Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 137
гр.Добрич
19.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети май
2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №133 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К.Т.Р. *** срещу решение
№1045/14.10.2019 г. по гр.д.№1184/2019 г. на Районен съд-гр.Добрич,с което е
отхвърлен предявен от въззивника
срещу «К.И.И.БГ» ЕАД-гр.С. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл.439 ГПК за недължимост на сумите по изпълнителен лист,издаден въз
основа на решение по ч.гр.д.№5553/2011 г. на ДРС,а именно:общо сумата от 6
599,78 лв,от която 4 366,23 лв главница,ведно със законната лихва,начиная от
11.11.2011 г. до окончателното изплащане;1 038,22 лв договорна лихва за периода
05.10.2009 г.-14.10.2011 г.;967,88 лв мораторна лихва за периода 05.10.2009
г.-14.10.2011 г.,както и 127,45 държавна такса и 100 лв юрисконсултско
възнаграждение,поради погасяване по давност след издаване на изпълнителния лист,като
въззивникът е осъден да заплати на горното дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.Изложено е,че първоинстанционното решение е
неправилно,поради което се настоява за отмяната му и уважаване на
исковете.Незаконосъобразно било прието при позоваване на ППВС №3/18.11.1980 г.
и решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2917/2018 г. на четвърто г.о. на ВКС,че
погасителна давност не тече,докато трае изпълнителният процес.Развити са доводи
за неприлагане на цитираното ППВС от 1980 г.,постановено при други обществено-икономически
условия и при действието на ГПК /отм./.Решението на ДРС било в противоречие на
т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Развити са и
подробни доводи в последната насока.Въззивникът претендира сторените от него
разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство с молба вх.№2581/15.05.2020 г. въззиваемото дружество изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение като правилно и съобразено със закона и съдебната
практика,респ. за присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.Навежда
и възражение за прекомерност на изплатеното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 18.10.2019 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски
оператор-куриер на 01.11.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 01.11.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1184/2019 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба вх.№6537/29.03.2019 г.,уточнена с молба
вх.№8134/19.04.2019 г.,с която са предявени от К.Т.Р. с ЕГН ********** ***
срещу „К.И.И.БГ“ ЕАД-гр.С. обективно съединени отрицателни установителни искове
на основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК за установяване,че
ищецът в качеството му на длъжник по изп.д.№20127370400715 по описа на ЧСИ Л.Т.с
район на действие ДОС не дължи на ответника-взискател по цитираното
изпълнително дело сумите по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№5553/2011 г.
на ДРС,а именно:общо сумата от 6 599,78 лв,от която 4 366,23 лв главница,ведно
със законната лихва,начиная от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане;1
038,22 лв договорна лихва за периода 04.09.2009 г.-04.03.2011 г.;967,88 лв
мораторна лихва за периода 05.10.2009 г.-14.10.2011 г.,както и 127,45 държавна
такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.В исковата молба подробно са
изброени предприетите от съдебния изпълнител действия по цитираното
изпълнително дело,като според ищеца изпълнителното производство е подлежало на
прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /поради перемпция/ още на
27.11.2014 г.,тъй като след датата 27.11.2012 г. взискателят не бил поискал
извършване на изпълнителни действия и такива не били извършени от ЧСИ в
продължение на две години.Прекратяването всъщност настъпвало в посочената
хипотеза по силата на закона /по право/,а съдебният изпълнител само прогласявал
в свое постановление вече настъпилото прекратяване.Вследствие на горното всички
изпълнителни действия след прекратяване на изпълнението били невалидни /също се
обезсилвали по право/,а погасителната давност за вземанията се прекъсвала само
от валидни изпълнителни действия.От 27.11.2012 г. започнал да тече срокът за
погасяване на вземанията по давност и последният изтекъл според ищеца на
27.11.2017 г.Така ищецът обосновава недължимост на вземанията по посочения
изпълнителен лист поради погасяването им по давност след издаване на
изпълнителния лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5553/2011 г. на Добричкия районен съд.
В писмен отговор на исковата молба
ответното дружество оспорва основателността на исковете,като излага доводи,че
погасителна давност не е изтекла.
Исковете-предмет
на гр.д.№1184/2019 г. на ДРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи
оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.Т.
при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на съдебното
производство,по което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди
погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност
след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №590/14.11.2011 г. по ч.гр.д.№5553/2011 г. на ДРС,въз основа на която е
издаден процесният изпълнителен лист.Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от
активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението,респ. са насочени
срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по
изпълнението.Изп.д.№20127370400715 по описа на ЧСИ Л.Т. е образувано на 23.03.2012
г. по повод молба на първоначалния взискател-кредитор по изпълнителния лист „***П.П.Ф.“
ЕАД-гр.С.,който в хода на изпълнителното производство е заместен от частен
правоприемник /цесионер/ на процесните вземания „К.И.И.БГ“ ЕАД-гр.С.,на когото последните са прехвърлени от
банката-първоначален взискател чрез договор за цесия от 15.05.2015 г./на листи
36 и сл. от делото на ДРС/.Цесионерът е конституиран на основание чл.429 ал.1
от ГПК като взискател с постановление на ЧСИ от 31.07.2015 г.Безспорно за ищеца
като длъжник по висящото изпълнително производство е налице правен интерес от
търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на
вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването
/погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение,респ.
като последица-прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1
т.7 от ГПК.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№5553/2011 г. на ДРС по повод
заявление по чл.410 от ГПК на кредитора „***П.П.Ф.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №590/14.11.2011 г.,с която е разпоредено
длъжникът К.Т.Р. да заплати на банката-заявител процесните суми,представляващи
главница-парично задължение по договор за кредит от 27.01.2009 г.,респ.
договорни,мораторни лихви и разноски в заповедното производство.Заявителят е
уведомен за заповедта на 28.11.2011 г.,а длъжникът-на 05.12.2011 г.В срока по
чл.414 ал.2 от ГПК /според тогава действащата редакция на разпоредбата
двуседмичен/ длъжникът К.Т.Р. не е подал възражение срещу заповедта и същата е
влязла в сила на 20.12.2011 г.На 19.01.2012 г. е издаден от ДРС изпълнителен
лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение,по повод на който на
23.03.2012 г. по молба на първоначалния взискател „***П.П.Ф.“ ЕАД-гр.С. е
образувано изп.д.№20127370400715 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС.В хода на изпълнителното
производство първоначалният взискател е заместен от частен правоприемник
/цесионер/ на процесните вземания „К.И.И.БГ“
ЕАД-гр.С.,на когото последните са прехвърлени от банката-първоначален взискател
чрез договор за цесия от 15.05.2015 г./на листи 36 и сл. от делото на
ДРС/.Цесионерът е конституиран на основание чл.429 ал.1 от ГПК като взискател с
постановление на ЧСИ от 31.07.2015 г.
По смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД при
осъществено прекъсване на погасителната давност спрямо вземанията по време на
съдебния процес по ч.гр.д.№5553/2011 г. на ДРС след установяване на вземанията
с влезлия в сила съдебен акт започва да тече нова погасителна давност.Съобразно
разпоредбата на чл.116 ал.1 б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение.Така в случая погасителната давност е
прекъсната с образуване на цитираното изпълнително дело и налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. в „Мулти Билд“ ЕООД-гр.В. със
запорно съобщение изх.№38579/27.11.2012 г.,връчено на третото задължено лице по
електронна поща на 13.12.2012 г. /лист 51 от изп.д./,респ. на длъжника Р.-на
11.12.2012 г. /съобщение на лист 45 от изп.д./.След образуване на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност
изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземанията,според постановките на
Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г.,което е в сила и е приложимо
към момента на образуване на процесното изпълнително дело и до датата
26.06.2015 г.,когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015
г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство.Както е
прието в решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,превърнало се в константа съдебна
практика след постановяването му,тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от Закона за
устройство на съдилищата /отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г.,и тълкувателните
решения,постановени при действието на последващите Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994
г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г.,са задължителни за съдилищата според
нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони,като тяхното прилагане и
действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези.Законът не е
предвидил момент,от който започват да действат тези тълкувателни
актове.Правилото е,че когато са издадени по първоначалното тълкуване на правна
норма,те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента,в
който правната норма е влязла в сила.Когато обаче тези актове са приети не за
първоначално,а за последващо тълкуване на правна норма,наложено поради промяна
в нормата или поради промяна в обществено-икономическите условия,правещи дадено
предходно тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се
поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и
дали същият има обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е прието,че
има хипотези,при които прилагането на новия тълкувателен акт с обратно действие
би застрашило правата и интересите на правните субекти,регулирани до момента от
задължителните постановки на предходни тълкувателни актове.И според въззивния
съд такива хипотези са налице и процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980
г. е прието,че по време на изпълнителното производство давност не тече.С т.10
от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното
производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е обявено за
изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди постановяването
му би имало за последица погасяването по давност на вземания,които са били предмет
на изпълнителни производства,по които не са предприемани действия за период
по-голям от срока на погасителна давност с оглед предходните указания на ППВС
от 1980 г.,че погасителна давност по време на висящността на изпълнителния
процес не тече.Така би се стигнало до изтичане на давността със задна дата
преди момента на постановяване на новото ТР,което би довело до несъобразяване
за този минал период на действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение
по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в
бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по
висящи към този момент изпълнителни производства.
От горното следва,че до 26.06.2015 г. по
изп.д.№20127370400715 по описа на ЧСИ Л.Т. погасителна давност относно
процесните вземания не е текла.Такава е започнала да тече едва от 26.06.2015
г.Тъй като съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД при установено със
съдебен акт вземане новата погасителна давност е всякога пет години,т.е. е
петгодишна в настоящия казус по отношение на вземанията както за главница,така
и за лихви,то погасителната давност спрямо процесните вземания би следвало да
изтече на 26.06.2020 г.Следователно към настоящия момент същата не е изтекла и
вземанията не са погасени по давност.Давността всъщност е и прекъсната по
смисъла на чл.116 ал.1 б.“б“ от ЗЗД с предявяване на настоящите отрицателни
установителни искове от длъжника на 29.03.2019 г.,като по време на висящността
на настоящия съдебен процес същата не тече по смисъла на чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.Това е така,защото след предявяване на отрицателен иск от длъжника
кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск,че вземането му
не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение,поради
липса на правен интерес,нито може да изисква извършване на изпълнителни
действия с ефект да прекъснат давността.Общото правило е,че давността е правна
последица и санкция за бездействието на кредитора,когато той е задължен и има
възможност да действа,за да упражни правото си.Ако не е задължен и няма правна
възможност да действа,давност не тече.Предявяването от длъжника на отрицателен
установителен иск,че вземането е погасено по давност,при поддържано от
ответника-взискател по изпълнението насрещно възражение за неизтекъл давностен
срок е действие прекъсващо давността,защото след предявяване на отрицателния
установителен иск от длъжника взискателят-кредитор не може да противопостави
насрещен положителен иск със същия предмет,прекъсващ давността.Това следва от
установеното в правната теория и съдебната практика,че един и същ правен спор
може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск в
зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване.Делата по
двата иска са тъждествени,като се получава една и съща защита и санкция в
зависимост от това твърдението на коя страна отговаря на действителното правно
положение.Да се уважи отрицателният установителен иск е равнозначно да се
отхвърли положителният установителен иск и обратно.В случая решението,с което се
отхвърля отрицателният установителен иск на длъжника,че паричното вземане на
кредитора е погасено по давност,установява със сила на пресъдено нещо,че
вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително
изпълнение в полза на взискателя.С влизане в сила на отхвърлителното съдебно
решение по отрицателния иск на длъжника,което е равнозначно на решение за
установяване съществуване на изпълняемото право в полза на взискателя по
изпълнението,ще започне да тече нова погасителна давност-чл.117 ал.2 от ЗЗД
/така решение №257/30.04.2020 г. по гр.д.№694/2019 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира,че към
датата на предявяване от длъжника К.Т.Р. на настоящите отрицателни
установителни искове /29.03.2019 г./ вземанията на ответното дружество не са
погасени по давност и последното има право на принудително изпълнение за
събирането им.Неизтичането на законоустановения петгодишен срок на погасителна
давност към датата на предявяване на исковете е достатъчна обосновка за
отхвърляне на исковете като неоснователни.Не се налага да се обсъждат
подробните доводи на страните дали по изпълнителното дело е настъпила перемпция
и дали и кои изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство са
валидни и прекъсват давността.Достатъчен за отхвърляне на исковете е фактът,че
до 26.06.2015 г. погасителна давност в хода на изпълнителното производство не е
текла,а периодът от 26.06.2015 г. до 29.03.2019 г. /3 години и 9 месеца/ не е
достатъчен за погасяване на вземанията по давност.Предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне,поради което обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта
на присъдените в полза на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК
разноски,сторени в първата инстанция.
При горния изход от спора ищецът по
делото и въззивник в настоящото производство няма право на разноски за двете
инстанции и такива не следва да му се присъждат.Право на разноски и за
въззивната инстанция има въззиваемото дружество „К.И.И.БГ“ ЕАД-гр.С.,което
изрично е претендирало такива в размер на 450 лв юрисконсултско възнаграждение
съгласно списъка по чл.80 от ГПК на лист 27 от делото на ДОС.Дружеството има
право на основание чл.78 ал.8 от ГПК на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение,тъй като е подало отговор на въззивната жалба и последващи молби
по делото чрез надлежно упълномощен юрисконсулт.Размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция се определя по правилото на
чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.В случая следва
да се присъди възнаграждение в размер на 150 лв при граници на същото от 100 лв
до 300 лв при дела с определен материален интерес съгласно чл.25 ал.1 от
НЗПП,доколкото страната не е изпратила процесуален представител в открито
съдебно заседание,респ. във въззивното производство е проведено само едно
съдебно заседание и не са извършвани сложни процесуални действия,а защитаваният
материален интерес е под 10 000 лв,поради което предпоставките на чл.25
ал.2 от НЗПП за присъждане на възнаграждение в увеличен размер не са налице.
Решението е необжалваемо по смисъла на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като цената на всеки от обективно съединените искове
е под 5 000 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1045/14.10.2019 г.
по гр.д.№1184/2019 г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА К.Т.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД-гр.С.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,жк
„Л.“,бул.“П.В.“ №**-Б.Ц.„Л.-*“,ет.*,юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.