№ 1797
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513135 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20060092 от 03.10.2022 г. по гр.д. № 41453/2020 по описа на СРС,
46 с-в, е осъден З. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 326.43 лева - главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2017г. -
м.04.2018г., ведно със законната лихва от 31.09.2020г, до окончателното изплащане на
вземането, 64.13 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.08.2020г., както
и суми за дялово разпределение 23.20 лева - главница за периода от м.07.2017г. до
м.04.2018г„ ведно със законната лихва от 31.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, като са отхвърлени исковете за разликата над присъдения размер от 326.43
лева - главница за ТЕ до пълния предявен размер от 690.53 лева и за периода от м.
05.2016 г. до м. 05.2017 г. за разликата над присъдения размер от 64.13 лева до пълния
предявен размер от 171.60 лева - мораторна лихва за забава и за периода от 15.09.2017
г. до 15.09.2018г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата и иска за сумата от 5.65 лева - лихва върху сумата за дялово разпределение
за периода от 31.08.2017г. до 21.08.2020г.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
1
В срок е подадена въззивна жалба от ответника З. А. З. срещу решението в
частта на уважаване на исковете. В жалбата се излагат доводи за неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част.
Излага доводи, че в производството не е доказано, че имотът е обитаван и ползван през
исковия период, както и каква е стойността на реално потребената в имота ТЕ. Заявява,
че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, тъй
като не е уважил искането му за представяне на оригинали на фактури по делото. По
отношение на претенцията за мораторна лихва поддържа, че ищецът не е доказал, че е
публикувал общата фактура, поради което с оглед приложимите правила от ОУ на
ищеца не е изпаднал в забава и не дължи тази сума.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала в срок отговор
на въззивната жалба, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД, не изразява становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
2
В настоящото производство е спорен единствено въпроса за количеството
потребена в имота за исковия период топлинна енергия.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот,
представляващ апартамент №24 с адрес: гр. София, ж.к. **** с аб. № ********** е
топлоснабден, че ответникът е собственик, поради което се явява потребител
на енергия или природен газ за битови нужди по договор за продажба
на топлинна енергия при ОУ, сключен с ищеца. Приел е за установено, че за имота са
доставяни количества ТЕ за процесния период, които са установени чрез събраните
доказателства. По отношение на тяхната стойност, съдът е съобразил констатациите на
приетите СТЕ и ССчЕ, като е съобразил за основателно в една част релевираното в
срок възражение за погасяване по давност на част от претенциите. С оглед това е
приел, че ответникът дължи заплащане на сумите за потребена ТЕ възлизащи на
сумата 326.43 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва
от 31.09.2020г, до окончателното изплащане на вземането, 64.13 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.08.2020г., както и суми за дялово разпределение
23.20 лева - главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната
лихва от 31.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ / потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ.
От представения пред първата инстанция договор за замяна на недвижим имот и
справка за наследници на С.Х. З.а, се установява, че през 2000 г. по силата на договор
за замяна, а през 2013 г. по наследство, ответникът е придобил изцяло собствеността
върху топлоснабдения имот, т.е. в рамките на процесния период ответникът З. А. З. е
бил собственик на процесния топлоснабден имот -апартамент №24 с адрес: гр. София,
ж.к. ****.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
3
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. С оглед тази нормативна
уредба между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г„ в
сила от 11.08.2016 г.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представения протокол от 17.09.2001 г. от проведено ОС
на сградата- ЕС, в която се намира описания апартамент ведно с приложен списък на
етажните собственици.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“
ЕООД документи и констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че реално
потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 690.52 лева за периода м.05.2016г. -
м.04.2018г. При формиране на тази констатация експертът е съобразил представените
изравнителни сметки на фирмата за топлинно счетоводство за двата отоплителни
сезони, справките за показанията на общия топломер в АС на сградата – ЕС,
свидетелствата за метрологични проверки на топломера в АС, отчетите на ФДР.
С оглед това, при преценка на така описаните документи, в които е отразено
количество на потребена в имота ТЕ за исковия период, съдът намира доводите на
ответника – въззивник в настоящето производство за недоказаност на потреблението за
неоснователни. Чрез констатациите на СТЕ, приета от първата инстанция е установено,
4
че процесният имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери,
показанията на които се събират у общото количество ТЕ, което се разпределя между
всички абонати. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в
началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на ТЕ в
0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Констатирано е, че в топлоснабдения имот през процесния
период е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/ в помещения кухня и две стаи, а в банята има
лира с размери 1 елемент с фбОмм и височина 1.8 м., без поставен уред. Показанията
на уредите са отчетени на 23.08.2017 г./извънреден отчет/ и на 18.05.2018 г., като
отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. За процесния
период за лирата в банята има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в
размер на 204.480 W, умножена по МСРС/максимален специфичен разход на
сградата/. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната
отопляема кубатура 150 куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на
в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 05.10.2000 г. В процесния имот има
монтирани два броя водомери за топла вода. Показанията на водомерите са отчетени на
23.08.2017 г./извънреден отчет/ и на 18.05.2018 г., като отчетните формуляри с подпис
на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в
изравнителните сметки. Вещото лице, е посочило, че изчисленията извършени от ФДР
са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
С оглед тези констатации, при съобразяване, че вземанията по фактурираните по
прогнозни данни суми за периода от месец май 2016 г. до месец май 2017 г.
включително са погасени по давност, то, искът за главното вземане следва да бъде
уважен за сумата 326.49 лева за периода от м.6 2017 г. до м. 4 2018 г. На основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва за периода 15.09.2018 г. до 21.08.2020 г. в размер на 64.13 лева,
изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК.
Доводите на въззивника, че не дължи посочената сума, съдът намира за
неоснователни. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
5
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 50.00
лв. за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20060092 от 03.10.2022 г. по гр.д. № 41453/2020
по описа на СРС, 46 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден З. А. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от
326.43 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.06.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от
31.09.2020г, до окончателното изплащане на вземането, 64.13 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2018г. до 21.08.2020г., както и суми за дялово разпределение 23.20
лева - главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
31.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. А. З., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6