РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 614/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 5076/15.01.2016 г., предявена от Й.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Ищецът
твърди, че на 30.11.2015 г., около 10.45 ч., в гр. София, на бул. „Гоце
Делчев“, К.Г.К., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Киа
Черато“, с peг. № *******нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пресичащия
пешеходец – ищецът Й.И.Г..
По
случая било образувано
НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски районен съд, което приключило
със споразумение от 16.05.2016 г., с което К.Г.К. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК.
След ПТП, ищецът бил приет по спешност в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД със силни болки в ляво рамо и подбедрица. Била
поставена работна диагноза: многофрагментна фрактура на лява подбедрица и ляво
рамо, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка с опасност за
живота. След извършените прегледи била поставена окончателна диагноза: счупване
на дисталната част на тибията – закрито. Фрактура хумери синистри проксималис
мултифрагментоза. Шок травматика. Контузио ет вулнус лацеро контузум пермагнум
регио париеталис декстри капитис. На ищеца била извършена по спешност
оперативна процедура открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фабула.
Ищецът твърди, че в първия месец и половина
след инцидента е изпитвал силни и интензивни болки и страдания в областта на
травмираните и оперираните участъци. Оздравяването на левия крак и лявото рамо
било свързано с обездвижване на крайниците за срок повече от 2 месеца. Предвид
възрастта и състоянието му след ПТП, ищецът бил лишен от възможността
самостоятелно да се справя с ежедневните си нужди, и получавал помощ от своите
близки. Ищецът изпитал и силен
психически стрес. Чувствал се подтиснат и уплашен от случилото се.
Психологическите последици от инцидента щели да съпътстват ищеца до края на
живота му.
Ищецът твърди, че във връзка с лечението на
уврежданията от процесното ПТП, е направил разходи в общ размер на 3039 лева,
за закупуването на: тибия интерлокинг
пирон, на стойност 1715 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр.,
на стойност 55 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 1 бр., на
стойност 27.50 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр., на
стойност 55 лева, кортикален винт, цяла резба, титан, на стойност 20 лева,
разширен остиосинтезен пакет, на стойност 660 лева.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******включително и на водача К.Г.К..
Застрахователната полица била със срок на действие от 26.03.2015 г. до
25.03.2016 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 100
000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане
(30.11.2015
г.) до окончателното им изплащане, както и сумата от 3039
лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът
претендира и направените
по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа
Черато“, с peг. № *******включително и на водача К.Г.К.. Ответникът оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на лекия автомобил, както и
противоправността на неговите действия.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. Твърди, че Й.И.Г. е допринесъл за осъществяване на механизма на
произшествието, тъй като същият се е движел по пътното платно по начин и на
място, където това не е било безопасно. Ответникът сочи, че произшествието е
причинено при условията на съпричиняване от пострадалия, като следва да бъде
съобразено поведението на пешеходеца, което в значителна степен е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат.
Евентуално ответникът
поддържа, че размерът
на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на принципа
на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Счита, че претенцията за обезщетение
на неимуществени вреди е в изключително завишен размер, който не отговаря на
приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични
травми, както и с реално претърпените от ищеца вреди. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане
на законна лихва.
В
допълнителната искова молба, ищецът излага съображения, че със споразумение по НОХД № 5059/2016
г. по описа
на Софийски районен съд, водачът на лекия автомобил - К.Г.К., е
бил признат за виновен.
С
допълнителния отговор, ответникът уточнява, че съпричиняването от страна на
пострадалия ищец се изразява в нарушаване на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП - преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с
разстоянията до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост
на движение; навлязъл е внезапно и неочаквано на платното за движение; удължил
е ненужно пътя и времето за пресичане, съответно спрял е без необходимост на
пътното платно.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 30.11.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 20.03.2015 г. във формата на застрахователна полица № 22315000839765,
валидна от 26.03.2015 г. до 25.03.2016
г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******включително и на водача
К.Г.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между
страните по делото (с определението от 28.03.2017 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 10).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
30.11.2015 г., около 10.45 ч., в гр. София, на бул. „Гоце Делчев“, К.Г.К., при управление на лек
автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******е реализирал ПТП, с
пресичащия пешеходец – ищецът Й.И.Г., който е пострадал.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представените по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие и Констативен протокол № К 1007/30.11.2015 г.,
съставен от дежурен ПТП при О „ПП“ – СДВР.
Тези
факти се
установяват и от споразумение, обективирано в протокол от открито съдебно
заседание от 16.05.2016 г. по НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, с което К.Г.К., с ЕГН: **********, е признат за виновен за
това, че на 30.11.2015г., в гр. София, при управление на
лек
автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******по бул. „Гоце Делчев“, с
посока на движение от ул. „Дойран“ към бул. „България“, непосредствено преди
кръстовището, образувано с ул. „Битоля“, на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак Д-17 от ППЗДвП, а именно: чл. 116 ЗДвП „Водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на пешеходеца Й.И.Г., изразяваща се в:
-
„счупване на дисталната част на
голямопищялната кост – закрито, в ляво”, реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник”,
за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата,
-
„счупване
на лявата раменна кост в проксималната част-многофрагментно”, реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник”, за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата,
-
„травматичен
шок”, самостоятелно реализирал медико-биологичния квалифициращ признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота”,
като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.3, пр.
последно, б.”А”, пр.2, вр. чл. 343, ал.
1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК. За извършеното престъпление, на
виновния водач е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение,
с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните
и субективни предели на одобреното от Софийски районен съд споразумение,
настоящият съдебен състав, счита че трябва
да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че К.Г.К. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 30.11.2015 г., на ищеца са причинени
описаните травматични увреждания.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, извършена от д-р А.М., което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, също се установяват, че в резултат на
процесното ПТП, Й.И.Г. е претърпял:
-
закрито счупване на дисталната
част на големия пищял на лявата подбедрица: реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение движението на крайника (левия крак) за
срок от около 7- 8 месеца, при обичаен ход на възстановителния процес;
-
многофрагментно счупване на
лявата раменна кост в край: реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
трайно затруднение движението на крайника
(лявата ръка), за срок от около 5-6 месеца, при обичаен ход становителния
процес;
-
разкъсно-контузната рана в лявата
теменна област на главата, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото
лице е посочило, че описаните травматични увреждания са в пряка и причинна връзка с процесното ПТП. По
отношение счупването на левия голям пищял, пострадалият е бил опериран – кръвна
репозиция с метална остеосинтеза. По отношение лявата ръка е направена
имобилизация. Раната на главата е обработена хирургически.
Вещото
лице е приело, че уврежданията са били свързани със силни болки и затруднено
движение и затруднено самообслужване за около 6 -7 месеца.
В заключението е посочено, че към извършване на експертизата
(заключението е депозирано в СГС на 03.11.2017 г.), пострадалият има ограничено
движение в лявата ръка и накуцваща походка, с провлачване на левия крак. Придвижва
се само на къси разстояния и с помощта на помощно средство бастун. Раните в
лявата теменна област и в местата на операцията на левия долен крайник са
зараснали с образуване на белези, които имат траен, постоянен характер и които ще останат за цял живот, като с
времето ще избледнеят.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т.Й.Г..
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Г.,
предвид най-близката й родствена връзка с ищеца (свидетелката е негова дъщеря).
След като взе предвид, обаче, че показанията
на разпитания свидетел са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът им даде
вяра и ги кредитира. Свидетелката сочи, че на 30-ти ноември, след като
разбрала, че баща й е в „Пирогов“,
отишла веднага в болница. Лекарите казали на свидетелката, че баща й е в
тежко състояние, с опасност за живота, със счупен крак, счупено рамо, травма на
главата и мозъчно сътресение. Била му извършена спешна операция, която
продължила три-четири часа. Ищецът останал в болницата 2 седмици, изпитвал
много силни болки, приемал обезболяващи. След като бил изписан, ищецът бил 6
месеца на легло, със силни болки, на обезболяващи, с използване на памперси, с
постоянни грижи за него. Първите дни бил неадекватен. Наложило се да бъде
осигурен в дома на ищеца и медицински персонал – за изваждане на конците, смяна
на превръзките, поставяне на инжекции. Предната окосмена част на главата на
ищеца била шита с 6-7 шева, в крака имал 6 пирона, импланти. В лявото рамо,
нямало как да сложат пирони, тъй като имало силно кръвотечение и била направена
спешна операция, за да спре кръвта. Ищецът бил със система, която трябвало да
се наблюдава непрекъснато, докато зарасне счупеното. Ищецът започнал да става след шестия месец,
но му било трудно. През тези шест месеца не излизал навън. След това почти не
излизал, а ако трябвало да излезе, това ставало с придружител, като ищецът
ползвал бастун. За ищеца се грижела
свидетелката, която живеела при него. Свидетелката сочи, че баща й до
„ден-днешен“ (свидетелката е разпитана на 26.06.2017 г.) не може да ползва
лявата си ръка, като за раздвижването й ходил на рехабилитация. Преди катастрофата, ищецът бил жизнен,
енергичен, „ходел на кафета“, пазарувал. „Сега“ бил съвсем различен. Не се
чувствал добре и психически от това, че не може да излиза и не може да се
движи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Й.И.Г. (чл. 265,
ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение №
127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение №
106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по
гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от 5.12.2017 г. по т.
д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО и др.) и отчете
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от
чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в продължителен
период след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
който не е завършил, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП - 90 г., отражението, което е дало процесното ПТП върху
живота на ищеца, вкл. върху психическото и емоционалното му състояние, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Й.И.Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева.
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
По
делото е представена фактура № **********/07.12.2015 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД,
като доставчик на описаните във фактурата стоки: тибия интерлокинг пирон, на стойност 1715
лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр., на стойност 55 лева,
KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 1 бр., на стойност 27.50 лева, KIN –
заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр., на стойност 55 лева, кортикален
винт, цяла резба, титан, на стойност 20 лева, разширен остиосинтезен пакет, на
стойност 660 лева, или общо 3039 лева.
Видно от фискален бон от 07.12.2015 г., сумата е
била заплатена в полза на доставчика на стоките -УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД.
От
заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи са били необходим за лечебния и възстановителен
процес на ищеца. Поради
това, искът за заплащане на сумата от 3039 лева – обезщетение
за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна
връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите
от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Й.И.Г. е допринесъл за настъпване на
ПТП, тъй като се е движел по пътното платно по начин и на място, където това не
е било безопасно. С допълнителния
отговор, ответникът уточнява, че съпричиняването от страна на пострадалия ищец
се изразява в нарушаване на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП - преди да
навлезе на платното за движение, не се е съобразил с разстоянията до
приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение;
навлязъл е внезапно и неочаквано на платното за движение; удължил е ненужно
пътя и времето за пресичане, съответно спрял е без необходимост на пътното
платно.
Видно
от одобреното от съда споразумение по НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ищецът е пресичал бул. „Гоце Делчев“ на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д-17.
Водачът
на лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******- К.Г.К., е разпитан в настоящото
производство, като свидетел. К.К. сочи, че е „бутнал“ Й.Г. на пешеходна пътека.
ПТП се случило на бул. „Гоце Делчев“, малко след ул. „Дойран“. Свидетелят карал
направо, с около 40 км./ч. Слънцето било много ниско, блестяло в очите на
свидетеля и той видял пешеходеца в последния момент. Свидетелят сочи, че вдясно
е имало спрял бус, който се намирал на 2 – 3 метра преди пешеходната пътека.
Свидетелят натиснал спирачките, цащото го видял, но не успял да предотврати
удара. Ищецът пресичал отдясно наляво, ходел нормално, нито бавно, нито бързо.
След удара, ищецът бил в съзнание.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза (АТЕ),
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по АТЕ е
описало следния
механизъм и причини за настъпване на процесното ПТП: на 30.11.2015 г.,около
10.45 ч., в гр. София, по бул. „Гоце
Делчев“, в посока от ул. „Дойран“, към бул. „България“, преди кръстовището с
ул. „Битоля“, в лявата пътна лента, се е приближавал лек
автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******управляван от К.Г.К., със скорост около 44 км/ч.
Преди сигнализираната и маркирана пешеходна пътека „Зебра“, намираща се преди
кръстовището, в дясната пътна лента, бил спрял микробус, за да пропусне
пострадалият пешеходец да премине по пешеходната пътека.
К.Г.К. не преценил правилно ситуацията, а
именно - че по пешеходната пътека е възможно да се движи пешеходец и не
намалил скоростта си своевременно. Така
водачът К. загубил ценно време и когато пешеходецът преминал пред левия преден габарит на микробуса, К. реагирал за спиране, но вече е било късно и
не успял да спре, поради което лек автомобил
„Киа Черато“ ударил
с предната си част пресичащия по пешеходната пътека 90 годишен пешеходец.
Вещото лице е посочило, че „инициалният
удар“ е бил нанесен с предната броня на автомобила в левия крак на пешеходеца.
От удара пешеходецът бил качен на предния капак, като краката му се вдигат
нагоре, а главата паднала надолу и била ударена. След това пешеходецът бил
отхвърлен напред и паднал пред спрелия
автомобил на 8,3 метра след ориентира. Пешеходецът не бил прегазен от
автомобила, защото водачът е успял да задейства спирачките непосредствено преди
удара.
Видно от заключението, причината за
настъпване на произшествието е в действията на водача на лек автомобил
„Киа Черато“, който при наличието на спрял микробус пред пешеходната пътека в дясната
пътна лента, не предвидил, че по пешеходната пътека пред него пресича пешеходец,
с което е загубил ценно време и се е поставил сам в невъзможност да не може да
спре и да предотврати произшествието, когато пешеходецът е станал видим. Пешеходецът
е имал възможност да се огледа, към момента в който преминава пред спрения
микробус и да се спре преди да навлезе в лявата пътна лента. При ограничена
видимост на пешеходеца от спрения микробус, тъй като отстоянието на л.а. КИА от
мястото на удара 26,4 м е по-малко от опасната му зона за спиране 28,60,
водачът на л.а. КИА не е имал възможност да спре преди мястото на удара, защото
пешеходецът попада в опасната зона за спиране на автомобила, но не е преценил
правилно ситуацията и сам се е поставил в невъзможност да не може да спре и да
предотврати удара.
При така установените факти, съдът приема, че ответникът не
доказа възражението си за съпричиняване.
Ищецът
е пресичал пътното платно на пешеходна пътека, поради което и неоснователно е
твърдението, че Й.И.Г. е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като се е движел по пътното платно по начин и на място, където това не е било
безопасно.
Неоснователно
е и твърдението, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Не
се установява, нито че ищецът е навлязъл
внезапно и неочаквано на платното за движение, нито че е удължил е
ненужно пътя и времето за пресичане, или пък да е спрял без необходимост на пътното платно
Съгласно
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците
са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая, ищецът е
изпълнил това си задължение, тъй като преди да навлезе на пътното
платно, се е съобразил с пътните превозни средства и е предприел пресичане на
пътното при наличието на превозно средство (микробус), което е спряло, за да
пропусне пресичащия пешеходец. Т.е. не
се установява нито противоправно пресичане от страна на пострадалия, нито
същият внезапно да е излязъл на пешеходната пътека, поради което водачът на
автомобила да не е могъл да реагира бързо и адекватно. По делото не се установи ищецът по някакъв
начин да е създал опасност както за самия себе си, така и за останалите
участници в движението. Точно обратното, същият е предприел пресичане на
обозначеното за това място и дори и да е успял да види автомобила, той не е
имало как да предположи, че водачът му няма да спре и няма да го пропусне при
положение, че пострадалият не просто е стъпил на пешеходната пътека, а се е
намирал в средата на лявата пътна лента (след като е преминал дясната).
Правото
на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по
пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на
моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване
на признати му от закона интереси. На
осъществяването на това право стои насрещно задължение на водачите на
превозни средства, които са задължени да спазват такова поведение, което да
осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация. Наличието
на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място. Законът предвижда засилена защита по
отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП -деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се
движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за
пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи
водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не
са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. Друга сходна хипотеза е свързана с ограничената
видимост. Затова конкретно в такива случаи при заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство - чл. 119, ал.
2 от ЗДвП, водачите на заобикалящите нерелсови превозни средства са
задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат, за да
пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
С оглед на изложеното, определените по-горе обезщетения не
следва да бъдат намалявани.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането –30.11.2015г., а за имуществени вреди – от
настъпването им – 07.12.2015 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата
от 100
лева от общо направените разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.40) -
депозит за СМЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
150 лева от общо направените
разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.60) - депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 180 лева (300 х 0.60) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адв. Я.Д.Д., сумата от 1448.47
лева, съразмерно на уважената част от исковете (3621.17 х 0.40).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1641.56 лева – държавна
такса, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищеца.
Сумата от 30 лева – депозит за свидетел, внесена от ответника с платежно
нареждане от 05.04.2017 г. (л. 44), не подлежи на присъждане, а на
възстановяване, тъй като за нея не е издаден РКО за изплащането й на свидетеля.
Сумата от 250 лева – депозит за АТЕ, внесена от ищеца с платежно нареждане
от 24.04.2017 г. (л. 46), също не подлежи на присъждане (а на възстановяване),
тъй като в определението от 28.03.2017 г. е предвидено внасянето на депозита за
АТЕ да е от ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.И.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, както следва:
- на основание чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 38 000 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Й.И.Г. неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до
окончателното плащане,
-
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 3039
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Й.И.Г. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2015
г. до окончателното плащане, както и
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 38 000 лева до пълния
предявен от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 180
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1448.47 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1641.56 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: