Р Е Ш Е Н И Е
№
08.02.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№7706/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. ***, против Т.Н.К.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
5981/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се,
че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода
01.07.2013-30.06.2016г и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата от общо 530,31лв., от които сумата от 451,33лв- главница, съставляваща консумирана
и незаплатена ТЕ, за периода. 01.07.2013-30.06.2016г и сумата от 78,98лв- лихва за забава, за
периода 03.09.2013-02.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Т.Н.К., ред. Пр., изразява становище за основателност на иска. Представят се
доказателства за плащане на
претендираната сума.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4057/19.08.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5981/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Не се спори по делото, че отв. Т.К.,
е собственик ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** Установява се
също, че отв. К. е титуляр на партида, с аб. *** за имота. Съдът приема за установен също и акта,
че ответника има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди,
за процесния период.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява също,
видно от представеното платежно нареждане, че на дата 21.112016г-след датата
на образуване на настоящето
производство, от страна на отв. К. е
заплатена сумата от 530,31лв., като в платежното нареждане изрично е
посочен периодът, за който се отнася
плащането- 01.07.2013-30.06.2016г.
По делото, от страна на ищеца, е представена и
справка за платените от ответника суми,
от която се установява, че същият е заплатил и направените в заповедното
производство разноски. Изрично изявление в тази насока има в с.з. от страна на
процесуалният представител на ищеца, поради което съдът приема факта на
плащането на разноските по
заповедното производство, за установен.
В с.з. на 18.01.2017г, процесуалният
представител на ищеца, не оспорва факта на плащането, настъпило хода на настоящето производство и моли съдът
да присъди само направените в настоящето производство разноски.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
Съобразно нормата на чл.235, ал.3
от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването
на иска, които са от значение за спорното право. В случая, съдът установи, че е
налице плащане изцяло на претендираната сума, извършено в хода на настоящият процес-на
дата 21.11.2016г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
като погасен чрез плащане.
Доколкото обаче ответникът е
станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на претендираната сума е станало в хода на
процеса, същият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски. С оглед на изричното изявление, че не се
претендират разноски по заповедното производство, такива следва да бъдат
присъдени само по исковото. Същите следва да бъдат определени от съда по реда
на чл.78, ал.7, вр. ал.1 от ГПК., Съобразно цитираната норма, в полза на
юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв. На основание изложеното, следва
ответникът да бъдат осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски, в размер на 175лв., от които- сумата от
100лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на
чл.78, ал.7 от ГПК и сумата от 75лв-
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника Т.Н.К.,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата общо 530,31лв., от които сумата от 451,33лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.07.2013-30.06.2016г и сумата от 78,98лв- лихва за забава, за
периода 03.09.2013-02.08.2016г., за имот с аб. *** ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-09.08.2016г., до окончателното й изплащане, както и направените
разноски, за която сума има издадена заповед за изпълнение №4057/19.08.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5981/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН чрез
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.7 от ГПК, Т.Н.К.,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 175лв., съставляващи
направени по делото разноски.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: