№ 10
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. С. Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501931 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Св. Ив. С. срещу решение
№261504/29.04.2021г., постановено по гр. дело №6829/2020г. по описа на
ВРС, с което е осъден да заплати на Р. Н. Ч., ЕГН: **********, сумата от
5800.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползите от
притежаваната от нея 1/2 ид. част от търговски обект[1]спортно
възстановителен център, находящ се в гр.Варна, ул.Струга № 35, в
подблоковото пространство на секция „А" 1 (едно), с идентификатор
10135.1026.57.7.31 по КК, за периода от 19.08.2015г. до завеждане на иска в
съда – 23.06.2020г. /по 100лв. за 58 месеца/, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от завеждане на иска – 23.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 59 от ЗЗД. Жалбоподателят счита
решението за неправилно и постановено при противоречие на материалния
закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено, а негов
място да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен. В о.с.з. жалбата се подържа лично и чрез
пълномощник.
1
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че предявеният иск е основателен и доказан поради което следва да
бъде уважен. Твърди, че първоинстанционният съд е формирал правилни и
законосъобразни изводи, съобразени със събраните по делото доказателства.
По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно,
като ѝ бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено
следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Р. Н. Ч., ЕГН:
********** против СВ. ИВ. СТ., ЕГН: **********, л.к. № ************* за
осъждане на последния да заплати сумата от 5800 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползите от притежаваната от нея 1/2 ид. част от
търговски обект-спортно възстановителен център, находящ се в гр.Варна,
ул.Струга № 35, в подблоковото пространство на секция „А" 1, с
идентификатор 10135.1026.57.7.31 по КК за периода от 19.08.2015г. до
завеждане на иска в съда – 23.06.2020г. /по 100лв. за 58 месеца/, на осн. чл. 59
ЗЗД, както и сумата в размер от 146.34 лева, представляваща лихва за забава
след поканата, отправена на 3.12.2018 г., за периода 4.12.2018г. - до датата на
завеждане на настоящия иск 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата. Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен на основание чл.49, ал.1 СК със съдебно решение №1084/5.3.2015г.
на ВРС. Излага, че по време на брака си, в режима на СИО придобили чрез
покупко-продажба, обективирана в НА №180, том II, per. № 6249, дело № 329
от 2006г., на недвижим имот - търговски обект-спортно възстановителен
център, находящ се в гр.Варна, ул.Струга № 35, в подблоковото пространство
на секция „А" 1. След прекратяването на брака, по отношение на същия имот
възникнала съсобственост при равни квоти доколкото страните не са
поделили общото имущество. С Нотариален акт № 199 от 19.08.2015 г.
ответникът С.С. дарил притежаваната от него 1/2 ид. част от имота на
2
родените по време на брака му с Р.Ч. деца, като е запазил за себе си
пожизнено право на ползване върху дарената 1/2 идеална част и от този
момент не е собственик, а само държател на тази част и недобросъвестен
владелец върху притежаваната от ищцата друга 1/2 идеална част от имота. От
този момент, ищцата твърди, че не е имала достъп, нито дори ключ от имота,
владян изключително от С.С.. Твърди, че от 30.05.2014г. ответникът е
установил еднолично и продължаващо и към настоящия момент фактическо
господство над целия имот. Излага, че му отправила покана за предоставяне
на ключ за достъп до имота или заплащане на месечен наем в размер на 500
лева, като отказът му е удостоверен с Констативен протокол № 43 Том I Per.
№ 1586/2014г., съставен от Нотариус Я.Н. на дата 30.05.2014г. Втора покана
му била отправена с предявяване на искова молба с вх. № 26355 от 9.9.2015 г.
по гр. д. № 11322 от 2015 г. по описа на ВРС, получена от ответника не по-
късно от 11.11.2015г. В последствие искът бил оттеглен по финансови
причини, но това не представлява съгласие ответникът да ползва
безвъзмездно притежаваната от ищцата идеална част от имота. На 3.12.2018г.
бил съставен Констативен протокол № 149, том 3, Per. 18114/2018 г. от
Нотариус К.И., с който за пореден път е удостоверен отказът на СВ. ИВ. СТ.
да предаде ключ от обекта на Р.Ч., чрез пълномощника й С.П.. Нотариални
покани били отправени до другите двама съсобственици - Р. С. и С. С.а, не и
до С.С., но явяването му при нотариуса и изявлението за отказ за
предоставяне на ключ и достъп до имота следва да се схващат като направени
в негово лично качество не само като ползвател, упражнява фактическото
господство върху цялата чужда вещ, а очевидно и като държател на ключа за
достъп до нея. Към датата на съставяне на протокола и изявлението на Г-н С.,
ответникът не е бил законен представител нито на С. (тогава на възраст -
навършени 17 год. и 1 м.), нито на Р. (тогава на възраст - навършени 14 год. и
1 м.), а техен попечител, поради което не е можел да извършва никакви
волеизявления от тяхно име и с последици за тяхната правна сфера. По
изложените съображения счита, че така предявените искове са основателни, и
моли съдът да ги уважи
Чрез депозирания писмен отговор, ответникът излага становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че са закупили недвижимия имот,
находящ се в гр.Варна, ул. Струга № 35, по време на брака им, както и, че са
разведени. Излага, че между страните има образувани няколко дела, като по
3
всички тях ищцата твърди, че е изпращала нотариални покани до С.С., но се
доказало, че Р.Ч. не е изпращала нотариални покани до С.С. на известния й
адрес, където живее С. заедно с децата си от брака с ищцата - гр.Варна, ул.
„Цар Борис III“ бл.1, вх.Б, ет. 4. Твърди, че по гр.дело № 1918/2019г. по описа
на ВОС, съдът е постановил със съдебния акт, че Нотариална покана чрез
Нотариус Я.Н. не е връчена редовно и последиците се приравняват на липса
на покана. В настоящата искова молба ищцата отново е посочила неправилен
адрес: *************8, докато ответникът твърди, че неговият настоящият
адрес е гр. **********. Ответникът твърди, че лично е извършил
подобренията в имота, със знанието на Р.Н. Ч., като с решението,
постановено по гр. дело №1231/2019г., VII с-в по описа на ВРС, тя е осъдена
да му заплати сумата от 19 475 лв. представляваща половина стойност от
увеличената стойност на съсобствения с Р.Ч. имот. Излага също, че за
посочения в исковата молба период 31.05.2014г. - 18.08.2015г. ищцата по
никакъв начин не е препятствана да ползва имота, тъй като тогава имотът бил
негоден да се ползва поради извършването на ремонт, със знанието на Р.Ч..
Освен това твърди, че същата има ключ за имота още от 2014 г. По
изложените съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен,
като му бъдат присъдени разноски.
От фактическа страна, съдът установи следното:
Страните са били в брак, сключен на 01.08.2004г., прекратен със
съдебно решение №1084/5.3.2015г. на ВРС, влязло в законна сила на
23.07.2015г. От мотивите на същото се установява, че страните са във
фактическа раздяла, считано от началото на 2014г.
Между страните липсва спор, че по време на брака възмездно са
придобили в режим на СИО собствеността върху процесния обект: спортно
възстановителен център, находящ се в гр.Варна, ул.Струга № 35, в
подблоковото пространство на секция „А" 1, като договорът за покупко-
продажба е обективиран Нотариален акт № 180, том II, per. № 6249, дело №
329 от 01.11.2006г., както и, че с прекратяването на брака през 2015г.
собствеността върху процесния обект се е превърнала от СИО в обикновена
съсобственост между страните при равни квоти.
Установява се също, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 199, том II, per. № 3496, дело № 282 от 19.08.2015г., С.С. е дарил
4
притежаваната от него 1/2 ид. част от имота на родените по време на брака му
с Р.Ч. деца – С. и Р. С.и, като си е запазил пожизнено безвъзмездно право на
ползване върху дарения имот.
По делото е представен констативен протокол № 43 том.І, рег. №
1586/2014 год., на Нотариус Я.Н. с рег. № 011 на Нотариалната камара,
съставен на 30.05.2014 год., с който нотариусът е удостоверил, че на
30.05.2014 год.в 12.00 часа, съгласно Нотариална покана, връчена на
27.05.2014 год. до 13.00 часа по реда на чл.47 от ГПК поканеното лице –Св.
Ив. С. не се е явил.
Представено е и определение за насрочване по г.д. № 11322/2015г. на
ВРС, 19 състав, от което е видно, че при условията на обективно кумулативно
съединяване Р. Н. Ч. предявява против СВ. ИВ. СТ. иск с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да И заплати обезщетение за
еднолично ползване на съсобствения между тях недвижим имот придобит по
време на брака им с нот.акт № 180, том 2, рег. № 6249, дело № 329/2006г. и
представляващ: спортно възстановителен център, находящ се в гр.Варна,
ул.”Струга” 35 в подблоковото пространство на секция „А” 1 с площ от 87,28
кв.м., в размер на 7274,19 лева за периода от 31.05.2014г. до 18.08.2015г. /500
лева на месец/ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати лихва за забава върху сумата на дължимото обезщетение
в размер на 833,25 начислена за периода от 31.05.2014г. до 18.08.2015г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 09.09.2015г. до окончателното и изплащане.
С нотариална покана от 17.09.2018г. ищцата е поканила детето си С.
С.а, действаща със съгласието на баща си С.С., да се яви в 14-дневен срок от
получаване на поканата, за да й предостави достъп чрез предаването на ключ
за имота - спортно възстановителен център, находящ се в гр.Варна, ул.Струга
№ 35. Поканата е връчена на 01.11.2018г., съгласно удостоверяването на
нотариус К.И. на гърба на същата.
С нотариална покана от 17.09.2018г. ищцата е поканила детето си Р. С.,
действащ чрез неговия баща С.С., да се яви в 14-дневен срок от получаване на
поканата, за да й предостави достъп чрез предаването на ключ за имота -
спортно възстановителен център, находящ се в гр.Варна, ул.Струга № 35.
Поканата е връчена на 31.10.2018г., съгласно удостоверяването на нотариус
5
К.И. на гърба на същата.
В констативен протокол от 03.12.2018г. на нотариус К.И. е
удостоверено явяването на същата дата на представител на ищцата и на
ответника С.С., в качеството му на баща и законен представител на децата С.
и Р., както и изявлението на С.С. съдържащо изричен отказ на лицето да
предаде на пълномощника на ищеца ключове за процесния имот.
От представения по делото Договор за строително ремонтни работи,
обзавеждане и оборудване от 04.04.2014г., сключени между С.С. и
„Фрутексс“ ООД за процесния обект, договор за подизпълнение на СМР и
обзавеждане от същата дата, сключен между „Фрутексс“ ООД и „Деспа
строй“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от 17.08.2015г. между двете
фирми, се установява, че С.С. е възложил ремонтни работи, обзавеждане и
оборудване на търговски обект –спортно-възстанвителен център, находящ се
в подблоковото пространство на ул. Струга №35.
В о.с.з. проведено на 02.04.2021г., са разпитани водените от страните
свидетели. Св. Маруся С.а Златанова- майка на ищцата излага, че знае от
ищцата, че няма никакви ключове от никъде, тъй като след раздялата между
страните, ищцата отишла да живее при нея. Знае, че тя е правила безуспешни
опит да влезе в имота, но не може да посочи подробности. Сочи, че в момента
обекта се ползва като жилище от внука й, като той го ползва от 08.09.2020г.
Свидетелят Р. Св.ов С. – син на страните, си спомня, че родителите му
са разделени от 2011/2012г. След раздялата им, бил направен ремонт на
фитнеса, а след ремонта през 2014г. за два-три месеца се ползвал като
жилище от свидетеля, баща му /ответника по делото/ и сестра му. След това
никой не ползвал имота. Ключовете са в свидетеля, като той ги взел от баща
си през септември месец 2020г. На въпроса на съда отговаря, че пред
нотариуса с прехвърлянето на собствеността са ключовете са му предадени от
баща му. Сочи още, че питал майка си по телефона малко след прехвърлянето
дали може да ползва имота. Потвърждава, че само приложената по делото
електронна кореспонденция е тази, чрез която е получил разрешение от майка
си за ползването на имота. Твърди, че е казал, че когато се върне ще даде
ключ за апартамента, тъй като тя от много време е в Лондон. Потвърждава, че
тя е искала ключ за имота, но от него лично не е искала.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
6
Правната квалификация на предявения иск, според изложеното в
исковата молба е чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на
неоснователно обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента -
обогатяване, обедняване и липса на основание за обогатяването. Правото да
се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59
от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият
може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице
ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с
ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика . По тези
въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума
на ВС № 6/1974 г.
За да бъде уважен така предявеният иск, на първо място ищецът следва
да установи принадлежността на правото си на собственост на твърдяното от
него придобивно основание.
С оглед представените по делото доказателства, безспорно се
установява, че ищцата е собственик на ½ ид. част от недвижимия имот, а
считано от 19.08.2015г. /т.е. от началото на процесния период/ собственици
на останалата ½ са децата на страните С. и Р. С.и, при запазено право на
ползване върху тяхната част за ответника С.С..
С оглед запазеното му право на ползване върху ½ ид. част, ответникът е
легитимиран да живее/ ползва имота, но следва да осигурява такова право и
на другия съсобственик, а именно на ищцата по делото.
В тази връзка, съдът съобрази, че оглед събраните гласни и писмени
доказателства, се налага изводът, че след настъпилата между страните
фактическа раздяла, процесният имот е останал във владение на ответника-
първоначално е бил извършен ремонт с цел преустрояването му от фитнес в
жилище, след това ответникът и родените от брака деца са живели там за
няколко месеца, след което имотът не е бил ползван от никого.
7
Следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика за
основателността на претенцията по чл. 59 ЗЗД, е ирелевантно дали вещта е
била реално ползвана от ответника, и дали той е реализирал приходи от нея.
Достатъчно е, че той е лишавал от тази възможност съсобственика, като в
случая последният /по негови твърдения/ е бил лишен от достъп поради
липсата на ключове.
Твърдението на ответника, че ищцата е получила ключовете още през
2014г. остана недоказана. Напротив, от показанията на св. Маруся Златанова-
майка на ищцата, чиито показания съдът преценява с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК, се установява, че дъщеря и, при раздялата не е имала никакви
ключове, за никакъв имот.
Доколкото за основателността на претенцията по чл. 59 ЗЗД не е
необходима изрична покана, тъй като когато собствения на ищеца обект се
ползва неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно задължение
/обезщетение при неоснователно обогатяване/, то за настъпване на
изискуемостта на това вземане е ирелевантно получаването на писмено
поискване.
Следователно, след като по делото се установи, че ищцата обективно не
е могла да ползва имота, тъй като ответникът не е предоставил ключ за
него, то на осн. чл. 59 ЗЗД се дължи обезщетение и без да е необходима
покана за това.
Щом ищцата не е имала достъп до собствения си имот, тъй като не е
разполагала с ключ за него, то безспорно тя е била лишена от правото си да
ползва съсобствената си ½ ид. част от него. Въпреки, че по делото се
установява в процесния период ответникът да е живял реално в имота, то той
дължи на ищцата обезщетение за невъзможността тя самата да ползва имота,
или да извлича облаги от него посредством предоставянето му за ползване на
други лица.
От заключението на СОЕ, неоспорена от страните, и кредитирана от
съда като обективно и компетентно изготвена, се установява, че средния
пазарен наем за обект със същите характеристики или сходни характеристики
на процесния спортно-възстановителен център за периода 19.08.2015г.–
23.06.2020г. е в размер на 18 043.75лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на
8
сумата от 5800 лв. за периода 19.08.2015г. до 23.06.2020г. е основателна и
следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид този изход на спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, съдът
определя в размер на 620 лв.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261504/29.04.2021г., постановено по
гр.дело №6829/2020г. по описа на ВРС, 18-ти състав.
ОСЪЖДА СВ. ИВ. СТ., ЕГН: **********, л.к. № *************, изд.
на 10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес: *************, ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Н. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***********
сумата от 620.00 (шестстотин и двадесет) лв., представляващи разноски за
настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9