РЕШЕНИЕ

 

№  525   

 

гр. Троян, 12.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора……………….., като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 919 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

Производството е по реда на чл. 30 от ЗЗДт.

         Постъпило е искане от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Троян за наставянето на детето М.С.М., роден на *** г. в професионално приемно семейство на Г. и Н. ***, ж. к. „Горско стопанство”, бл. 10, ет. 1

В с. з. страните са редовно призовани.

Лично се явяват Г.Н. и Н.Н., които излагат, че в момента М.живее в техния дом и те имат възможност и се грижат за него.

За ДСП – Троян, се явява директораД.П.и моли съда да уважи предявената молба.

Майката на детето С.М. се представлява в процеса от пълномощника си адв. С.Ш.от АК –п., който моли съда изцяло да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява, че детето М.М. е роден на *** г., от майка С.А.М. и неизвестен баща.

По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП – гр. К., от който се установява, че на 11.09.2019 г. социален работник е посетил адреса в с. Р.където живеело детето. Жилището представлява една стая с две легла и шкаф, без вода, като хигиената била на изключително ниско ниво. Установява се, че майката С.М., съжителства с лицето М.М., двамата имат общо осем деца, но част от тях не са припознати от М.. При посещението си, социалния работник установил, че в жилището се намират всичките осем деца, сами. /всички деца са малолетни, като най-голямото дете М.М. е роден 2009 г., а най-малкото дете е родено 2018 г./. Децата били в окаяно състояние, мръсни. Две от тях били с рани по лицата. Майката С.М. е открита при съседи. Същата е изложила, че през 2019 г. е починала бабата на децата, и й е много трудно да се справя с отглеждането им. Бащата М.М. бил на полето. Дядото по бащина линия, споделил, че след смъртта на бабата, родителите не полагат грижи за децата си. Най-голямата дъщеря С., която всъщност е на девет години, споделила, че често майка й я оставя сама да се грижи за братята и сестрите си. В доклада е отбелязано, че към настоящия етап не се наблюдават положителни страни на семейството. Майката С.М. е безработна, получава единствено социални помощи. М. е насочена към Център за обществена подкрепа – гр.С. с цел повишаване на родителския капацитет, но до момента няма отчетен напредък в работата с нея. Отбелязано е, че същата не възприема съветите на специалистите. М.М., с който М. живее съвместно, не получава постоянни доходи, същия работи сезонно на полето.

Предвид на констатираните горе обстоятелства, ДСП – гр. К. е приела, че е налице риск за живота и здравето на малолетното дете М.М., поради което е приета спешна мярка – настаняване на детето в приемно професионално семейство. Издадена е заповед № ЗД/Д-РВ-К-103 от 16.09.2019 г. на ДСП – гр. К., с която М.М. е настанен в професионалното приемно семейство на Г.Н. ***.

Пълномощника на С.М. – адв. Ш., от името на доверителката си оспорва молбата, като счита, че не е изследван достатъчно родителския капацитет на майката, който се състои от множество компоненти. Излага, че не се противопоставя, ако съда прецени, че ще бъде в интерес на детето, то да бъде настанено в приемното семейство, но при условие, че майката изразява желание да отглежда детето си, следва да се вземе под внимание да не се нарушава връзката родител – дете.    

С оглед на изложеното решаващия съд намира, че настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за това орган.

Подадената молба е с правно основание чл.30, ал.1 вр. чл.29, т.2 ЗЗДет. чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето.

 Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл.25 от същия. Според чл. 25, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са неизвестни или трайно не полага грижи за него без основателна причина. От събраните по делото доказателства се установи, че в удостоверението раждане е записано бащата неизвестен, а майката е с нисък родителски капацитет, не разполага с възможности, които да й позволяват да отглежда детето си в нормални за него условия.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт. По делото липсват данни да наличие на близки роднини на детето, които да имат възможност и желание за отглеждането на М.. ДСП е преценила, че най-адекватната мярка за закрила спрямо него е настаняването в приемното семейство Н., утвърдено със заповед № 11-РДПС-0004 от 30.01.2017 г. на РДСП – Ловеч. В с. з. Г. и Н. Н.изразяват желание и възможност за отглеждане на детето и съда счита, че продължаване на настаняването му при тях ще бъде изцяло в негов интерес. 

Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.

Видно от доказателствата по делото сем. Н.като професионално приемно семейство притежават необходимия родителски капацитет и могат да гарантират сигурността и здравето на малолетния М..

При преценка най-добрия интерес на детето, съда счита, че предвид желанието на майката да не прекъсва връзката си с детето, предвид неговата възраст, способността на професионалните приемни родители  да се грижат за него и най-вече негативните последици, които биха настъпили за детето при оставането му в неподходяща за отглеждане среда, съда приема, че най-подходящата мярка за закрила  по отношение на М.С.М. е "настаняване в приемно семейство", поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. 

Съда намира, че адекватния срок за приемането на тази мярка е една година, считано от издаването на заповедта на ДСП – К. – 16.09.2019 г. По този начин няма да бъде прекъсната връзката между родител – дете, а и за този период от една година майката следва да положи усилия за увеличаване на родителския си капацитет и да подсигури нормални условия за отглеждане на детето си.

Ще следва също така да бъде определен и режим на контакти между майката и детето.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И :

 

         НАСТАНЯВА детето М.С.М., роден на *** г., ЕГН **********, от майка С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** и неизвестен баща в професионалното приемно семейство на Г. и Н. ***, ж. к. „Горско стопанство”, бл. 10, ет. 1 за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, считано от 16.09.2019 г. /датата на издаване на заповедта на ДСП – гр. К./

Определя лични контакти на М.С.М., роден на *** г., ЕГН ********** със своята майка С.А.М., ЕГН ********** веднъж месечно, в присъствие на социален работник от ОЗД при ДСП – Троян.

         ДОПУСКА незабавно изпълнение на решението.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Ловешки окръжен съд в седемдневен срок от съобщението до страните и  прокуратурата, че е обявено.

                                                       

 

Районен съдия: