Р Е Ш Е Н И Е № 120
Гр. Сливен, 16.09.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Х. Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа
докладваното от Иглика Жекова КАНД № 108 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 410 по описа на Районен
съд гр. Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 239/08.07.2020
г., постановено по АНД № 410/2020 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство сер. К № 1199974, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на Г.Ф.К.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189
ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 (двеста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Г.Ф.К., който чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се
твърди материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се,
че електронният фиш е издаден на 27.04.2016 г. и връчен на 17.02.2020 г. и в
този случай била изтекла обикновената давност от три години. За да се приложела
абсолютната давност от четири години и половина, следвало да са налице
предпоставките по чл. 81 ал. 3 от НК – спиране или прекъсване на давността. В
настоящия случай такива данни липсвали. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният
жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен адв. Х. Х., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи по изложените в същата съображения. Претендира
разноски.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
деянието не е погасено по давност и са налице условия решението на Районен съд
– Сливен да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 24.04.2019 г.
около 09:40 ч. по бул. „Цар Симеон“ до „Фрукто“ в
посока Център на гр. Сливен с автомобил Мерцедес Е 250 Д с рег. № *******било
извършено нарушение за скорост, като автомобилът бил управляван със скорост от
86 км/ч при разрешена в населеното място 50 км/ч. Скоростта на движение на
лекия автомобил била установена и
заснета с автоматизирано техническо средство № TFR1-M
№ 570. При направена справка в Централна база данни КАТ било установено, че
превозното средство е собственост на Коста Ф.К. и съставен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
сер. К № 1199974, с който за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста)
лева.
Към доказателствата
по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени Клип № 4953/24.04.2016 г.
– 09:04:25 ч., Разписка от куриерска служба, удостоверяваща, че на 12.05.2016
г. адресът на К. е посетен, не е намерен никой и е оставено съобщение, Справка
в Централна база данни КАТ за собственик на МПС, Протокол ре. №
804р-1340/25.04.2016 г. за използване на автоматизирано техническо средство или
система, Клип № 4946/24.04.2016 г. – 08:04:49 ч., Протокол № 3-44-16/30.03.2016
г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
съгласно който средството съответства на одобрения тип, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, разписка за връчване на фиша от
17.02.2020 г., Технически характеристики на автоматизираната система.
За да потвърди електронния
фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че давността не е изтекла. С подробни мотиви, обосновани с приетите и
кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими
правни норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:
При преценка на
фактите по делото и относимите норми, касационната
инстанция намира, че институтът на
давността действително е приложим и при административните нарушения и
наказания, но същата не е налице в процесния случай. Този правен институт е
уреден в Раздел V, Глава девета „Погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание” от Наказателния кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са
приложими субсидиарно по силата на чл. 11 от ЗАНН и към случаите на административните
противоправни деяния. Наказателният кодекс регламентира два вида давност за
престъпленията: давност, която изключва наказателното преследване (чл. 80 - чл.
81), и давност, която изключва изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата
на горецитираното препращане, предвидената в НК давност следва да се прилага и
при административните нарушения, още повече, че административните нарушения
съставляват деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията.
ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностен срок
за изключване изпълнението на наказанието. Такъв текст е визиран и в чл. 82 от НК, но доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага
разпоредбата на чл. 82 от същия закон. В ЗАНН обаче не е уреден въпросът за
погасяване по давност на наказателното преследване за административни нарушения.
В случая, при липса на уредба в ЗАНН, както се отбеляза по – горе, с оглед чл.
11 от същия закон, приложими са нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК. Съгласно чл.
79, ал. 1, т. 2 от НК, изтичането на предвидената от закона давност е
обстоятелство, което изключва както наказателното преследване, така и
изпълнението на наказанието. Следователно, изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл.
79, ал. 1, т. 2 от НК обуславя и изключване на административнонаказателното
преследване за административно нарушение. Действително, давността като срокове
за изключване на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното
прилагане се регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран
срокът, след изтичане на който се изключва наказателното преследване. В
атакуваното съдебно решение позоваването на срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е
абсолютно коректно, с оглед съдържанието на разпоредбата и този срок от три
години, съобразно изискването на чл. 81 ал. 3 от НК следва да се завиши с една
втора с цел законосъобразна преценка относно датата, на която е изтекла
давността, изключваща възможност за държавна репресия, т.е. за наказателно (административнонаказателно) преследване. Съгласно чл. 81,
ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член 80. Тъй като давността е институт
на материалното право, същата следва да се определи с начална дата - датата на
извършване (довършване, по арг. от чл. 80 ал. 3 НК)
на нарушението и в разглеждания случай този срок е три години, съобразно чл. 80
ал. 1 т. 5 от НК. С прибавяне към този срок на още една втора (година и шест
месеца), при съобразяване с чл. 81 ал. 3 от НК, следва от датата на извършване
на административното деяние до претенцията на наказващия орган за изпълнение на
санкцията да са изтекли четири години и шест месеца. По делото е установено, че
административното нарушение, изразяващи се в нарушение на нормативно изискване,
вменено с разпоредба на ЗДвП, е извършено на 24.04.2016 г. и считано от тази
дата срокът от четири години и шест месеца (представляващ абсолютната давност,
т.е. тази, изключваща възможност за реализиране на наказателно преследване по
чл. 81 ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН) изтича на 24.10.2020
г. И тъй като към настоящия момент при невлязъл в законна сила санкционен акт
от категорията електронни фишове този срок не е изтекъл, то се явява и правилно
възприетото от Районния съд за изтекла давност. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на 3 години, т.е. касае се за относителна давност, която
препятства образуването на наказателно производство след изтичането на този
срок. В случая наказателно производство е било образувано с издаването на
процесното наказателно постановление. Абсолютната давност, изключваща
наказателното преследване е уредена от законодателя в чл. 81 ал. 3 от НК и по
горните съображения в настоящия случай тя не е изтекла.
От събраните пред
първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства е установено по
безспорен начин извършено от касационния жалбоподател административно
нарушение, изразяващо се в управление на ППС със скорост над разрешената за
населено място и изводите на Районния съд за доказаност на нарушението са
правилни, обосновани и напълно съответстват на събраните доказателства и относимите и приложими материални и процесуални норми.
Решението е постановено при пълнота на доказателствата, изводите на съда са
подробни, постановени при напълно изяснена фактическа обстановка и при правилно
приложение на закона. Изложените в касационната жалба доводи не се споделят от
касационната инстанция, поради което първоинстанционното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство сер. К № 1199974, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на
Г.Ф.К., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание
чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 (двеста) лева.
При този изход на
делото неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на сторените по делото разноски.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 239/08.07.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 410/2020
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.