Р Е
Ш Е Н И Е
2721/8.6.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14- ти състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на осми
май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9187 по опис на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба с която е предявен положителен установителен
иск за собственост с пр.осн.чл.124,
ал.1 ГПК от Община Варна срещу С.И.Г. с
ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН **********,*** за признаване
правото на собственост на Община Варна
за недвижим имот, представляващ
реална част с площ 79 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2520.2187 по
плана на СО „Траката”, местност „Траката”,
гр.Варна, целия с площ 407 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с
идентификатор 10135.2520.2186, 10135.2520.9577 и останалата част от ПИ
10135.2520.2187, повдигната в жълт цвят на приложената скица № 15-326262 от
30.07.2015 г., издадена от СГКК Варна, върху която е изградена част от помпена
станция на „ВиК-Варна“ ООД.
Твърденията в молбата са, че имотът
е придобит от общината по давност след
като е упражнявала фактическа власт върху същия от 1999 г. към настоящия
момент. Община Варна е собственик на
недвижим имот с пл.№ 2186 по КП от 1987 г., изменен със заповед №
Р-28/01.02.1998 г. на Кмета на Община Варна, с площ 855 кв.м., при граници:
път, имоти пл.№№ 2183, 2185, 2188б и пътека. Същият е идентичен с имот пл.№
1143 по КП от 1969 г. на местност „Фатрико дере”,
гр.Варна. За имот пл.№ 2186 е съставен АЧОС № 1089/23.04.1999 г. При нанасянето на имота в КП от 1987 г. е
била допусната грешка, като западната му граница е била изместена на изток.
Тази грешка е била отстранена със заповед
№ Р-28/01.02.1998 г. на Кмета на Община Варна и имотът е бил заснет с реалните
му граници. В имота е имало водоизточник ведно с водоземно
съоръжение още към изготвянето на КП от 1969 г. в който за имот пл.№ 1143 е
посочено „резервоар”. През 1999 г. в
имота е изградена помпена станция „Виница 1” /”Евксиноград”/ от подемен тип,
представляващ водоизточник /водоем/, сграда с множество съоръжения към тях.
Помпената станция съставлява част от обект „Допълнително водоснабдяване на
кв.Виница, общ.Варна с магистрален водопровод „Варна - Зл.пясъци – ІІ етап”.
Съоръжението е държавна собственост и е предоставено за поддържане и
експлоатация на „ВиК-Варна” ООД със Заповед №
РД-02-14-1835/01.10.1999 г. и Протокол от 19.10.1999 г. За съоръженията има
издадени разрешения за строеж. Община Варна осъществява фактическа власт върху
имота от 1999 г. в границите описани в Заповед № Р-28/01.02.1998 г. на Кмета на
Община Варна, полза разположените в имота сгради и съоръжения, имотът е ограден
и на основание чл.58, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройството на отделните видове територии и устройствни
зони. През 2012 г. е извършено геодезическо заснемане
от „ВиК Варна” ООД и паспортизация,
като на акомбинираната скица е отразена оградата на
имота. С последващи
молби преди първо с.з. допълва молбата си.
Ищецът обосновава правен интерес от
водене на иска от обстоятелството, че ответниците са
се снабдили с констативен
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците. Считат
предявеният иск за неоснователен, като оспорва твърденията в молбата, че
ищецът владее процесния имот и че е придобил правото
на собственост на осн.чл.2, ал.1, т.7 ЗОС на
посоченото основание – изтекла придобивна давност от
1999 г. Твърдят, че описания имот в АОС
№ 1089/23.04.1999 г. не е идентичен с имот пл.№ 1143 по КП от 1969 г.
на м-ст „Фатрико дере”,
нито с имот пл.№ 2186 по КП от 1987 г., като липсва идентичност по площ и
граници. Оспорват АОС като считат, че същият е нищожен като противоречащ на
закона, оспорват описаните в същия граници, издадената заповед № Р-28/01.02.1998
г. на Кмета на Община Варна е нищожна и незаконосъобразна поради неспазена
процедура по издаването й и уведомяването на заинтересованите лица. Процесната реална част от имота по ПНИ, представляваща част от имот стар № 2187 не е
отчуждавана от собствениците. В
евентуалност твърдят, че са придобили имота по давностно
владение от 1957 г. от който момент имотът се
е владял от баща му по нот.акт № 60 от 1957 г.
и съдебна делба, а преди това от неговата баба Стойка Г. Тодорова - листи 81-86 от делото.
Молят
за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
В съдебно
заседание страните чрез процесуални
представители поддържат становищата си и ги допълват.
Съдът като съобрази събраните в
производството доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въз
основа на закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК.
Ищецът
Община Варна претендира, че е собственик на
недвижим имот, представляващ реална част с площ 79 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2520.2187 по плана
на СО „Траката”, местност „Траката”,
гр.Варна, целия с площ 407 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с
идентификатор 10135.2520.2186, 10135.2520.9577 и останалата част от ПИ
10135.2520.2187, повдигната в жълт цвят на приложената скица № 15-326262 от
30.07.2015 г., издадена от СГКК Варна, върху която е изградена част от помпена
станция на „ВиК-Варна“ ООД. Ответниците оспорват правото му на
собственост.
Предпоставка
за уважаване на положителен установителен иск за
собственост е ищеца да е придобил собствеността чрез заявеното от него придобивно основание. Доказването на тази предпоставка е в
тежест на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такива в Закона за
собствеността са посочени приращението, преработването и присъединяването, както и по посочен в специални закони ред,
например по реда на ЗСПЗЗ, ЗППДОП, ЗОС и др., какъвто именно е настоящият
случай.
При очертания предмет на доказване
на осн.чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че на доказване в производството
подлежат твърденията му в молбата за притежавано вещно право на собственост за процесния имот, както и за осъществяваното от него владение от 1999 г. и към момента,
а ответникът следва да установи възраженията си в
отговора за неоснователност на молбата, както и във връзка с направените
оспорвания. Спорни между страните са
следните релевантни за производството факти: кое лице владее процесния имот и по какъв начин осъществява фактическа
власт върху същия /лично, чрез представител, по силата на административен или
съдебен акт или по друг начин/; началният момент на владението и периода на
същото; основанието на което това лице владее имота; идентичност между процесния
имот и имота, описан в АЧОС № 1089/23.04.1999 г.; идентичност между процесния имот и имот пл.№ 1143 по КП от 1969 г. на м-ст „Фатрико дере” с имот пл.№ 2186 по КП от 1987 г.
Активната и пасивна процесуална легитимация на страните по предявения
иск съдът приема за установена чрез твърденията в молбата и представените по
делото описани по-горе писменни доказателства,
удостоверяващи правото на собственост върху процесния
имот.
В
настоящия случай ищецът сочи като придобивно основание
за възникване на правото му на собственост за процесната
реална част от ПИ с идентификатор по действаща кадастрална карта на град Варна
10135.2520.2187, повдигната в жълт цвят на скица, издадена от СГКК Варна и
приложена на лист 10 от делото оригинерен способ, а именно изтекла придобивна
давност за периода от 1999 г. до подаване на молбата във РС Варна – 03.7.2017
г. , на осн.чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
Давността е средство за придобиване на
правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от
закона условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено
владение върху един имот. При преценка дали е установено владение следва да се
вземат предвид характеристиките на владението – като непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя /чл.2 от ЗД отм., монография на В.Таджер за владението/. По отношение необходимия срок за
придобиване на недвижим имот по давност следва да се установи в производството
ищеца през кой период е осъществявал владението с оглед преценка на относимостта на събраните доказателства и приложимия закон.
В специалния Закон за общинската собственост е
предвидено в чл. 2, ал.1, т.7 изм. ДВ, бр. 64 от
1999 г., бр. 67 от 1999 г., изм.
и доп., бр.
96 от 1999 г., изм., бр. 26 от
2000 г., бр. 101 от 2004 г. на който фактически състав се
позовава общината е предвидено, че общинска
собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или
по друг начин,
определен в закон.
За да
бъде уважен положителния установителен иск следва да
бъде доказано съществуването на правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна твърди
конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже фактическия
състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум,
както и изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно
основание.
Ответниците
оспорват предявеният срещу тях иск и твърдят, че С.Г. е собственик на процесния имот, представляващ
част от собствения му ПИ с идентификатор 10135.2520.2187, целия с площ 407
кв.м., находящ се в град Варна, община Варна, вилна
зона „Траката“, по кад.карта
и кад.регистри, одобрени със заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, стар идентификатор 5202187, при съседи:
10135.2520.2183, 10135.2520.2186, 10235.2520.9577. Правото на собственост е
удостоверено с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, № 108, том II, рег.№ 13182, дело № 264 от 2009 г. на тонарияс Л.Гонова с район на действие района на ВРС, вписан в СВ Варна
акт №186, том LXXVIII, дело 16983 от 22.12.2009 г., вх.рег. № 27233. В същият е посочено, че при
съставянето на акта са представени следните документи: молба-декларация, нот.акт от 1994 г., скица, удостоверени еза
данъчна оценка, удостоверение ЗАО 16842/12.06.2009 г., издадено от Община
Варна, удостоверение № ОП-09-9400-313/3/27.11.2009 г., издадено от Областен управител на Област варна,
удостоверение от ВРС, удостоверение от ВОС, удостоверение от Адм.съд Варна, сметка за платена нотариална такса. Ответникът С.Г. е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2520.2187 от 1994 г. когато е придобил имота по дарение от
неговия баща с нот. акт № 84, том 8, дело № 2683/1994
г. на ВН.
С влязло в сила решение № 609 от 13.4.2009
г., постановено по адм.дело № 3056/2008 г. на
Административен съд Варна е отменен като незаконосъобразен отказа на Директора
на Дирекция „Общинска собственост“ при Община Варна за издаване на
удостоверение искане вх.№ ЗАО-16842/08.04.2008 г., обективиран
в писмо изх.№ ЗАО-16842/23.10.2008 г. и преписката е върната на
административния орган за заверяване на молба-декларация за снабдяване с
констативен нотариален акт, приложена към молбата в 14-дневен срок от влизане
на решението в сила – лист 87-88 от делото.
По делото е изискана от
нотариус Л.Гонова преписката по издаването на
констативен нотариален акт на ответника С.Г. № 108, том II, рег.№ 13182, дело № 264 от 2009 г. В същата се съдържа подадена от него
молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по давностза ПИ № 2187 с площ 409 кв.м. в гр.Варна, в.з. „Траката“, ул.“14“ в която Община Варна е удостоверила на
11.06.2009 г., че имотът не е общинска собственост за което е издадено и
удостоверение № ЗАО16842 от 12.06.2009 г. Въз основа на заверената декларация и
от Обл.администрация и НАП на ответникът е бил
издаден нотариален акт за удостоверяване
правото му на собственост за недвижим
имот, придобит по давност, № 108, том II, рег.№ 13182, дело № 264 от 2009 г. на тонарияс Л.Гонова
с район на действие района на ВРС, вписан в СВ Варна акт №186, том LXXVIII, дело 16983 от 22.12.2009 г., вх.рег. № 27233.
С влязла в сила заповед № Г-265
от 30.12.2013 г. на зам.кмета на Община Варна,издадена на осн.чл.129,
ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ VIII-2187, XIX-2183, кв.148 по плана на СО “Траката“, гр.Варна, така, както е показано на с черен,
червен и син цвят в графичната част,
представляваща неразделна част от заповедта. С КП от 04.3.2014 г. е обявено,
че заповедта е влязла в сила на
04.3.2014 г.
С влязло в сила решение №
1588 от 13.7.2015 г., постановено по адм.дело №
203/2015 г. на Административен съд Варна е оотхвърлена
жалбата на ВиК за обявяване нищожност на заповед №
Г-265 от 30.12.2013 г. на зам.кмета на Община Варна с която се одобрява ПУП –
ПРЗ за УПИ VIII-2187, XIX-2183, кв.148 по плана на СО “Траката“, гр.Варна.
От писма на Община Варна на
лист 102 се установява, че в Архива на общината не са установени предадени за
съхранение строителни книжа – разрешени еза строеж №
15 от 14.05.1999 г. и строителна документация за изграждане на помпена станция
„Виница 1“, гр.Варна.
За установяване на правото си ищецът е представил
административната преписка за попълване на имота в КП от която се
установява следното:
В разписния лист на
собствениците към КП от 1987 г. за поземлен имот 2186 е записано „държавен
имот“, ВиК без посочена площ, а за имот 2187 –
Димитър Добрев Маринов с посочен № на нот.акт от 1967
г. със Заповед № Р-28 от 01.02.1998 г. на кмета на Община Варна е одобрено
попълване на кадастралната основа за имот пл.№ 2186 по плана на м-ст Траката, така, както е
показан с кафяв цвят на скица № 880 от 26.11.1998 г. На заседание на ГАГК от
13.01.1999 г. по протокол № 2 е допуснато попълване на КП на ВЗ „Траката-разширение“ за имот пл.№ 2186 и издаване на заповед по чл.95 от ЗТСУ. Посочено е че не са постъпили възражения. Въз основа на
извършеното попълване е съставен АЧОС № 1089 от 23.04.1999 г., издаден на
основание чл.2, ал.2, т.5 ЗОС за имот пл.№ 2186 по плана на м-ст
„Траката“, представляващ земя с площ 855 кв.м., съгласно заповед № Р-28 от 01.02.1998 г. на
кмета на Община Варна.
Разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 ЗОС е била
действала към датата на издаване на АОС в редакцията от 21.05.1996 г., ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. Съгласно същата общинска собственост са недвижимите имоти на територията
на общината, чийто собственик не може да
бъде установен.
От
събраните в производството гласни доказателства на две групи свидетели се
установява, че св.Т. *** от 1978 г. до 2016 г. като енергетик и посочва на
скицата, че в ПИ 2186 се намира
помпената станция с резервоар и съоръжения, която се експлоатира от ВиК. Имотът е ограден, периодично влиза дежурен портиер, но
не стои постоянно. За да бъде въведен в експлоатация имота се изисква да бъде
ограден. След като било завършено съоръжението инвеститорът го оградил, но
когато е бил там не може да каже дали е
имало ограда между имот 2186 и имот 2187. Всички машини влизали от западната
част на имот 2187.
Св. Йорданова е работила от
1992 г. до 2000 г. като ръководител „Капитално строителство“ във „ВиК“ Варна и е участвала в приемателната комисия на
помпената станция. Станцията е оградена по всички правила, с табели и знаци.
Достъпът до нея се осъществявал по съществуващ черен път. За помпената станция
се е грижила само ВиК. Няма спомен, че между имота в който е стария водоем от царско
време и съседния имот е имало ограда. Ако е имало, тя е била с мрежа и е била
премахната по време на строителството на помпената станция, тъй като имало
багери и машини.
Св.П. разказва, че е ходила в
имота на С. много пъти и той е споделял, че оградата с имота на помпената
станция била свалена заради строителството. Дълго време оградите не били
възстановени и когато се поставили се оказало, че от съседния имот са отнели от
мястото С.. В него имало една барака, а в последствие по
време на строителството на помпената станция тя била съборена от ВиК за да минават машините им за да работят. В последствие С.
си оградил мястото, а оградата между имоти 2186 и 2187 била изградена от ВиК и се оказало, че са му отнели от мястото. Свидетелката
установила това сама, защото винаги влиза иманно от
това място и й направило впечатление. От
общината казали на С., че ще отчуждят мястото, но после му казали, че нямат
пари за да му заплатят обезщетение.
Св.Костадинов е братовчед на
ответника. Имотът е бил на баба им, след това наследниците си го разделили и
резервоара на ВиК се изградил в имота на Иван –
бащата на С.. Имотът на баба им обхваща имоти 2183, 2184, 2185 и 2188.
Разказва, че познава имота от дете и посочва всички съседи. Водоема на ВиК, който се изградил е към пътя от Виница за Евксиноград и слиза
към двореца. В мястото от 1958 г. имало
стара ограда с дървени колове и тел. Това било
от 1958 год. нататък. Не е сигурен, но мисли, че водоема е изграден
през 1999 г. Минавал е от там по време
на строителството и е виждал изграждането
му. Старата ограда била съборена и се
разширили нагоре като навлезли в дела на С.. В имота на С. имало една барака, която била съборена по време на строителството. С.
отстъпил от имота си за да направят съоръжението
и разширението срещу обезщетение, но такова не му е дадено. Не е платено нито на
баба им, нито на наследниците. Когато се
направила новата помпена станция, ВиК заградили
мястото и С. даже не можел да влезе там да си ползва мястото в тази част, която била отнета за разширението. По този начин С. бил ощетен, кабела минава през мястото му. Когато
ВиК направили това разширение на помпената станция
над северната граница на имот 2187 имало пътечка и С. им е дал възможност свободно да
влизат и да излизат, но се оказало, че са навлезли и му отнемат
част от имота.
От заключението на СТЕ по основната
и допълнителната задача, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че по КП на м. „Фатрико
дере" от 1969 г. (л.12) имотите са съответно:
ПИ
10135.2520.2186 по КК попада в по-голямата си част в имота върху който е
изписано „резервоар" с пл.№1143. Върху плана е показана част от надземната
част на водоема. Площта на имота изчислена графично е 438 кв.м. Имота с който
граничи на запад и почти по цялата южна граница е пл.№ 101- лозе, на юг с малка част от ПИ 99 -
лозе, на изток със ПИ 100 - лозе и на север с ПИ 102(a) - ов.
градина; ПИ 10135.2520.2187 по КК попада в по-голямата си част върху ПИ 101 по
КП от 1969г. Площта на последния изчислена графически е 402 м2. ПИ 101-лозе
граничи на запад с улица, на юг с ПИ 99- лозе, на изток със ПИ 100- лозе и на
север с ПИ 102(a) - ов. градина. На Комбинирана скица №1 КП от
1969г. е показан със зелен цвят.
По КП на м. „Траката"
от 1987 г. (л. 15) имотите са съответно: ПИ 10135.2520.2186 по КК попада изцяло
в ПИ 2186-държавен имот на ВиК. Върху плана е
показана постройка със сигнатура „МС" представляваща надземната част на
водоема. Площта на имота изчислена графично е 426 кв.м. Имота с който граничи
на запад и юг е 2187- лозе, на юг с 2183, на изток 2185 и на север с улица и
21886; ПИ 10135.2520.2187 по КК попада изцяло в ПИ 2187-лозе. Площта на
последния изчислена графически е 407 м2. ПИ 2187 граничи на запад с улица, на
юг с ПИ 2183, на изток със ПИ 2186 и на север с улица. На Комбинирана скица №1
КП от 1987г. е показан като основа с черен цвят.
Със Заповед NoP-28/01.02.1998/9г. на
Кмета на Община Варна(л.18) е изменена общата граница между ПИ 2186 и 2187 по
КП от 1987г. Съгласно тази заповед западната граница на ПИ 2186 е преместена на
запад и към него се приобщават 79 кв.м. а площта му става 505 кв.м. изчислени
графически. На Комбинирана скица №1 променената граница е показана с виолетов
цвят. Това попълване на КП от 1987г. не е отразено в ПКП към ПНИ на м. „Траката" одобрен със заповед №
РД-1-7706-20/24.01.2006г. на Областния управител на област Варна и в
последствие когато ПНИ е интегриран в Кадастралната карта одобрена през 2008 г.
На Комбинирана скица №1 КК е показана с червен цвят.
С АЧОС No
1089/23.04.1999 г. (л.31) е актувана земя представляваща ПИ 2186 по плана на м.
Траката съгласно заповед № P-28/01.02.1998 г. на зам.кмета на Община Варна с площ 855 м2. Като граници в
акта са вписани - път, имоти с пл.№№ 2183, 2185, 2186, пътека. Вещото лице
идентифицира така описания имот по площ и граници като един общ имот съставен от 2186 и 2187 по
КП от 1987г. Общата площ от 833кв.м = 426кв.м. (ПИ2186) + 407кв.м. (ПИ2187) е
близка до площта по АЧОС No 1089/23.04.1999 г. която е 855 кв.м. От
Комбинирана скица №1 е видно че съседите на двата имота по КП от 1987г .
съвпадат с описаните в АЧОС. Това се потвърждава и от скицата към този акт находяща се на л.30 от делото.
В
разписният лист към КП от 1987г.(л.10 от гр.д. 12128/17г. ВРС) като собственик
на ПИ 2186 е записан като държавен на ВиК, а на 2187
Димитър Добрев Маринов с н.а.149/67г. Същите собственици са вписани и в
ПНИ/2006г. В КНА № 108/2009Г. (л.13 от гр.д. 12128/17г. ВРС) е описан ПИ с
идентификатор 10135.2520.2187 по КК на гр. Варна с площ 407кв.м. Този имот е
идентичен с имот 2187 по КП от 1987г. преди промяната на източната му граница в
съответствие със заповед
NoP-28/01.02.1998/9r. на Кмета на Община Варна и с
част от този описан в АЧОС No 1089/23.04.1999 г. В Кадастралния регистър към
КК са вписани съответно: - За ПИ 10135.2520.2186-„Водоснабдяване и
канализация-Варна" АД, Вид собственост-частна; Вид територия:
Урбанизирана, Ниско застрояване до 10м; За ПИ 10135.2520.2187 - С.И.Г., Вид
собственост-частна; вид територия : Урбанизирана, Ниско застрояване до 10м.
В процесната реална
част от ПИ 10135.2520.2187 има прокарани подземни проводи под асфалтовата
настилка в северната част на имота служеща и за транспортен достъп до района на
помпената станция както и ел. кабели в южната част захранващи трафопост находящ се в обекта на помпената станция. В частта от
терена предмет на съдебния спор е изградена Помпената станция „Виница I",
която от водопровода Варна-Зл.пясъци подава под напор вода за захранване на
кв.Виница. Съоръжението е изградено през 1998-1999 и се състои от подземна част
в която са разположени помпите и довеждащите и отвеждащи тръби от помпената
станция. Сервитутната зона на място е обозначена с
табели "Санитарно-охранителна зона, Пояс I, Влизането строго
забранено". По информация от ВиК няма някакъв
друг вид сервитут освен оградения район със бетонови
колове, мрежа и бодлива тел. По отношение на преминаващите тръби през северната
част от ПИ 2187, следва да действа сервитут съгласно
Закона за водите и Нар. 16 на МРРБ , МЕЕР и МЗГ; За обект „Допълнително
водоснабдяване на кв. „Виница" - I етап от магистрален водопровод
Варна-Зл.пясъци II етап" част от който е помпената станция Виница-I
попадаща в процесния имот е издадено разрешение за
строеж № 15/14.05.1999г.(л.50) със съпътстващата техническа документация и
Разрешение за ползване № 255/17.06.1999г.(л.39).
Имотите на ищеца и ответника
са оградени на място като общата ограда между тях минава приблизително по
границата одобрена със заповед № P-28/01.02.1998/9г. на Кмета на Община Варна.
Останалата част от имот 10135.2520.2187, която не е заета от съоръженията към
Помпена станция „Виница 1" не е застроена. На Комбинирана скица към
заключението е показана в черен цвят КК,
в син цвят геодезическата снимка на изградените
съоръжения извършена от ВиК, с кафяв цвят геодезическата снимка на съществуващите огради и шахти
извършена от мен на 12.03.2018г. и променената граница между ПИ 2186 и 2187 със
заповед № P-28/01.02.1998г.
Със зелен и червен цвят съм добавил подземни проводи, нанесени в подземния
кадастър на Община Варна или подадени от експлоатационите
дружества.
Със заповед Г-265/30.12.2013г. на зам.кмета на Община Варна е одобрен
ПУП(ПРЗ) за УПИ XVIII-2187 и XIX-2183, кв.148 по плана на СО "Траката"
(л.ЮЗ), като процесната реална част влиза в УПИ
XVIII-2187. За ПИ 2186 няма изготвен отделен подробен устройствен
план. И двата имота попадат в обхвата на ПУР одобрен с решение № 551 - 6/26 и
27.07.12г на Общински съвет-Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация /ПУП- ПУР/ на
улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, план за улична
регулация на с.о. „Ваялар", с.о. „Траката" и с.о." Горна Трака".
Вещото лице дава заключение,
че имотът, описан в нотариален акт за право на собственост на недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка №60, том 4, дело №2523/1957
г.(л.81) се идентифицира по записа в разписния лист към КП от 1987г. с ПИ 2183
със собственик Иван Г. Каркаленджев.
Имотът по Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по делба №158, том 2, дело №974/1976
г. (л.85) се идентифицира по записа в разписния лист към КП от 1987г. с ПИ 2185
със собственик Димитър Г. Каркаленджев. Имотът по
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том 8, дело №2683/1994 г.
(л.84) не може да се идентифицира по площ, граници и по записите в разписните
листи по никой от плановете.
От направените
справки в община Варна не са открити издавани
отделни разрешения за строеж за изградения асфалтов път и кабел високо
напрежение находящи се в ПИ 10135.2520.2187. Издадено
е разрешение за строеж № 15/14.05.1999г.(л.50) със съответната техническа
документация и Разрешение за ползване № 255/17.06.1999г.(л.39) за обект
„Допълнително водоснабдяване на кв. „Виница" - I етап от магистрален
водопровод Варна-Зл.пясъци II етап" част от който е помпената станция
Виница-I. Същото е приложено на л .307-321 от
гр.дело 12128/17г. ВРС, приложено към настоящото дело.
По отношение на водното съоръжение „Помпена
станция Виница-1“ са приложими разпоредбите на
ЗМСМА - пар. 7 т. 1 от ПЗР. С влизане в сила на закона преминават в собственост на общините държавни имоти, представляващи водоизточниците, включително подземните и
минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения. Спорът
не се отнася до това съоръжение, а до реална част от ПИ. Между страните не е
налице спор относно това, че в имот с
идентификатор 10135.2520.2187 е имало водоизточник ведно с водовземно
съоръжение още към изготвяне на КП от 1969г. където за имот пл. № 1143 е посочено „резервоар”. В последствие през
1998-99 г. в имота е било модернизирано съществуващото и построено ново водовземно съоръжение – „помпена станция Виница 1“, което
обслужва водоподаването на квартал Виница на град Варна. ЗМСМА
влиза в сила в деня на обнародването му, а именно на 17.09.1991 г. От тази дата
ищецът се легитимира като собственик на ПИ
10135.2520.2186 на основание пар. 7, т. 1 от
ПЗР на ЗМСМА.
Ответникът
се легитимира като собственик на
ПИ 10135.2520.2187. От заключението на СТЕ се установи, че имотът, описан в нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 60,
том 4, дело № 2523/1957 г. е идентичен с
имота, записан в разписния лист
към КП от 1987 г. с № 283 и собственик Иван Г. Каркаленджев,
който наследодател на ответника С.И.Г.. Имотът по нотариален акт за собственост, придобит по делба № 158, том 2, дело № 974/1976
г. е идентичен с имота записан по разписния
лист към КП от 1987 г. с ПИ 2185 със собственик Димитър Г. Каркаленджев.
Издаденият
АЧОС № 1089 от 23.04.1999г. няма конститутивен характер, поради което същият само отразява
правото на собственост, възникнало на някое от основанията, посочени в чл. 2 на ЗОС. С оглед констативния му характер, същият доказва право на собственост за описания в него
имот. Съдът намира, че в същия акт за
общинска собственост неправилно е
отразено правото на собственост на Община
Варна по отношение площта на имот пл. № 2186, тъй като същият не е с такава
площ, доколкото заповед № Р-28 от
25.2.1999 г. на кмета на общината за попълване на кадастралната основа е
нищожна, поради неучастието на заинтересована страна в административното
производство, а именно ответникът С.Г., чийто имот като съседен се засяга
пряко. В АОС е посочено основание за
издаването му чл. 2, ал. 2, т. 5
от ЗОС, което съгласно тогава действащата редакция на закона сочи, че общинска собственост са и недвижимите имоти
на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Към този момент обаче, а и много преди това
собственик на имота е бил ответникът, а преди това неговият наследодател и праводател за което е налице запис в разписните листи към
всички действали преди кадастралната карта планове и нотариалани
актове за собственост и протокол за съдебна делба от 1957 г., 1965 г., 1967 г.,
1976 г. От свидетелските показания се установи, че ответникът в нито един
момент от твърдяния период от общината не е губил владението върху придобитият от него имот по
наследство, съдебна делба и чрез правна сделка. От свидетелските показания се
установи, че по време на изграждането на помпената станция е била премахната оградата
между имота на С. и съседния в който се извършвало строителството и била
съборена съществуваща в имота на С. стара барака за да преминават машините.
По-късно била възстановена от ВиК, но навлязла в
имота на С..
Нещо повече, в изпълнение
на влязлото в сила съдебно решение № 609
от 13.4.2009 г., постановено по адм.дело № 3056/2008
г. на Административен съд Варна с което е
отменен като незаконосъобразен отказа на Директора на Дирекция „Общинска
собственост“ при Община Варна за издаване на удостоверение искане вх.№
ЗАО-16842/08.04.2008 г., обективиран в писмо изх.№
ЗАО-16842/23.10.2008 г. и преписката е върната на административния орган за
заверяване на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт,
приложена към молбата в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, самият ищец
по делото Община Варна е издал на ответника
по негово искане удостоверение № ЗАО16842 от 12.06.2009 г. и е заверил подадената
молба-декларация за снабдяването му с нотариален акт за собственост по давност за
ПИ № 2187 с площ 409 кв.м. в гр.Варна, в.з. „Траката“,
ул.“14“ като е посочил, че имотът не е
общинска собственост. Именно въз основа на същата молба-декларация и
удостоверение ответникът по време на
брака му с ответницата се е снабдил с
констативен нотариален акт за
собственост № 108, том II, рег.№ 13182, дело № 264 от 2009 г., като правата му
по-късно се оспорват от общината.
Община Варна не доказа в производството владение върху процесния имот, а от събраните доказателства, включително и издадени от
ищеца официални документи се установява правото на ответниците
Георгиеви. Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ищецът следва
да заплати на ответниците разноски за производството в
размер на 1400 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства
за извършено плащане.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от
Община Варна срещу С.И.Г. с ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН **********,*** за приемане за установено по отношение на ответниците, че Община Варна е собственик
на недвижим имот, представляващ реална част с площ 79 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор *** по плана на СО „Траката”, местност „Траката”,
гр.Варна, целия с площ 407 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с
идентификатор ***, **** и останалата част от ПИ ****, повдигната в жълт цвят на
приложената на лист 10 скица № 15-326262 от 30.07.2015 г., издадена от СГКК
Варна, на основание изтекла придобивна давност с
начален момент 1999 г., продължаваща към датата на подаване на молбата в съда –
03.7.2017 г., на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА
Община Варна да плати на С.И.Г. с ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН **********,*** разноски за производството в размер на 1400
/хиляда и четиристотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Районен съдия: