Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 12.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2698/2019 г. по описа
на Софийски градски съд, намира следното:
Предявени са от И.т.е.к. ЕООД, обективно, кумулативно
съединени искове, с правна квалификация чл. 57, ал. 1 ЗПУПС/отм./ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за осъждане на ответника „О.б.б.“ АД, ЕИК да заплати на ищеца сумата от 43626,90 евро,
представляваща подлежащи на възстановяване суми по 74 бр. неразрешени платежни операции,
извършени на в периода 05.01.2017 г. – 12.01.2017 г. от банкова сметка *** ***, по която
сметка е издадена и дебитна банкова карта Виза Голд Бизнес с № ********, както
и сумата от 24353,36 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата в за периода от 03.02.2017 г. до
16.12.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежава
банкова карта Виза Голд Бизнес с № ********, която неколкократно и без
основателна причина в нарушение на
разпоредбите на т.8.1 и 9.2.3 от Общите условия, при които е сключен договора
за издаване на банкова карта, ответникът блокирал при опит на ищеца да използва картата извън територията на
Европейския съюз, поради което и при планирано свое пътуване до Мексико в края
на 2016 г., управителят на ищеца на 06.11.2016 г. по телефона уведомил Центъра
за обслужване на клиенти за предстоящото си пътуване с молба картата да не се
блокира докато е в Мексико до 28.02.2017 г. Твърди се на 13.01.2017 г.
управителят на ищцовото дружество да е извършил справка чрез електронното
банкиране, като при проверка на извършените картови транзакции установил, че в
периода 05.01.-12.01.2017 г. на територията на САЩ са извършени картови
транзакции с дебитната карта, докато се е намирал на територията на Мексико,
като незабавно се свързал с Центъра за обслужване на клиенти на ОББ АД и
поискал блокиране на картата. Твърди да са извършени 74 неразрешени платежни
операции на обща стойност 43626,90 евро/твърденията са изменени с допълнителна
искова молба относно стойността на две от операциите и общата им стойност/,
като ответникът отказал да възстанови сумата доброволно, поради което ищецът
претендира възстановяването й по исков ред и заплащане на обезщетение за
забавено плащане за периода от изтичане на срока по чл.57,ал.2 ЗПУПС/отм./ –
03.02.2016 г. до датата на исковата
молба -16.12.2019 г., както и след тази дата.Претендира разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва
твърденията относно съществуването на договори за разплащателна сметка,
издаване на банкова карта и електронно банкиране, но твърди, че всички операции
са извършени съобразно уговорените способи чрез използване на персонализираните
защитни характеристики на картата /самата пластиката на банковата карта,
ПИН,индивидуализиращите я данни и код за сигурност/, поради което и съгласно
Общите условия на ОББ АД за платежни
услуги на бизнес клиенти по т.9.8,
раздел ІХ, действали към периода, посочен в исковата молба като период, в който
са извършени неразрешените операции, ищецът, който е търговец, носи тежестта да
докаже, че операциите са неразрешени и/или изпълнени неточно от
банката.Ответникът оспорва представените от ищеца резервации и удостоверение от
миграционна служба в Мексико да доказват реално пътуване или непрекъснато
пребиваване в Мексико за периода, в който са извършени оспорените операции,
поради което счита твърденията на ищеца за недоказани. Евентуално твърди, че дори и операциите да са неразрешени, то това
се дължи на груба небрежност от страна на ищеца и неизпълнение на задълженията
му по договора по опазване на персонализираните защитни характеристики на
дебитната карата и за незабавното уведомяване на банката за извършване на
оспорваните транзакции. Ответникът
поддържа, че сам управителят на ищцовото дружество е признал в попълнен
въпросник при оспорване на операциите, че е уведомил банката „след около
седмица“, като извършил справка в електронното банкиране на 12.01.2017 г., а не
на 13.01.2017 г., както твърди, съответно уведомил банката едва на следващия
ден, въпреки че по т.9.9.2 от общите условия е уговорено, че за неоснователно
забавяне се счита изтичането на един ден от извършване на оспорената операция.
Поддържа, че банковата карта и присвоения й ПИН са получени от пълномощник на
ищеца, а във попълнения въпросник управителя на ищеца е признал, че не е
унищожил, нито сменил оригиналния ПИН, който се съхранява от адвоката му. На
следващо място поддържа, че ищецът сам е поискал банковата карта да бъде
извадена от системата за мониторинг с телефонно обаждане в Центъра за клиенти,
с което съществено е допринесъл за увеличаване на риска, като оспорва
твърденията на ищеца за неоснователно блокиране на картата.При условията на
евентуално уважаване на исковете предявява възражение за съдебно прихващане с
вземане в размер на 1000 лв., произтичащо от уговорка в Общите условия относно
разпределение на риска от извършване на неразрешени платежни операции от името
на клиент на банката.
Ищецът оспорва твърденията на ответника, че всички
оспорени платежни операции са извършени с правилно въведен ПИН и физическо
използване на картата, като се позовава на представено от ответника „извлечение
за извършените картови транзакции“, като сочи, че в същото извлечение са
отразени множество транзакции с кодове „125“, „148“, „133“, „160“ и „1996“,
съответно означаващи „посочена грешна дата на валидност“, „надвишен брой опити
за въвеждане“, „надвишен лимит“ и „отказана операция“, като всички тези
операции са съмнителни и ответникът не е предприел никакви мерки да уведоми
ищеца съобразно задълженията си по т.2.8 от Общите условия за платежни услуги
за бизнес клиенти и т.4.1 от Договора за разплащателна сметка, като поддържа,
че опитите за неправомерно използване на картата са продължили и след нейното
блокиране. Сочи, че в рамките на 24 от узнаването за операциите е уведомил
банката, като разминаването в датите 12 и 13.01.2017 г.се дължи на разликата в
часовото време, тъй като при узнаването ищецът се е намирал в Мексико, като
счита, че по този начин е изпълнил задължението си за незабавно уведомяване.
Оспорва адвокатът му да е разполагал физически с картата и да е знаел ПИН, като
оспорва получаването им и съхранението на оригиналния ПИН от адвокат в
адвокатска кантора да представлява груба небрежност, като сочи да е допустим от
закона способ, а освен това и да дава надеждна защита, като се позовава на
законовите разпоредби, съгласно които адвокатската кантора да се ползва с
неприкосновеност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Приложим в отношенията между страните по повод
извършените платежни операции в периода 05.01.2017 г. – 12.01.2017 г. е Законът
за платежните услуги и платежните системи, обн.ДВ, бр.23/27.03.2009 г.,
отменен, считано от 06.03.2018 г.
Съгласно §8 ПЗР на ЗПУПС от 2009 г./отм./, в тримесечен срок то
влизането му в сила доставчиците на
платежни услуги, операторите на платежни системи и другите задължени по закона
лица са длъжни да приведат в съответствие със закона дейността си и своите
правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила.
Съгласно чл.57 ЗПУПС/отм./, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато
е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което
тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.
Няма спор между
страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че помежду
им е сключен договор за разплащателна сметка от 19.02.2010 г., по силата на
който ответната банка се е задължила да открие и поддържа разплащателни сметки
в лева и евро на името на ищцовото дружество и да извършва плащания в границите
на наличните суми срещу съответно възнаграждение, като сметката във валута е с
посочения в исковата молба IBAN ***.
По заявление – договор за издаване на дебитна карта от
25.01.2012г. на ищцовото дружество на е
издадена дебитна банкова карта Виза Голд Бизнес с № ********, като на
19.02.2010 г. е сключен и договор за електронно банкиране, по силата на който
банката се е задължила да предоставя услуги чрез заявените от клиента канали за
избрани от него сметки, включително и евровата разплащателна сметка.
Следователно по силата на посочените договори страните
са обвързани от правоотношение с характеристиките на договор за платежни услуги,
които банката се задължила да предоставя на И.Т.енд Кънсултинг ЕООД чрез
уговорените платежни инструменти по договорите за разплащателна сметка,
електронно банкиране и за издаване на банкова карта. Договорите имат характер
на рамкови договори за платежни услуги и са сключени при при Общи условия на
ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти, към които изрично препращат..
Тъй като ищецът е търговец, то той няма качеството на
потребител по смисъла на §1, т.23 ДР на ЗПУПС /отм./ и следователно
разпоредбата на чл.48 ЗПУПС /отм./ допуска в отношенията му с доставчика на
платежни услуги по съгласие да се уговори отклонение от приложението на част от
разпоредбите на ЗПУПС /отм./
Съгласно т.9.8 от Общи условия на ОББ АД за платежни
услуги за бизнес клиенти, в случай на оспорване на платежна операция от страна
на клиента, той носи тежестта да докаже, че не е разрешавал извършването й
и/или че е неточно изпълнена от банката, като банката и клиентът се съгласяват
, че когато банката е регистрирала
използване на платежен инструмент чрез неговите персонализирани защитни
характеристики, то това използване ще се счита за достатъчно доказателство, че
платежната операция е автентична и е
била разрешена от клиента, освен ако той не докаже противното.
Тази клауза, по начина по който е формулирана, дерогира
само отчасти приложението на чл.56 ЗПУПС
/отм./, а именно приложението на чл.56, ал.3 ЗПУПС /отм./, тъй като предвижда нещо различно от тази част на
разпоредбата, а именно, че регистрирането от банката на платежен инструмент
чрез неговите персонализирани защитни характеристики е достатъчно доказателство
за автентичност на операцията, но не размества доказателствената тежест по
отношение установяване фактите, които и законът свързва с понятието „автентичност“.
Следователно и при действието на Общите условия, на
които се позовава ответникът, той носи тежестта да докаже, че платежната операция е наредена по уговорения от страните
начин чрез използване на персонализираните защитни характеристики на банковата
карта, както и нейното точно регистриране, осчетоводяването и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък,
че ищецът при груба небрежност не е изпълнил задълженията си по чл. 53 ЗПУПС да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, да
уведоми банката за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването и да предприеме действия за запазването на неговите персонализирани
защитни характеристики, както и относно съдържанието на правилата за мониторинг
на риска на платежни системи и инструменти, приложимостта им към конкретното
правоотношение и значението им за определяне на отговорността във връзка с
неразрешени платежни операции.
От своя страна и при установяване, че оспорените
операции са извършени по уговорения от страните начин, ищецът носи тежестта да
докаже, че не са били разрешени от него, т.е. че не ги е извършил чрез
представител или че са извършени без негово съгласие, както и че без
неоснователно забавяне е уведомил ответника за операциите.
Съгласно чл.5.8 от общите условия на ОББ
АД за платежни услуги за бизнес клиенти „разрешаване на платежни операции“,
платежната операция се счита разрешена в момента, в който Клиентът/Платецът/ е
подал надлежно подписано платежно нареждане
нареждане за масово плащане / за превод на работни заплати/ или е дал писмено
съгласие в клон на Банката / при
извършване на директен дебит/- т.5.8.1 ОУ, при дистанционен способ - е
подал платежно нареждане или е дал съгласие през канала за електронно
банкиране при спазване на специфичните изисквания за работа през този
канал/т.5.8.2,б.“а“/ или е въвел ПИН на терминално устройство, съответно е
подписал разписка от ПОС – Терминал / при транзакции с банкова карта, за които
не се изисква въвеждане на ПИН/ -
т.5.8.2, б.“б“ или е посочи номер на карта, срок на валидност, код за сигурност
и имена при. извършване на интернет, телефонни или пощенски транзакции
/т.5.8.2, б.“в“/.
От приетата по делото техническа
експертиза се установява, че всички оспорени от ищеца платежни операции са
извършени в периода 02.01.2017 г. – 10.01.2017 г. и са осчетоводени от банката
в периода 05.01.2017 г. – 12.01.2017 г., като вещото лице дава заключение, че
картовите транзакции се регистрират и отразяват в картовата система на банката
в деня на извършването им, а се осчетоводяват в рамките на 1-3 работни дни,
като до осчетоводяването им са видни в меню „неосчетоводени картови транзакции“
в онлайн банкирането, а след осчетоводяването им са видими за потребителя и в
меню „Движение по сметка“.
Съгласно заключението всички оспорени
транзакции са извършени на територията на САЩ, в 12 района, които се намират в
северната част на община Лос Анжелис, като всички са направени на ПОС терминал.
С изключение на 11 бр., транзакции, от които само 7 са оспорени, останалите са
извършени с физическо присъствие на платежната карта и полагане на подпис върху
разписка или електронно устройство, като картовата система съдържа информация
относно начина на ползване на картата, а именно, че е разчетена магнитната
лента на картата, а оторизацията на плащането е извършена с подпис на
картодържателя върху разписка от ПОС терминал или с подпис на електронно
устройство. Съдът не кредитира заключението в частта, в която е посочено, че за
9 от оспорените транзакции в картовата система не са съдържат данни за относно
начин на ползване на картата и/или начин на оторизация на плащането, тъй като
установи при сравнение с данните по
извлечението от сметка, че две от тях, а именно извършената на
07.01.2017 г. транзакция за 941,36 евро и на 09.01.2017 г. за 5,67 евро не
попадат в оспорените от ищеца, така както са посочени в исковата молба и
уточнени в допълнителната искова молба с посочване на номерация по
извлечението, от което извлечение е виден и номера на картовата транзакция.
По отношение на тези 67 бр. транзакции, на обща стойност 43536,34
евро, за които се установява да са регистрирани в картовата система с данни за
начин за използване на картата и оторизация на плащането съдът приема за
доказани по делото да са извършени по уговорения между страните начин /т.5.8.2,
б.“б“ от Общите условия/, което според уговорката в т.9.8 от достатъчно, за да
се приеме, че са автентични и разрешени от ищеца, освен ако той не докаже
обратното.
Ищецът, който носи тежестта, не е
доказал по делото при условията на пълно и главно доказване,че тези транзакции,измежду които 67 от оспорените/ с
изключение на поредни номера 14,15,16,17,18,62 и 63 от посочените в исковата
молба /, които са регистрирани в картовата система, като извършени на ПОС
терминал, са извършени без негово съгласие, в който случай единствено биха
имали значение възраженията на банката относно срока за оспорване на операциите
и грубата небрежност на клиента.
Представените от ищеца електронни
самолетни билети и сведения за миграционните потоци /търсения, издадени от
Генерална дирекция за управление и проверка на миграцията, Дирекция за миграционни
сведения – Мексико съдържат взаимно
изключващата се информация относно дата, на която управителя на ищцовото
дружество е пристигнал в и напуснал Мексико. Така, според самолетните билети,
които ищцовото дружество твърди да доказват използваните от управителя му Д.Р.полети,
Д.Р.е пътувал на 24.12.2016 г. от
Вашингтон, САЩ до Канкун, Мексико и на 25.01.2017 г. обратно от Канкун, Мексико
до Ню Йорк, САЩ, а според информацията на Генерална дирекция за управление и
проверка на миграцията, Дирекция за миграционни сведения, Мексико в електронни регистри се съдържа информация
за влизането в Мексико на Д.Р.на 26.12.2016 г. през летището в Канкун и
напускане на 29.01.2017 от Сиудад
Мексико.
На следващо място в представеното от самия
ищец с допълнителната искова молба извлечение по сметка със счетоводни дати
12.01.2017 г. и 13.01.2017 г.,17.01.2017 г. , 23.01.2017 г. са налице тегления на суми чрез АТМ в
Милано /т.116,117,127,128,156,150,151,156,157 от номерацията на самия ищец
по извлечението/.
Съответно в представеното от самия ищец
с допълнителната искова молба извлечение по сметка със счетоводни дати
11.01.2017 г. /т.91 от номерацията на самия ищец по извлечението/, 13.01.2017
г. /т.122,123,124,125,126 от номерацията на самия ищец по извлечението/, на
счетоводна дата 16.01.2017 г./т.137,138 и 139 от номерацията на самия ищец по
извлечението/ са осчетоводени и извършени транзакции – покупка карта ПОС в
Шърман Оукс, Канога Парк ,Ван Нуис, Лос Анжелис, които градове се намират в САЩ,
транзакциите не са оспорени от ищеца и попадат в периода,в който се твърди да
се намирал в Мексико, без да го напуска.Същите 9 транзакции е констатирало и
вещото лице, което дава заключение, че са направени на и на места, които
съвпадат с местата, на които са направени оспорени транзакции.
Следователно въз основа на тези
установени факти относно извършени транзакции в Шърман Оукс, Канога Парк ,Ван
Нуис, Лос Анжелис и Милано по време, в което ищецът твърди да е пребивавал
единствено в Мексико, без да го напускал и въз основа на установените факти за
извършени неоспорени транзакции на местата, на които са извършени и оспорените
транзакции, съдът приема, че всички извършени по уговорения между страните
начин транзакции, за които се установява регистрация в картовата система на
ответника относно начина на ползване на картата и оторизацията на плащането са
извършени имено от ищеца с негово съгласие чрез законния му представител или
лице, на което той е предоставил за използване издадената му банкова карта и не
се касае за неразрешени платежни операции, които да обосноват отговорност на
банката.
По отношение на 7 от оспорените
транзакции,на обща стойност 90, 56 евро, посочени под номер 14,15,16,17,18, 62
и 63 в исковата молба и таблицата в допълнителната искова молба, експертизата е
установила, че са осчетоводени като плащания на ПОС терминал, без картовата
система да съдържа данни за начин на ползване на картата и/или оторизация на
плащането, поради което съдът приема, че не се доказва да са извършени по
уговорения между страните начин, съответно представляват неразрешени платежни
операция и на основание чл.57 ЗПУПС банката дължи възстановяване на сумите по
тях по банковата сметка на ищеца, тъй като не е доказала да са извършени по
уговорения начин за извършване на картови транзакции.
Ответникът е заявил възражение за
прихващане със сумата от 1000 лв., като се позовава на клаузата на т.9.17 от
Общите условия. Тази клауза предвижда, че в случай на оспорена от клиента
платежна операция, банката ще му възстанови сумата предмет на неразрешената
операция, ако в установения срок, съгласно т.6.6 и 6.7 от Раздел VI на общите условия, във връзка с т.9.9, е
уведомена от Клиента за неразрешената платежна операция и същият е доказал, че
те не е разрешена от него и/или изпълнена неточно от банката, в които случаи
банката ще удържи сумата от 1000 лв. Макар и да е приел възражението на
ответника, като такова за прихващане с насрещно вземане, то съдът намира, че
посочената разпоредба на т.9.17 от общите условия изобщо не съдържа уговорки,
които да пораждат вземане на банката, а касаят случаи на ограничаване на
отговорността й, респективно въз основа на нея няма как да възникне каквото и
да било насрещно вземане на банката, което да се предяви чрез възражение за
прихващане. На следващо място посочената разпоредба от Общите условия
противоречи на закона и не поражда правни последици, тъй като разпоредбата на
чл.57 ЗПУПС /отм./, предвиждаща отговорност на доставчика на платежни услуги
при неразрешени платежни операции е императивна и не може да се дерогира с
уговорка на страните, като единствено ограничаване на отговорността на платеца
е допустимо единствено в хипотезите на чл.58 ЗПУПС /отм./ Възможността,
произтичаща от чл.48 ЗПУПС /отм./ по
отношение на ползватели на платежни услуги, които не са потребители, да се
дерогира приложението на чл.58 ЗПУПС /отм./, означава обаче да не се прилагат
правилата за намаляване или изключване на отговорността на доставчика, или да
се определя различен лимит в хипотезите
по чл.58, ал.1 ЗПУПС /отм./, но не и право в отношенията с ползватели,
които не са потребители, да се уговарят свободно изключващи отговорността на
банката предпоставки, каквато се явява т.9.17 от Общите условия.
Неоснователни са доводите на банката за
изключване на отговорността й поради неуведомяването и за оспорването на
операциите незабавно след извършването им. По делото се установява от
заключението на техническата експертиза, че ищецът е извършил преглед на
движението по сметката на дружеството за първи път на 12.01.2017 г. в 17:01:21 часа, като в писмо на банката
изх.№111228-17/05.05.2017 г. се съдържа признание, че е уведомена чрез Центъра
за обслужване на клиенти за извършването на неразрешени транзакции с картата и
искане за блокирането й на 12.01.2017 г., с което съдът приема, да е спазен
уговорения в т.9.9.1 от общите условия срок, като първоначалното твърдение на
ищеца в исковата молба относно датата на уведомяване съдът приема да се дължи
на часовата разлика между България и Мексико.Неоснователни са доводите на
ответника за изключване на отговорността му поради приложимост на т.9.9.2 от
Общите условия, а именно, че в случаите, когато клиентът е сключил договор за
интернет банкиране за неоснователно забавяне, ще се счита изтичането на повече
от един ден от извършването на оспорената операция. Възможността за уговаряне
на друг срок, различен от посочения в чл.55 ЗПУПС /отм./, по отношение на
ползватели на платежни услуги, които не са търговци, касае неговата
продължителност, а не началото, от който срока да тече. Следователно
разпоредбата на чл.55 ЗПУПС/отм./ в частта, предвиждаща, че релевантният към
ангажиране на отговорността на доставчика на платежни услуги срок за
уведомяването му при извършени неразрешени операции тече от узнаването им, е
императивна и не е предвидена възможност да се дерогира по уговорка между
страните по договора за платежни услуги, дори и по отношение на ползватели,
които не са потребители.
Следователно не е налице основание за
изключване на отговорността на банката, произтичащо от клаузата на т.9.9.2 и
т.9.17 от Общите условия за извършването на оспорените 7 транзакции,на обща
стойност 90, 56 евро, посочени под номер 14,15,16,17,18, 62 и 63 в исковата
молба и таблицата в допълнителната искова молба, които са неразрешени по
смисъла на чл.51 ЗПУПС /отм./.
Ответникът дължи и обезщетение за
забавено плащане, като е изпаднал в забава, считано от 03.02.2017 г., когато е
изтекъл предвидения в чл.57, ал.2 ЗПУПС/отм./ срок за доброволно възстановяване
на сумите, по извършените неразрешени платежни операции, като както вече беше посочено,
разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗПУПС/отм./ е императивна и не е допустимо
уговарянето на друг срок за изпълнение на законовото задължение на доставчика
на платежни услуги за възстановяване на стойността на неразрешените операции,
независимо дали е потребител или не. Размерът на обезщетението съдът определя
на основание чл.162 ГПК на сумата от 25,76
евро, до който размер са основателни акцесорните искове,като с оглед
обстоятелството, че главното задължени е валутно, то и обезщетението следва да
се определи по правилата за законната лихва върху задължения във валута.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете
страни, които са ги претендирали.
На ищеца, съобразно уважената част от исковете следва
ад се присъди сумата от 20,51 лв. от общо разноски в размер на 9840 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, а на ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете, следва ад се присъдят разноски в размер на 598,75 лв. за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение
, което съдът на основание чл.78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА О.б.б.
АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати на И.Т.енд Ко ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.57, ал.1
ЗПУПС /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
90, 56 евро, представляваща общ размер на подлежащи на възстановяване суми по 7 бр. неразрешени платежни операции в
периода 03.01.2017 г. – 09.01.2017 г. от банкова сметка *** ***, по която
сметка е издадена и дебитна банкова карта Виза Голд Бизнес с № ********, а
именно : транзакции СТ17006007912 на стойност 7,68 евро, направена на ПОС
Шърман Оукс Гас, транзакция СТ17006007913
за 5,48 евро, направена на ПОС Шърман Оукс
Гас, ******за 9,10 евро, направена на ПОС Шърман Оукс Гас, СТ17006009435 за 42,02 евро, направена
на ПОС Шърман Оукс Гас, ******за 42,02
евро, направена на ПОС Шърман Оукс Гас, СТ17006009432
за 18,28 евро, направена на ПОС Шърман Оукс
Гас, СТ17012002608 за 5,67 евро,
направена на ПОС Шърман Оукс Гас,
СТ17012002609 за 10,65 евро, направена
на ПОС Шърман Оукс Гас, ведно със законната лихва върху подлежащите
на възстановяване суми, считано от 16.12.2019 г. до окончателното им
заплащане, сумата от 25,76 евро, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на подлежащите на възстановяване суми за периода на забава
03.02.2017 г. -15.12.2017 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 20,51 лв., представляваща
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за останалите
67 бр. оспорени транзакции, извършени в периода 03.01.2017 г. – 12.01.2017 г.
на обща стойност 43536,34 евро, както и за обезщетение за забавеното им плащане
в размер на 24301,85 лв.
ОСЪЖДА
И.Т.енд Ко ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на О.б.б. АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 598,75 лв. за депозит за
експертиза и юрисконсултско
възнаграждение
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ