Р Е Ш Е Н И Е
№……../29.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено
на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 13930 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.К.В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове за сумата
от 61,03 лева, поредставляваща
главница за далекосъобщителни услуги за отчетен период
15.06.2017г. до 14.09.2017г.
по договор
за далекосъобщителни услуги от 03.02.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ******** и Г.К.В., като вземането е цедирано на „С.Г.Г.“
ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното е цедирало вземането на ищеца „Ю.“ ЕООД с Договор за цесия
01.10.2019 г., и сумата от 15,63 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница периода от 03.09.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7805/2020г. по
описа на ВРС, 46- ти състав, на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК вр. 79, ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника
е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 03.02.2017 г., по силата на който на ответника е предоставено ползването на далекосъобщителна интернет и телевизонна услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 30 с месечна
абонаментна такса 17,80 лева, VIVACOMTVM+ с месечна абонаментна такса 19,99 лева и допълнителни услуги филмов пакет
тип4 Maxi с месечна абонаментна
такса 5,80 лева, със срок на действие на договора от 24 месеца. Твърди се, че абонатът не е заплатил
дължимите месечни абонаменти вноски по ползваните планове
за периода 15.06.2017г. до 14.09.2017г. Твърди се, че месечният
абонамент е начислен след приспадане на приложимите отстъпки. За ползвана интернет
усуга през процесния период е начислена сумата от 21,99 лева без ДДС/ 7,33 лева за трите
периода/, за телевизонна услуга- 8,90 без ДДС за първия
отчетен период и 9,99 лева с ДДС за следващите
два отчетни периода, или общо 28,88 без ДДС. С оглед
допуснатата забава при изпълнението, на абоната е начислена мораторна лихва. Твърди, че са
сключени два последователни договора за цесия – първият
от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ЕАД, а вторият - от 01.10.2019
г., сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищеца. Поддържа, че
с връчването на препис от исковата молба,
с приложени към нея уведомления за извършените цесии, следва да се счита, че
ответницата е надлежно уведомена за прехвърлените
вземания по договора.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции. Претендира сторените в производството
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на исковите претенции.
Оспора се ответникът да е подписвал договор с „***“ ЕАД. Оспорва цедираният длъжник да е редовно уведомен за цесията, както
счита, че връчването на исковата молба на особения предствител не би могло да се
зачете за уведомяване на длъжника. Оспорва
процесното вземане да е предмет
на двата договора за цесия. Прави възражение за погасителна
давност. Въз основа на изложеното
се настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. С нарочна молба поддържа
предявените искове.
Ответникът не се явява в о.с.з. Представлява се от особен представител.
Процесуалният представител на страната учточнява, че
не оспорва автентичността на договора за мобилни услуги
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения по делото
иск предполага установяване на валидно възникнало облигационно правоотношене, по което ответникът
има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че ищецът
в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз
основа на валидно учредено между страните договорно отношение, да е предоставил
посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер;
както и валидно възникнало правоотношение по договор за
цесия, по което ищецът е носител на притезанието.
На първо място спорен по
делото въпроса за уведомяването за цесията. Видно от представените по делото
доказателства
договора за цесия на 16.10.2018 г., „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е цедирало
вземанията си срещу ответника „С.Г.Г.“ ЕАД, а с последващ договор за цесия Договор за цесия 01.10.2019 г., „С.Г.Г.“ ЕАД е прехвърлило
правата си на ищеца. По възражението, че
длъжникът не е уведомен за цесиите преди
образуване на производството
следва да се посочи, че целта
на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на
длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят
в настоящия процес (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като
ответникът не възразява за извършено
погасяване преди датата на завеждане на спора, следва настоящата
искова молба да се зачете като
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделното от това по делото са
налице доказателства по делото са
налице доказателства за представителната власт на ищеца да извършва действия по уведомяването за цесията. Относно връчването на уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД в практиката трайно е възприето разбирането, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК. В заключение съдът намира, че ищецът се
легитимира като кредитор по договора за цесия.
От ангажираните
по делото писмени доказателства се установява валидно
сключени договор за далекосъобщителни услуги от 03.02.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника по спора, по силата на който на ответника е предоставено ползването на далекосъобщителна интернет и телевизонна услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 30 с месечна абонаментна такса 17,80 лева, VIVACOMTVM+ с месечна абонаментна такса 19,99 лева и допълнителни услуги филмов пакет
тип
4 Maxi с месечна абонаментна такса 5,80 лева, със срок на действие на договора от 24 месеца.
По делото са приобщени като писмени доказателства три
броя фактури, остойностяващи
задълженията на ответника по процесния договор за мобилни услуги, както и ОУ на
мобилния оператор по договора за предоставяне на мобилни услуги.
При така установените факти, в тежест на ищеца е да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Както се посочи, спор между страните, че са били в твърдяните
облигационни правоотношения няма. Претендираните и
начислени месечни абонаменти такси по трите фактури съотвестват
на договорените с договор за
далекосъобщителни услуги от 03.02.2017 г. Ответникът не твърди и
не доказва да е погасил задълженията по договора за абонаментни такси, поради
което следва да се приеме, че в полза на кредитора е възникнало главното
вземане.
По възражените за изтекла погасителан давност:
Задълженията
за абонаметни такси за мобилни услуги безспорно имат характер на периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна давност, считано от датата,
на която са станали изискуеми- чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. По отношения на вземанията за лихви също
е приложима тригодишната давност. Давността по правилото
на чл. 114, ал.1 от ГПК тече от
изискуемостта на задължението,
а самата изискуемост се свързва по
правило с възможността кредиторът
да иска изпълнение. В случая съгласно чл. 36 от ОУ на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД(л. 11 и
следващите) за ползваните услуги и
дължими абонаментни такси се издава сметка, която съдържа срок за плащане ( т.
36.7 от ОУ). Видно от месечна сметка № **********/15.06.2017г.(л. 10) е
определен срок за плащане 02.07.2017г. и следователно от тази дата задължението
е станало изскуемо. Предвид
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 10.07.2020г. (от когато се счита
предявен иска по чл. 422, ал.1 от ГПК), следва да се приеме, че взамането в размер на 19,47 лева по сметка № **********/15.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. е изсрочено
по давност. По отношение на останалите
две сметки падежите са определени съответно на 01.08.2017г. и 01.09.2017г.,
поради което към датата на депозиране на заявлението не е изтекъл
предвидения 3 годишен период. Ето защо
иска за главница следва да се уважи за сумата от 41,56 лева, като се отхвърли
за разликата до претендирантие 61,03 лева.
Съответно на горните
мотиви иска за мораторна лихва също е частично основателна, но само върху
главницата от 41,56 лева. За периода 03.09.2017 г. до 13.03.2020 г., върху главницата от
41,56 лева мораторното обезщетение възлиза на 10,66
лева. За горницата до претендираните 15,63 лева искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. При
уважен материален интерес от 52,22
лева и общо и признати разноски за
държавна такса (75,00 лева)и адв. възнаграждение (180
лева) и възнаграждение за особен представител ( 300 лева), се присъждат 378,06
лева.На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съгласно
издадената заповед за изпълнение съобразно уважената част от иска или сумата от
139,64 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Ю.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** съществуват вземания против
Г.К.В.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, за сумата от 41,56
лева, поредставляваща
главница за месечно абонаментни такси за далекосъобщителни услуги за отчетен
период 15.07.2017г. до 14.09.2017г. по договор за далекосъобщителни
услуги от
03.02.2017 г., сключен между
„Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК ******** и Г.К.В., като вземането е цедирано на „С.Г.Г.“
ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното е цедирало вземането на ищеца „Ю.“ ЕООД с Договор за цесия
01.10.2019 г., и сумата от 10,66
лева, представляваща
мораторна лихва върху
претендираната главница периода
от 03.09.2017 г. до
13.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 7805/2020г. по
описа на ВРС, 46- ти състав, на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК вр. 79, ал. 1 и чл.
86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за горницата над 41,56 лева до претенираните 61,03 лева и за лихва за горницата над 10,66 лева
по претендираните 15,63 лева.
ОСЪЖДА Г.К.В.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 378,06
лева
представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 139,64
лева, представляваща сторените разноски за заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: