноски в размер на 5 428,34 лв. по представен списък.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни поради противоречието им с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД, по претенцията на „Свети Йоан ризорт“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ No 58, вх.
C, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя Н.Д.Л., против П.В.М. с ЕГН **********,
с адрес *** и А.Т.М. с ЕГН ********** с адрес ***, договорите за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключени с нот.акт №88, том ІІ, рег.№6019, дело №232/2018 год. на
нотариус рег.№458 на НК и нот.акт №91, том ІІ, рег.№6022, дело №235/2018 год.
на същия нотариус, с които „Свети Йоан ризорт“ ЕООД продава на П.В.М.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.10.726.1.5 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.10.726.3.1 по КККР на гр.Сзопол на цена от
по 4 800 лв. с ДДС всеки един от тях.
ОСЪЖДА П.В.М. с ЕГН **********, с адрес *** и А.Т.М. с ЕГН **********
с адрес *** да заплатят поравно на „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „България“ No 58, вх. C, ет. 2, ап. 10,
представлявано от управителя Н.Д.Л. разноски в първоинстанционното производство
в размер на 5 428,34 (пет хиляди четиристотин двадесет и осем 0.34 лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: