Решение по дело №3063/2020 на Окръжен съд - Пловдив

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260005

 

                                               05.01.2021 г., гр. Пловдив

 

                                           В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА 

                                                                               ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

    

като  разгледа  докладваното  от  съдия  Куршумова  гр.д.  № 3063  по описа за 2020г. на VI гр.с., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

Производството  е  по  чл.435, ал.2, т.7 от  ГПК.

Образувано е въз основа на жалба от В.  П.  Д.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  адв. М.  Х.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758 от КЧСИ,  против постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 7004/27.07.2020 г. по посоченото изпълнително дело.  В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на  постановлението, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, относно възложените за заплащане от длъжника разноски по изпълнението от 300 лева - заплатен адвокатски хонорар на взискателя по приложения договор за правна защита и съдействие; 196, 20 лева - разноски по изпълнителното дело, без  по-нататъшна конкретизация; 205, 32 лева - такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС. Поддържа се, че длъжникът не дължи заплащането на разноските по изпълнението. При условията на алтернативност, се оспорва приетият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 300  лева по съображения, че договорът за правна защита и съдействие от 22.07.2020 г. е сключен единствено за образуване на изпълнителното дело, при което възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно  чл.10, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. Приетите разноски по изпълнителното дело от 196, 20 лева се оспорват с довода, че длъжникът дължи заплащането таксите само за извършените от ЧСИ действия. Оспорва се и размерът на приетата такса от  205, 32 лева по чл.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС. Искането към съда е да отмени изцяло обжалваното постановление за разноските. При условията на алтернативност се моли да се отмени постановлението за разноските, в частта, в която в тежест на длъжника са възложени разноските по изп.дело, както следва: адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 100 лева до размера на 300 лева; такси и разноски по изпълнителното дело за разликата над сумата от 48.00 лева до размера на 196, 20 лева, както и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от104, 80 лева до размера на 205, 32 лева. Претендира се присъждането на разноските по делото. Прави се доказателствено искане за прилагане на копия от изп.дело №20207580400451 и изп.дело № 989/2019 г. по описа на ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758 от КЧСИ.

Ответната  страна  по  жалбата - взискателят Етажната собственост  на  сграда  с адрес  гр. Пловдив,  ЖК  ***  със законен  представител  „Сиенит  инвест“  АД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв. Е.  А.,  е депозирал подробно становище за неоснователност на жалбата с искане за оставянето й без уважение. На осн.чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Претендира присъждането на разноските по представения списък по чл.80 ГПК.  

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  допустима, но неоснователна.Излага съображения, че изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, при което на длъжника са върнати всички постъпили суми от наложен запор на банковите му сметки, а разноските по изпълнителното дело са останали за сметка на взискателя на осн.чл.79, ал.1, т.1 ГПК и същите не са били събирани от длъжника.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доводите на жалбоподателя и на ответника по жалбата, както и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758 от КЧСИ,  е  образувано  на  22.07.2020г. по  молба на взискателя Етажната собственост  на  сграда  с адрес  гр. Пловдив,  ЖК  „***, със законен  представител  „Сиенит  инвест“  АД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв. Е.  А.,  въз основа  на  изпълнителен  лист,  съгласно  който  длъжникът В.П.  Д.   е  бил  осъден  да заплати сумата от 1588,78  лв.-  режийни разноски  за стопанисване  и управление  на общите части за  периода  м. юни  2015г.-м. май  2018г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор правна защита и съдействие от 22.07.2020 г., с които взискателят е възложил на адв. Е.  А. образуването на изпълнително дело с право да упражнява всички предоставени от закона права, с договорено адвокатско възнаграждение от 300 лева, платено изцяло и в брой при подписване на договора.

На 29.07.2020 г. на длъжника, чрез пълномощника адв.М.Х., е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за приемането на разноските по делото от 300 лева за адв.възнаграждение, както и за общият размер на дълга по делото към 27.07.2020 г. от 2 290, 30 лева, от които: 1 588, 78 лева - неолихвяема сума, 300 лева - допълнителни разноски  и 196, 20  лева - разноски по изп.дело, както и на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 205, 32 лева.

Наложен е запор върху вземанията на длъжника от „Първа инвестиционна банка“ АД.

По делото е депозирана  молба  вх. №4919/29.07.2020г. от  длъжника с искане за прекратяване  на изпълнителното  производство на основание  чл.433, ал.1, т.1 от ГПК по съображения,  че  преди образуване на  делото-  на 09.07.2020г.,  е заплатил  по банков път на  взискателя, чрез законния  му представител  „Сиенит инвест“  АД, претендираните  суми. С  разпореждане  от 12.08.2020г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молба вх. №4919/29.07.2020г., което разпореждане е било  обжалвано от длъжника пред Окръжен съд Пловдив.

С решение № 260290 от 27.10.2020 г. постановено по гр.д.№ 2408 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с., е отменено  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от 12.08.2020г.  по  изпълнителното  дело,   с което  е оставил  без уважение  молбата с вх. №4919/29.07.2020г.  на  В.  П.  Д. за прекратяване  на  изпълнителното производство,  като  вместо това  е постановено прекратяване на  на основание  чл.433, ал.1, т.1  от  ГПК на изпълнителното  производство  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758. 

С оглед на горното, на 26.11.2020 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително  дело  №20207580400454 и вдигането на наложения по делото запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба вх.№ 8262/27.11.2020 г., подадена от В.  П.  Д., чрез пълномощника адв.М.Х., е посочена банковата му сметка за връщане на сумите, постъпили от наложения запор. Предвид на това, с разпореждане от 27.11.2020 г. съдебният изпълнител е разпоредил връщане на сумата от 3 880, 58 лева по банковата сметка на длъжника, което се установява, че е осъществено от  приложените счетоводни документи.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна - длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подадена е на 31.07.2020 г. в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от  съобщението за приетите разноски с поканата за доброволно изпълнение. Съдът събразява задължителните разяснения в т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСТГК, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, което важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист, като това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Направеното  доказателствено  искане за прилагане на копия от изп.дело №20207580400451 и изп.дело № 989/2019 г. по описа на ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758 от КЧСИ следва да се оставят без уважение, доколкото делото е изяснено от фактическа страна от представеното копие от изпълнително дело №20207580400454, а и тъй като не се излагат конкретни съображения за релевантността на сочените изп.дела за настоящия правен спор.  

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

По делото се установява, че изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Предвид на това съдебният изпълнител не е извършил разпределение на постъпилите суми от наложен запор върху банковите сметки на длъжника за погасяване на разноските по делото, а е възстановил сумите по банковата сметка на длъжника. Така разноските  по изп.дело не са събрани от длъжника, а са останали за сметка на взискателя на  осн.чл.79, ал.1 ГПК. За последното свидетелства и уведомлението по електронен път на съдебния изпълнител от 30.11.2020 г. за заплащането от взискателя на дължимите такси по ТТРЗЧСИ от общо 88, 20  лева, от които: 45 лева за съобщения за прекратяване на изп.дело, 23, 10 лева - за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и 17, 10 лева - за вдигане на наложения запор.

Следователно с оглед прекратяването на изп.дело на осн.чл.433, ал.1, т.1 ГПК, на осн.чл.79, ал.1 от ГПК разноските по делото са останали за сметка на взискателя и от длъжника не е изисквано заплащането на такива. Предвид  на това  жалбата  се явява  неоснователна  и  като такава следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направените  от жалбоподателя доказателствени  искания.

По разноските в настоящото производство: Настоящият състав намира, че  производството по разноските (каквото по същността си е производството по настоящото дело) не е самостоятелно производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Предвид изложеното, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноските е неоснователно и се оставя без уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като неоснователна жалбата  на В.  П.  Д.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  адв. М.  Х.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758 от КЧСИ,  против постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 7004/27.07.2020 г. по посоченото изпълнително дело, както и направеното доказателствено  искане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                          

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                    

 

                                                                                    

                                                                                                               2.