№ 19000
гр. С, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря СТ.В.ДР.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110109028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД против М. М. Д. за сумата 961,42 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. К.С., бл. 214, вх. И,
ап. 149, абонатен № *****, сумата 140,19 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., сумата 47,93 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата 10,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.09.2022
г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50918/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
чиято цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, не е заплатена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който се отнасят Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се
заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването
и общите условия, действащи между страните. Посочва, че фирма, извършва
дялово разпределение на ТЕ в сградата на базата на реален отчет на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са
сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Претендира разноски.
В депозирани в срока за това отговор на исковата молба ответникът
заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна
връзка, тъй като няма качеството ползвател на предоставяната от ищцовото
дружество услуга, предвид липсата на доказателства, че е собственик или
ползвател на процесния имот. Възразява да има качеството битов абонат по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не оспорва доставката и количеството топлинна
енергия в размера и обема, претендирани от ищеца. Посочва, че не се
установява облигационна обвързаност с фирмата за дялово разпределение,
поради което поддържа, че претенциите за суми за дялово разпределение са
неоснователни. Оспорва дължимостта на обезщетенията за забава с довода, че
липсват доказателства за датата, на която са издадени и публикувани
фактурите. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна давност както
по отношение на претенцията за топлинна енергия, така и по отношение на
тази за дялово разпределение. Претендира разноски и за двете производства.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума; Ищецът следва да установи и наличие на
обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
2
По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е
доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от
ищеца.
Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответницата
зависи от установяването на обстоятелството, че тя е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти и приложените удостоверения за
наследници, е видно че ответницата е собственик на процесния недвижим
имот, който е придобит в качеството на наследник на Клара Кирилова
Таукова, която приживе е била титуляр на партидата на топлоснабдения имот.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото
действително не са представени документи за собственост на процесния имот.
Въпреки това съдът намира, че от съвкупната преценка на
представените доказателства се установява, че собственик е именно
ответницата, доколкото от представената декларация е видно, че същата е
декларирала, че е собственик на процесния имот. Следва да се държи сметка,
че декларирането на имота като собствен пред Столична община с цел
заплащането на данъци има характер на извънсъдебно признание на това
обстоятелство, което следва да бъде ценено наред с останалите доказателства.
Тук следва да се държи сметка че производството по настоящото дело не е
вещно и не касае собствеността на топлоснабдения имот, а само
облигационно отношение във връзка с него. Поради тази причина и
установяването на собствеността, въпреки че отново е пълно и главно, а освен
това и възложено в тежест на ищеца, то подлежи на по-занижени критерии за
доказване, отколкото в едно производство по вещен иск, касаещ процесния
имот. Следва да се отчита и обстоятелството, че ищецът не е и собственик, а
трето лице за собствеността на процесния имот, поради което не разполага с
всички възможности за установяване на собствеността напроцесния имот ако
би бил собственик.
Следва да се държи сметка, че в производството не се проведе и
никакво насрещно доказване по отношение на това обстоятелство отстрана на
ответницата. Съдът отчита, че ответницата няма задължението да установява,
че не е собственик, което първо не е в нейна доказателствена тежест, а освен
това представлява отрицателен факт, но въпреки това отчита, че оспорването
на собствеността е голословно и неподкрепено от други твърдения,
възражения, оспорвания или доказателства.
Предвид изложените съображения настоящия състав намира, че по
делото са събрани достатъчно доказателства установяващи, че собственик на
процесния имот е именно ответницата.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и като такава дължи
4
цената на доставената топлинна енергия съразмерно на частта си от
собствеността.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
20.09.2019г. са погасени по давност. Тук попадат вземанията които
кредиторът претендира за периода от м.05.2019г. до 20.09.2019г., които
възлизат на сумата от 29,80 лева за доставена топлинна енергия. За тези
вземания исковете следва да бъдат охвърлени като погасени по давност.
Предвид уважаването на главния иск настоящият състав намира, че са
основателни и исковете за мораторна лихва върху главниците за сумата за
доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата по предявените
искове, като същите следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските.
5
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер
на 25 лева разноски за държавна такса в исковото производство и още 25 лева
разноски в заповедното производство.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че М. М. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С, п.к.
1612, обл. С, ж.к. „К.С.“ бл. 214, вх. И, ап. 149 ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от
931,62 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода от 20.09.2019 г. - м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С,
ж.к. К.С., бл. 214, вх. И, ап. 149, абонатен № *****, сумата 140,19 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., сумата 47,93
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 10,10 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 20.09.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50918/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 931,62 лева до
претендирания размер от 961,42 лева /или за сумата от 29,80 лева
представляващ стойността на неизплатена топлинна енергия доставена за
периода от 31.05.2019г. до 20.09.2019г./ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С, п.к.
1612, обл. С, ж.к. „К.С.“ бл. 214, вх. И, ап. 149 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 25 лева разноски за
държавна такса в исковото производство и още 25 лева разноски в
заповедното производство както и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7