РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пазарджик, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102620 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск на Н. С. Г. от с. М., общ. Пазарджик, срещу
Прокуратурата на РБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение срещу него, заедно с лихва за забава за периода 17.08.2017 г. - 15.08.2022 г.в
размер 3 041,91 лв., както и сумата 150 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - заплатен адвокатски хонорар, в резултат на същото обвинение. В исковата молба се
заявява, че ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С
постановление от 03.11.2016 г. му била взета мярка за неотклонение "подписка". В този
момент той осъзнал, че е жертва на несправедливост, и почувствал страх и ужас, че може да
бъде осъден за нещо, което не е извършил. На 06.02.2017 г. прокуратурата внесла
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което сериозно притеснило и стресирало ищеца, защото не бил извършил
никакви престъпления. На 26.06.2017 г. съдът прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокуратурата, а на 17.08.2017 г. наказателното производство било изцяло
прекратено и мярката за неотклонение била вдигната. През цялото време ищецът съдействал
на прокуратурата, но за този дълъг период от време все повече се притеснявал, че може да
бъде осъден несправедливо. Останал безработен и не можел да започне работа в резултат на
мярката за неотклонение, притеснявал се и за семейството си, в случай че бъде осъден.
Загубил вяра във всичко и всички, много пъти убеждавал приятелите и роднините си, че е
1
невинен, макар да е бил обвиняем.
Ответникът Прокуратура на РБ чрез прокурор в РП – Пазарджик е подал отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не са представени доказателства за
прокурорския акт за прекратяване на разследването, нито за датата, на която той е
стабилизиран. Не са представени доказателства за претърпените вреди, нито за причинната
им връзка с наказателното производство - в това число дали ищецът е бил изобщо в трудови
правоотношения преди образуването му. Размерът сам по себе си според прокуратурата
също е прекомерен - престъплението, за което е бил привлечен ищецът, не е тежко;
участието му в съдебната фаза не е било задължително, но той по собствено желание е
участвал и е наел адвокат; по време на съдебното следствие са установени различни факти
от установените на досъдебното производство в резултат и на лъжесвидетелство в
досъдебното производство; от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването е
изминала по-малко от година; мярката за неотклонение "подписка" е най-леката и
твърдените от ищеца ограничения не кореспондират с много ниската степен на ограничение
на всекидневния живот от тази мярка. Прави се възражение за погасяване с 3-годишна
давност на част от лихвите за забава.
Искът е с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
С постановление на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик от 27.09.2016 г. срещу
ищеца Н. Г. било образувано досъдебно наказателно производство за престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК - за това, че през м. юли 2016 г. до 05.08.2016 г. в с. М. е извършил
непристойни действия - управление на лек автомобил с висока скорост по оживени улици на
селото, въртене на гуми, рязко спиране, неприлични жестове с ръце, предизвикване на
скандал и размахване на кафяв прът от текстолит. Била му взета мярка за неотклонение -
подписка. До образуване на наказателното производство се стигнало след жалби на И. С. и
Ю. А. от същото село, които се оплакали, че Г. многократно минавал по улицата покрай
техните къщи в ромската махала на селото с висока скорост, застрашавал сигурността на
живеещите там, а на направените му забележки казвал, че ще кара както си иска, показвал
среден пръст и отминавал. На 05.08.2016 г., след поредно подобно преминаване в момент,
когато на улицата се намирали А. с внучето си, при обратното преминаване Г. бил
принудително спрян от мъжа на А. - Т. Т. Възникнал скандал, при който Г. взел от
автомобила си прът с дължина 60-70 см. и се опитал да излезе от автомобила. Тодоров успял
да му отнеме пръта и да го хвърли обратно в автомобила. Съседи на Т. се намесили и
предотвратили разрастването на конфликта.
Позицията на Г. по време на цялото наказателно производство е била, че е невинен, бил е
нападнат от Т. и съседите му, бил бит с метален прът и му била счупена ръката.
Счупването на ръката (лакетната кост на дясната предмишница) се доказва с намиращите се
по наказателното производство медицински документи, отразяващи диагностични
2
процедури от нощта на пети срещу шести август 2016 г. в отделението по ортопедия и
травматология на МБАЛ - Пазарджик.
На 06.02.2017 г. прокуратурата внесла в съда постановление с предложение за налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК. Съдът счел, че в хода на делото се
установяват различни фактически положения от описаното в постановлението, и с
определение от открито заседание от 26.06.2017 г. прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора.
С постановление от 17.08.2017 г. прокурорът приел, че тъй като деянието от 05.08.2017 г. е
било вече предмет на наказателни постановления, издадени от Община Пазарджик за
нарушение на Наредбата за обществения ред и отменени от съда, следва на принципа non bis
in idem и съобразно ТР 3/2015 на ОСНК на ВКС да се прекрати производството по
отношение на това деяние, а останалите деяния, предмет на обвинението, осъществяват
състава на дребно хулиганство, наказуемо по УБДХ, а не на престъплението хулиганство по
чл. 325 от НК, поради което наказателното производство било изцяло прекратено, а мярката
за неотклонение подписка - вдигната.
За установяване на размера на вредите - притеснения у ищеца, че ще бъде осъден, съмнения,
породени у близките му, че е извършил престъпление, оттегляне от близки и приятели
заради това, невъзможност да си намери работа - в съда са изслушани двама свидетели.
Съдът не счита, че следва да кредитира техните показания изцяло, като ги счете за напълно
подкрепящи твърденията на ищеца за неговите преживявания - показанията им са
схематични, повтарят твърденията в исковата молба, наблягат на счупването на ръката на
ищеца, което няма причинна връзка с обвинението. Съдът счита, че несъмнено ищецът е
преживял определени негативни емоции във връзка с обвинението, продължило малко
повече от година, и страх, че може да бъде признат за виновен, но тези емоции и страх не са
с твърдяната от него тежест. Не са напълно правдоподобни общите твърдения на двамата
свидетели, че семейството му се отдръпнало от него заради наказателното производство и
не искало да го защити, не се установява и положението му на безработен и евентуалният
неуспех при търсене на работа да е причинен от обвинението. По данни на свидетелите той е
бил безработен и към момента на инцидента от 05.08.2016 г. Следва да се вземе предвид и
характерът на взетата мярка за неотклонение - подписка, която е най-леката и не създава
сериозни затруднения на обвиняемия.
За да отговаря прокуратурата за обезщетяването на претърпените вреди, които са в
причинна връзка с нейни актове, не е нужно те да бъдат са непременно свързани с вина или
нарушение на служебни задължения на прокурор или разследващ - достатъчно е да е налице
обвинение, което по някаква причина се е оказало незаконно и е прекратено или
обвиняемият е оправдан. В случая тези условия са налице. Евентуалното лъжесвидетелство,
неустановено още на досъдебното производство, се обхваща в този смисъл от обективната
отговорност на прокуратурата и не би следвало да се отрази съществено на размера на
обезщетението, макар и той да се определя по справедливост.
Съдът счита, че претърпените от ищеца вреди следва да се оценят приблизително на 2000
3
лв. и искът да се уважи за този размер, а за разликата - да се отхвърли.
Основателно е възражението за изтекла погасителна давност за част от вземането за лихвата
за забава. Независимо от разсъжденията какъв характер има тази лихва, тя би следвало да се
изчислява ден за ден и да се погасява с тригодишната давност по чл. 111, буква "в" от ЗЗД,
т.е. погасена е за времето до 15.08.2019 г. Законната лихва, изчислена с общодостъпен
калкулатор върху сумата 2000 лв. за периода от 15.08.2019 г. до 14.08.2022 г., е в размер
608,89 лв.
Изцяло се дължи обезщетението за имуществени вреди в размер 150 лв., представляващо
заплатено на адвокат възнаграждение. Макар да не е задължително участието на защитник в
това производство, право на обвиняемия е да ползва такъв, функцията на адвокатите по
такива дела е да осъществяват защита, която се счита за напълно необходима и уместна,
макар и не задължителна, и заплащането на разноски за неговото възнаграждение следва да
се счете за вреда в пряка причинна връзка с обвинението.
Разноските за държавна такса следва съобразно нормата на ЗОДОВ да се присъдят на ищеца
в пълния размер от 10 лв., а тези за адвокатско възнаграждение - пропорционално на
уважената част от иска.
РЕШИ:
Осъжда ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Н. С. Г., ЕГН
**********, от с. М., общ. Пазарджик, ул. „***“ № *, сумата 2000 (две хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение от изхода на разследването и неудобства от задържането и наложените мерки
за неотклонение и процесуална принуда в резултат на незаконно повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което наказателното производство по ДП №
1348/2016 г. на РУ на МВР - Пазарджик, съответно АНД № 165/2017 г. на Районен съд -
Пазарджик, е прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура -
Пазарджик с вх. № 2800/2016 г. от 17.08.2017 г., заедно с лихва за забава в размер 608,89 лв.,
начислена за периода от 15.08.2019 г. до 14.08.2022 г., и със законната лихва върху сумата
2000 лв., считано от 15.08.2022 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за
главницата за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв. и за лихвата за
забава - за разликата над 608,89 лв. до пълния предявен размер от 3041,91 лв. (от тази
разлика като погасени по давност - всички лихви за периода от 17.08.2017 г. до 14.08.2019 г.,
а останалата част - като недължими).
Осъжда ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Н. С. Г. сумата
150 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на описаното по-горе
наказателно производство - заплатено адвокатско възнаграждение по него.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. С. Г. сумата 280,13 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4