Определение по дело №2334/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 924
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20215300502334
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 924
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 44132/04.08.2021 г. от „Тракия
билд груп“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „П.а нива“№ 57, партер, чрез адвокат И.П., против определение № 5533/26.07.2021
г., постановено по г. д. № 11579/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната
исковата му молба вх.№ 38493/12.07.2021 г. и е прекратено производството по делото.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се допустимост на предявения
осъдителен иск, доколкото истинността на твърденията за наличие на изискуемо
притезание срещу ответника е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска.
Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 11579/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от „Тракия билд груп“ЕООД, с която е предявен
1
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД срещу
„Информатор БСС“ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 1066,26 лв.,
дължима като платена без правно основание, формирана като сбор от: 130,00 лв. –
главница, представляваща месечни такси за почистване на общи части, абонаментна
поддръжка на асансьор, ел. енергия за асансьор, хонорар за домоуправител и средства,
с които се допълва фонд „Ремонт“ на етажната собственост на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Цар Симеон“№ 31 за периода септември 2019 г. – март 2020 г.; 2,87 лв. – лихва върху
главницата за периода 01.10.2019 г. – 12.03.2020 г.; 325 лв. – съдебни разноски в
производството по ч. г. д. № 4375/2020 г. на РС Пловдив, както и 554,06 лв. – разноски
по изп. д. № 353/2020 г. по описа на ЧСИ Ангелаков. За сумите, представляващи
главница, лихва и съдебни разноски срещу „Тракия билд груп“ЕООД, в полза на
ответника „Информатор БСС“ЕООД, бил издаден изпълнителен лист по Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч. г. д. № 4375/2020 г. на РС Пловдив, която била
връчена до ищеца по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, въпреки че на адреса на управление
имало представител. Изп. д. № 353/2020 г. по описа на ЧСИ Ангелаков, по което са
платени разноски от своя страна е образувано за събиране на сумите по изпълнителния
лист, издаден в посоченото заповедно производство. Твърди се, че сумата от 1066,26
лв. е неоснователно събрана от ищеца, доколкото апартамент № 25, с идентификатор
№ 56784.540.1339.1.25, за който били начислени месечни такси за поддръжка и разходи
за общите части на етажната собственост на адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“№
31, е продаден на трето лице на 24.10.2017 г., а през 2018 г. му били продадени и
припадащите се идеални части от поземления имот, в който е построена жилищната
сграда. Към момента, когато ответното дружество е избрано за управител на етажната
собственост в сградата на ул. „Цар Симеон“№ 31 ищецът вече не е притежавал имот в
нея, съответно не му дължи такси за посочения период.
Съгласно разпореждане на съда от 19.07.2021 г. е изискано и приложено ч. г.
д. № 4375/2020 г., IX гр. с-в по описа на РС Пловдив. От същото се установява, че със
заповед за изпълнение № 2147/12.05.2020 г., издадена по чл. 410 от ГПК, е разпоредено
„Тракия билд груп“ЕООД да заплати на „Информатор БСС“ЕООД сумите: 130,00 лв. –
сбор от дължими месечни такси за почистване на общи части, абонаментна поддръжка
на асансьор, ел. енергия за асансьор, ел. енергия за общи части, хонорар за
домоуправител и средства, с които се попълва фонд „Ремонт“ на етажната собственост
на адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“№ 31 за периода септември 2019 г. – март 2020
г.; 2,87 лв. –обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г. – 12.03.2020 г.; законна
лихва върху главницата, считано от датата на отмяната на извънредното положение в
Република България, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. до окончателното
погасяване, както и 25,00 лв. – държавна такса и 350,00 лв. – адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена до длъжника на 24.06.2020 г., по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
2
С обжалваното сега определение е върната искова молба вх.№
38493/12.07.2021 г., подадена от „Тракия билд груп“ЕООД срещу „Информатор
БСС“ЕООД, като недопустима и е прекратено производството по г. д. № 11579/2021 г.
по описа на РС Пловдив. За да достигне до този извод първостепенният съд е приел, че
издадената по ч. г. д. № 4375/2020 г. на РС Пловдив заповед за изпълнение е влязла в
сила, респективно възраженията на ищеца срещу нея са преклудирани с изтичане на
срока за подаване на възражение, доколкото не се твърдят новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства, които не са били известни на ищеца или не е успял
да се снабди с тях до изтичане на срока за подаване на възражение.
Изводът на съда за недопустимост на предявения иск е правилен.
Съгласно трайно установената съдебна практика, част от която е цитирана и
в обжалваното сега определение, неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по реда
на чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение. Оспорване на фактите, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането по нея след този момент е възможно само в хипотезите на чл. 424 от ГПК
(иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока
за подаване на възражение) и чл. 439 от ГПК (иск за оспорване на вземането на
основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение).
Предявяването на иск по общия ред, извън така посочените процесуални възможности
е недопустимо. Това се отнася и за хипотезата на предявен осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД (Определение № 574/16.09.2015 г. по ч. г. д. № 3740/2015 г., IV г. О. на
ВКС).
В настоящия случай с предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1066,26 лв. се претендира с твърдение да е платена в хода на изпълнително
производство, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на ответника въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. №
4375/2020 г. по описа на РС Пловдив. С исковата молба се оспорват факти и
обстоятелства, относими към ликвидността на установеното със заповедта за
изпълнение вземане. Твърди се, че не е възникнало облигационното правоотношение
по нея, доколкото към периода на начисляване на процесните месечни такси за
поддръжка на общите части в сграда в режим на етажна собственост (септември 2019г.
– март 2020 г.), ищецът вече не е бил собственик на обект в нея и на съответните
идеални части от земята, върху която е построена. Налага се извод, че с предявения по
общия ред осъдителен иск, ищецът цели да отстрани последиците на добилата
стабилитет заповед за изпълнение, като възстанови положението такова, каквото то е
било преди нейното изпълнение. Това обаче той се домогва да направи не по
установения в процесуалния закон начин и при наличие на изчерпателно изброените за
3
това предпоставки – с исковете по чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, което обуславя и
недопустимостта на настоящото производство.
Поради така изложените съображения обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5533/26.07.2021 г., постановено по г. д. №
11579/2021 г. по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4