Р Е Ш Е Н И Е
№
454
гр.
Велико Търново, 16.11.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря Веска Г., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №747 по описа на Административния съд за
2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателят
Община Лозница, чрез пълномощниците си адв. Ф. и адв.М. от САК, оспорва частично
като незаконосъобразен акт (наименован в жалбата като решение за определяне на
финансови корекции), обективиран в писмо, изх.№08-00-3208/17.10.2016 г. на ръководителя
на управляващият орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ във
връзка с приключването на процеса на окончателна верификация по искане №17 за
окончателно плащане по проект №58111-22-213 “Изграждане на нови клонове към
съществуващата канализационна мрежа, реконструкция на водопроводна мрежа по
улиците, предвидени за канализация и реконструкция на пречиствателна станция за
отпадъчни води на град Лозница“ (проектът за лаконичност) на ОПОС 2007-2013 г.
С него като краен правен резултат е разпоредено възстановяването на сумата от
1 789 968, 19 лв., предвид доброволно възстановената сума от
жалбоподателя от 616 382, 60 лв. Посоченият акт се оспорва в частите му, които
обосновават неблагоприятния за жалбоподателя резултат, а именно досежно
констатациите по б.а), б.б), б.в), б.г), б.д), б.з), б.и), б.й), б.к), б.л.), б.м),
б.н), б.о), които са възпроизведени в акта под формата и на мотиви и на
разпоредителна част, и са послужили за изчисление на сумата, подлежаща според
органа на възстановяване от страна на
общината в резултат на отказът да се верифицират разходи по окончателна
верификация по искане за плащане №17 по проекта.
В
жалбата и писмената защита на жалбоподателя са развити подробни оплаквания.
Сочи се, че неправилно ответникът смята жалбата му за недопустима касателно
частите от писмото, с които се извършвала финансова корекция, тъй като не
ставало въпрос за налагане на такава, а за съобразяването на вече наложена
корекция при верификация на суми по проекта. В това отношение сочи, че посочената
в акта сума за възстановяване е функция както от отказ да се верифицират
разходи – които според него са допустими, така и от налагането на финансови
корекции в самото писмо върху допустими за верификация суми. В това отношение
се позовава на наведените в процесният акт нови факти и обстоятелства, различни
от тези, които са се съдържали в предходен акт, с който отново е било отказано
верифицирането на разходи. Освен това се прави оплакване, че от мотивите в акта
не може да бъде направено разграничение между на процедурата, проведена от
ответника, в смисъл, че не става ясно дали се налага финансова корекция или се
отказва верификация на разходи поради недопустимостта им. Счита, че с
процесното писмо на практика е проведена процедура по откриване и администриране
на нередности, като обосновава, че според наличната към момента съдебна
практика по приложението на §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ правните субекти, по
отношение на които има неприключила процедура по налагане на ФК до влизането в
сила на закона не могат да защитят правата си по исков ред, защото нямало
започнало и недовършено производство за налагане на ФК, тъй като термините
„процедура“ и „производство“ били
различни. При това ако на тези субекти се отказвала защита срещу акт за налагане на ФК по административно
правораздавателен ред, то те нямало да разполагат с друг способ да защитят
правата си. Поддържа се формалната незаконосъобразност на оспореният акт, като
се сочи, че той не съдържа нито фактически, нито правни основания за
разпоредения с него резултат, като не ставало ясно под коя правна норма следва
да се субсумират мотивите, обуславящи този резултат. Сочи се и, че актът е издаден
в противоречие с материалния закон, като не е налице „нередност“ по смисъла на
Общностното право (Регламент 1086/2006), като се излагат и подробни съображения
досежно част от констатациите на акта. Сочи се и, че проектът не е финансиран
100% от ЕСИФ, докато с акта е отречена верификация на собствения финансов
принос на бенефициера, което е недопустимо. В това отношение поддържа, че
всъщност процентът на БФП е едва 79, 54 % от общата стойност на проекта, като
средствата до 100 % са национално съфинансиране и собствен принос от негова
страна.
Ответникът, ръководителят на управляващият
орган на ОП „Околна среда 2007 - 2013 “ чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. В представените по делото писмени бележки се сочат
подробни доводи за този претендиран резултат. Аргументира се, че са неправилни
твърденията, че с акта се комбинира резултат от две различни процедури – по
верификация и налагане на ФК, тъй като всъщност верификацията само взема
предвид вече наложени ФК. Неправилно е според тази страна и становището, че
актът е формално незаконосъобразен. Според него основанията за неверифициране
на разходи са ясни предвид съдържащите се в преписката документи и съдържанието
на разменената между страните кореспонденция.
По допустимостта на жалбата:
Посоченият
акт е възпроизведен технически в писмо с изх. № 08-00-3208/17.10.2016 г. на
ответника. Няма данни кога това писмо е получено от жалбоподателя, но видно е
от приложеното банково бордеро за заплащане на държавна такса за обжалването му
пред АССГ, тя е заплатена на 31.10.2016 г., при което следва да се приеме, че
преди тази дата жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на акта. От
друга страна в самият акт, обективиран технически под формата на писмо, не е
посочен срок за оспорването му, поради което е приложима разпоредбата на
чл.140, ал.1 от АПК, като този срок е безусловно спазен от жалбоподателя с
оглед датата на депозирането на жалбата чрез ответника до АССГ.
Всъщност,
писмото съдържа изявлението, че приложените разходо-оправдателни документи към окончателното искане
№17 са за 3 414 693, 09 лв., като от тях разходите, които следва да
са за сметка на БФП са 3 340 759, 86 лв., а сумата на отказаните
верифицирани разходи е от 1 737 524, 52 лв., като според ответника тя
включва общо 15 пункта, като по б.а) не е признат за допустим разход от
16 525, 36 лв., по б.б) не е признат за допустим разход от 2428, 80 лв. по
една фактура, представляващ разлика в неустойка по договор, по б.в) не е
признат за допустим разход сумата от 5790 лв., по б.г) е посочено, че се налага
ФК по договор на верифицирани разходи в размер от 129 448, 58 лв. в размер
от 10%, по б.д) не е признат за допустим разход от 1972, 86 лв., по б. е) е
признато т.н. възражение на жалбоподателя досежно неправилен отказ за
верификация на сумата от 21 896, 87 лв., като тази сума се верифицира, по
б.ж) е признато т.н. възражение на жалбоподателя досежно неправилен отказ за
верификация на сумата от 46, 80 лв., по б.з) не е признат за допустим разход сумата
от 12 000 лв., по б. и) не е признат за допустим разход сумата от 6500
лв., по б.й) не е признат за допустим разход сумата от 29 000 лв., по б.к)
са посочени неверифицирани разходи, представляващи собствен принос на
жалбоподателя, както следва: 4 833, 33 лв., 28 800 лв., 4100 лв.,
10 472, 40 лв., 3000 лв., 7242, 50 лв., като са посочени и фактически
аргументи за отказа да се верифицира собствения принос, по б.л) не е признат за
допустим разход сумата от 2508, 20 лв., по б.м) е посочено, че се налага
финансова корекция от 25% в размер от 2 600 лв., по б.н) е посочено, че
има регистрирана нередност ОПОС/14/КФ/231, по която се прихваща сумата от
147 931, 05 лв., по б.о) е посочено, че по договор №150/01.11.2013 г. има
регистрирана нередност ОПОС/15/КФ/245, по която се прихваща сумата от
1 438 875, 16 лв.
Следва
да се отбележи, че след указание на съда, ответникът, в писмена молба (намираща
се на л.2 – л.3 от бял класьор с приети по делото доказателства) изрично е
посочил, че сумите по букви г), к), м), н)
и о) от писмото представляват изпълнение/прилагане (прихващане) на вече
наложени финансови корекции, докато останалите суми са отказани за верификация.
Съответно, в отговор на указанието на съда, от своя страна жалбоподателят е
посочил (като таблично приложение към молбата си от 06.03.2017 г. по делото –
л.55 от него), че резултатите от подадените искания за плащания на суми от 5 до
16 (които имат характеристиките на междинни плащания съобразно редакцията на
чл.3, ал.2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 179 на МС от 10.08.2010 г. за определяне на механизма за
верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по
оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд
на Европейския съюз) не са оспорени нито по исков, нито по административен ред,
като е оспорен предходен акт (от 10.02.2015 г., като производството по делото е
прекратено с влязло в сила определение), както и предходен акт – писмо от
14.09.2015 г., като и това съдебно производство е било прекратено с влязло в
сила определение на АСВТ.
Що се касае до посоченото в б. г), б. к, абзац шести
досежно сумата от 7242, 50 лв.) и б.м) от писмото, то от преписката следва, че
в тези случаи действително са били проведени предходни процедури по налагане на
ФК по повод на посочените в писмото договори, които процедури са финалиризарани,
без да са налице данни за образувани по повод на наложените финансови корекции
граждански, респ. административни дела.
При тази фактология се налага извод, че жалбата е
недопустима в частите и досежно оспорването на букви г), б.к, абзац шести
относно сумата от 7242, 50 лв.) и буква м) от оспорения акт. В тези му части технически
обективираното в писмото изявление няма характеристиката на индивидуален
административен акт.
Предвид
административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и
подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен
финансов ресурс държавен орган (както е в случая с УО на ОПОС), комуто са
възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските
средства, и получателя на помощта, извън съмнение е, че производството по
верифициране на разходи е административноправно. Верифицирането
(одобряването) на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проект
е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им
с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се
основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по
определяне на финансова корекция, както неправилно счита жалбоподателя в
жалбата си, а и в представената писмена защита. Не намира опора в установения
със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща правоотношенията,
свързани с управлението, предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа
от Европейския съюз претендираната в жалбата идентичност между недопустимите
разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности,
насочени спрямо допустимите разходи. Всъщност съобразно сега действащият
нормативен режим и отказаната верификация на разходи, и финансовата корекция,
са подлежащи на съдебно оспорване индивидуални административни актове, чието
издаване обаче се подчинява на различни материалноправни и процесуалноправни
разпоредби. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно
основание и в различни производства. Допустимостта на разходите е свързана с
тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основават на наличие на „нередност“,
нито установяването им представлява елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция. Финансовата корекция не е основание за отказ от
верификация, а основание за намаляване на размера на верифицираните разходи
предвид вече цитираната разпоредба на §1, т.2 от Методологията.
Видно
от волеизявленията по букви „г“, „к“,
абзац шести относно сумата от 7242, 50 лв., и „м“, обективирани в акта,
с което ръководителят на УО се произнесъл по искане № 17 за окончателно плащане
по конкретният проект, органът ясно е разграничил кои разходи са верифицирани,
като е посочил размера на наложените финансови корекции, договорите, във връзка
с които тези ФК са наложени и сумите, върху които те са наложени. Процентните размер
на финансовата корекция са били определени чрез предходни изявления (писма),
съдържащи се в представения бял класьор и описани по-горе, като с понастоящем
оспорения акт УО е приложил процентно определения размер на финансовата
корекция към верифицираните разходи. Ето
защо оспореното писмо в тези му части не обективира воля на решаващия орган за
отказ да се верифицират разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани
по видове, основание и размер, нито акт за налагане на финансова корекция,
поради което не представлява годен предмет на съдебно обжалване. С посочените букви от писмото (акта на
УО) настоящият жалбоподател е информиран, че няма да му бъде съобразена
претендирана по окончателното искане сума, предмет на финансови корекции по
засегнатите от нередности договори. Освен,
че не носи формалните белези на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК, писмото в оспорената му част не създава права или задължения за
жалбоподателя и не се засяга негови законни интереси, по съществото си е изцяло
съобщително и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. След като няма императивен, а информационен
характер, писмото не подлежи на съдебен контрол в тези му части. В този смисъл
е цитираната от ответника практика на ВАС, отразена в решение №3975/30.03.2017
г.
Извън горното, от допълнително представените от
ответника доказателства се установява, че т.н. нередност ОПОС/15/КФ/245 е
приключена, както е приключена и нередност ОПОС/14/КФ/231 и то към дата
30.10.2015 г., като тези нередности касаят договорите №116/21.06.2012 г. с
„Балканстрой“ АД за инженеринг на ПСОВ и №150/01.11.2012 г. със същият
контрагент за строителство на ВИК мрежа. Ответникът
в отбелязаното по-горе писмено изявление сочи, че е наложена ФК, но всъщност
следва да се констатира, че става въпрос за претендирана „извършена ФК“ по
смисъла на §1, т.2 от Методологията за определяне на финансови корекции във
връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени
поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове,
Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете от Обща програма „Солидарност и
управление на миграционните потоци“ или Методологията за лаконичност (отм.). Съдът, предвид събраните като
доказателства писма с № 08-00-4548/02.11.2015 г. и №08-00-4549/02.11.2015 г. на
УО на ОПОС намира, че става въпрос за приключена след вече наложена ФК
нередност чрез намаляването на размера на тази ФК в интерес на жалбоподателя по
повод признат пропорционално разход за ДДС по цитираните договори (вж. писма №08-00-594/2015 г.,
№08-00-2052/24.06.2014 г.) при наличието на предпоставките по чл.13, ал.7 от
Методологията.
Обстоятелството,
че по букви „н“ и „о“ от волеизявлението в писмото става въпрос за извършване
на ФК по регистрирана нередност, не променя правният извод за недопустимост на
жалбата и в тези и процесни части.
Предвид
началото на процедурата по верификация по процесното искане за плащане,
започнала преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ, досежно процедурите за
администрирането на нередности приложима е била Наредбата за определяне на
процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от ЕС (приета с ПМС №285/2009 г.), като в чл.30, ал.1 от този нормативен
акт са посочени изчерпателно случаите, при които с писмен акт се приключва администрирането
на нередност. Както се отбеляза, налице са такива актове (писма, № 08-00-4549/02.11.2015
г. и №08-00-4548/0211.2015 г.), в които е отбелязано, че предвид направеното
прихващане с акт - писмо от 19.09.2015 г., считано от 30.10.2015 г. двете
нередности са приключени (по смисъла на чл.30, ал.1 от цитираната Наредба). От
една страна процедурата по регистрираните и приключени нередности не е възобновено
чрез понастоящем оспорения акт по смисъла на чл.30, ал.3 от Наредбата - при
наличие на нови обстоятелства. От друга страна, предходният акт, с който е било извършено приключването на
нередностите, е бил подложен на съдебно обжалване, но както се отбеляза, АСВТ с
влязло в сила определение (по АД №678/2015 г.) е прекратил производството по делото,
считайки, че липсва годен за обжалване акт. След постановяването на това
определение няма констатиран друг съдебен спор по повод приключването на
посочените нередности, чрез които е извършена ФК по двата цитирани в писмото договора,
поради което следва да се приеме, че процедурите са приключили окончателно.
Поради това, следва да се приеме, че и в тези му части писмото на ответника
няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а
има само информационен характер.
Посоченото
налага оставянето без разглеждане на жалбата в частите и, с които се оспорват
констатациите по буква „г“, буква „к“,
абзац шести относно сумата от 7242, 50 лв., буква „м“, буква „н“ и буква „о“ от
възпроизведения в писмото акт, като делото следва да се прекрати в тези му
части поради липса на предмет на оспорване – чл.159, т.1 от АПК.
В
останалата си част обаче жалбата е допустима за разглеждане по същество, тъй
като се обжалва изявление на УО на ОПОС 2007-2013 г., което неблагоприятно
засяга правната сфера на жалбоподателя по повод на окончателното искане за
верифициране и заплащане на суми по проект, съфинансиран от ЕФРР, по който той
е бенефициер.
По
фактите:
1) Не
е спорно, че жалбоподателят е страна по договор за безвъзмездна финансова помощ
по ОПОС 2007-2013, съфинансирана от ЕФРР и КФ на ЕО за проект „Изграждане и
реконструкция на нови клонове към съществуващата канализационна мрежа,
реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация и
реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води в град Лозница“.
Неразделна част от договора са приложение 1 – Специални условия на договора за
БФП, приложение №2 – Общи условия за сключването на ДБФП за проекти за
техническа помощ по приоритетни оси 1 и 2 на ОПОС 2007-2013 г., приложение №3 –
проектно предложение на жалбоподателя, приложение №4 – образец на искане за
средства, приложение №5 – образец на месечен доклад за напредък, приложение №6
– образец на приложение за тримесечен напредък, приложение №7 – образец на
доклад за годишен напредък, приложение №8 – образец на окончателен доклад за
изпълнение на проект, приложение №9 – указания на МФ за третирането на ДДС като
допустим разход по проекти по ОП, съфинансирани по ЕФРР и КФ, приложение №10 –
декларация за запознаването на бенефициера с определенията за нередности и
измами, приложение №11 – образец на декларация на служители на бенефициера, че
са запознати с тези определения, приложение №12 – образец на доклад за
извършени нередности по проект, съфинансиран по ОПОС, приложение №13 – образец
на декларация за липса на нередности по проект, съфинансиран от ОПОС,
приложение №14 – образец на уведомително писмо за осчетоводени суми по
нередности, приложение №15 – образец на писмо за осчетоводени върнати суми по
нередности, приложение №16 – изисквания за изпълнение на мерки за информация и
публичност, приложение №17 – указания за съхранение на документацията на
проекта, приложение №18-декларация за актуална банкова сметка ***, по която да
се извършват плащанията, приложение №19-декларация за спазване на
законодателството, имащо отношение към управлението и изпълнението на проекта,
приложение №20-декларация за законосъобразно провеждане на процедура по
възлагане на обществена поръчка, приложение №21 – декларация за съгласие за
предоставяне на информация във връзка с ДДС от компетентен орган по приходите,
приложение №22 – информация за невъствановимия ДДС, който се включва като
допустим разход, приложение 023 – финансова идентификация, приложение №24 –
декларация за спазване на принципите на ЗОП, Директива 2008/18 на ЕП и Съвета,
приложение №25 – декларация за спазване на законодателството в областта на
държавните помощи, приложение №26 – актуализиран график за изпълнение,
приложение №27-кореспонденция по време на оценката на предложението.
2) Договорът
е подписан на 23.12.2008 г. и е влязъл в сила в този момент. Първоначално са
уговорени авансово плащане от 2 014 858, 966 лв., междинни плащания в
общ размер до 16 118 871, 728 лв. и окончателно плащане в размер от
2 014 858, 966 лв.
3) В чл.9 от приложение 2 са
дефинирани допустимите разходи по проекта, като впрочем той препраща към ПМС
№62 от 21.03.2007 г. за приемане на допустимост на разходите по ОП,
съфинансирани от СФ и КФ на ЕС и ПМС №249 от 17.10.2007 г. за приемане на
детайлни правила за допустимост на разходите по ОПОС 2007 – 2013 г. посочено е
в чл.10, ал.1 от това приложение, че категориите допустими за финансиране
разходи се определят изчерпателно в приложение №3.
4) Предвидено е в чл.33, ал.1 от
приложението че за извършването на окончателното плащане бенефициерът представя
на междинното звено (дирекция „Фондове на ЕС за околната среда“) искане за
средства по образец, съгласно приложение 4. Предвидено е в ал.2 от този член,
че размерът на окончателното плащане се изчислява като от общите допустими
разходи по проекта, финансирани чрез БФП, се приспадат отпуснатите авансово и
междинно плащания. В чл.142 от приложението са определени дефинициите,
използвани в договора.
5) Този договор е многократно
анексиран. Според първото допълнително споразумение, подписано през 20,
25.10.2010 г- максималният размер на БФП е увеличен на 20 069, 502, 46
лв., като е удължен срокът на договора, променени са размерите на авансовото,
междинните и окончателното плащания (последното е установено на сумата от
4 013 920, 49 лв.), създадени са нови разпоредби в специалните
условия, уговорено е в чл.24а налагането на ФК при нарушаване на провеждането
на процедури по обществени поръчки, уговорена е възможността да се променят
отделни приложения към договора. Създадени са по-специално и нови четири алинеи
към чл.10 от Специалните условия към договора (ал.7, ал.8, ал.9 и ал.10),
изменен е чл.20 от специалните условия и прочие. На 29.06, 02.07.2010 г.е
сключен втори анекс, на 19.08, 25.08.2010 г. е сключен трети анекс, удължаващ
изпълнението на договора. На 25.01.2013 г. е сключен четвърти анекс, създаващ
нова ал.3 в чл.6 от специалните условия. На 20.06.2013 г. е сключен поредния
анекс, на 23.09.2017 г. е сключен анекс 6, според който е променен размера на
окончателното плащане на сумата от 848 369, 99 лв. , като е посочено, че
общият размер на авансовото и междинните плащания по проекта не могат да
надвишават 95% от максималната стойност на БФП, а освен това е изменен текста
на чл.34 от специалните условия. Най – сетне, на 29.06.2015 г. е подписан анекс
7, като е променен размера на БФП на 14 160 180, 84 лв. и е
уговорено, че разпоредбите на раздел III „Третиране на данък върху
добавената стойност“ от Общите условия не се прилагат, а при осчетоводяването
на разходите бенефициера прилага разпоредбите на раздела „счетоводство“ от ОУ
на ДБФП.
6) Жалбоподателят е подал
окончателно искане за изплащане на средства №17 с дата 31.07.2015 г. по
проекта, като на практика в него е
заявил недължимо получена сума от 673 160,
63 лв. От тази подлежаща на приспадане от аванса сума, сумата за възстановяване
на средства от съфинансиране на проекта по ЕФРР е 538 528, 58 лв., а
сумата за възстановяване на средства от национално финансиране е от
134 632, 05 лв. В приложението към искането е посочено за кой договор се
отнася плащането и каква е сумата на усвоения от бенефициера аванс. В
приложената обобщена таблица, съдържаща данните за разходите към датата на
подаването на искането е направена съпоставка между бюджета на проекта,
изплатените средства по проекта (вкл. тези от ЕФРР, от държавния бюджет и от предоставения
аванс), както и средствата за възстановяване по конкретното искане за
окончателно плащане. В таблицата, съдържаща разпределението на заявените за възстановяване
разходи са посочени номерата на фактурите/другите документи, датата и формата
на плащане и източника, като са налице отбелязвания за неверифицирани суми към
предходни искания и дължими суми по предходни искания за междинни плащания. Приложен
е към искането списък с приложения (фактури, доклад за напредък, декларации,
коригиран окончателен доклад от одитора, документи за строителство, протоколи,
становище, КСС, сметки описи и прочие).
7) Видно от писмо,
№08-00-3794/14.09.2015 г. директорът на ГД ОПОС 2007-2013 г., е уведомил
жалбоподателя, че средствата по искането са минус 673 160, 63 лв., а
приложените разходооправдателни документи са за 3 340 759, 86 лв.,
посочил е и каква е сумата от неверифицираните разходи и как са изчислени те,
като е посочил и, че на бенефициера се верифицира по искането сумата от
1 585 018, 22 лв., в резултат на което предвид изплатения му аванс,
последният следва да възстанови сумата от 2 428 902, 27 лв.
8) Впрочем двукратно се
отбеляза, че това писмо е било оспорено пред АСВТ, като с влязло в сила
определение по АД №678/2015 г. жалбата е оставена без разглеждане, а
производството по делото е прекратено поради липса на административен акт.
Заслужава да се отбележи, че жалбата е била подадена до съда чрез ответника на
20.09.2015 г. Както бе посочено, по повод на същото писмо няма образувано и
гражданско дело, видно от вече цитираното становище на жалбоподателя.
9) На 05.01.2016 г.
жалбоподателят е изпратил по повод на това обжалвано писмо свое писмено
изявление, искайки „ревизиране“ на направените констатации относно
неверифициране на средства, като конкретно е възразил срещу констатациите по
б.а), б.б), б.в), б.е), б.ж), б.з), б.и), б.й), б.к), б.л), б.н), б.о) от
посоченото предходно писмо.
10)
Съответно,
със свое писмо №08-00-3208/22.01.2016 г. ответникът е изразил своето становище
по искането за ревизиране на предходното си писмо, като е приел за основателни
аргументите, посочени в т.4 и т.5 от писмото на жалбоподателя за ревизиране на
уведомителното писмо от 14.09.2015 г., въпреки оспорването на това писмо пред
съда.
11)
На
17.10.2016 г. е издадено и процесното понастоящем писмо, като в него е
направена привръзка към писмото-възражение на общината и цитираното в предходната
точка писмо на ответника.
Посочените обстоятелства се
установяват от представената пред съда преписка и събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Преди всичко следва да се
посочи кое е приложимото законодателство по отношение на оспорения
административен акт.
Актът на ответника е издаден
при действието на ЗУСЕСИФ, като процедурата по издаването му е започнала да се провежда
преди влизането в сила на този закон предвид датата на отправеното искане за
окончателно плащане по проекта.
Впрочем безспорно е, че
уговорената с ДБФП безвъзмездна ФП е по оперативна програма ОПОС 2007 – 2013 г.
и е съфинансирана от ЕФРР на ЕО.
Според чл.152, т.1 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА от 17.12.2013 година за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмЯ. на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, „Настоящият
регламент не засяга нито продължаването, нито промЯ.та, включително цялостната
или частична отмЯ. на помощта, одобрена от Комисията въз основа на Регламент (ЕО) № 1083/2006 или на друго
законодателство, приложимо за тази помощ към 31 декември 2013 г. Посоченият
регламент или друго приложимо законодателство следователно продължава да се
прилага след 31 декември 2013 г. за тази помощ или за съответните операции до
приключването им. За целите на настоящия параграф помощта обхваща оперативните
програми и големите проекти.“. В синхрон с тази пряко приложима разпоредба е и
разпоредбата на чл.153, ал.1 от този Регламент.
Под приложимо законодателство
по смисъла на първият цитиран текст, следва да се разбира и националното
законодателство, което е прието в изпълнение и по приложението на отменения
Регламент, както и самият отменен Регламент.
При това положение, по
отношение на допустимостта на разходите, с които се съфинансира от ЕФРР
конкретният проект, приложим е Регламент (ЕО) № 1083/2006 (Регламента за
лаконичност) и актовете, приети от страните – членки при прилагане на
предвидените в него оправомощаващи държавите – членки норми.
Съответно, според
разпоредбата на §10, ал.1 от ПЗР на новоприетия ЗУСЕСИФ Започналите и
недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по
досегашния ред, като нормата е процесуална и важи за визираните в нея
„производства“. Според §8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ приетите от МС нормативни
актове, уреждащи обществените отношения, които са предмет на този закон, както
и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна
финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на
счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
приключване на оперативни програми, запазват своето действие по отношение на
програмен период 2007 – 2013 г. Следва да се отбележи, че според §7 от ЗУСЕСИФ
този закон предвижда мерки по прилагане (изразът на законодателя е неточен) на
Регламент (ЕС) 1303/2013 г., което очертава и предметният му обхват.
При това положение, приложими
са разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, материално-правните по
параметрите си разпоредби на Постановление №62 на МС от 21.03.2007 г. за
приемане на национални правила допустимост на разходите по оперативните
програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., Постановление
№249/17.10.2007 г. на МС за приемане на детайлни правила за допустимост на
разходите по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 г., съфинансирана от
Кохезионния фонд и ЕФРР на ЕС, както и разпоредбите на АПК, доколкото по
аргумент от §3 от ЗР на Постановление №179 на МС от 10.08.2010 г. за определяне
на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова
помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и
Кохезионния фонд на ЕС, това постановление е приложимо само по отношение на
ДБФП, сключени след влизането му в сила, т.е. след 17.08.2010 г., какъвто не е
настоящият случай.
С оглед наложилата се - макар
и неясна - практика на ВАС досежно прилагането на §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ
при разграничаването на термините „процедура“ и „производство“ и предвид
обстоятелството, че процесното изявление – писмо, е издадено при действието на
ЗУСЕСИФ, следва да се приеме, че процесуалните норми на ЗУСЕСИФ са приложими
при издаването му, при субсидиарното приложение на АПК.
Съдът счита, че оспореният
административен акт е валиден. Съгласно разпоредбата на чл.59, т.1, б.а) от
Регламента „За всяка оперативна програма държавата-членка определя управителен
орган: национален, регионален или местен публичен орган или публичноправен или
частноправен орган, определен от държавите-членки да управлява оперативната
програма;“.
Видно е от текста, че в
рамките на делегираната нормативна власт на държавата – членка е да определи
управителния (управляващият) орган, който управлява съответната програма.
Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.1 от ЗУСЕСИФ Управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.
Съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.1 от ЗУСЕСИФ Органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Видно от релевантната редакция на чл.9,
ал.5, изречение второ от ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съгласно разпоредбата на
чл.31, т.9 от Устройствения правилник на МОСВ (понастоящем отменен, но действащ
към момента на издаването на писмото) Специализираната администрация е организирана
в 9 дирекции и включва Главна дирекция "Оперативна програма "Околна
среда". Съгласно чл.40, ал.2 от този Правилник „Главна дирекция
"Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на
Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмни
периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и всички произтичащи от това задължения
и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз, Кохезионния фонд и
Структурните фондове“, като изрично в т.12 е посочено, че тази дирекция
верифицира извършените разходи от бенефициентите –действително извършени и в съответствие
с правилата на Общността. Структурата на тази дирекция е посочена в ал.1 от
разпоредбата, като от нормата е видно, че тази дирекция се ръководи от главен
директор.
Според съдържанието на
процесното писмо, то е подписано от Я. Г. в качеството и на главен директор на
ГД „ОПОС“ към МОСВ. От представените заповеди (л.110-116 от делото) на
министъра на ОСВ се установява, че към 10.05.2014 г. със заповед №РД – ОП-36 е
определен и.д. директор на ГД ОПОС да изпълнява функциите на ръководител на УО,
т.е. на този административен орган са делегирани правомощията от страна на
министъра. Впоследствие е променена заповедта посредством посочването на Я. Г.
като такъв орган, без промЯ. на самият административен орган. Впоследствие с
нова заповед отново е променена предходната с посочването на друго лице, без
промЯ. на органа. Впоследствие тази, последната заповед е отново променена,
като е посочено, че функциите на УО се изпълняват от главния директор на
главната дирекция, който към този момент е бил М.Г.. С нова заповед последната заповед е отменена
в частта, в която е овластен главният директор на дирекцията да изпълнява
функциите на ръководител на УО на ОПОС, а на 18.08.2014 г. е издадена поредната
заповед на министъра, с която са изменени тези предходни заповеди и е определен
и.д. директор на ГД ОПОС, заемана от Я. Г., да изпълнява функциите на
ръководител на УО на ОПОС. Впоследствие, с нова заповед е премахнат префикса
и.д., като е овластен главният директор Я. Г. да изпълнява функциите на
ръководител на УО на ОПОС.
С оглед на изложеното съдът
намира, че решението е издадено от компетентен орган, като в рамките на правомощията
му се съдържа и правомощието да издава акт по чл.60 от ЗУСЕСИФ.
Съдът счита, че в допустимата
за разглеждане част от акта, същият е незаконосъобразен, тъй като не съдържа
законово изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, който е приложим
процесуален закон досежно формата на административните актове. Извън това,
актът е незаконосъобразен по същество в частите му по буква к) първи, втори,
трети, четвърти и пети абзац, възпроизведени по този начин в писмото на
ответника.
Според буква а) от писмото по
договор 150/01.11.2012 г. с „Балканстрой“ АД за строителство на ВиК мрежи не се
верифицира разход в размер от 16 525, 36 лв. без ДДС по фактура
№**********/01.11.2013 г. за разходи за СМР, актувани по КСС за подобект
водоснабдяване, тъй като бил включен допълнително в обхвата на проекта и не бил
изпълнен с диаметър, подходящ за уличен водопровод. Според буква б) от писмото
по договор 116/21.06.2012 г. с „Балканстрой“ АД за инженеринг на ПСОВ не са
верифицирани разходи в размер от 2428, 80 л по фактура №**********/02.07.2013
г., представляващи разликата между неустойката за закъснение, удържана от
бенефициера при изплащане на окончателно плащане и неустойката, която се дължи
съгласно чл.32 от договора. Посочено е че по тази фактура общината била
изчислила неустойка в размер от 87 573, 41 лв., за които е издадена
фактура №**********/08.07.2013 г., а при изчисление на неустойката по формула
според договора сумата била от 90 002, 21 лв. Според буква в) от писмото
по договор 116/21.06.2012 г. с „Балканстрой“ АД за инженеринг на ПСОВ не са
верифицирани разходи в размер от 5790 лв. по фактура №**********/05.06.2013 г., верифицирани при предходното искане за плащане
№16, които са за дифузер „Jetflex HD 270“,
тъй като не били представени доказателства, че с промЯ.та на оборудването на
биобасейна, ще се осигури предвиденото в работния проект количество кислород за
двете му секции. Според буква д) от писмото по договор №23/13.02.2009 г. с
консорциум „ В и К Лозница 2008“ не се верифицират разходи в размер от 1972, 86
лв. по фактура №*********/11.10.2011 г. заради несъотвествие между стойността
на акта, посочена в корекционната КСС от 19.12.2013 г- и сумите, които се
искат. В искането била посочена сумата от 89 560, 32 лв., а в КСС сумата
от 87 587, 46 лв. Според буква з) от писмото по договор №157/16.11.2012 г.
с ЕТ „Р.Н.“ за авторски надзор не се верифицират разходи в размер от
12 000 лв. поради обстоятелството, че Р.Н. няма необходимата проектантска
правоспособност по част „В и К“ за упражняване на авторски надзор, а имал
правоспосопбонст с приложима област хидромелиоративна, конструктивна и
хидромелиоративни съоръжения. Съгласно буква и) от писмото по договор
№65/09.11.2010 г. със сдружение „Социално и регионално развитие Прогрес община
Лозница“ не се верифицират разходи от 6500 лв.по фактура №**********/10.03.2014
г. за изработване на 5000 брошури, поради обстоятелството, че тези брошури не
съдържат всички реквизити съобразно насоките за информация и публичност на
проекти, финансирани по ОПОС. Съгласно буква й) от писмото по договор
№162а/28.05.2008 г. не се верифицират разходи от 29 000 лв. тъй като при
проведена окончателна проверка на място било установено, че договора не бил
заведен в деловодната система на общината, като бенефициера бил уведомен за
това с окончателен доклад. Съгласно буква к, първи абзац от писмото, по договор
№162а/28.05.2008 г. не се верифицират средства от 4 833,33 лв. от собствен
принос, тъй като тази сума се явявала част от изплатена сума по фактура от
25.08.2008г. за ДДС. Съгласно втори абзац от тази буква, по договор
№162б/28.05.2008 г. за изготвяне на ФИА (не става ясно какво се крие под тази
абревиатура) не се верифицират разходи в размер от 28 800 лв. тъй като при
окончателната проверка на място било установено, че договорът не бил заведен в
деловодната система на общината, за което тя била уведомена с доклад, а разхода
е собствен принос. Съгласно абзац трети от тази буква, по договор
№140а/25.04.2008 г. за предпроектни проучвания не се верифицира сумата от 4100
лв. защото при окончателната проверка на място е установено, че и този договор
не е заведен в деловодната система на общината, а разходът е собствен принос.
Съгласно абзац четвърти на посочената буква по договор №140а/25.04.2008 г. не
се верифицира разход от 10 472, 40 лв., тъй като и този договор не бил
заведен в деловодната система на общината. Съгласно абзац пети от тази буква по
договор №147а/12.05.2008 г. не се верифицира разход от 3000 лв. за
хидрогеоложки доклад, тъй като при окончателната проверка на място е
констатирано, че и този договор не бил заведен в деловодната система на
общината. Съгласно буква л) от писмото, не се верифицира сумата от 2508, 20 лв.
като част от искането, касаещо договор №162б/28.05.2008 г., тъй като тя се
явявала част от изплатено ДДС по фактура №**********/25.08.2008 г.
Релевираните
от ответника в писмото факти и обстоятелства са неясни, неточни, непълни и
неподкрепени с посочване на релевантни за наличието им конкретни доказателства.
Непълнотата на описаните обстоятелства и липсата на позоваване за доказателства
за установяването им препятстват проверката на съда за спазването на принципа
на истинност, залегнал в чл.7 от АПК. В нито една от буквите, които практически
представляват смесване на мотиви с разпоредително властническото изявление за
отказ за верификация, не е посочено какво е правното основание за отказа за
верификация на конкретно поисканата сума. Не е посочена правна норма, която
според административния орган служи за основание посочените конкретен разход да
се счита за недопустим за финансиране от ЕСИФ по оперативната програма. Както е
посочено например в решение №8091/23.06.2017 г. на ВАС, седмо отделение,
липсата на изрично посочена правна квалификация, приета от административния
орган като основание за отказ на верификация, е порок който не може да се
отстрани от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание
волеизявление и непосочването на валидното и относимо правно основание за
формирането му засяга правото на защита на адресата на волеизявлението и
препятства съдебния контрол по съществото на спора. Съдът не може да извежда
волята на издателя на акта вместо последния, нито да предполага на кое
основание е издаден този акт и какви са конкретните и относими съображения за
разпоредения с него резултат.
Уредбата,
касаеща верифицирането на разходи, финансирани чрез ЕСИФ се съдържа в чл.60-68
от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се
извършват след верифициране с цел потвърждаване на допустимостта на извършените
разходи при наличие на физически или финансов напредък по проекта. Чрез
междинните и окончателните плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от УО. Според чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на
разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане и на проверки на място, ако е приложимо. Според чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответният програмен период за всяка ОП по чл.3, ал.2 от закона се
определят с нормативен акт на министерския съвет. Впрочем в чл.56, §4 от
Регламента е дадено нормативно правомощие на държавите членки да определят
правилата за допустимост на разходите при спазване на изключенията, предвидени
в специални регламенти за всеки фонд. По отношение на настоящата оперативна
програма приложими са Постановление №62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на
национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми,
съфинансирани от Структурните фандове и Кохезионния фонд на ЕС за периода
2007-2013 г., съдържащи общовалидни правила по отношение на всички оперативни
програми и Постановление №249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни
правила за допустимост на разходите по ОПОС ?007-2013 г., съфинансирана от
Кохезионния фонд и ЕФРР на ЕС, с което се определят специални правила по
отношение единствено на процесната оперативна програма „Околна среда“. Посочените
нормативни актове запазват действието си и и след обнародването на ЗУСЕСИФ по
аргумент от §8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Впрочем именно двете постановления са
цитирани и в договора за безвъзмездна финансова помощ по отношение на
допустимостта на разходите, необходими за реализацията на проекта. В
разпоредбите на чл.4, ал.13, чл.5, ал.1 чл.9, ал.1 от ПМС №62/21.03.2007 г. са
посочени недопустимите разходи, които се съфинансират от ЕФРР, като в разпоредбите на чл.3, ал.11 и ал.3, чл.4,
ал.5, ал.6, 7, 8 и 12 са посочени общите правила за допустимост на разходи.
Такива са разписани и в чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съответно по отношение на ОПОС
2007-2013 г. в ПМС №249/17.10.2007 г. са
посочени допустимите и недопустимите разходи и условията, на които следва да
отговарят и допустимите разходи и които квалифицират същите като недопустими,
за да се съобразят при проверката на искането за заплащане и се верифицират им,
респ. се откаже верифицирането им. Фактическите описаните обстоятелства в
посочените по-горе букви от писмото на ответника не са подведени под нито една
от хипотезите на ЗУСЕСИФ и на посочените подзаконови нормативни актове, а и
поради фрагментарността и неяснотата си, не могат да се субсумират от съда към
конкретна предвидена от закона и/или от подзаконовите нормативни актове
хипотеза.
Извън
горното, по аргумент от разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 вр. и чл.62 от ЗУСЕСИФ
и с оглед чл.1, ал.1, т.1 и т.4 от този закон, възстановяването на направените
разходи след установяването на допустимостта им чрез верифициране касае само онези
от тях, които са предмет на безвъзмездната финансова помощ, а не разходите,
които представляват собствен финансов принос към реализацията на проекта. С
оглед на това, не намира нормативна опора отказът да се верифицират разходите,
посочени в приложението към искането за плащане като други изплатени средства
по проекта, тъй като тези средства не са обхванати в поисканите с него
възстановими средства, представляващи финансирането на проекта със средства от
ЕФРР и от държавния бюджет.
В частите по букви а), б),
в), д), з), и) й) и л) изявлението на ръководителя на УО на ОПОС 2007 – 2013
г., възпроизведено в писмо, изх.№ 08-00-3208/17.10.2016 г. на ръководителя на
ОПОС 2007 – 2013 г. е формално незаконосъобразно, а в частите по б. к), абзаци
първи, втори, трети, четвърти и пети е незаконосъобразно и поради неправилно
приложен материален закон.
Жалбата е основателна в
допустимата и част.
Ответникът претендира
разноски в размер от 450 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с чл.80 от ГПК
предвид чл.25, ал.2 от НАРЕДБАТА за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща. Други разноски не са
претендирани в нарочния списък на разноските.
Жалбоподателят
претендира разноски в общ размер от 20 300 лв., от които 18 000 лв.
адвокатско възнаграждение (за която сума са представени доказателства за
договарянето и ефективното и заплащане по банков път), 1700 лв. внесена
държавна такса за образуване на делото пред АССГ и депозит за ВЛ от 600 лв.,
който е платен ефективно от него за изготвяне на допусната по делото техническа
експертиза.
Следва
да се отбележи, че жалбоподателят не е внесъл по сметката на АСВТ ДТ в
посочения размер, а и като бюджетна организация по смисъла на чл.27, ал.7 от
ЗУСЕСИФ той не е дължал такава такса. Недължимо внесената държавна такса следва
да се възстанови на вносителя, а не да се присъжда в ущърб на ответната страна
като разноски. Поради това съдът не съобразява посочената сума от 1700 лв. при
изчислението на разноските.
От
друга страна, ответникът изрично прави възражение за прекомерност на разноските
на жалбоподателя, представляващи адвокатско възнаграждение. Общият материален
интерес по делото предвид обжалваните части на акта е от 1 737 524, 52 лв.,
посочена като общ размер на неверифицираните разходи. С оглед на разпоредбата
на чл.8, ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при този материален интерес възнаграждението
следва да е в размер от 12 771, 57 лв. С оглед правилото на §2а от
Наредбата, общият размер на съобразимото от съда адвокатско възнаграждение е от
15 325, 88 лв. Спечеленият от жалбоподателя по делото общ материален
интерес е за сумата от 127 930, 95 лв. При това положение на него следва
да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1128, 42
лв. Следва на жалбоподателя да се присъдят разноските, направени от него за
изслушването на съдебно-техническа експертиза в размер от 600 лв., тъй като
заключението касае констатациите по буква в) от писмото, за които съдът приема,
чеса незаконосъобразни. При това положение на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски от 1728, 42 лв.
С оглед недопустимата част от
жалбата, спечеленият от ответника интерес е от 1 609 593, 57 лв.
Предвид разпоредбите на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и размера на спечеления
от тази страна материален интерес, на МОСВ като юридическо лице, в
администрацията на което се намира ответника, се следват разноски в размер от 416,
87 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Община Лозница против буква „г“, буква
„к“ шести абзац досежно сумата от 7242, 50 лв., буква „м“, буква „н“ и буква „о“ на акт на ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“,
възпроизведен в негово писмо, изх.№ 08-00-3208/17.10.2016 г. и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ акта на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“,
възпроизведен в писмо, изх.№ 08-00-3208/17.10.2016 г. в останалата му обжалвана
част.
ИЗПРАЩА преписката на управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ за ново произнасяне по
искането за средства №17/31.07.2015 г. на Община Лозница по проект
№58111-22-213 с период на искането 23.12.2008 г.-26.03.2014 г. при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Лозница да заплати на
Министерство на околната среда и водите разноски по делото в размер от 416, 87
лв.
ОСЪЖДА Министерство на околната
среда и водите да заплати на Община Лозница разноски по делото в размер от
1 728, 42 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: