№ 24
гр. гр.Несебър, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Йорданка Д. Коева Неновска
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150201162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕМ. ЦВ. К. срещу наказателно постановление № 21-
0304-000379/26.05.2021г. на началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв., а на основание чл. 179,
ал. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв. Жалбоподателката твърди, че са допуснати нарушения на процесуалните правила
– чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в текста на АУАН и НП не е посочено от каква
категория е било управляваното от нея МПС. Развива съображения за липса на нарушение по чл.
179, ал. 5 от ЗДвП. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Наказващият орган - началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази насока.
Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли в случай на уважаване на жалбата адвокатският
хонорар на жалбоподателя да бъде намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.04.2021г., около 22:18 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, по главната алея срещу
бензиностанция „Петрол“, с посока към гр. Свети Влас, жалбоподателката управлявала лек
автомобил „х.с.ф” с рег. № А .... КС. По същото време на посоченото място св. М.М. – мл.
автоконтрольор при РУ Несебър, изпълнявал служебните си задължения, като забелязал, че по
време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудван. Спрял
автомобила за проверка и установил, че няма залепен валиден стикер за задължителна застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на предното стъкло. При тези данни св. М. съставил на
жалбоподателката АУАН № 1812 от 30.04.2021г. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100,
ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката, като тя вписала, че има възражения, но не
подала такива в предвидения срок. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство, в което номера на автомобила е посочен по коректен начин.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 1812 от 30.04.2021г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, показанията на св. М.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не се установяват
фактическите възражения на жалбоподателката – че използвала обезопасителен колан докато
управлявала МПС. Всички доказателства са в обратната посока, като констатациите в АУАН се
потвърждават от показанията на св. М.. Ето защо фактическите изводи на съда не се формират
само от съдържанието на АУАН. Не са ангажирани доказателства, които да разколебават така
установените факти, поради което фактическите възражения в жалбата са неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление във
връзка с наказанието по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Липсата на посочена категория на управляваното МПС не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като превозното средство е индивидуализирано в достатъчна степен –
с марка, модел и регистрационен номер. Т.е. всички относими факти са описани, а ако са били
налице възражения, че автомобилът не попада в категориите по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, не е имало
пречка да се ангажират доказателства за това. В случая обаче подобни възражения изобщо не са
направени. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция – Решение № 633 от
12.06.2020г. по КАНД № 580/2020г. по описа на Административен съд Бургас, в което е прието, че
дори сгрешена цифра или буква от регистрационния номер на автомобила представлява
единствено техническа грешка. Т.е. липсата на посочена категория на МПС изобщо не може да
бъде отчитано като непълнота при описание на нарушението.
Съдът намира, че единствено при налагане на наказанието по чл. 179, ал. 5 от ЗДвП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от наказващия орган. Съгласно чл.
179, ал. 5 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден
контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се
наказва с глоба 50 лв. От анализа на цитираната норма може да се направи извод, че в същата се
2
съдържа санкция за извършването на нарушение, състоящо се от няколко компонента. На първо
място водачът следва да управлява МПС, което не е било спряно от движение и на което не е
поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДвП. Освен това водачът следва да не носи към
момента на проверката валиден контролен талон от знака, издаден от ГФ, за застраховката
„Гражданска отговорност”. В случая с АУАН е констатирано единствено, че жалбоподателката е
управлявала МПС, на което не е поставен валиден стикер, с което е нарушила чл. 100, ал. 3 ЗДвП.
Липсва констатация на наказващия орган (респ. актосъставителя), че жалбоподателката не е
носила в себе си валиден контролен талон от знака, издаден от ГФ. Такава констатация не е
направена и при описание на нарушението от фактическа страна в процесното НП. При
установяването на тези факти наказващия орган е преценил, че нарушението следва да се накаже
по реда на чл. 179, ал. 5 ЗДвП, като се е обосновал както с обстоятелството, че стикера за ГО не е
залепен, така и с обстоятелството, че жалбоподателката не носи контролен талон към знака. Както
вече се посочи обаче такъв факт изобщо не е установяван в хода на проверката. Този факт не е
въведен по никакъв начин в производството, като не фигурира в АУАН, с който се поставят
фактическите рамки на административнонаказателното производство. Налага се извод, че с НП
жалбоподателката е наказана за реализирането на факт, който не е бил предявен в хода на
административнонаказателното производство и срещу който тя не е имала никаква възможност да
се защитава. На практика тя е наказана без да е констатирано, че е извършила нарушението по чл.
179, ал. 5 ЗДвП. Както вече се посочи по делото се установява извършването единствено на
първата част от това нарушение, но това не е достатъчно за ангажиране на отговорността й по
посочения текст. Това е съществено процесуално нарушение, което е достатъчно, за да се приеме,
че НП в тази му част следва да бъде отменено.
Що се отнася до другото нарушение, за което жалбоподателката е санкционирана по реда
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, обжалваното НП и е материално законосъобразно в тази част,
като съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание подлежи водач, който не изпълнява
задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се
установи от фактическа страна жалбоподателката е управлявала МПС, без да използва предпазен
колан (тези факти не се разколебават от установеното по делото). Ето защо тя безспорно е
осъществила състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183,
ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено в частта
относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и отменено (на основание чл. 63,
ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН) в частта, в която е наложено наказание по чл. 179, ал. 5 от ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 5
вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0304-000379/26.05.2021г. на началник РУ към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, в която на ЕМ. ЦВ. К., ЕГН **********, на основание чл.
179, ал. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000379/26.05.2021г. на началник
РУ към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, в която на ЕМ. ЦВ. К., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4